Въпроси и отговори: пределни цени за международни телефонни повиквания и SMS в рамките на ЕС

В каква степен новите правила на ЕС в областта на далекосъобщенията ще доведат до намаляване на цените на телефонни повиквания и SMS от една държава от ЕС до друга?

Считано от 15 май 2019 г. цената на телефонните повиквания чрез стационарна и мобилна връзка от една държава от ЕС до друга е ограничена до 19 цента на минута (+ ДДС), а тази на SMS съответно на 6 цента (+ ДДС). Тази цена не включва ДДС, който зависи от държавата — членка на ЕС, в която се намира повикващият оператор (ставките на ДДС в държавите членки варират между 17 % и 27 %).

Пример: Мария живее в Италия, а дъщеря ѝ работи в Белгия. Обичайно Мария се обажда на дъщеря си и телефонира с нея по около два часа на месец. Телефонното повикване по стационарна линия при национален италиански тарифен план струва 0,89 EUR на минута, което означава, че Мария ще похарчи около 105 EUR на месец за телефонни разговори с дъщеря си. С новите правила тя ще плаща най-много 0,23 EUR (с ДДС) за минута, т.е. най-много 27 EUR за същия период от време. Това е четири пъти по-малко от преди и носи общи икономии от 78 EUR на месец.

Каква е разликата между международни телефонни повиквания и роуминг?

Роумингът възниква, когато използвате мобилния си телефон по време на пътуване в друга държава. От 15 юни 2017 г. гражданите на ЕС могат да ползват роуминг на национални цени, когато пътуват в ЕС. Те могат да ползват мобилните си телефони в ЕС без допълнителни разходи. Принципът „роуминг като у дома е валиден за всички телефонни повиквания, SMS и ползване на данни. Прилаганите тарифи остават същите, както и в националната мобилна мрежа. Когато обаче се прекрачат границите на справедливото ползване на роуминг услугите на национални цени, могат да се начисляват допълнителни такси за роуминг, за да се предотврати злоупотребата с роуминг услуги.

Международни телефонни повиквания и SMS (т. нар. съобщителни услуги в рамките на ЕС) означава телефонни повиквания до телефонен номер в друга държава от ЕС по мобилен или стационарен телефон, при което повикващият е в националната си мобилна мрежа. Следва да се отбележи, че когато потребителите са в чужбина, техните телефонни повиквания са повиквания в роуминг и подлежат на правилата на ЕС за роуминга, което означава, че се отчитат като национални повиквания, дори ако са до телефонен номер в друга държава членка.

Пример: Марчин живее в Полша и има мобилен телефон при полски оператор. Когато пътува до Белгия, неговият телефон се обслужва в роуминг: Благодарение на принципа роуминг като у дома тарифата за всички негови телефонни повиквания до Полша или до която и да било друга държава членка е същата като тази за телефонно повикване от Полша до друг полски номер. Когато Марчин е в своята държава и се обажда на телефонен номер в друга държава от ЕС, той ще трябва да плаща най-много 19 цента на минута (+ ДДС).

В кои държави се прилагат новите правила?

Във всички 28 държави от ЕС: Австрия, Белгия, България, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Обединеното кралство, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Хърватия, Чехия и Швеция.

За телефонни повиквания и SMS от Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, правилата ще станат приложими веднага след като бъдат включени в Споразумението за Европейското икономическо пространство.

За всички ли е приложимо правилото?

Ограничението на максималната цена важи само за лична употреба, т.е. за частни клиенти. Бизнес клиентите са изключени от това регулиране на цените, като се има предвид, че редица доставчици имат специални предложения, които са особено привлекателни за бизнес клиенти.

Полезно в ДВ (бр. 39 от 14.05.2019 г.)

В новия 39-ти брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица. С измененията се гарантира непротиворечиво тълкуване на разпоредбите, свързани с преценката на правото на парично обезщетение за безработица на лица, работили в чужда държава.

Предвижда се при определяне на правото на обезщетение за безработица да се зачита осигурителен стаж, придобит по международни договори, по които България е страна, както и по законодателство на друга държава-членка на ЕС по силата на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

Съгласно промените, гражданите ще могат да подават заявленията за отпускане на парични обезщетения и приложения към тях по електронен път, по реда на Закона за електронното управление. По този начин се ограничава административната тежест и се подобрява административното обслужване на гражданите.

                Обнародвани са промени в Наредба № 6 от 2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023 г. Измененията засягат само третата мярка, тъй като са възникнали проблеми с акредитацията й. Те са насочени към прецизиране на контролните функции на Изпълнителната агенция по лозата и виното в процеса на издаване на Удостоверение за право на участие по мярка „Инвестиции в предприятия“.

