Конституционният съд отмени следенето на телефоните на неспазващите карантина

Правото на личен живот не е привилегия само за спокойни времена, заяви КС

Конституционният съд (КС) отмени въведената заради епидемията от COVID-19 възможност на службите да проследяват телефоните на хора, които не спазват задължителната карантина и изолация. Решението е взето с 10 гласа, а на особено мнение са останали Павлина Панова и Анастас Анастасов.

Скоро след обявяването на извънредното положение бяха направени промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), с които (в чл. 251б) беше предвидено, че данните с които се установяват ползваните клетки от мобилните телефони трябва да се пазят 6 месеца и „за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение“.

Право да искат справка за тях беше дадено на Главна дирекция „Национална полиция“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на МВР. Достъпът им се предоставя незабавно, а те след това трябва да уведомят председателя на съответния районен съд. Той пък пост фактум трябва с разпореждане да потвърди извършените действия. Ако обаче откаже да го направи, данните за клетките, през които е минал мобилният телефон на поставения под карантина, трябва да бъдат унищожени.

След приемането на промените в ЗЕС те незабавно бяха оспорени от депутати от БСП.

В решението си (пълния му текст виж тук) КС анализира не само своите предишни произнасяния по ЗЕС, но стъпва и на серия от решения на Съда на ЕС, в които се обсъжда проследяването на трафичните данни.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 98 от 17.11.2020 г.)

В новия 98-ми брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които се предвижда, че съдът ще може да използва видеоконферентна връзка по време на своите заседания, за да изслушва свидетелите, вещите лица, страните, преводачите или тълковниците. Всяка страна може да поиска да участва в съдебно заседание чрез видеоконференция, когато тя не е в състояние да се яви непосредствено пред съда. При видеоконференцията страната присъства в специално оборудвано за видеоконференции помещение в районен съд, място за лишаване от свобода или ареста.

С измененията бяха одобрени и съответни промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Основните изменения в НПК се отнасят до използване на видеоконференция при осъществяване на съдебен контрол върху задържането под стража в досъдебното производство, при извършване на разпит на защитен свидетел, преводач или тълковник, при извършване на очна ставка, разпознаване на лица и предмети, както и при разглеждане на предложението или молбата на осъдения за предсрочно освобождаване. Предвижда се за всички процесуални действия по ГПК, АПК и НПК, извършени чрез видеоконференция, да се изготвя протокол.

Обнародвани са и промени в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Удължава се с нови 6 месеца срокът на личните карти и паспортите, които изтичат в условията на пандемията от COVID-19. До момент в закона бе записано, че следва да бъде удължена за срок от 6 месеца валидността на личните карти и на книжките, които изтичат в периода 13 март – 31 октомври. Сега този срок става от 13 март до 31 януари следващата година.

По време на извънредна епидемична обстановка службите за административен контрол на чужденците пък могат да продължат пребиваването с три месеца на лицата, които са влезли на територията на България при условията на безвизов режим за краткосрочно пребиваване, както и на лицата, които са влезли с виза за краткосрочно пребиваване.

Ако епидемичната обстановка се усложни, председателите на съдилища ще създават организация за отсрочване на делата. По време на извънредната епидемична обстановка съдът може да отложи делото, ако поради болнично лечение, поставяне под задължителна карантина, изолация или прилагане на принудителни административни мерки по Закона за здравето във връзка със заболяването COVID-19 страната или нейният представител не може да се яви в съдебно заседание, като в срок до 7 дни от отпадане на причината страната или нейният представител представи съответни доказателства.

Освен това се предвижда, че на всеки, който се е съгласил да получава съобщения и призовки по дела по имейла, те ще се връчват само така. По време на епидемична обстановка и два месеца след нейната отмяна съдебни заседания ще се провеждат чрез видеоконферентна връзка. Върната беше и възможността всички държавни и местни колективни органи да провеждат заседания от разстояние.

Изменен е и Законът за публичните финанси, като се вдига таванът на бюджетния дефицит. Прагът на дефицит, който към момента според българското законодателство е 2 на сто от брутния вътрешен продукт, става по-висок –  3% или повече. През април заради коронавируса и последвалата икономическа криза, Европейската комисия разреши на всяка държава членка да има право временно да прехвърля 3-процентния дефицит в бюджета си.

