Полезно в ДВ (бр. 52 от 27.06.2025 г.)

В новия брой на „Държавен вестник“ се обнародва Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България.

С промените се намалява административната тежест за работодателите при наемането на чуждестранни служители, като същевременно се въвеждат конкретни и прозрачни правила и изисквания, които те следва да спазват. Разрешенията за сезонна заетост ще се издават по облекчена процедура, ако кандидатите вече са работили в България през последните пет години. При пристигане в страната, всеки чужд гражданин е задължен да декларира адреса си на пребиваване в тридневен срок. Изключение от това изискване се допуска при случаи на организиран туризъм.

Премахва се възможността за получаване на право на продължително пребиваване в България от представители на неправителствени организации, които не са регистрирани в държава – членка на ЕС.

Въвежда се нова правна дефиниция на понятието „дигитален номад“, с цел да се уреди правото на продължително пребиваване в страната. Според приетото определение, дигитален номад е лице, което работи по трудов договор за работодател, установен в държава – членка на ЕС, Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария, и извършва дистанционна дейност чрез използване на информационни технологии.

Лична карта на българските граждани от 14 до 18-годишна възраст се издава със срок на валидност 4 години, а на навършилите 18 години –  за 10 години. На хората, навършили 70-годишна възраст, може да им се издаде лична карта със срок на валидност 30 години.

Обнародва се Постановление № 103 от 25 юни 2025 г. за определяне на нов размер на социалната пенсия за старост.

От 1 юли 2025 г., се определя нов размер на социалната пенсия за старост, която ще възлиза на 333,48 лева месечно, като тази промяна има за цел да подобри доходите на възрастните хора без право на друга пенсия и да осигури по-добра социална защита.

В текущия брой се обнародва Постановление № 105 от 25 юни 2025 г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските, приета с Постановление № 72 на Министерския съвет от 1986 г.

Когато майката на дете до 2-годишна възраст или осиновителката на дете до 5-годишна възраст почине или заболее тежко, поради което не може да се грижи за детето, или когато е лишена от родителски права, или упражняването на родителските права, върху детето е предоставено на бащата (осиновителя) по установения ред, съответната част от отпуските поради раждане, при осиновяване и за отглеждане на дете се ползва от бащата (осиновителя). Отпускът при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра, родител на другия съпруг или други роднини по права линия се ползва наведнъж или на части по искане на работника или служителя в срок от 8 дни, считано от датата на настъпване на смъртта.

Държавен вестник, брой 52 от 27.06.2025 г.

Държавен вестник, брой 52 от 27.06.2025 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

Има още

Държавен вестник, брой 51 от 24.06.2025 г.

Държавен вестник, брой 51 от 24.06.2025 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

Има още

Полезно в ДВ (бр. 51 от 24.06.2025 г.)

В новия брой на „Държавен вестник“ се обнародва Закон за допълнение на Закона за висшето образование.

Висши училища, които трайно не осъществяват образователен процес повече от шест месеца в годината, ще могат да бъдат закривани по облекчена процедура.

Обнародва се Постановление № 95 от 19 юни 2025 г. за определяне на минималните основни заплати за най-ниската академична длъжност и за лицата по чл. 53, ал. 1 от Закона за висшето образование в държавните висши училища.

Приетите промени са в изпълнение на нормативната регламентация в Закона за висшето образование (ЗВО), която обвързва минималната основна заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища със средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца, за които са публикувани официални данни на Националния статистически институт. Изискването на чл. 92, ал. 3 от ЗВО е тази заплата да се определя ежегодно с акт на Министерския съвет в размер не по-малък от 125 на сто от средната брутна работна заплата за страната.

В текущия брой се обнародва Постановление № 98 от 20 юни 2025 г. за изменение и допълнение на Наредбата за възлагане извършването на дейности, свързани с подготовката за приватизация или със следприватизационния контрол, включително процесуално представителство, или на дейности, свързани с функциите по Закона за публичните предприятия, приета с Постановление № 121 на Министерския съвет от 2018 г.

Приетите промени в Наредбата следва да отразят настъпилите през последните години промени в икономическата среда и нормативната уредба от една страна, а от друга да въведат изрична уредба на определени хипотези, които към настоящия момент не са регламентирани.