Променените текстове са съобразени с дейността на агенцията, нейните правомощия и компетенции, както и с нуждите на мярката и нейното прилагане. Има и пояснение на изискванията и критериите за оценка на проектите, подадени в Държавен фонд „Земеделие“, за да се гарантира недвусмислено разбиране и да се конкретизират начините за тяхното доказване.

Промени има и в Наредба № РД-07-7 от 2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване, които са с цел трансформация на модела на административно обслужване.

Отпада изискването за представяне от кандидат-осиновители на свидетелство за съдимост и на документ, удостоверяващ, че срещу тях не е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер. Дирекции „Социално подпомагане“ по служебен път ще извършват справка за декларираните обстоятелства.

Изготвена е матрица за отразяване на необходимата информация за децата, за които се предприемат специални мерки за осиновяването им, която е включена като приложение към наредбата. С нея се цели да не се позволи идентифициране на дете със здравословен проблем, специални нужди или на възраст над седем години при публикуване на профила на детето на електронната страница на Агенцията за социално подпомагане.

Въвежда се изрична правна регламентация по отношение на административното сътрудничество между органите, които имат правомощия за водене и съхраняване на регистрите за национално и международно осиновяване в случаи на кандидати, които желаят да осиновят дете с обичайно местопребиваване в чужбина.

Държавен вестник, брой 39 от 14.05.2019 г.

Държавен вестник, брой 39 от 14.05.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Председателят на КЗЛД Венцислав Караджов е юрист на годината

Председателят на КЗЛД Венцислав Караджов е юрист на годината
Над 200 представители на юридическата общност бяха гости на тържествената церемония по връчването на 11-те годишни награди на „Правен свят“ и Международен правен център – „Юрист на годината“. Отличия бяха връчени в шест категории, като имаше и две специални награди.
Гласуването определи за „Юрист на годината“ председателя на Комисията за защита на личните данни Венцислав Караджов, който бе номиниран за усилията по въвеждането у нас на новия регламент за защита на личните данни на Европейския съюз (GDPR). „За нас беше предизвикателство да се справим с бизнеса, с колегите практикуващи юристи и най-вече с журналистите, на които допълнително да им разясним и да ги уверим, че новите правила ще са в полза на работата, която те извършват, заяви при получаването на наградата Венцислав Караджов, който подчерта, че тя е признание за екипа на Комисията, в който влизат 35 служители с юридическо образование. Наградата „Юрист на годината“ бе връчена от министъра на правосъдието Данаил Кирилов.
Главният секретар на Министерството на финансите Таня Георгиева получи от името на институцията наградата за „Дело на годината“. Финансовото ведомство бе отличено за защита на националния интерес по международното арбитражно дело на Султанат Оман срещу България.
Специална награда за развитието на правото у нас получи адвокат Антон Станков – бивш наказателен съдия и бивш министър на правосъдието, в чийто мандат бяха направени ключови промени в Конституцията, без които членството на България в Европейския съюз би било невъзможно.
В категорията „Кантора на годината“ победител стана адвокатско дружество „Станков, Тодоров, Хинков и Спасов“, а в категория „Млада кантора на година“ бе отличено адвокатско дружество „Димитрова и Хаджиева“.
Наградата „Частен съдебен изпълнител на годината“ получи Иван Хаджииванов от Русе, а за „Нотариус на годината“ бе отличена Валентина Механджийска.
Бившият председател на Парижката адвокатска колегия Бернар Ватие бе отличен със специалната международна награда.
Повече информация за събитието четете тук.

Пробив в КС – състав на върховния съд може да иска тълкуване на Конституцията

Тълкуване заради царските имоти може да доведе и до промяна в позицията на Конституционния съд от 1995 г. за действието на решенията му. 

Важен пробив в практиката, който разширява достъпа до конституционно правосъдие, направи днес Конституционният съд (КС), като призна правото на отделен състав на върховния съд да го сезира с искане за тълкуване на основния закон.

Досега виждането беше, че съставите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) могат да се обръщат към КС, само когато установят несъответствие между приложим по висящо пред тях дело закон и Конституцията.

Днес обаче КС допусна до разглеждане искане на състав на Гражданската колегия на ВКС за тълкуване на чл. 151, ал. 2 от Конституцията. В него върховните съдии поставят следния въпрос: „Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотеза, когато се обявява за противоконституционен закон с еднократно правно действие?”.

Питането им е заради делото „Царска Бистрица“. То е четвъртият казус от сагата за т. нар. царски имоти, по който трябва да се произнесе ВКС, но едва сега върховни съдии решиха да поискат тълкуване от КС за това какви са правното действие и последици от решението му от 4 юни 1998 г.,  с което обяви за противоконституционен Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници (ЗОДСИСБЦ).