Обнародван е нов Правилник за прилагане на Закона за социалните услуги, в който се регламентира редът за насочване за ползване на социални услуги, както и за изготвяне и актуализиране на индивидуалната оценка на потребностите и на индивидуалния план за подкрепа. Определено е минималното съдържание на договора за ползване на социални услуги, условията за неговото прекратяване и продължаване. Урежда се редът за сътрудничество и координация между доставчиците на социални услуги, когато лицето ползва социални услуги от различни доставчици, както и координацията при подкрепа от различни системи.

Определят се условията и редът за ползване на заместваща грижа. Всички лица, които досега ползват финансирани от държавния бюджет социални услуги, ще могат да продължат да ползват същите услуги, независимо от настоящия им адрес. Предвидено е и, че до приемането на новите стандарти за финансиране (за 2022 г.) насочването за ползване на финансирани от държавния бюджет социални услуги ще се извършва от дирекциите „Социално подпомагане“, като само за ползването на асистентската подкрепа насочването ще бъде от общините.

Държавен вестник, брой 98 от 17.11.2020 г.

Държавен вестник, брой 98 от 17.11.2020 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Здравният министър премахна забраната за пазаруване на възрастните, запази им часове

Внесоха промени в Закона за здравето: уведомяването за предписание за карантина и изолация – по телефон или имейл

Хората над 65 години ще могат да пазаруват по-късно и по-дълго от двучасовото ограничение, наложено им в момента от здравния министър Костадин Ангелов.

На 13.11.2020 г. той издаде нова заповед, според която само възрастните ще пазаруват в хранителните магазини от 13,30 до 16,30 ч. В аптеките пък ще имат два „коридора“ – от 8 до 10 ч. и от 13,30 ч. до 16,30 ч. През останалото време хората над 65 години също ще могат да ходят по магазините и аптеките, но сега просто имат запазени часове само за тях.

Предишната заповед на здравния министър с ограниченията за пазаруване остана в сила само два дни, след като той я издаде в четвъртък. Според нея възрастните можеха да пазаруват в магазини и аптеки само от 8 до 10 ч. Веднага последваха негативни реакции, а днес и омбудсманът Диана Ковачева призова забраната да бъде отменена. Здравните власти пък поискаха време, за да видят как действа новата мярка.

Предписанията – по телефона или на имейл

Хората, за които има издадени предписания, че подлежат на задължителна карантина или изолация, да бъдат уведомявани по телефона или по имейл. Това предвиждат промени в Закона за здравето, внесени от шефката на парламентарната група Даниела Дариткова.

С тях тя предлага да бъде пренаписан чл. 61 от ЗЗ, като основната промяна е за предписанията (пълния текст на законопроекта виж тук).

Предвижда се, че за издадените предписания се съобщава по реда на чл. 18а, ал. 1-6 от Административнопроцесуалния кодекс или по два други начина. Първият е, чрез устно уведомяване на посочен от човека телефонен номер, което се удостоверява писмено с подпис на извършилото го длъжностно лице. Писменото удостоверяване се прилага към преписката и на адресата се съобщава, че може да получи предписанието лично след изтичане на срока на изолацията или на карантината. Докато тя трае предписанието може да се получи само чрез упълномощено лице. Предписанието се смята за връчено от деня на устното съобщаване.

Вторият начин на съобщаване е чрез изпращане на съобщение на посочен от лицето електронен адрес или телефонен номер. Тук също важи правилото, че човек може да отиде да си получи предписанието лично едва след изтичането на карантината. Но има друго условие, за да се приеме то за връчено – „адресатът да изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно или кратко текстово съобщение“.

Повече подробности по темата четете тук.

Освобождават десетки организации от задължението да следят за пране на пари

Десетки организации да бъдат освободени от задължението да правят комплексна проверка на клиентите си и оценка на риска и да разкриват информация за съмнителни сделки и операции. Това се предлага в проект за промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, който днес беше огласен за обществено обсъждане (пълния му текст виж тук).

