Върховният касационен съд реши следното:
1. При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.
2. Въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.

Има още →

Според Върховния касационен съд:
1. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява.
2. Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право.

Има още →

Според върховния касационен съд ъдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Има още →

Производството е по чл. 304 ГПК вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
А. И. Д. е подал молба за отмяна на решение от 24.04.1997 г. по гр. д. № 625 от 1991 г. на Софийският районен съд, решение от 28.10.2002 г. по гр. д. № 4982 от 1997 г. на Софийски градски съд и решение № 807 от 26.10.2004 г. по гр. д. № 996 от 2003 г. на Върховен касационен съд, Второ отделение. Прави искане за отмяна на влязлото в сила решение на районният съд. Подържа, че молбата е допустима, тъй като е предявена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответника В. М. Р. оспорва молбата и посочва, че молителят няма качеството на трето заинтересовано лице по смисъла на чл. 204 ГПК. Развива съображения за неоснователност и недопустимост на молбата.

Има още →

Производството е образувано е по касационната жалба с вх. № 80337 от 26.VII.2012 г. на [фирма]-гр. П., подадена чрез процесуалния представител на търговеца по пълномощие от АК-П., против въззивното решение № 6010 на Софийския градски съд, Адм. отделение, с-в III-б, от 15.ХI.2011 г., постановено по гр. дело № 2840/2011 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на СРС, ГК, 75-и с-в, от 19.VII.2010 г. по гр. д. № 38787/09 г. С последното д-вото настоящ касатор е било осъдено, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на плевенското [фирма] сума в размер на 19221.93 лв., представляваща неоснователно заплатена цена за периода август 2004-та – април 2006-та г. във връзка с прекратен на 1 май 2004 г. договор за франчайзинг, ведно с мораторна лихва върху тази главница за период от три години преди завеждане на делото /31.VII.2009 г./ в размер на сумата 10 931.78 лв., а също и ведно със законната лихва върху главницата, считано от последната дата и до окончателното й изплащане.

Има още →

Производството е образувано по иск на Т. М. П., за отмяна на арбитражно решение, постановено на 10.01.2013 г. от арбитър С. М., по арб. дело № 657/2012 г. по описа на Арбитражен съд „А. Юстициарум“ С., с което Т. П. е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 12 174,59 лева, ведно със законната лихва върху същата сума от предявяването на иска, на основание договор за револвиращ заем /ДРЗ/ – № [ЕГН] от 13.07.2011 г. Ищцата твърди, че предвид неподписване на Общите условия към сключения с [фирма] договор за револвиращ заем, съдържащи арбитражната клауза, вкл. непредаването им преди сключването на договора, липсва валидно сключено арбитражно споразумение /чл. 47, т. 2 ЗМТА/.

Има още →

С разпореждане от 11.02.2013 г.  по предложение на заместник на председателя и ръководител на ТК на ВКС и заместник на председателя и ръководител на ГК на ВКС е образувано тълкувателно дело № 4/2013 г. на Гражданска и Търговска колегии на ВКС за приемане на тълкувателно решение по някои въпроси, свързани със заповедното производство.

Има още →