Държавен вестник, брой 58 от 30.06.2020 г.

Държавен вестник, брой 58 от 30.06.2020 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Полезно в ДВ (бр. 58 от 30.06.2020 г.)

В новия брой на „Държавен вестник“ е обнародвано Постановление № 137 от 25 юни 2020 г. за приемане на Списък на професионални направления и защитени специалности, с най-висок очакван бъдещ недостиг на пазара на труда, по които обучаваните в тях студенти ще бъдат освобождавани от такси за обучение. Списъкът обхваща общо 4476 студенти в първи курс на обучение, приети през учебната 2020/2021 година, в т.ч. 3883 студенти в редовна и 593 в задочна форма на обучение.

Обнародвано е Решение № 6 от 16 юни 2020 г. по конституционно дело № 10 от 2019 г. Конституционният съд бе сезиран от бившия омбудсман Мая Манолова за приетите във връзка с къмпингуването текстове в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Според съдиите трите атакувани разпоредби – за възможността за разполагане на къмпинги по брега, която трябва да бъде прецизирана с наредба, забраната за разполагане на шатри, палатки, ремаркета и др., паркиране и преминаване през необозначени места, подвижни и неподвижни дюни, както и глобите за това, не противоречат на Конституцията. Според съда законодателят е уредил дивото къмпингуване, като го е съобразил с вида на територията и имота, както и собствеността върху тях, както и с обектите, които могат да се разполагат, както и е предложил по-прецизно балансиране на законните права и интереси на гражданите и на обществото като цяло, защото се явява справедлив регулатор на режима на „свободното къмпингуване” извън къмпингите по Закона за туризма. Трима съдии са подписали решението с особено мнение, като според Борис Велчев разпоредбата на ал. 3 на чл. 10а ЗУЧК противоречи на Конституцията, тъй като предвижда, че с подзаконов акт могат да бъдат определени и други условия за ползването на тези земи. В една правова държава, се казва в особеното мнение, няма как условията за ползването на определени земи да се определят едновременно със закон и с подзаконови актове.

10 години абсолютна давност за дългове на физически лица

УПРАВЛЯВАЩИТЕ ВНЕСОХА ПРОМЕНИ В ЗЗД

Да се въведе 10-годишна абсолютна давност, с изтичането на която да се погасяват всички вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването ѝ, предлагат депутати от ГЕРБ и Обединени патриоти. Те са внесли проект за допълнение на Закона за задълженията и договорите (пълния текст на законопроекта виж тук).

Давността няма да се прилага, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или произтича от непозволено увреждане, или неоснователно обогатяване. От нея няма да се възползват едноличните търговци.

„Няма да са нужни скъпоплатени адвокати и юридически услуги – само с едно заявление след изтичане на 10-ата година длъжникът като го изпрати до кредитора и като каже, че е изтекла 10-годишната абсолютна давност и не дължи, трябва да се прекратят изпълнителни дела и всякакво съдебно преследване. Това е много важно, защото имаме и друг вид преследване – това на колекторите“, коментира евродепутатът Емил Радев при представянето на промените от управляващите.

В мотивите си депутатите от управляващото мнозинство заявяват, че в момента има изпълнителни производства срещу граждани, които продължават над 10 години, като през цялото време на длъжника се начисляват лихви, такси и разноски. „Изпълнителните производства могат да продължат до безкрайност, въпреки че длъжникът е загубил голяма част или цялото си имуществото и е в обективна невъзможност да изплати своите дългове. Съгласно действащото законодателство при смърт на длъжника, изпълнителните действия продължават срещу неговите наследници, изтъкват те.

Повече подробности по темата четете тук.

Държавен вестник, брой 57 от 26.06.2020 г.

Държавен вестник, брой 57 от 26.06.2020 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Полезно в ДВ (бр. 57 от 26.06.2020 г.)

В днешния брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за енергетиката, които са свързани със създаване на допълнителни правила на свободните пазари на електроенергия и природен газ и влизат в сила от днес.