Идеята е тези мерки срещу прането на пари вече да не прилагат търговците на едро, органите по приватизацията, лицата, организиращи възлагането на обществени поръчки, министрите и кметовете при сключване на концесионни договори, юридическите лица, към които има взаимоспомагателни каси, професионалните съюзи и съсловните организации.

Задължението отпада и за пазарни оператори и/или регулирани пазари, които са получили лиценз при условията и по реда на Закона за пазарите на финансови инструменти, централните депозитари на ценни книжа, Националната агенция за приходите и митническите органи.

Няма да правят проверка на клиентите си и да докладват за съмнителни операции и всички професионални спортни клубове. Това задължение остава само за футболните.

„По отношение на професионалните спортни клубове следва да се отбележи, че в наднационалната оценка на риска от изпиране на пари професионалният футбол е идентифициран като нов сектор, изложен на рискове от изпиране на пари. Последното обуславя предложението за преформулиране на тази категория, като приложното ѝ поле се ограничи до професионални футболни клубове“, пишат авторите на измененията от Министерството на финансите.

От мотивите към законопроекта става ясно, че в момента ЗМИП на практика изисква мерки срещу прането да прилагат много организации, при които рискът от такова почти няма или е минимален.

Повече подробности по темата четете тук.

ВАС вече няма да гледа никакви дела на затворници против администрацията

ВАС вече няма да гледа никакви дела на затворници против администрацията

Всички дела на лишени от свобода срещу държавата се поемат от тричленни състави на административните съдилища по местоизтърпяване

Върховният административен съд (ВАС) вече няма да гледа никакви по вид дела на лишени от свобода срещу затворническата администрация, в това число откази за преместване. Това предвиждат промени в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, внесени в Народното събрание от осем депутати то ГЕРБ.

В мотивите към проекта се припомня, че през 2019 година вече бяха извършени промени във функционалната подсъдност на делата, разглеждани от административните съдилища и ВАС по искови производства срещу държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от закона, като беше запазена системата на двуинстанционност в исковите съдебни производства, която гарантира валидността, допустимостта и правилността на постановените първоинстанционни съдебни актове.

„Въпреки положителния резултат от извършената промяна в ЗИД на ЗИНЗС се констатира, че освен исковите производства по този закон, в значителна степен се провеждат и отделни производство по оспорване актове на органите по изпълнение на наказания пред съответните административни съдилища по местоизпълнение на наказанията. По тези производства в досегашната уредба е предвиден едноинстанционен съдебен контрол пред административните съдилища, при решаване на споровете по същество, но на практика продължава касационен съдебен контрол на актовете (определения и разпореждания) на административните съдилища пред Върховния административен съд.“, пишат вносителите.

Така вече всички дела, свързани със жалби на затворници срещу органи на затворническата администрация и държава, ще се разглеждат от тричленни състави на административните съдилища по местоизпълнение и няма да стигат до ВАС.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 97 от 13.11.2020 г.)

В днешния 97-ми брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане, които са в съответствие с въведената нова правна рамка в областта на социалните услуги и на мрежовата и информационната сигурност.

Прецизират се функциите на изпълнителния директор на агенцията и се осъществяват изменения в зоните на функционална отговорност на специализираната администрация в съответствие със Закона за социалните услуги и Закона за личната помощ.

С цел осигуряване на сигурността на използваните от агенцията мрежи и информационни системи се създава длъжност „служител по мрежова и информационна сигурност“ на пряко подчинение на изпълнителния директор на АСП и се определят неговите функции.

Обнародвана е нова Наредба № 8 от 5 ноември 2020 г. за условията и реда за извършване на дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация при ограничаване и ликвидиране на болестите по животните.

С наредбата се въвежда възможност на изпълнители, различни от служителите на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), да извършват специализираните дейности по дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация (ДДДД) в обекти. По този начин ще се осигури бързина при ликвидиране на заболяванията, което ще намали риска от тяхното разпространение.

