ВКС обяви край на възможността за юридическа промяна на пола

В едно от най-оспорваните си тълкувателни решения досега – подкрепено е от 28 върховни съдии и е подписано с особено мнение от 21, Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) „отряза“ възможността транссексуалните да променят юридически пола си, съобщава Лекс.бг (пълния текст на решението виж тук).

Само един път досега Гражданската колегия се е разделяла толкова драстично във вижданията си по даден правен въпрос. Предишният случай беше през 2016 г., когато тълкувателното решение за исковете за собственост (по т.д. №4/2014 г.) беше прието с 26 на 19 гласа. Т.е. отново разликата беше 7 гласа.

Диспозитивът на приетото тълкувателно решение гласи: Обективното материално право, действащо на територията на Република България, не предвижда възможност съдът да допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII от Закона за гражданската регистрация промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

ВКС с второ тълкувателно дело за отнемането на книжката при престъпление на пътя

Ако те хванат да караш с отнета книжка, освен затвор и глоба, лишават ли те и от право да шофираш? На този въпрос ще отговори Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно дело, съобщава Лекс.бг. То е второто, образувано в последните няколко месеца по искане на главния прокурор Иван Гешев, по проблеми, свързани с лишаването от правото да се шофира след престъпление на пътя.

През октомври 2022 г. главният прокурор постави пред ВКС въпроса дали и при наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства съдът е длъжен да отнеме книжката на шофьор, извършил престъпление на пътя, или има право да не наложи това наказание (повече за това тълкувателно дело виж тук).

Сега Наказателната колегия ще отговори на следното питане: „Разпоредбата на чл. 343г от НК относно предвиденото кумулативно наказание лишаване от право да се управлява МПС по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК приложима ли е в случаите на престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК?“.

Престъплението, за чието наказване има противоречие в съдебната практика, което сега трябва да бъде разрешено от ВКС, е „управление на моторно превозно средство в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“. Т.е. книжката е отнета от КАТ, но санкционираният водач е хванат да шофира.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

СЕС „отмени“ поголовното събиране на отпечатъци и ДНК при полицейската регистрация

 

Не е допустимо да се събират системно отпечатъци и образец от ДНК при извършване на полицейска регистрация, така както се прави в България. Това постанови Съдът на Европейския съюз (СЕС) по преюдициално запитване от България, съобщава Лекс.бг (пълния текст на решението виж тук).

Директива 2016/680 не допуска национално законодателство, което предвижда системно събиране за целите на регистрацията им на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, без да предвижда задължение за компетентния орган да провери и докаже, от една страна, че събирането на тези данни е абсолютно необходимо за постигането на конкретните преследвани цели, и от друга страна, че тези цели не могат да бъдат постигнати чрез мерки, които засягат в по-малка степен правата и свободите на съответното лице“, заяви СЕС.

Според българското законодателство всеки обвиняем за умишлено престъпление от общ характер подлежи на полицейска регистрация и задължително му се прави снимка, вземат се образци от пръстовите му отпечатъци и от ДНК. Няма значение какво точно е престъплението, за което е обвинен, стига да е умишлено и да не е от частен характер. Ако откаже да бъде регистриран, съдът без да има достъп до делото и право на преценка за основателността на обвинението, формално разпорежда принудителното заснемане и изземване на биологичен материал и отпечатъци.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Държавен вестник, брой 9 от 27.01.2023 г.

Държавен вестник, брой 9 от 27.01.2023 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

 

 

Има още

Полезно в ДВ (бр. 9 от 27.01.2023 г.)

В брой 9 на “Държавен вестник” се изменя Наредба № 1 от 13.02.2007 г. за ползване и изплащане на паричните помощи за профилактика и реха­билитация.

Лицата, осигурени за общо заболяване, майчинство и/или за трудова злополука и професионална болест придобиват право на парични помощи за профилактика и рехабилитация, ако за тях са били внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени дължимите осигурителни вноски за период от шест последователни календарни месеца, предхождащи месеца, през който се провежда профилактиката и рехабилитацията.

В периода от шест календарни месеца ще се включва времето през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за общо заболяване и май­чинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), през които не са имали право на парично обезщетение.

В настоящия брой на ДВ се изменя и допълва Наредбата за специално ползване на пътищата.