Създава се платформа за оферти, която е единна, централна, публична уеб базирана информационна система, осигуряваща достъп до актуална информация за офертите за доставка на електрическа енергия.

В 30-дневен срок от влизането в сила на изменителния закон крайните снабдители изпращат уведомление до всеки небитов краен клиент за прекратяване снабдяването с електрическа енергия от 1 октомври 2020 г. на обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия.

 Промени има в Наредба № 99 от 2006 г. за търговия на посевен материал от фуражни култури на пазара на Европейския съюз, с които се въвеждат изисквания на европейското законодателство.

Тази актуализация включва съществуващите здравни изисквания към различните категории посадъчен материал, както и регулирани некарантинни вредители; мерки за управление на риска от такива вредители, както и изисквания относно производствените площадки, места за производство или терени, за да се избегне наличието на всички изброени регулирани некарантинни вредители по съответните растения за засаждане.

Със свое Решение № 10037 от 1 юли 2019 г. по административно дело № 10108 от 2017 г. Върховният административен съд отменя чл. 87а от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност, който беше създаден през 2012 г. и касаеше доставките на обща туристическа услуга. Мотивите на съда са, че приетата от компетентния орган норма не е публикувана надлежно и своевременно ведно с мотивите на интернет страницата на компетентния да я приеме орган – Министерството на финансите.

 

Нова европейска финансова практика – юни 2020 г.

Нови решения

дело С-301/18 от 04 юни 2020 година

Защита на потребителите – Дистанционен договор за кредит – Право на оттегляне – Връщане на получените плащания – Плащане на обезщетение за ползване – Задължение на доставчика

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Когато потребител упражни правото си на оттегляне във връзка със сключен с доставчик дистанционен договор за кредит, потребителят има право да получи от доставчика, при запазване на сумите, които самият той е длъжен да плати на последния възстановяване на главницата и на лихвите, платени в изпълнение на този договор, но не и обезщетение за ползването на главницата и лихвите.

Спор между L и D Bank относно упражненото от L право на оттегляне във връзка с сключен между страните договор за кредит.

дело С-430/19 от 04 юни 2020 година

Данъчно производство — Отказ да се признае право на приспадане поради твърдяно неправомерно поведение на доставчици на данъчнозадълженото лице — Административен акт, издаден от националните данъчни органи, без на съответното данъчнозадължено лице да се предостави достъп до информацията и до документите, въз основа на които е издаден този акт — Подозрение за данъчна измама — Национална практика, която обуславя упражняването на правото на приспадане от притежаването на други удостоверителни документи, освен данъчната фактура

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Данъчно-административен акт, издаден по отношение на частноправен субект, когато на този субект не е бил предоставен достъп до информацията, въз основа на която е бил издаден актът, въпреки че актът се позовава на данни от административната преписка. При наличието само на недоказани подозрения на националната данъчна администрация относно реалното осъществяване на търговските сделки, за които е издадена данъчна фактура, на данъчнозадълженото лице, адресат на тази фактура, да бъде отказано правото на приспадане на ДДС, ако то не може да представи, освен тази фактура, и други доказателства.

Спор по повод искане за отмяна на данъчни административни актове, с които се налагат допълнителни данъчни задължения във връзка с ДДС и с корпоративния данък.

дело С-495/19 от 04 юни 2020 година

Защита на потребителите — Потребителски кредит — Проверка на неравноправността на клаузите — Неявяване на потребителя — Предели на служебните действия на съда

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи. Процесуални разпоредби, съгласно които съдът може да постанови неприсъствено решение, основано единствено на твърденията на ищеца в исковата молба, които съдът трябва да счита за верни в случаите, когато ответникът потребител е редовно призован за съдебното заседание, но не се е явил.

Спор по повод на задължение по договор за потребителски кредит, което се твърди, че не е изпълнено.

