Държавен вестник, брой 11 от 07.02.2020 г.

Държавен вестник, брой 11 от 07.02.2020 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Премахване на доживотния затвор без замяна, обвързване на глобата със заплатата и по-ефективна пробация

НОВАТА КОНЦЕПЦИЯ ЗА НАКАЗАТЕЛНА ПОЛИТИКА: залага се на балансиран подход при криминализацията

Новата концепция за наказателната политика на държавата, от която тя трябва да се ръководи от 2020 г. до 2025 г., е готова. Засега е само проект, който трябва да бъде гласуван от Министерския съвет, за да стане задължителен документ, но министърът на правосъдието Данаил Кирилов вече я огласи пред депутатите от правната комисия. Предстои по нея да бъде проведена обществена дискусия.

България няма концепция за наказателната си политика от 2014 г., когато изтече последната. В документа различните правителства през годините традиционно залагаха създаването на нов Наказателен кодекс (НК), което така и не се случи, въпреки проектите, огласявани периодично от управляващите. Сега за първи път в концепцията до 2025 г. изрично е записано, че целите ѝ може да бъдат постигнати и само с промени в действащия НК.

Картината – ръст на телесните повреди, на данъчните и транспортните престъпления

Преди да бъдат определени целите на държавата, в концепцията се прави анализ на състоянието на престъпността и се открояват фактори, въздействали върху нея от 2014 г. до 2017 г. По-високите равнища на безработица в определени области на страната, както и т.н. относителна бедност, маргинализират лицата с ниски доходи в обществото и повишават тяхната склонност да извършват престъпления“, заявяват авторите ѝ. И посочват, че допълнителни причини за повишаването на престъпността са както обезлюдяването, така и пренаселването, защото допринасят за липсата на контрол от страна на общността.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 10 от 04.02.2020 г.)

В новия 10-ти брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Наредба № 1 от 17.07.2008 г. за условията и реда за атестиране на дипломатическите служители с цел да се запълни празнотата, изразяваща се в липсата на уредба на изискване да бъдат съставяни индивидуални работни планове на дипломатическите служители в началото на календарната година. Допълнението на наредбата е в посока вменяване на задължение за определяне на цели и задачи на всеки дипломатически служител от 1 до 31 януари всяка календарна година и в срок до 30 дни след назначаването, преназначаването, предсрочното прекратяване на командировката в чужбина или завръщането в отпуск с продължителност повече от 6 месеца за служителите, които нямат изготвен и съгласуван план за съответния период на оценяване.

Обнародвано е Решение № 1169 от 23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8873/2019 г., с което се отменя горната възрастова граница за донор на яйцеклетки при неродствено даряване. В медицинския стандарт се предвижда донорът да е пълнолетен и да не е поставен под запрещение, както и да е на възраст между 18 и 34 години при неродствено даряване и на възраст между 18 и 38 години при родствено даряване. Безспорно е, пише в мотивите си съдът, че възрастта е решаващ фактор за годността на репродуктивната способност на жената. С оглед на това, би могло и да е медицински обосновано приемането на точно посочената от органа възраст, но липсата на каквито и да било мотиви не дава възможност нито на заинтересованите лица да разберат защо органът е приел точно тази възрастова граница, при това различна от възрастовата граница при родствено даряване, което също само по себе си вероятно има някакво медицинско обяснение, и не дава на съда възможност да извърши контрол за законосъобразност.

 В неофициалния раздел е обнародвана Заповед № ЗМФ-89 от 30.01.2020 г. за определяне на списък на общини с безработица със или над 25 на сто по-висока от средната за страната за 2019 година.

Държавен вестник, брой 10 от 04.02.2020 г.

Държавен вестник, брой 10 от 04.02.2020 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Нова законопроекти, внесени за обсъждане в Народното събрание

По-леките наказания за непълнолетните да са по-тежки и да не бъдат задължителни

Съдът да преценява дали навършилите 16 години непълнолетни да получават по-леки наказания при извършени тежки престъпления против личността, а дори и в такива случаи размерът на санкциите да бъде увеличен.

Такива промени в Наказателния кодекс (НК) предлагат депутати от ГЕРБ, след като наскоро премиерът им разпореди да изготвят законопроект. До идеята се стигна след жестокото убийство на 18-годишно момиче в село Галиче, извършено от 17-годишен младеж, който имал и предишни осъждания за телесни повреди. Бащата на жертвата се срещна с Борисов, след което премиерът поиска спешни промени в НК.

В момента чл. 63, ал.2 от НК предвижда, че за навършилите 16 години непълнолетни, наказанията доживотен затвор без замяна и доживотен затвор се заменят с от 5 до 12 години затвор, а лишаването от свобода за повече от 10 години се заменя с от 2 до 8 години затвор. В действащия НК редуцирането на наказанията е задължително и затова предложението на ГЕРБ е замяната вече да е по преценка на съда.

В проекта е записано, че съдът може да наложи наказания като на пълнолетни на подсъдимите над 16 години, ако реши, че в противен случай целите на чл. 36, ал. 1 и чл. 60 НК не могат да бъдат постигнати. Т.е. ако прецени, че ако бъде наказан като непълнолетен, осъденият няма да се поправи и превъзпита към спазване законите и добрите нрави, няма да бъде подготвен за общественополезен труд, няма да му се въздействува предупредително и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, няма да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Повече подробности по темата четете тук.

Държавен вестник, брой 9 от 31.01.2020 г.

Държавен вестник, брой 9 от 31.01.2020 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Полезно в ДВ (бр.9 от 31.01.2020 г.)

