В днешния брой на „Държавен вестник“ е обнародвана нова Наредба за електронната платформа за продажба на имоти – частна държавна собственост, и на имоти – собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или търговски дружества, чиито дялове или акции са собственост на търговско дружество с повече от 50 на сто държавно участие в капитала.

В нея е предвидено, че държавни имоти на стойност над 10 000 лева ще се продават само на електронна платформа, управлявана от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК). Под тази сума остава досегашната разпоредба недвижимите имоти да се продават от областните управители.

Електронната платформа, за която има връзка през сайта на АПСК, се разработва от държавната компания „Информационно обслужване“ и ще се управлява и поддържа от АПСК. Предвижда се достъпът до публичната й част да е свободен. Системата ще записва всяка една операция, като ще удостоверява действия с електронни времеви печати. Регистрацията и подаването на документи от кандидат-купувачите ще е с електронен подпис.

Публикувани са промени в Наредба № 2 от 2018 г. за документите за професионално обучение на лица, навършили 16 години, които касаят документите, които се водят и попълват в електронен вид и начина на тяхното съхранение. Определени са условията и реда за определяне на служител в Центъра за професионално обучение, който да подготвя и подава чрез информационната система на Националната агенция за професионално образование и обучение отчета на документите с фабрична номерация.

Целите, които се преследват с промените в наредбата, са свързани с въвеждане на еднакви изисквания във всички институции в системата на професионалното образование и обучение към документите за професионално обучение на лица, навършили 16 години, и за тяхното водене, съхранение и издаване, и за валидиране на професионални знания, умения и компетентности, придобити чрез неформално обучение или информално учене.

Държавен вестник, брой 77 от 01.10.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

Има още →

В днешния брой на „Държавен вестник“ е обнародвана нова Методика за определяне на линията на бедност за страната, според която линията на бедност се определя от изследването „Статистика на доходите и условията на живот“ SILC за предишната година и се индексира с индекса на цените за малката по състав кошница на годишна база.

Тези промени са резултат на реформата в политиките за правата на хората с увреждания. Те се налагат с оглед на необходимостта от създаване на по-прецизна и детайлна нормативна уредба и осигуряване на финансова устойчивост при предоставяне на социалните помощи за хората с увреждания. Линията на бедност се използва при разработване на държавната политика в областта на доходите и жизненото равнище, при определяне на конкретни мерки за социална защита и е база за определяне на размера на финансовата подкрепа за хората с увреждания.

Публикувани са промени в Постановление № 44 на Министерския съвет от 2019 г. за осигуряване на преподаватели по български език и литература в чуждестранни висши училища. Разширява се обхватът на субектите, които имат правомощия да изпращат преподаватели по български език и литература в чуждестранните висши училища, като се предвижда и научните институти на Българската академия на науките също да имат право, наравно с висшите училища, да командироват преподаватели по български език и литература в чуждестранни висши училища.

Прецизира се и изискването към кандидатите – те трябва да са завършили най-малко магистърска степен в професионално направление „Филология“. Предвижда се на командированите преподаватели да се предоставят средства, освен за изплащане на командировъчни и основни трудови разходи, за разходи за път, медицинско обслужване и здравно осигуряване.

Обнародвано е Постановление № 240 от 24 септември 2019 г. за създаване на Национален механизъм за мониторинг на борбата с корупцията и организираната престъпност, съдебната реформа и върховенство на закона и на Съвет за координация и сътрудничество. Институции от различните власти, които изпълняват дейности или мерки в посочените области, ще представят информация за напредъка в тях.

Съветът ще има координационни и съвещателни функции и в него ще участват представители на най-високо ниво – зам. министър-председателят с ресор „Правосъдие“, представляващият ВСС, председателят на ВКС, председателят на ВАС, главният прокурор, главният инспектор от Инспектората към ВСС, председателят на КПКОНПИ, министърът на вътрешните работи, министърът на правосъдието, министърът на финансите.

Към съвета ще се създаде и Граждански съвет с 8 членове – представители на професионални организации на магистратите, неправителствени организации и на организации на работодателите.

Държавен вестник, брой 76 от 27.09.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

Има още →

Съдбата на съкратеното съдебно следствие остана напълно неясна и след първото гласуване в парламента на предложените законодателни изменения, тъй като депутатите подкрепиха и двете различния виждания на БСП и на ГЕРБ, които минават или през промени в Наказателния кодекс (НК), или в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Първо депутатите гласуваха за идентичните проекти на БСП, „Обединени патриоти“ и „Воля“ за промени в НПК, с които съкратеното съдебно следствие не се допуска при умишлено причиняване на смърт или при нанесена тежка телесна повреда.

Веднага след гласуването, в което ГЕРБ също подкрепиха текстовете на опозицията, управляващите призоваха за търсене на консенсус и обясниха, че предложените и гласувани на първо четене предложения на другите партии, са крачка назад.

Председателят на правната комисия Анна Александрова каза, че ГЕРБ подкрепя промените, защото го дължи на обществото, но след това добави, че премахването на съкратеното съдебно следствие ще доведе до забавяне на делата. Предложението на ГЕРБ е за промяна само в НК, с която съкратеното следствие не се изключва за определени деяния, но за най-тежките престъпления възможността за намаляване на наказанието да не е с 1/3, а с 1/5. Управляващите предлагат и съдът да не е задължен да редуцира санкцията, а да има право на преценка.

Последва остра реакция от страна на БСП, тъй като минути преди това управляващите бяха подкрепили проекта им. „Не можем да търсим консенсус по две взаимоизключващи се предложения. Това е нонсенс“, репликира Крум Зарков от БСП.

В крайна сметка и проектът на ГЕРБ беше подкрепен с 97 гласа „за“ и 62 против, а дебатите за съдбата на съкратеното следствие ще продължат.

Повече подробности по темата четете тук.

Държавен вестник, брой 74 от 20.09.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

Има още →

Държавен вестник, брой 75 от 24.09.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

Има още →