Архив на ‘Законодателни промени’

Лимитите за обезщетенията при смърт на пътя са временна мярка докато бъде изработена методика – това твърдят от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), които признаха, че са автори на измененията в Кодекса за застраховането, внесени от шефката на бюджетната комисия на Народното събрание Менда Стоянова, с които се определя таван от 20 000 лв. за компенсацията и то на най-близките роднини.

Малко след като предложението на Стоянова стана публично известно лично премиерът Бойко Борисов разпореди на депутатите от ГЕРБ промените да не бъдат гласувани, докато по тях не бъде проведено широко обществено обсъждане. Тя пък заяви, че такова ще има в четвъртък, когато бюджетната комисия ще обсъжда измененията в Кодекса за застраховането.

„Това са текстове, зад които стоят и Министерството на финансите, и Комисията за финансов надзор и асоциацията“, каза шефката на АБЗ Светла Несторова

Действително в предложението на Стоянова е посочено, че КФН и министерствата на здравеопазването и на труда до една година трябва да приемат съвместна наредба, с която да утвърдят методика за определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт. За самата методика се казва, че трябва да бъде изработена до 6 месеца от Гаранционния фонд, но никъде в текстовете не е посочено, че с въвеждането на правила за начина, по който се изчисляват обезщетенията, лимитите ще отпаднат от кодекса.

Повече подробности по темата четете тук.

Трябва ли да има позиция на Висшия съдебен съвет по предложенията на военните съдилища за законодателни промени, с които да се увеличи натовареността им преди да бъдат изпратени на Министерството на правосъдието – отговорът на този въпрос предизвика спор между членовете на съвета, който продължи близо един час.

Всичко започна с докладваното от председателя на правната комисия Цветинка Пашкунова обобщение на становищата на двете върховни съдилища и на прокуратурата по предложенията на военните магистрати за разширяване на тяхната компетентност чрез промени в НК, НПК, АПК и Закона за административните нарушения и наказания.

Военните съдии искат да гледат дела за престъпления, извършени от всички служители в системата за националната сигурност – МВР, ДАНС, ДАР, НСО, ДКСИ, ГДО, ГДИН, срещу цивилни, но работещи в същите тези структури, както и граждански лица, които са извършили престъпления спрямо служители от системата за националната сигурност.

Пленумът на ВСС даде срок до 14 септември на върховните съдилища и на прокуратурата да си кажат мнението за идеята за законодателни промени. Становищата бяха изготвени и изпратени на съвета.

ВКС и ВАС с отрицателни становища

На последното заседание на ВСС стана ясно, че съдиите от Наказателната колегия на Върховния касационен съд определят като неприемливи направените предложения и добавят, че липсват разумни, както и основани на закона доводи, които да ги подкрепят. ВКС изтъква, че военните съдилища са създадени и функционират като специализирани съдилища с оглед на субекта на престъпление. Доколкото критерият за тяхната специализация е субектен, то на тези съдилища са подсъдни дела за престъпления, извършени от определен кръг лица, сочат върховните магистрати.

„Този кръг обаче следва да се ограничи само до субектите, чиито статут е регулиран от Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС) и включва единствено лицата, посочени в чл. 50 от цитирания закон. Извън въоръжените сили, другите сили от системата за национална сигурност на Република България, а именно структурните звена на Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“, Националната служба за охрана, структури на Държавната комисия по сигурността на информацията, не са част от въоръжените сили в мирно време и по тази причина лицата, които упражняват служба в тях, не могат да бъдат включени в кръга на лицата по чл. 396, ал. 1 от НПК, в какъвто смисъл е предложената промяна“, казва ВКС.

Повече подробности по темата четете тук.

В днешния 91 брой на „Държавен вестник“ е обнародван нов Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика, който ще влезе в сила шест месеца след обнародването. Основната цел на нормативния акт е правната регламентация на реда и начина, по който ще бъдат разкривани и ще съществуват социалните предприятия и насърчителните мерки, с които държавата ще подпомага тяхното създаване и развитие.

Със закона се дава възможност на хората от уязвимите групи да бъдат включени в социалните предприятия. Това са лицата до 29 г. и над 55 г., хората с увреждания, родителите на деца с увреждания, бежанци, бездомни, зависими, затворници и жертви на домашно насилие.

Предвидени са средства за обучения, квалификация и преквалификация на наетите в социални предприятия. Определят се два вида социални предприятия – Клас А – социални предприятия с до трима служители с увреждания или от уязвимите групи или инвестиция до 7500 лв. от печалбата на конвенционалното предприятие в социални публични цели. Другата категория е Клас А +, в която влизат социални предприятия с минимално изискване от 30 наети служители от уязвимите групи или инвестиция от 75 000 лева от печалбата на конвенционалното предприятие в социални публични цели.