Обнародва се Решение № 402 от 19 юни 2025 г. за признаване на Сдружение „Съюз на глухите в България“ за национално представителна организация.

Народното събрание прие на второ четене Закон за несъстоятелност на физическите лица

Неплатежоспособен е длъжник, който в продължение на повече от 12 месеца не е в състояние да изпълни изцяло или частично едно или повече изискуеми парични задължения на обща стойност над 10 минимални работни заплати. Това записа парламентът, който прие на второ четене  Закон за несъстоятелност на физическите лица.

Длъжникът има право да иска откриване на производство по несъстоятелност и да упражнява предвидените в този закон права, ако е добросъвестен, прие Народното събрание. Той осигурява своята издръжка по време на производството по несъстоятелност от несеквестируемите си доходи по смисъла на Гражданския процесуален кодекс, а в случай че няма такива или са недостатъчни – и от останалото имущество до размера на несеквестируемия доход.

Средствата за допълване на несеквестируемия доход на длъжника, които трябва да се набавят чрез осребряване на секвестируемо имущество, се определят от съда съобразно семейното и имущественото състояние на длъжника и може да бъдат изменени при промяна на обстоятелствата.

С предявяването на вземане в производството по несъстоятелност давността се прекъсва и спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност. Ако предявеното вземане не бъде прието в производството по несъстоятелност, давността не се смята за прекъсната, като спирането не се заличава.

С откриване на производството по несъстоятелност длъжникът не може да сключва нови сделки на управление и разпореждане с имуществото си, както и да извършва плащания без разрешение на синдика, записа Народното събрание. Това ограничение не се прилага за изпълнението на текущи задължения във връзка със задоволяване на жизнените потребности на длъжника, като плащания към централния и местния бюджет, към доставчици на битови, комунални и съобщителни услуги, необходими разходи за храна, здравеопазване, образование, социални услуги.

Масата на несъстоятелността обхваща всички имуществени права на длъжника, както и една втора част от вещите и правата върху вещи – съпружеска имуществена общност, гласуваха депутатите.

(Пресцентър на НС)
 

Държавен вестник, брой 50 от 20.06.2025 г.

Държавен вестник, брой 50 от 20.06.2025 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

Има още

Полезно в ДВ (бр. 50 от 20.06.2025 г.)

В новия брой на „Държавен вестник“ се обнародва Закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити.

Основната цел на закона е въвеждането на мерки, осигуряващи развитие на вторичния пазар на необслужвани кредити и въвеждане на лицензионен правен режим за лицата, извършващи дейност по обслужване на кредити, в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2021/2167. Предвиждането на ясни правила и изисквания към обслужването на необслужвани кредити е необходимо с оглед осигуряването на прозрачност, предвидимост и повишено общественото доверие в тази дейност.

Уреден е лицензионен режим за извършването на дейността по обслужване на вземания по необслужвани банкови кредити. С последния са въведени в националното законодателство минималните общоевропейски стандарти и изисквания към дейността, гарантиращи ефективното управление от страна на купувачите, които нямат експертиза и опит в обслужването на кредити или не са запознати с националните специфики на съответния местен пазар. По този начин широк кръг международни компании за управление на активи, инвестиционни фондове и други, ще могат да навлязат на българския пазар на необслужвани кредити и да допринесат значително за намаляване на рисковете от натрупване на голям брой необслужвани кредити в балансите на банките, при наличието на установени предпазни механизми за гарантиране защита правата на кредитополучателите.

С оглед транспониране на изискванията на Директива (ЕС) 2021/2167 следва да бъдат предприети мерки за прецизиране на нормативната уредба и създаване на ясен и ефективен режим, който да регулира покупката на кредити от физически и юридически лица в съответствие с въведеното в директивата определение за „купувач на кредити“, при запазване на високи гаранции за защита на кредитополучателите. С оглед разширяване на кръга от лица, които могат да придобиват вземания по кредити, и с цел отстраняване на съществуващите допълнителни изисквания към тази дейност, с дефиницията на купувач в законa е въведена правна възможност за физически и юридически лица, действащи в рамките на своята търговска дейност, да придобиват такива вземания.