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 38 от 10.05.2019 г.)

В днешния брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), които са в резултат на решението на Конституционния съд (КС), с което беше отменена по-високата ставка за курортните имоти.

Със задна дата –  от 20 април 2019 г. (когато влезе в сила решението на КС), те въвеждат еднакви граници, в които общините определят местния данък за всички имоти на територията си, били те курортни или не. Като измененията в ЗМДТ са направени така, че местната власт няма да се налага тепърва да променя наредбите си. Предвидено е, че за имотите в курортите се прилага размерът на данъка, както за всички останали в общината.

Местните власти ще трябва да преизчислят служебно новия данък на собствениците на имоти в курортите и да им го съобщят. Тези, които са предплатили до 30 април 2019 г. за цялата година, ползват отстъпка от 5 на сто върху преизчислената сума.

Обнародвани са и промени в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, които целят намаляване на административната тежест на фирмите.

С новите разпоредби заявленията за обявяване на декларация, чрез която предприятията, които не са осъществявали дейност през отчетния период, се освобождават от задължението за публикуване на годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишния доклад за дейността си, ще се разглеждат по реда на постъпването им отделно от другите заявления.

По същия ред ще се разглеждат и заявленията за вписване на действителните собственици по Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици.

                Промени има в Наредба № 11 от 2007 г. за условията и реда за признаване на организации на производители на плодове и зеленчуци и на техните асоциации и за условията и реда за одобряване и изменение на одобрените оперативни програми, които са насочени към постигане на следните цели: привеждане в съответствие на националната правна рамка със законодателството на Европейския съюз в сектора на плодовете и зеленчуците; облекчаване на административните режими чрез отпадане на предоставяне на документи за доказване на обстоятелства, които може да бъдат проверени по служебен ред; отстраняване на технически неточности; оптимизиране на процесите и сроковете за всички страни, участници в процеса на подпомагане на организациите на производители на плодове и зеленчуци.

С Преходните и заключителни разпоредби на изменителния акт има промени в Наредба № 1 от 2015 г. за договорните отношения в сектора на млякото и условията и реда за признаване на организации на производители, техните асоциации и междубраншови организации в сектора на млякото и млечните продукти и Наредба № 12 от 2015 г. за условията и реда за признаване на организации на производители на земеделски продукти, асоциации на организации на производители и междубраншови организации и на групи производители, с които се очаква постигането на следните резултати: осигуряване гъвкавост на действията на организацията и навременна промяна на оперативните програми при необходимост; признатите организации на производители на плодове и зеленчуци да се възползват от повече възможности за подпомагане чрез прилаганите оперативни програми, което да повиши производствения им капацитет.

Държавен вестник, брой 38 от 10.05.2019 г.

Държавен вестник, брой 38 от 10.05.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Парламентът прие на първо четене промени в НК за неизбежната отбрана

Предложението на патриотите е за промени в третата алинея на чл. 12 НК. В момента тя гласи: „Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище“. Приетият днес на първо четене законопроект обаче предвижда в две точки да бъдат описани по-казуистично хипотези, в които няма да е налице превишаване на пределите на неизбежната отбрана:

  1. когато нападението е извършено чрез противозаконно влизане в жилище,
  2. когато нападението е насочено срещу живота, здравето, свободата или половата неприкосновеност на отбраняващия се или на другиго и е извършено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем

Обединените патриоти предлагат и изменения в чл. 218б от НК, в който е регламентирано при какви условия някои престъпления срещу собствеността се наказват по административен път с глоба. Разпоредбата предвижда глоба от 100 лв. до 300 лв. за някои маловажни случаи и други по-тежко наказуеми случаи на кражби. Условието е стойността на предмета на престъплението да е до две минимални работни заплати, а предметът му да е възстановен или заместен.

С проекта се предлага приложното поле на разпоредбата да бъде ограничено. Първо да се предвиди, че освобождаването от наказателна отговорност ще става, ако откраднатото е със стойност до една минимална заплата, а не две. И второ – да се разшири една от забраните за прилагането на освобождаването от наказателна отговорност по чл. 218б НК. В момента от тази по-благоприятна възможност не може да се възползва деец, който в продължение на една година е извършил две или повече престъпления, ако общата стойност на предмета им е над 150 лв. Предложението на патриотите е това да е невъзможно „винаги, когато един деец е извършил две или повече престъпления в рамките на една година, без значение каква е имуществената стойност на вещите предмет на всяко едно от тези престъпления“. Освен това те настояват глобата да бъде увеличена от 100 лв. до 300 лв. на от 300 лв. до 500 лв.

