Архив на ‘Законодателни промени’

Държавен вестник, брой 63 от 09.08.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

Прочети пълния текст на публикацията »

В брой 62 на “Държавен вестник” е изменен Законът за железопътния транспорт. Целта на промените е да бъде изпълнена препоръката на Европейската комисия страната ни да предприеме мерки за гарантиране независимостта на органа за разследване на железопътни произшествия и инциденти спрямо оператора на инфраструктурата.

В този брой е изменен и допълнен Законът културното наследство. Предвидено е към министъра на културата да се създаде Специализиран експертен съвет за възпроизвеждане на културни ценности със световно и национално значение и национално богатство в копия или реплики, чиято структура и организация на работа ще се определят с правилник, утвърден от министъра.

Промяна касае и издаването на разрешение за извършване на консервация и реставрация на движими културни ценности национално богатство. Срокът за издаване на разрешението се удължава от 14 на 30 дни.

Издаденото разрешение ще се отнема с мотивирана заповед от министъра на кул­турата при констатирани нарушения по предложение на Инспектората за опазване на културното наследство.

С брой 62 се допълва Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.

Кандидатстващият за лична помощ трябва да даде съгласие добавката за чужда помощ да се превежда от НОИ на Агенцията за социално подпомагане. Сумите ще се превеждат за времето от датата на започване на изпълнението на трудовия договор с асистента, предоставящ личната помощ, до края на месеца, в който е прекратен трудовият договор. Когато трудовият договор е прекратен, НОИ ще продължи да изплаща добавката за чужда помощ към пенсията.

Държавен вестник, брой 62 от 06.08.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

Прочети пълния текст на публикацията »

Върховният административен съд (ВАС) отказа да спре действието на наредбата за касовите апарати, която от месеци предизвиква недоволството на бизнеса.

43 браншови организации и търговски дружества оспориха в съда последните три изменения в Наредба Н-18 за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, както е пълното наименования на нормативния акт. Предмет на жалбата им са промените в наредбата от 2018 г. и 2019 г. Освен за обявяването за нищожни на новите текстове в нея, те настояват и за спиране на действието им.

Един от основните проблеми в наредбата, за които от месеци алармира бизнесът, е даването на достъп на служители на НАП до софтуера за управление на продажбите на търговци, лични лекари, здравни заведения, туристически агенции. Това ще става чрез т. нар. одиторски профил.

Според предприемачите, така се нарушава Общият регламент за защита на личните  данни „чрез допускане на достъп чрез одиторски профил и без гаранциите за защита правата на данъкоплатеца, предвидени в ДОПК“.

В определението си ВАС заключава, че от жалбата на 43 браншови организации и компании не може да се обоснове извод нито че действието на наредбата би им причинило значителни или трудно поправими вреди, нито че спирането на изпълнението е противопоставимо на презумирания от законодателя обществен интерес с разпоредбата на чл.190, ал.1 от АПК, която регламентира общото правило, че оспорването на нормативни актове не спира изпълнението им.

Определението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред петчленен състав на ВАС.

Повече подробности по темата четете тук.

В брой 61 на “Държавен вестник” е изменен Изборният кодекс. Съгласно направените промени, след общите избори за общински съветници и кметове през 2019 г. машинното гласуване ще се произвежда само на избори за народни представители, на избори за президент и вицепрезидент на републиката и на избори за членове на Европейския парламент от Република България.

В този брой е изменен и допълнен Законът за водите. В новата алинея 2 на член 13 е записано, че язовирите, прехвърлени безвъзмездно от об­щините на държавата по реда на закона, са публична държавна собственост.

Правото на собственост върху язовир – публична общинска собственост, ще може да се прехвърля безвъзмездно на дър­жавата при условията и по реда на закона след решение на общинския съвет. Не може да се прехвърля правото на собственост върху язовир – публична общинска собстве­ност, който е отдаден на концесия.

Обнародвана е Наредба № 15 от 22 юли 2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагоги­чески специалисти. С нея се определя дър­жавният образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически спе­циалисти в системата на предучилищното и училищното образование, който ще създаде предпостав­ки за повишаване на авторитета и социалния статус на педагогическите специалисти, из­граждане на система за продължаваща квали­фикация, за професионално усъвършенстване и кариерно развитие.

Държавен вестник, брой 61 от 02.08.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

Прочети пълния текст на публикацията »

В новия 60-ти брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., Закона за пътищата, Закона за концесиите, както и нови правилници за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация и за администрацията на Върховния административен съд.

