Парламентът увеличи на 20 години давността за преследване на сексуални посегателства над деца

Парламентът прие окончателно промените в Наказателния кодекс (НК), с които давностният срок за преследване на сексуални посегателства над малолетни и непълнолетни се увеличава на 20 години.

С тях се транспонират изискванията на европейската директива относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца. Измененията бяха подкрепени от 101 народни представители, осем гласуваха „против“, а 42 се въздържаха.

До момента блудството с малолетни се наказваше с от 2 до 6 години затвор, а депутатите приеха горната граница да е осем години, а в по-тежки случаи наказанието ще е от 3 до 10 години. За изнасилване на малолетни пък законът предвижда от 10 до 20 годни затвор, докато за такова посегателство над непълнолетни наказанието е от 3 до 10 години затвор.

Тъй като повечето подобни престъпления предвиждат по-малко от 10 години затвор, то според НК и давностният срок за преследването им е десет години. Затова депутатите записаха изрично в чл. 80, ал. 1, т.1  НК, че давността е 20 години за всички „престъпления по глава втора, раздел VIII и раздел IX от особената част на този кодекс, извършени против малолетни или непълнолетни лица“. До момента този давностен срок важеше само за престъпления, наказуеми с доживотен затвор без замяна и доживотен затвор.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Държавен вестник, брой 37 от 26.04.2024 г.

Държавен вестник, брой 37 от 26.04.2024 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

 

 

Има още

Полезно в ДВ (бр. 37 от 26.04.2024 г.)

В новия брой 37 на Държавен вестник се обародва Решение за приемане на Национална здравна стратегия 2030.

Визията на приетата стратегия се състои в това, през 2030 г. България да е държава, създаваща оптимални условия за реализация на пълния здравен потенциал на всички свои граждани през целия им живот. Да бъде утвърден модел на здравеопазване, който поставя по-голям акцент върху профилактиката и промоцията на здравето, който е персонализиран и използва цифровите технологии. Здравната система да бъде устойчива на бъдещите промени, лесно достъпна за всички при универсално здравно покритие, осигуряващо качествени основни здравни услуги и безопасни, ефективни и качествени лекарства и ваксини. Хората, ползващи системата на здравеопазване, да имат възможност за информиран избор и участие във вземането на решения, свързани със личното и обществено здраве. А хората, работещи в системата на здравеопазването да имат възможност за професионално развитие и благополучие и са уважавани членове на обществото.

Стратегическите цели на стратегията се изразяват в:

  1. Устойчиво подобряване на здравето и среда, подкрепяща здравето;
  2. Ефективно управление на ресурсите с фокус върху здравните резултати;
  3. Гарантиране на здравната сигурност и намаляване на неравенствата.

В настоящия брой се обнародва приемането на Доклада за дейността на Временната комисия към 49-ото Народно събрание по повод Споразумението между „Булгаргаз“ – ЕАД, и турската енергийна компания „БОТАШ“, подписано на 3 януари 2023 г. в гр. София.

Обнародва се Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 10.06.2022 г. за услови­ята и реда за финансиране на проекти по национални програми за младежта.

Целта на промените е да се отстранят несъвършенствата и непълнотите в съществуващата нормативна уредба, както и да се прецизират разпоредбите с цел практическото им прилагане. Те са съобразени с приоритетите на националната политика за младежта, както и с отчетените потребности за усъвършенстване на процедурите и разширяване на възможностите за по-широк кръг бенефициери.

Измененията в нормативния акт коригират текстовете, касаещи невъзможността общини с население над 10 хиляди души и училища, функциониращи в общини с население над 15 хиляди души да бъдат възможни бенефициери по националните програми за младежта. Това ще даде възможност на по-широк кръг от бенефициери да реализират проекти в полза на младежта, да изпълняват целите на политиката, постигане на заложените индикатори по програмите, а също така и обхвата в териториален план на млади хора в дейности и услуги.

Целта на подобряването на действащите процедури в подзаконовия нормативен акт е повишаване на ефекта от прилагането на националните програми за младежта като основен инструмент за изпълнение на държавната политика за младежта, за насърчаване на личностното, социалното и професионално развитие и реализация на младите хора в страната.

Парламентарната комисия по култура прие проект за промени в Закона за хазарта

Снимка: Pixabay

Парламентарната комисия по културата и медиите прие единодушно на първо четене проект за промени в Закона за хазарта, внесен от Йордан Цонев от ДПС и Теменужка Петкова от ГЕРБ. Едно от основните предложения е за ограничаване на рекламата на хазартни игри.

Законопроектът бе подкрепен с десет гласа „за“ и без гласове „против“ и „въздържал се“, информира БТА.

Законопроектът предвижда още да се увеличи изискването за внесен капитал за придобиване на лиценз, но според някои депутати това ще създаде затруднения за малките бизнесмени и ще облагодетелства големите играчи в сектора.

Обсъжда се идеята да се забранят игралните зали в населени места, които са под 5000 жители.  „В Румъния наскоро приеха сходен законопроект, с който се забрани откриването на игрални зали в населени места с под 15 000 жители“, изтъкна депутатът от „Възраждане“ Климент Шопов, цитиран от БНР.

Ако се увеличи обхватът на забраната до градове с 15 000 жители, това означава, че над 300 игрални зали ще затворят. В противен случай ще затворят само 140. Към момента игралните зали в България са над 1000.

Повече подробности по темата четете в Investitor.bg.