дело С-828/18 от 04 юни 2020 година

Самостоятелно заети търговски представители – Договаряне на продажбата или на покупката на стоки от името на принципала – Посредник, който няма правомощие да променя условията на продажба и цените на стоките, за чиято продажба отговаря – Понятието „договаря“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Условия, за да може едно лице да бъде квалифицирано като търговски представител. Едно лице не трябва непременно да има правомощие да променя цените на стоките, които продава за сметка на принципала, за да бъде квалифицирано като търговски представител.

Тълкуване на Директива 86/653/ЕИО относно координирането на правото на държавите членки, свързано сдейността на самостоятелно заетите търговски представители.

Понятието „договаря“.

Спор относно искане за обезщетение поради прекратяване на споразумението между две дружества.

дело С-19/19 от 11 юни 2020 година

Bзаимопомощ при събиране на вземания — Данъчно вземане на запитващата държава членка, събирано от запитваната държава членка — Качество на това вземане — Прихващане по силата на закона на посоченото вземане с данъчно задължение на запитаната държава членка — Понятие „привилегия“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Производство по несъстоятелност. Прихващане на данъчно вземане, събирано за сметка на запитващата държава членка, с данъчно задължение на запитаната държава членка. Преференциално или приоритетно право на удовлетворяване на вземанията, с каквото не разполагат другите кредитори.

Понятие „привилегия“.

Спор между Белгийската държава и P в производство по несъстоятелност, относно прихващането на вземане на това дружество към тази държава членка със задължение на същото дружество към германската държава.

дело С-43/19 от 11 юни 2020 година

Данък върху добавената стойност – Облагаеми сделки – Възмездна доставка на услуги – Неустойка, платена за неспазване на минималния срок на обвързаност с договор от страна на клиентите

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Облагане с ДДС на предоставяне на услуги в случаите, когато оператор на електронни съобщения начислява на свои бивши клиенти. Суми, събирани от икономически оператор при предсрочно прекратяване по вина на клиента на договор за доставка на услуги, предвиждащ спазването на срок на лоялност, в замяна на предоставянето на изгодни търговски условия на този клиент, които трябва да се считат за възнаграждение за възмездна доставка.

Спор по повод обратното начисляване на данъка върху добавената стойност.

дело С-146/19 от 11 юни 2020 година

Отказ на право на намаляване на ДДС – Данъчнозадължено лице, което не е предявило вземането си в производството по несъстоятелност, образувано срещу длъжника – Принципи на данъчна неутралност и на пропорционалност – Директен ефект

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Правна уредба на държава членка, по силата на която правото на намаляване на ДДС, платен във връзка с несъбираемо вземане, се отказва на данъчнозадължено лице, когато то не е предявило това вземане в образувано срещу неговия длъжник производство по несъстоятелност. Директивата за ДДС – директен ефект дори когато законодателят на държавата членка е излязъл извън допустимите рамки на правната уредба относно изключенията, предвидени в член 90, параграф 2 от тази директива.

Спор между S, дружество в несъстоятелност, и Република Словения по повод на отказа да се извърши корекция в полза на S на размера на данъка върху добавената стойност, платен във връзка с несъбрани вземания, поради факта че това дружество е пропуснало да предяви тези вземания в образуваните срещу длъжниците производства по несъстоятелност.

дело С-242/19 от 11 юни 2020 година

Данък върху добавената стойност — Прехвърляне на движими вещи в рамките на Европейския съюз с цел доставка на услуги — Право на възстановяване на ДДС на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване — Данъчнозадължено лице, което не е идентифицирано за целите на ДДС в държавата членка по възстановяване

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност. Прехвърляне от данъчнозадължено лице на стоки от държава членка в държавата членка по възстановяване за целите на доставката от това данъчнозадължено лице на услуги по отдаване под наем на тези стоки в последната държава членка не трябва да се приравнява на вътреобщностна доставка, когато използването на посочените стоки за целите на доставката е временно.