Насърчителните мерки за желаещите да инвестират в социално предприятие ще включват подкрепа от фонд „Социална закрила“ и данъчни облекчения, регламентирани в Закона за корпоративното подоходно облагане. Предвиждат се данъчни облекчения до 10% за конвенционалните предприятия, които инвестират в създаването на социално предприятие. Предстои създаването на Национален регистър на социалните предприятия, в който ще бъдат включени предприятия, отговарящи на определени изисквания.

Обнародвани са промени в Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, съгласно които зъботехниците и помощник-фармацевтите трябва да създадат свои съсловни организации. Съсловните организации ще трябва да създадат и водят национални електронни професионални регистри и регионални професионални регистри на членовете си. Ще имат задължението да приемат кодекси за професионална етика на съответните специалисти и да упражняват контрол по спазването им.

Организациите ще участват със свой представител със съвещателен глас във Висшия медицински съвет към министъра на здравеопазването, а представител на помощник-фармацевтите ще участва със съвещателен глас във Висшия съвет по фармация. Съсловните организации ще са отговорни за продължаващото обучение на съответните специалисти. Те ще трябва да приемат и квалификационна рамка за професионално развитие на зъботехниците и на помощник-фармацевтите. Ще имат право и да дават становища по проекти на нормативни актове в областта на здравните грижи, осъществявани от съответните медицински специалисти.

Публикувана е нова Инструкция № 8121З-1276 от 11 октомври 2018 г. за реда и организацията за издаване на документи и удостоверения по Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, кoито не са български граждани, и членовете на техните семейства. С нея се създава ред за издаването на документите за пребиваване на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства, актуализирани са наименованията на компетентните структури, в които може да бъдат подавани заявленията, както и изчерпателно са посочени документите, прилагани към тях. С новата инструкция се утвърждават образци на заявления за издаване на продължително/постоянно пребиваване на граждани на ЕС и на членовете на техните семейства.

Държавен вестник, брой 91 от 02.11.2018 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Подбрани нови, изменени или отменени актове

Нови закони:

• ЗАКОН за физическото възпитание и спорта

Изменени закони:

• НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
• ЗАКОН за държавната собственост
• ЗАКОН за енергетиката
• ЗАКОН за защита на класифицираната информация
• ЗАКОН за културното наследство
• ЗАКОН за лекарствените продукти в хуманната медицина
• ЗАКОН за медицинските изделия
• ЗАКОН за обществените поръчки
• ЗАКОН за семейни помощи за деца
• ТЪРГОВСКИ ЗАКОН

Отменени закони:

• ЗАКОН за физическото възпитание и спорта

Международни актове:

• СПОРАЗУМЕНИЕ между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно създаването в София (Република България) на Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО (категория 2)

Подбрани нови, изменени или отменени подзаконови актове

Нови подзаконови актове:

Правилници:

• ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“

Наредби:

• НАРЕДБА № 18 от 09.10.2018 г. за придобиване на квалификация по професията „Хотелиер“
• НАРЕДБА № 19 от 09.10.2018 г. за придобиване на квалификация по професията „Системен програмист“
• НАРЕДБА № 61 от 27.09.2018 г. за изискванията към рекламните и писмените информационни материали и страниците в интернет на пенсионноосигурителните дружества
• НАРЕДБА за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване конфликт на интереси

Инструкции:

• ИНСТРУКЦИЯ № 2 от 05.09.2018 г. за взаимодействие между Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и Прокуратурата на Република България за изпълнение на дейностите по глава девета от органите по чл. 16, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

В новия 90 брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за държавната собственост, върху част от които президентът бе наложил вето. С измененията се премахва забраната за апортиране на имоти и вещи, които са собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие. Освен това се дава възможност за апортиране на имоти и вещи, които не са обособени части от дружества, в търговски дружества с държавно или общинско участие.

Публикувана е Спогодба между Република България и Република Армения за регулиране на трудовата миграция, която е в сила от 9.10.2018 г. Документът ще се прилага за граждани на България и Армения с трудов договор и разрешение за пребиваване на територията на другата страна след договаряне и на процедурите по нейното прилагане.

Със спогодбата се регламентира наемането на арменски работници в България за срок от 1 година с възможност за последващо удължаване за общо до 3 години. Урежда се и обменът на сезонни работници между двете страни за период до 9 месеца годишно. Влизането, пребиваването и заетостта на българи в Армения и на арменци в България ще се регламентират по законодателството на приемащата страна. Наетите работници могат да бъдат придружавани от членове на техните семейства. Набирането на потенциални работници за налични предложения за работа според професионалната им квалификация ще се извършва от компетентните институции на изпращащата държава.

Държавен вестник, брой 90 от 30.10.2018 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Народното събрание прие на първо четене два важни законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (НК).

