• Законопроект за изменение на Закона за държавната собственост
• Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
• Законопроект за допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г.
• Законопроект за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г.
• Законопроект за ратифициране на Споразумението за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите – членки на Европейския съюз
• ЗИД на Гражданския процесуален кодекс
• Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс
• Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс
• Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ
• Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията

Въпреки критиките, правителството не се отказва катаджията с един фиш да установява нарушението на пътя и да налага наказанието

В един ден управляващите дадоха ход на мащабни изменения в няколко закона – правната комисия в парламента прие на първо четене големите промени в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и нови правила в Семейния кодекс за оспорването на бащинството, а правителството гласува критикуваните промени в Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Проектът за промени в ЗАНН, по който в продължение на няколко години работи голяма група от юристи под егидата на вицепремиера Екатерина Захариева, получи зелена светлина от правната комисия с 13 гласа „за“, нито един против и 7 въздържали се.

Измененията в ЗАНН са в над 40 разпоредби, променят се основни положения по отношение на административните нарушения и наказания, включително и се въвеждат нови институти като този на споразумението (с пълния текст на законопроекта можете да се запознаете тук). Те бяха подложени на обществено обсъждане на два пъти и по тях постъпиха десетки предложения.

Една от основните промени е възможността за сключване на споразумение между наказващия орган и нарушителя. В такъв случай той ще плаща 70% от минимално предвидената глоба за деянието му. А ако не е предвиден минимум, санкцията ще се определя „по договаряне между страните“, но не трябва да е повече от 70% от половината от максимума.

Предложение за споразумение ще може да прави нарушителят – в 14-дневен срок от връчване на акта, както и наказващият орган след получаване на преписката. Срокът обаче е инструктивен и неспазването му няма да води до незаконосъобразност на постигнатото по-късно споразумение.

С промените се дава бонус за бързо плащане на глобата – нарушителят ще дължи само 80% от нея, ако не обжалва наказателното постановление и плати в 14-дневен срок. Ако обаче наред с глобата, му бъде наложено и друго наказание, той ще може да обжалва наказателното постановление в тази му част. Проектът въвежда и съкратено производство в ЗАНН, както и задължение за наказващия орган да изложи мотиви за вида и размера на наложената санкция. Дават се и определения за „маловажен случай“ и „явно маловажен случай“, като при единия ще се отправя само предупреждение към нарушителя, а в другия ще му се налага глоба.

Измененията в Семейния кодекс, които също бяха гласувани на първо четене от правната комисия, пък дават възможност на всеки родител, чието дете е било припознато от друг след 1 октомври 2009 г., в срок от една година да оспори припознаването.

Освен за заварените случаи, с промените правото да оспори припознаването се дава и на всеки, който твърди, че е родител на детето. Той ще може да го направи с иск, за чието предявяване има срок от една година, който тече от момента на узнаване на припознаването. Той задължително ще се съединява с иск за установяване на произход.

Повече подробности по темата четете тук.

Държавен вестник, брой 79 от 09.09.2020 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

Има още →

В брой 79-ти на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за подземните богатства и така депутатите преодоляха частичното вето, наложено от президента.

Измененията предвиждат затягане на контрола върху концесиите за добив на подземни богатства. Срокът на концесията остава 35 години, както и сега. Предвидена е възможност за неговото удължаване, ако концесионерът го поиска. Условието е да разполага с план за разработка на находището и финансово-икономическа обосновка за срока на продължението, доказателства, че в находището има още запаси и ресурси, и че е изпълнил досегашните си задължения по договора. Общият срок на концесията, заедно с удължението, не може да надхвърля 50 години.

Това обаче е принципното положение. Има и изключение, което позволява продължение на концесията с още до 10 години след изтичането на максималния срок – тоест, общо до 60 години. Това става възможно, ако находището не е изчерпано, ала в същото време в него няма достатъчно запаси, за да бъде предоставено на нова концесия на друг търговец. Срокът на извънредното удължение ще се определя според остатъчните запаси в находището и предвидения от концесионера средногодишен добив, който трябва да бъде минимум еднакъв като обем с най-малкия годишен добив, достигнат по време на изтеклата концесия.

Конкретният размер на плащането, което концесионерът ще дължи на държавата, ще се определя с наредба.

Обнародвана е нова Наредба за условията и реда за създаване, поддържане и ползване на информационните системи на кадастъра и на имотния регистър, за достъпа до данните в тях и достъпа до данните в други специализирани информационни системи.

Подробно се уреждат изискванията и взаимоотношенията при поддържане на вече създадените информационни системи на кадастъра и на имотния регистър. Предвижда се подробна правна уредба за използването на информационните системи, както и правила за въвеждане и актуализиране на данните и за предоставяне на справки и на услуги от информационните системи.

Уреден е прекият, включително отдалечен достъп, до данните в информационните системи. Регламентирани са правилата за обмен на данни с други информационни системи като Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ), Единния държавен регистър на стопанските субекти в Република България (БУЛСТАТ), Регистъра на населението – Национална база данни „Население“, Търговския регистър и регистрите на държавните и общинските имоти, както и със специализираните информационни системи.