Народното събрание прие на първо четене три проекта за промени в Закона за енергетиката, които предвиждат да се отложи с година либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители

Народното събрание прие на първо четене три проекта за промени в Закона за енергетиката, които предвиждат да се отложи с година либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители

Народното събрание прие на първо четене три проекта за промени в Закона за енергетиката, които предвиждат да се отложи с година либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители. Измененията са внесени от Корнелия Нинова („БСП за България“) и група народни представители, от Красен Кръстев (ГЕРБ-СДС) и Рамадан Аталай (ДПС) и от Павела Митова („Има такъв народ“) и група депутати.

Законът за енергетиката предвиждаше либерализация на енергийния пазар за битовите потребители и регламентираше, че от 1 юли 2024 г. Националната електрическа компания престава да бъде обществен доставчик и се премахват квотите на производители за регулирания пазар.

В обобщения доклад на Комисията по енергетика вносителите на законопроектите посочват, че либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители засяга около една трета от електроенергийния пазар в България и над 4,6 млн. битови клиенти. Отбелязва се, че премахването на регулираните цени за битовите потребители ще доведе до тежки социални проблеми и се предлага отлагането му с една година.

Единодушно, със 195 гласа, парламентът прие на първо четене промени в Закона за отбраната и въоръжените сили. Законопроектът е общ, на всички политически сили. Измененията предвиждат от 1 януари 2025 г. възнагражденията на военнослужещите да се повишат средно с 30 на сто при запазване на изградената диференциация между военните звания и длъжности. Създаването на този механизъм ще даде предвидимост и сигурност на военнослужещите и нужната мотивация да се избере военната кариера, посочват в мотивите си вносителите.

С промените са изравняват възнагражденията на военнослужещите с тези на служителите по Закона за МВР. С тях се въвежда нова система за определяне на основното месечно възнаграждение, което ще се увеличава със специфичен коефициент в зависимост от заеманата длъжност.

Пресцентър на НС

Държавен вестник, брой 36 от 23.04.2024 г.

Държавен вестник, брой 36 от 23.04.2024 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

 

 

Има още

Полезно в ДВ (бр. 36 от 23.04.2024 г.)

В новия брой 36 на Държавен вестник се обнародва Закон за ратифициране на Споразумението за участие на Република България в Програмата на ОИСР за Украйна с доброволен финансов принос в размер 60 000 евро (117 350 лв.) между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от друга, сключено чрез размяна на писма от 17 и 21 август 2023 г.

България осигурява 60 000 евро (117,350 лв.) за програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, която подпомага реформите в Украйна. Програмата на ОИСР за Украйна има за цел да подпомогне усилията на Украйна в процеса на реформи по пътя й към членство в Европейския съюз и ОИСР.

В текущя брой се обнародва Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

При уведомление за плащане по договор, първичен платежен документ или изпълнителен лист, преди извършване на плащане на стойност, равна на или надвишава­ща 10 000 лв., лицата информират за предстоящото плащане НАП и Агенция „Митници“ чрез изпращане на уведомление в електронен формат по образец. Промени в данните на изпратено уве­домление се извършват не по-късно от три дни от настъпването им или от узнаването за тях.

Обнародвани са промени в чл. 220 за образуване на изпълнително дело. Когато публичното вземане не бъде платено в срок, публичният взискател го предявява за принудително събиране на публичния изпълнител по електронен път, като изпълнително производство се обра­зува въз основа на предоставените данни за длъжника, изпълнителното основание и подлежащото на принудително изпълнение публично вземане.

СЕС сложи край на спора за закриването на специализирания съд

Съдът в Люксембург не допусна преюдициалното запитване, защото не разбра причините за съмненията за погазена независимост на магистратите

Близо две години след закриването на специализираните съдилища и прокуратури Съдът на Европейския съюз (СЕС) сложи край на спора дали с него е погазена независимостта на магистратите, които работеха там. Съдът в Люксембург не допусна до разглеждане преюдициалното запитване, защото от него не са ясни причините, поради които се излагат съмнения за накърнена независимост на бившите вече спецсъдии (пълния текст на решението виж тук).

Конституционният съд още през юли 2022 г. се произнесе, че закриването отговаря на основния закон (с изключение на една разпоредба от измененията в ЗСВ и НПК, които го регламентират, повече виж тук).

А сега и съдът в Люксембург заяви, че преюдициалното запитване е недопустимо.

 Делото в СЕС е по преюдициално запитване на съдия Мариета Райкова, която беше председател на бившия Специализиран наказателен съд (СНС), а сега е съдия в Административен съд София-град (АССГ). То е второто запитване до СЕС на съдия от бившия спецсъд. Първото беше отправено от съдия Пенка Велинова, която също беше преназначена в АССГ след закриването на СНС. То обаче беше по дело, което след това беше разпределено на съдия Тони Гетов от Софийския градски съд, който оттегли преюдициалното запитване (повече виж тук).

Пред съда в Люксембург Райкова излага цялата история на законодателството за закриване на спецправосъдието, с дебатите и застъпваните позиции (с цялото ѝ преюдициално запитване можете да се запознаете тук).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Държавен вестник, брой 35 от 19.04.2024 г.

Държавен вестник, брой 35 от 19.04.2024 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

 

 

Има още

Полезно в ДВ (бр. 35 от 19.04.2024 г.)

В новия брой 35 на Държавен вестник се обнародва Закон за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Агенция по вписванията осигурява предоставянето на безплатна информация относно вписването, съответно закриването на клон на чуждестранно лице, както и относно фирмата, правната форма, регистрационния номер, седалището, предста­вителството, управителните и контролните органи, започването или прекратяването на производство по ликвидация, обявяването в несъстоятелност и заличаването от регистъра на вписано в търговския регистър дружество.

Обнародва се Решение за предсрочно прекратяване на мандата на управителя на Националната здравноосигурителна каса.

Предсрочно се прекратява мандата на Ста­нимир Боянов Михайлов като управител на Националната здравноосигурителна каса.