Първият, който се отнася до засилването на ефективното отнемане на незаконно придобито имущество и противодействие на противозаконното отнемане на моторни превозни средства (МПС) бе приет с със 116 гласа „за“ и 1 „против“. Според мотивите на вносителите, с приемането на законопроекта ще прецизира уредбата относно превенцията срещу противозаконно отнемане на МПС. В чл. 195, ал. 1 на НК се създава т. 12 за квалифициран състав на кражба, когато деецът с обективните си действия е демонстрирал намерение противозаконно да присвои МПС и да се разпорежда с него като със своя вещ. Предлага се още приготовлението към кражба на МПС да се наказва като самостоятелно престъпление. С промените се предвижда още пряката и непряка облага, придобити чрез престъплението, да се отнемат в полза на държавата, ако не подлежат на връщане или възстановяване. А в случаите когато тя липсва или е отчуждена, да се присъжда нейната равностойност. По силата на въпросния законопроект обаче се предвиждат и промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които станаха обект на доста критики. Става дума за предложенията, с които се допуска възможност, при определени обстоятелства, за уведомяването на лице от страна на задържания да се отложи за срок до 48 часа.

От правителството обясниха, че хипотезите, при които може да се постанови отлагане на уведомяването и които са залегнали в проекта, са: наличие на неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице;  или за да се предотврати ситуация, при която наказателното производство би могло да бъде сериозно възпрепятствано.

Вторият, приет от парламента на първо четене законопроект за изменение в НК, касае инкриминирането на производството на акцизни стоки без бандерол. Той бе внесен от председателя на ПГ ГЕРБ Цветан Цветанов, председателя на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов и депутатите от Обединени патриоти Емил Димитров-Ревизоро и Христиан Митев по предложенията на главния прокурор Сотир Цацаров, по повод последните случаи на разкрити нелегални фабрики за производство на цигари. Законопроектът бе одобрен от народните представители със 117 „за“, 0 „против“ и 1 „въздържал се“.

Вносителите предлагат създаването на нова алинея към настоящия чл. 234 от НК, която да гласи: „Който произвежда или държи с цел разпространение алкохол, алкохолни напитки или тютюневи изделия без да притежава лиценз, удостоверение или регистрация, когато това се изисква с нормативен акт, се наказва с лишаване от свобода от една до десет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева, както и с лишаване от права по чл. 37, ал, l, т. 7“.

Повече подробности по темата четете тук.

До една година затвор или пробация за всеки, който системно упражнява психическо насилие, от което са настъпили вредни последици за пострадалия или го преследва, за да всее страх у него. В случаите, когато психическото насилие и преследването са извършени в условията на домашно насилие, наказанието да бъде до пет години затвор. Това гласят част от промените в Наказателния кодекс (НК), отнасящи се до защита от домашно насилие, внесени от петима депутати от ГЕРБ, начело с председателката на Народното събрание Цвета Караянчева. Останалите вносители са шефът на правната комисия Данаил Кирилов, Анна Александрова, Мария Илиева и Иглика Иванова-Събева.

„Заявявам личния си ангажимент към законопроекта, защото представляващият законодателната институция трябва да има ясна и еднозначна позиция в защита на жертвите на домашно насилие“, обяви председателката на парламента.

В началото на август, след като Конституционният съд прие, че Истанбулската конвенция противоречи на основния закон, председателят на правната комисия Данаил Кирилов обяви, че ГЕРБ ще внесат редица промени в НК, с които да гарантират защитата на жените от насилие и по-специално от домашно такова. Сега вече проектът е факт.

Вносителите отбелязват, че в българското законодателство липсва адекватна закрила от възможните форми на психическо насилие, от което следва, че нормативната ни уредба не отговаря на европейските и световни стандарти.

Повече подробности по темата четете тук.

В новия 89 брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за културното наследство, с които една от основните дейности на министъра на културата става координацията, организацията и контрола върху дейността по дигитализация на културното наследство.

Промените в закона дават също възможност обществените колекции да могат да получават методическа помощ от национални и регионални музеи, каквато до момента не съществуваше.

С друго изменение се променя задължението на държавните и общинските музеи да имат безплатен вход един път седмично, като това вече ще става един път на месец. Вече обаче и придружителите на хора с увреждания ще могат да ползват намалени цени за вход в музеите.

Обнародвана е нова Наредба № 19 от 9 октомври 2018 г. за придобиване на квалификация по професията „Системен програмист“, с която се приема държавният образователен стандарт за придобиване на квалификация по професията, съгласно чл. 22, ал. 2, т. 6 от Закона за предучилищното и училищното образование и чл. 13а от Закона за професионално образование и обучение.

С него се определят: професионалните компетенции, необходими за упражняване на професията, които са задължителни за всички обучаващи институции, които имат право да организират обучение, завършващо с издаване на свидетелство за професионална квалификация или удостоверение за професионално обучение; изисквания към кандидатите за обучение; резултатите от учене, които са описани чрез значими за професията знания, умения и компетентности, които обучаваният следва да е придобил след приключване на процеса на формално, неформално обучение, или самостоятелно учене, с цел придобиване на квалификация по професия, или по част от професия; изисквания към материалната база за обучение по теория и по практика; изисквания към обучаващите и др.