Повече подробности по темата четете тук.

Промени в правилата за деклариране на действителните собственици на фирмите вече са в Държавен вестник

Законът за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) беше изменен чрез Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия

Нови правила за това кога фирмите трябва да декларират действителните си собственици днес бяха обнародвани в Държавен вестник и ще влязат в сила след три дни. Измененията в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) са направени с преходните и заключителните разпоредби на промени в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.

Чрез ПРЗ на закона за оръжията всъщност се променят само две разпоредби от Закона за мерките срещу изпирането на пари. Първата е чл. 63, ал. 5. С нея на практика се разширяват хипотезите, при които фирмите няма да обявяват действителните си собственици. Досега законът освобождаваше от това задължение тези дружества, по чиято партида в Търговския регистър са вписани физическите лица, които ги притежават. Сега с измененията се предвижда, че ако една фирма е собственост на едно или повече дружества, няма да се налага тя да подава декларация, ако физическите лица, които са нейни действителни собственици, са вписани по партидата на юридическите лица, които я притежават. Ако обаче едно от дружествата, което притежава фирмата, е чуждестранно, обявяването на действителните собственици е задължително.

Другата промяна е свързана с т. нар. вътрешни правила срещу прането на пари, които множество задължени лица, трябваше да изпращат на ДАНС. И всъщност много от тях вече го направиха. Сега това задължение за изпращане на правилата отпада. Изискването е те да бъдат съобразени със ЗМИП. Като срокът за това е 6 месеца от публикуването на резултатите от националната оценка на риска на интернет страницата на ДАНС.

Повече подробности по темата четете тук.

 

Полезно в ДВ (бр. 37 от 07.05.2019 г.)

В днешния брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, с които се правят изменения и в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП).

Променя се кръгът на лицата, задължени да подават декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП в търговския регистър. Другата промяна е относно изискването до 12 май стотици хиляди фирми, институции, организации, свободни професии да внесат в ДАНС свои вътрешни правила за контрол и предотвратяване на прането на пари.

Въпросните фирми и т. н. пак ще трябва да изготвят свои вътрешни правила, но не до 12 май, а до 6 месеца, след като ДАНС публикува на сайта си Националната оценка за риска. Оттам ще се види кои са рисковете, които те трябва да идентифицират и да включат в своите правилници. Освен това фирмите няма да ги изпращат на ДАНС за одобрение, просто ще си бъдат при тях и ще ги ползват предвид действията, които следва да предприемат по Закона за мерките срещу изпирането на пари.

С промените в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия се въвежда забрана за придобиване, съхранение, носене и употреба на автоматични огнестрелни оръжия, преработени в полуавтоматични, както и употребата на пълнители с голям капацитет.

Ограничението не касае фабрично произведеното полуавтоматично оръжие, както и вече регистрираното, преработено от автоматично. Промените засягат реда за временно ползване на ловно оръжие от чужденци при ловен туризъм. Въвеждането на забраната е в резултат от транспонирането на европейските изисквания относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие.

Обнародвани са промени в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и чрез тях парламентът прехвърля Фонда за преструктуриране на банки към Българската народна банка. Това е и част от плана за присъединяване на страната ни към ERM II и Банковия съюз.

България започна процедура за установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка и присъединяване към Единния надзорен механизъм, от което следва присъединяване към Единния механизъм за преструктуриране в Европейския съюз. Досега в националното ни законодателство липсваше нормативна база за присъединяване на страната ни към надзорния механизъм и към механизма за преструктуриране. Затова е необходимо да се въведат разпоредби, свързани с прилагането на европейския регламент.

Промени има и в Наредбата за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция, съгласно които дирекциите „Социално подпомагане“ (ДСП) ще трябва да предприемат спешни мерки за предотвратяване на изоставянето на непотърсено дете, прието в лечебно заведение, до 24 часа от деня, в който детето е трябвало да бъде изписано. В момента срокът за предприемане на такива действия е 7 дни.

С измененията се подобряват и мерките за подкрепа на родителите за реинтеграция на детето в семейството му. Дирекциите „Социално подпомагане“ ще могат служебно да предприемат действия за реинтеграция, непосредствено след настаняване на детето извън семейството му. По досега действащия ред родителите трябва да подадат заявление, че желаят да бъдат предприети такива мерки.

Регламентират се и конкретни мерки за закрила в семейна среда, в зависимост от възможностите на семейството и потребностите на детето, както и конкретни дейности за подкрепа на семейството. С промените ще се подобри и координацията и сътрудничеството между ДСП по настоящ адрес на детето и ДСП по местопребиваване на родителите.

Архив