С цел въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2021/2167 и осигуряване на висока степен на защита на потребителите са предложени изменения в Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП), с които се гарантира представянето на потребителя – своевременно и преди всяка промяна на условията на договора за кредит – ясен и изчерпателен списък на всички такива промени, на график за тяхното въвеждане и необходимите подробности, включително наименованието и адреса на националния орган, пред когото потребителят може да подаде жалба.

В текущия брой се обнародва Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 10 от 2016 г. за организация на дейностите в училищното образование.

Създава се възможност продължителността на първия учебен срок да бъде определена в зависимост от датата на междусрочната ваканция, като учебното време бъде организирано по начин при спазване на изискванията на съответните учебни планове.

Предоставя се пряк и бърз достъп до информация за етапите на класиране и за съответните минимални и максимални балове по училища. По този начин се очаква да се намали административната тежест в системата и в същото време да се осигури достъп на всеки ученик до училище, съобразено с интересите на ученика и с възможностите на училището.

Държавен вестник, брой 49 от 17.06.2025 г.

Държавен вестник, брой 49 от 17.06.2025 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

Има още

Конституционният съд да ползва всички видове доказателства, а не само писмени

ИТН ПРЕДЛАГА ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА КС

Конституционният съд (КС) да използва всички видове доказателства, а не само писмени, а решенията му за избори да не влизат в сила веднага. Това са част от предложенията на депутатите от „Има такъв народ“, начело с доц. Николета Кузманова, за промени в Закона за КС (пълния текст на законопроекта виж тук).

В мотивите си те посочват, че в закона има различен подход по отношение на доказателствените средства, които са допустими в различните производства пред КС. „Доколкото и по този въпрос в мотивите към проекта и при обсъждането му не са представени аргументи, може да се предположи, че това законодателно решение е породено от особеностите на отделните правомощия на КС. Като обща изходна позиция се възприема, че пред КС са допустими писмени доказателствени средства“, пишат от ИТН. Депутатите дават пример, че по делата по обвинение срещу президента изрично е уредено, че се допускат всички видове доказателствени средства, а в производствата за снемане на имунитета на съдия в КС и за установяване на несъвместимост на народен представител те имат право да дадат обяснения.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Полезно в ДВ (бр. 49 от 17.06.2025 г.)

В брой 49 на „Държавен вестник“ са обнародвани изменения и допълнения в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, като наименованието на закона е променено на Закон за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение. Целта на измененията е да се спомогне за преодоляване на установените несъответствия с препоръките на Групата за финансови действия срещу изпирането на пари (FATF) и да се способства за постигането на по-висока ефективност на действията срещу изпирането на пари, финансирането на тероризъм и разпространението на оръжия за масово унищожение както от страна на компетентните надзорни органи, така и от страна на задължените субекти. Приемането на нормативните промени представлява стъпка към изпълнението на Плана за действие на FATF за Република България, което е необходимо изискване за намаляване на периода, в който страната фигурира в т. нар „Сив списък“ на FATF и в крайна сметка – за изключването на България от него.

В същия брой е обнародвано Определение № 3 от 10 юни 2025 г. по к. д. № 8/2025 г. С него Конституционният съд (КС) допуска до разглеждане по същество искането на президента на Република България за даване на задължително тълкуване на чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 84, т. 5 от Конституцията във връзка с отговор на следния въпрос: Съобразно конституционните си правомощия разполага ли председателят на Народното събрание с компетентност да преценява изискванията, при които е допустимо произвеждане на национален референдум, като отклонява предложение, направено от субект, овластен със закон?

Със същото определение КС отклонява като недопустимо искането на Президента в останалата част: 1) за тълкуване на чл. 1, ал. 2, чл. 10, чл. 42, ал. 1 и 2 във връзката им с чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 84, т. 5 от Конституцията; 2) за даване на задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 77, ал. 1, т. 1 – 2 и чл. 84, т. 5 във връзка с чл. 1, ал. 2, чл. 10 и чл. 42, ал. 1 и 2 от Конституцията относно въпроса: Задължено ли е Народното събрание да се произнесе по предложение за провеждане на национален референдум, направено от конституционен орган, овластен в закон?; 3) за обявяване нищожността на Разпореждане №51-550-01-301 от 13.05.2025 г. на председателя на Народното събрание.