В днешния брой на „Държавен вестник“ е обнародван нов Закон за маслодайната роза, в който се регламентира, че земеделските стопани ще отглеждат насаждения само от сертифициран посадъчен материал. Ще се регламентират взаимоотношенията между производители и преработватели чрез сключването на договори за изкупуване на цвят от маслодайна роза.

Предвидено е в Министерството на земеделието, храните и горите да бъде създаден публичен електронен регистър на розопроизводителите, розопреработвателите и обектите за производство на продукти от маслодайна роза.

За първоначална регистрация ще се изисква проверка на място на заявените площи и обекти. Посочени са изискванията към производството и етикетирането на продуктите от маслодайна роза и производството на продукт със защитено географско указание „Българско розово масло“. Предвидено е и създаването на Консултативен съвет по маслодайната роза към министъра на земеделието, храните и горите.

Обнародвани са промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, които влизат в сила в събота – 25.01.2020 г. Променят се изискванията за минимален уставен капитал, като това изискване се поставя в зависимост от оборота. Така най-малките фирми – с оборот до 5 млн. лв. за предходната година, за да получат регистрация за търговия на едро, трябва да имат внесен или уставен капитал от поне 50 хил. лв. Същото важи и за новорегистрирани компании.

От обхвата на закона се изважда дейността по временно съхранение и/или зареждане от земеделски стопанин на нефтопродукти, предназначени за собствена икономическа дейност. Зaбрaнявa ce зaрeждaнeтo нa пътни прeвoзни cрeдcтвa c прoдукти oт нeфтeн прoизхoд, кoитo нe ca oтчeтeни пo Зaкoнa зa дънъкa върху дoбaвeнaтa cтoйнocт. Бeнзинocтaнциии и cклaдoвe зa гoривa щe бъдaт зaпeчaтвaни зa двe гoдини, aкo прoдaвaт кoнтрaбaндни нeфтeни прoдукти, a циcтeрнитe, кoитo ги прeвoзвaт, щe бъдaт cпирaни oт движeниe зa eднa гoдинa.

Зa нaрушаване нa зaбрaнaтa e прeдвидeнa глoбa в рaзмeр oт 10 000 дo 100 000 лв., cъoтвeтнo c имущecтвeнa caнкция в рaзмeр oт 20 000 дo 200 000 лв. Започналите и неприключили до влизането в сила на промените производства по регистрация се довършват по новия ред. Обезпеченията по закона се прилагат за започналите и за приключилите производства по регистрация.

Обнародвани са изменения в Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, с които се отлага с шест месеца влизането в сила на промените, срещу които имаше недоволство. Първите три месеца от новото отлагане ще бъдат използвани за интензивна съвместна работа между експертите на съответните браншови организации и НАП, с цел постигане на изясняване на нормативно ниво на неяснотите.

КС единодушно допусна питането на правителството за независимия прокурор

Конституционният съд (КС) единодушно допусна за разглеждане по същество искането на Министерския съвет за тълкуване на чл. 126, ал. 2 от Конституцията.

Разпоредбата предвижа, че главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

По делото пред КС него правителството постави следния въпрос: „В надзора за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по чл. 126, ал. 2 от Конституцията, включват ли се случаите, когато прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор предвид общоприетия правен принцип „никой не може да съди себе си“ като елемент на правовата държава?“

Повод за него са приетите от правителството промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), с който се предлага шефът на инспектората във Върховната касационна прокуратура да получи нов статут и правомощие да разследва главния прокурор и заместниците му. Той беше наречен от премиера Бойко Борисов „абсолютно независим прокурор“. Проектът предвижда той да бъде избиран с квалифицирано мнозинство от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет за мандат от 7 години. Освен това с промени в НПК се изключва надзорът за законност над действията на този прокурор от страна на обвинител №1 и това накара много специалисти по наказателно право да коментират, че подобни изменения нарушават Конституцията.

Въпросът дали в България може да бъде въведена фигурата на независим прокурор без да се направят промени в Конституцията специално беше коментиран от Венецианската комисия в становището ѝ.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 8 от 28.08.2020 г.)

В 8-ми брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, които ще освободят голяма част от електронните магазини от монтирането на фискални устройства и издаването на бонове от тях.

Наред с това ще отпадне необходимостта да регистрират в НАП специален софтуер за управление на продажбите, т.нар. СУПТО. Така на практика тези търговци ще продължат безпроблемно да приемат покупки с дебитни и кредитни карти, които са предпочитаната форма на разплащане в интернет.

Промяната в наредбата, засягаща електронните магазини, идва в последния момент, тъй като 31 януари е крайният срок, в който всички фирми трябва да регистрират в НАП своите софтуери за управление на продажбите. Този срок бе удължаван няколко пъти, тъй като промените се оказаха прекалено сложни и скъпоструващи, за което бизнесът поиска повече време.

В мотивите към поредните промени в Наредба № Н-18 НАП се посочва, че плащания с дебитна или кредитна карта в интернет са идентични от техническа гледна точка на банковите преводи. „От друга страна обаче, неприсъствените плащания с дебитна или кредитна карта не могат да бъдат обвързани с направените покупки, тъй като не се посочва основание за плащане. В извлечението за плащането всеки клиент може да види само, че е направил транзакция към търговеца в определен размер. Липсва обвързване между плащането и насрещната престация по сделката.

Въпреки задълженията на платежните оператори да идентифицират и познават своя клиент, с оглед данъчно-осигурителния контрол, стои въпросът със създаването и поддържането на надеждна одитна следа, свързваща финансовата операция и доставката на конкретни стоки или услуги“. Това е причина да се въведе алтернативно отчитане на продажбите на електроните магазини.