Измененията в Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. се отнасят до промяната в размера на партийната субсидия, която става от 11 лв. на 1 лв. и промяната влиза в сила от днес. Със заключителните разпоредби се изменят Законът за политическите партии, Изборният кодекс, Законът за държавната собственост и т.н. Чрез промените в Закона за политическите партии се разрешава политическите партии да получават неограничени дарения от физически и юридически лица, като за вторите има изискване те да нямат просрочени публични задължения или да не са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим.

Според измененията в Закона за пътищата новият краен срок за старта на тол-системата е 1 март 2020 г. В момента по последните промени в закона от септември 2018 г. срокът за влизане в сила на таксуването за превозни средства над 3.5 тона е 16 август 2019 г. Втората ключова промяна е, че т.нар. доставчици на декларирани данни, които трябва да са компаниите, предлагащи GPS услуги (fleet management) на превозвачите, няма да сключват договори директно с Агенция „Пътна инфраструктура“, а с националните доставчици на услуги, които ще са посредник.

Чрез обнародваните промени в Закона за концесиите се цели създаването на специална цялостна уредба на концесиите за услуга с обект морски плаж. Според новите текстове министърът на туризма извършва подготвителните действия за възлагане на концесии за морски плажове. Приетите промени регламентират, че министърът на туризма ще може да внася в Министерския съвет предложения за възлагане на концесии за морските плажове. С тях също така министърът на туризма ще може да организира процедурите за определяне на концесионер, да сключва концесионните договори, да провежда процедури за отдаване под наем на морски плажове, да сключва наемните договори и да организира контрола по изпълнение на задълженията по сключените концесионни договори и договорите за наем.

В новия брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за посевния и посадъчния материал, които предвиждат всеки производител да води книга за произхода и количеството на посевния и посадъчния материал, който произвежда. Прецизират се и текстовете, свързани с вноса и износа на посевен и посадъчен материал от и за трети страни. Въвежда се минимален срок от десет работни дни за отстраняване на нередовности по всички видове заявления, които се подават и за които досега такъв срок не е бил предвиден – за лабораторни анализи на посевните качества на семената, за вписване на сорт в официалната сортова листа и др.

Обнародвано е Решение № 6 от 18 юли 2019 г. по конституционно дело № 6 от 2019 г., с което Конституционният съд е отхвърлил искането на омбудсмана Мая Манолова за обявяване на противоконституционност на седем разпоредби от Изборния кодекс (ИК), приети от парламента през април т. г., непосредствено преди изборите за Европейски парламент.

Шест от тези разпоредби се отнасят до новите правила за обжалване и подсъдност на решенията на районните и общинските избирателни комисии, както и за въведените спадащи мнозинства за вземане на решения след отмяна на предходно решение от съда. С тях бе възприето, че решенията на общинската и районната избирателна комисия могат да се обжалват пред ЦИК, а решението на ЦИК, с което оспореният акт се потвърждава – пред административния съд по местонахождението на съответната избирателна комисия вместо пред Върховния административен съд, както досега.

Една от оспорените разпоредби – чл. 58, ал. 1 от ИК, регламентира, че от общо 49 вида решения, които издава ЦИК, пред съда може да се обжалват 18. За това дали тя противоречи или не на Конституцията КС не е успял да събере мнозинство за вземане на решение. Изискването е поне 7 от общо 12 конституционни съдии да гласуват „за“ дадена теза, за да има решение. При липса на такова, атакуваната разпоредба продължава да се прилага.

Обнародвана е нова Наредба за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност на основание приетия в края на миналата година Закон за киберсигурност (ЗК). Адресати на задълженията, предвидени в ЗК, са както публични субекти, така и редица компании от частния сектор. С цел да се избегне налагането на несъразмерна финансова и административна тежест, доставчиците на цифрови услуги, които са микро- и малки предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия, са сред субектите, изключени от обхвата на новия ЗК.

В наредбата са дефинирани принципите и целите на мрежовата и информационна сигурност. Поставени са изисквания за организационни мерки за защита на мрежите и информационните системи и свързаната с тях информация, попадащи в обхвата на ЗК. С новата наредба се определят минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност, въвеждат се правила за извършване на проверките за съответствие с изискванията за мрежова и информационна сигурност, определя се редът за водене, съхраняване и достъп до регистъра на съществените услуги по чл. 6 от ЗК и се въвеждат стандартизирани форми за уведомленията за инциденти.

Държавен вестник, брой 59 от 26.07.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

Прочети пълния текст на публикацията »