Разширяват се електронните услуги, изпълнявани чрез информационните системи на кадастъра и на имотния регистър, и се създават предпоставки за повишаване на тяхната електронизация.

 Промени има в Правилника за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация, като актът се привежда в съответствие с влезли в сила изменения на Закона за защита на класифицираната информация и приети подзаконови нормативни актове по неговото прилагане в периода 2017 – 2020 г. и включва разпоредби за намаляването на административната тежест за гражданите.

Изменението на правилника е адекватен отговор на все по-бързо развиващите се рискове и заплахи за сигурността на класифицираната информация и особено в областта на комуникационните и информационни технологии.

С новия 78-ми брой на „Държавен вестник“ е допълнена Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, като правителството вдига заплатите в 34 държавни институции с 30%. В срок до 4 септември 2020 г. ръководителят на административната структура трябва да определи нов размер на индивидуалните основни месечни заплати, увеличен с не повече от 30 на сто от досегашния размер.

Обнародвана е нова Наредба № 23 от 27 август 2020 г. за начина за определяне на размера на възнагражденията на ректорите на държавните висши училища по договорите за управление, сключени с министъра на образованието и науката. Заплатите на ректорите на държавни висши училища ще се определят по общи за всички правила. Възнаграждението им се обвързва с тяхната заплата като хабилитирани лица, размера на държавната издръжка за обучение в съответното висше училище и изпълнението на заложените в договорите им за управление цели и показатели.

Промени има в Наредба № 8121з-882 от 2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, които са във връзка с измененията и допълненията на Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 58 от 2019 г.). Чрез промените наредбата се синхронизира със ЗМВР по отношение издаването и оспорването на становища за съответствие на инвестиционните проекти с правилата и нормите за пожарна безопасност, становища за съответствие на строежите с правилата и нормите за пожарна безопасност във връзка с въвеждането им в експлоатация, становища за съответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност на обекти, инсталации и съоръжения и други документи и сертификати за съответствие на обектите с правилата и нормите за пожарна безопасност, както и решения за отказ за тяхното издаване. Промени има и в приложенията към Наредба № 8121з-882 от 2014 г. относно образците на същите документи, издавани от органите за пожарна безопасност и защита на населението.

Държавен вестник, брой 78 от 04.09.2020 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

Има още →

В новия брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане с цел подкрепа на семейства с деца при обявено извънредно положение или извънредна епидемична обстановка.

Семейства с деца до 14 години ще имат право на месечна целева помощ по време на извънредно положение или извънредна епидемична обстановка, в случай че двамата или единият от работещите родители не могат да работят дистанционно от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск. Същото право ще имат и родители, които отглеждат сами децата си.

Право на новата помощ ще имат и семействата, в които двамата или единият от родителите са останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица или в случай, че размерът на обезщетението е по-малък от минималната заплата. Месечна помощ ще могат да получат и семейства, в които двамата или единият от родителите се самоосигуряват, но не могат да работят поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка.

За отпускане на помощта средномесечният доход на член от семейството за месеца, предхождащ подаването на заявлението-декларация, следва да бъде по-нисък или равен на размера на месечната минимална работна заплата.

Обнародвани са анекси към двата национални рамкови договори – този за медицинските и този за денталните дейности, с които се повишават средствата в сектор здравеопазване. Клиничните пътеки ще бъдат увеличени с 20 лева, с които ще се покриват тестовете за COVID-19. И отделно клиничните пътеки ще се увеличат с 10%, считано от 1 август до 31 декември.

Цените на първични и вторични прегледи също се увеличават с 10%, увеличават се и обемите. В денталната помощ се предвижда покачване на цените на дейностите без протезите с приблизително 10%, като целта е да се увеличат месечните плащания, считано от 1 август 2020г. Това ще доведе до повишаване качеството на предлаганата дентална помощ, смята още здравният министър. С 10% се увеличават и цените при фармацевтите при заплащането на рецепти, които са 100 % реимбурсирани от НЗОК.

Промени има в Наредба № 11 от 2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците, които са с цел прецизиране и допълване на текстовете, свързани с провеждане на изпити за промяна на окончателна оценка при завършване на първи гимназиален етап, като се урежда времето – след завършване на учебните занятия в X клас.

Обогатяват се изпитните тестове за провеждане на националното външно оценяване в IV клас, в VII клас и в Х клас с формат, който допуска интегриране на компетентности по няколко учебни предмета в един тест и конкретизиране на основния учебен предмет, към който се съотнася полученият за всяка задача резултат.

Поради смяна на фокуса в обучението от преподаване на знания към овладяване на ключови компетентности и развитието на способности да се решават проблеми е необходимо да се приложи такъв изпитен формат, който да измерва формирането на умения у учениците да прилагат знанията си на практика