Спор между установено в Белгия дружество и Данъчна администрация за чуждестранните данъкоплатци, Румъния, по повод на отказа на тези органи да възстановят на дружеството платения в Румъния данък върху добавената стойност.

дело С-276/18 от 18 юни 2020 година

Данък върху добавената стойност — Определяне на мястото на облагаемите сделки — Доставка на стоки, изпращани или превозени от доставчика или за негова сметка — Сътрудничество между държавите членки — Обмен на информация

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Определяне на мястото, където се изпълняват облагаемите сделки. Възможност данъчните органи на една държава членка едностранно да приложат към сделки данъчно третиране в материята на ДДС, различно от това, по силата на което те вече са били обложени в друга държава членка.

Какво административно сътрудничество се изисква от данъчните органи в различните държави членки при определяне на мястото на изпълнение на облагаемите сделки, за да се избегне двойно данъчно облагане.

Спор между K, учредено по полското право дружество, и данъчна и митническа администрация, Унгария, по повод на плащането на данъка върху добавената стойност върху продажбата на стоки посредством интернет сайта на това дружество на купувачи, пребиваващи в Унгария.

дело С-639/18 от 18 юни 2020 година

Защита на потребителите — Дистанционна търговия на финансови услуги — Договори за финансови услуги, обхващащи начално споразумение, следвано от последователни операции — Допълнително споразумение към договор за кредит, с което се изменя първоначално определеният лихвен процент — Понятие „договор за финансови услуги“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Дистанционна търговия на финансови услуги. Допълнително споразумение за лихвения процент. Организирана схема за предоставяне на услуги от разстояние. Налице ли е „договор за финансови услуги“, когато се изменя съществуващ договор за кредит, като промяната засяга само размера на договорения лихвен процент, без да се удължава срокът на кредита или да се увеличава неговият размер?

Понятие „договор за финансови услуги“.

Спор по повод правото на оттегляне от договор във връзка с допълнителни споразумения към договори за кредит, с които се изменят първоначално определените лихвени проценти.

съединени дела С-762/18 и C-37/19 от 25 юни 2020 година

Социална политика — Незаконно уволнен работник, възстановен на работа със съдебно решение — Изключване на правото на платен годишен отпуск, неизползван през периода от уволнението до възстановяването на работа — Липса на право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за същия период при последващо прекратяване на трудовото правоотношение

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Организация на работното време. Национална съдебна практика, по силата на която работник, който е уволнен незаконно, а по-късно е възстановен няма право на платен годишен отпуск за периода от датата на уволнението до датата на възстановяването му на работа. Национална съдебна практика, по силата на която при последващо прекратяване на трудовото правоотношение след като работникът е бил уволнен незаконно, а по-късно възстановен вследствие на отмяната на уволнението му със съдебно решение, този работник няма право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск.

Два спора, първият от които между Q и Върховния касационен съд по повод на прилагането от този съд на негова практика, за която се твърди, че е несъвместима с правото на Съюза и е довела до лишаването на Q от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от датата на незаконното й уволнение до датата на възстановяването й на работа, а вторият относно подобни обстоятелства.

 

Държавите на ЕС и Европейският парламент договориха правила за групови искове

Държавите на ЕС и Европейският парламент договориха правила за групови искове

Всяка държава членка ще трябва да посочи поне един орган – неправителствена организация, която ще защитава правата на потребителите в задгранични спорове

Потребителите в ЕС ще могат по-добре да налагат правата си срещу големите компании. Преговарящи от Европейския парламент и страните членки на ЕС се договориха за въвеждането на групови искове в ЕС, става ясно от съобщение на пресслужбата на ЕП.

През 2018 г., като част от скандала с изгорелите газове около VW, свързан с манипулирани превозни средства, Европейската комисия предложи да бъдат разрешени колективни искове в цяла Европа.