Дезинфекции, дезинсекции, дератизации и девастации (ДДДД) ще могат да извършват служители от МВР, Министерство на отбраната, транспортното министерство, БАБХ и служителите на структурите им, както и лицата, които притежават удостоверение за придобита квалификация за ръководител или изпълнител на ДДДД, вписани в специален регистър.

За тази цел лицата ще трябва да са минали обучение в специален курс. Контролът на всички мероприятия по ДДДД ще се извършва от БАБХ, като под внимание ще се взимат както воденето на документите по процедурите, така и самите препарати и начини на прилагането им. Инспекторите на БАБХ ще имат право на свободен достъп до офиси и складове на проверените субекти.

 

Държавен вестник, брой 97 от 13.11.2020 г.

Държавен вестник, брой 97 от 13.11.2020 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

ВАС: това, че държавата не може да си събере глобите, не е основание да спира хора на границата

Върховните съдии наредиха на МВР да прекрати безусловно проверките за неплатени и невръчени актове на пунктовете с Гърция

Обстоятелството, че държавата не може да изпълни задължението си по връчване на електронни фишове и на наказателни постановления, издадени въз основа на Закона за движението по пътищата, както и да събира вземанията си по тях, по никакъв начин не може да бъде основание за възпрепятстване на правото на напускане на страната. Това заяви Върховният административен съд (ВАС) и нареди на МВР безусловно да прекрати проверките на граничните пунктове „Кулата-Промахон“ и „Илинден-Ексохи“ (пълния текст на определението виж тук).

Именно те бяха атакувани от Иглика Брусева, която чрез адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и Ко.“ заведе три дела срещу въведените това лято проверки на границата за неплатени глоби и невръчени фишове и актове. Произнасянето на съдилищата по тях ще е от значение за всички граждани, тъй като от проверките по границите страдат не само неизрядните водачи, но и хората, които нямат нарушения на пътя или пък са платили задълженията си към КАТ, защото чакат с часове на опашки по пунктовете докато граничните полицаи правят проверки на колите и шофьорите.

Днес ВАС се произнесе окончателно по едно от делата – това, с което (на основание на чл. 250 АПК) беше поискано преустановяване на неоснователни действия на администрацията, а именно извършването на проверките на „Кулата“ и „Илинден“.

Изложените от върховните съдии Соня Янкулова (председател на състава), Весела Андонова (докладчик) и Полина Богданова мотиви са напълно относими за извършването на подобни проверки от МВР на който и да е било граничен пункт, защото стъпват на правото на Европейския съюз и Конституцията и на трайната практика на Конституционния съд и съдилищата в Страсбург и Люксембург.

Повече подробности по темата четете тук.

Мобилните оператори не трябва да събират лични данни с предварителни отметки за съгласие

То трябва да е изрично дадено от клиента, постанови съдът в Люксембург

В договорите на мобилните оператори с клиентите не трябва да има предварителни отметки, че те са дали съгласие за обработване на личните им данни.

Това става ясно от решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург по запитване от градския съд в Букурещ, свързано с практика на румънския мобилен оператор „Orange România“.

Преди две години националният орган за надзор върху обработването на лични данни в Румъния е глобил „Orange România“, защото операторът събирал и съхранявал копия от документите за самоличност на своите клиенти без тяхното изрично съгласие.

Практиката му била при сключване на договори с клиентите, в тях да е вписана клауза, че те са информирани и са се съгласили със събирането и съхраняването с идентификационна цел на копия от документите им за самоличност. Полето за тази клауза било предварително отметнато от администратора на лични данни преди подписването на договора.

За това съдът в Букурещ е поискал от СЕС да уточни при какви условия може да се счита, че е налице надлежно съгласие на клиентите за обработване на личните им данни.

В решението си от днес съдът в Люксембург категорично заявява, че съгласието на субекта на данни трябва да бъде свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено.

„В това отношение няма надлежно дадено съгласие в случай на мълчание, предварително отметнати полета или липса на действие“, посочва съдът. В решението си СЕС разяснява, че тъй като клиентите не са слагали лично отметката в полето за събиране и съхраняване на копия от документите им за самоличност, обстоятелството, че това поле е отметнато, не може да се приеме за изрично заявено съгласие.

Повече подробности по темата четете тук.