Всяка държава членка ще трябва да посочи най-малко един квалифициран субект (организация или публичен орган), който ще бъде упълномощен и финансово подкрепен за започване на действия за разпореждане и обезщетение от името на групи потребители и ще гарантира достъпа им до правосъдие. По отношение на критериите за определяне на квалифицирани органи правилата разграничават трансграничните случаи и вътрешните. За първите органите трябва да спазват набор от хармонизирани критерии. Те трябва да демонстрират 12-месечна активност в защитата на интереса на потребителите преди искането им, да имат нестопански характер и да гарантират, че са независими от трети страни, чиито икономически интереси се противопоставят на интересите на потребителите.

Повече подробности по темата четете тук.

 

Държавен вестник, брой 56 от 23.06.2020 г.

Държавен вестник, брой 56 от 23.06.2020 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Полезно в ДВ (бр. 56 от 23.06.2020 г.)

В новия 56-ти брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Наредбата за работното време, почивките и отпуските, с които се регламентира начинът на изчисляване на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение на работника или служителя.

Според новата разпоредба при прекратяване на трудовия договор броят дни неползван платен годишен отпуск, за който се изплаща обезщетение, ще се определят пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж в предприятието към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.

Промени има и в  Наредба № 6 от 2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023 г. Министерството на земеделието, храните и горите е разработило нова мярка „Кризисно съхранение на вино“, която ще се прилага в България само през финансовата 2020 г. Тя е насочена към винопроизводителите, които поради пандемията от COVID-19 няма да успеят да реализират за търговски цели своята продукция от вино в близките месеци.

Мярката представлява предоставяне на финансова помощ за съхранение на бутилирано вино в данъчни складове или на вино в съдове за съхранение в обектите за производство на вино. В резултат на извършено пазарно проучване помощта е определена в размер на 0,04 лв. за литър вино за един месец на съхранение, като периодът на съхранение, за който винопроизводителите могат да кандидатстват, е от 4 май до 20 септември 2020 г.

Не се допуска извеждане на виното от склад преди да е изтекъл периодът на съхранение, за който кандидатът по мярката е одобрен и е сключил договор  с Държавен фонд „Земеделие“ за предоставяне на финансова помощ.

Президентът наложи вето на създаването на алтернативна НСО

Президентът Румен Радев наложи вето на част от промените в Закона за МВР, с които се дублират функции с Националната служба за охрана. Миналата седмица Народното събрание окончателно гласува изменения в ЗМВР, с които предвиди създаването на алтернативна на НСО служба, която да извършва охрана и на хора по високите етажи на властта, и на други лица.

Според президента обаче не е ясно какво налага да се създаде нова паралелно функционираща структура (чл. 39, ал. 8 от ЗИД на ЗМВР) без аргументи за ефективност и ефикасност.

Румен Радев припомня, че в Закона за НСО са изброени хората, заемащи висши държавни длъжности, които задължително се охраняват като президент, премиер, председател на парламента, и те нямат право да се откажат от гардовете си докато заемат тези позиции.

Едновременно със задължението им да ползват охраната, за тези лица се създава възможността със заявление да поискат охрана и от главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“. Очевидно е, че не става въпрос за взаимодействие между двете структури с цел оптимизиране на охраната, тъй като охраната от МВР се наслагва към охраната от Националната служба за охрана. Освен това инициативата за дублирането на охраната е оставена на охраняваното лице. Без заявление от негова страна не може да се стигне до решение на комисията по чл. 23 от Закона за Националната служба за охрана, съответно и да се приложи охраната от главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“. Това дублиране влиза в противоречие с Актуализираната стратегия за национална сигурност на Република България, приета с решение на Народното събрание от 14 март 2018 г. В стратегията е изрично посочено, че „не се допуска едновременното съществуване на дублиращи се структури, както и свръхконцентриране на правомощия, компетенции и ресурси в една институция. Водещ е принципът на разделяне на компетенциите и постигане висока степен на координация“, припомня Радев (виж мотивите тук).

Повече подробности по темата четете тук.