С промените се цели улесняване на административното обслужване на гражданите и бизнеса. Отпада изискването за предоставяне на информация или документи, които са налични при административен или друг орган, които ще се осигуряват служебно. Част от документите ще се съгласуват по служебен път с органите на Министерството на вътрешните работи.

С измененията се дава възможност, по изключение и при спазване на допълнителни мерки за безопасност, да се изграждат нови пътни връзки към търговски крайпътни обекти в зоните за престрояване преди кръстовища и пътни възли, шлюзове, връзки на пътни възли и уширени пътни участъци, предназначени за кацане на самолети.

Въвежда се облекчена процедура за издаване на разрешения за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътен обект. С промените в наредбата се стандартизират услугите на общините, свързани със специалното ползване на пътищата, прецизират се текстове и тя се привежда в съответствие с вече направени изменения в нормативната уредба.

В текущия брой на ДВ е обнародвано Решение № 3799 от 20 април 2022 г. по административно дело № 6299 от 2021 г.

Разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ПЗДвП) в оспорената редакция гласи, че при избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/час по автомагистрала, а именно: категория А – 100 км/час, категория В – 120 км/час, категории С, D – 100 км/час, категории В+Е, С+Е, D+Е – 100 км/час. Следователно, по своята същност тази разпоредба съдържа правило за поведение, което определя максималната скорост за движение на водача на пътно превозно средство – категория В, по автомагистрала.

Оспорен е текст от ПЗДвП, който противоречи на нормативен акт от по-висока степен, а именно Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Несъответствието на подзаконо­вия текст от Правилника с нормативен акт от по-висока степен – ЗДвП в посочената редакция, е основание за отмяната на чл. 73, ал. 1 от ЗДвП. С оглед спазване принципите на достъпност, публичност и прозрачност, последователност и предвидимост, уредени в АПК, изричната отмяна на чл. 73, ал. 1 от ППЗДвП е гаранция за правна сигурност в обществото. Във вързка с посочените обстоятелства ВАС отменя чл. 73, ал. 1 от Правилника за при­лагане на Закона за движението по пътищата, в таблич­ната част, в която е посочено: „категория В…, по автомагистрала 120 км/час“.

Адвокатурата иска ВКС да каже за кои лични имуществени права на съпрузите е допустима трансформация

Допустима ли е трансформация на други имуществени права, лично притежание на единия съпруг, извън посочените в чл. 22 от Семейния кодекс? На този въпрос да отговори с тълкувателно решение Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС), предлага адвокатурата.

Както „Лекс.бг“ писа, миналата година колегията образува тълкувателно дело по въпроса: „Когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг, за да се счита оборена презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е да се доказва на какво основание са придобити паричните суми по този влог?“ (повече за тълкувателното дело виж тук).

Сега Висшият адвокатски съвет (ВАдС) предлага той да бъде допълнен с по-широко формулираното питане за трансформацията на имуществени права, извън изброените в чл. 22 от Семейния кодекс (пълния текст на предложението виж тук).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

ВАС окончателно сложи край на абсурда на магистрала: по правилник – с до 120 км/ч, по закон – с до 140 км/ч

Върховният административен съд (ВАС) окончателно е отменил съществуващото от 20 години абсурдно положение, при което нормативната уредба в България дава различни отговори на въпроса коя е най-високата скорост, с която е допустимо да се движи автомобил по магистрала, съобщава правно-информационният сайт Lex.bg .

Законът за движението по пътищата (ЗДвП) определя граница от 140 км/ч. Правилникът за прилагането му – 120 км/ч.

Вчера петчленен състав на ВАС е потвърдил решението на първата инстанция, с която се отменя текстът от правилника. Според върховните съдии Таня Радкова (председател и докладчик), Илиана Славовска, Даниела Мавродиева, Тинка Косева и Добромир Андреев при противоречие между два акта от различна степен се прилага този с по-висок ранг, т.е. законът. „Налага се изрична отмяна на незаконосъобразния текст, за да не съществуват в правния мир разпоредби, които противоречат на закон и поради това да нарушават правата на гражданите. С отмяната ще се осигури яснота и прозрачност по отношение изискванията към гражданите, както и по отношение правата и задълженията им във всеки един конкретен случай. Само по този начин ще бъдат спазени принципите на достъпност, публичност и прозрачност и предвидимост“, изтъкват върховните съдии (виж решението тук).

Разминаването между правилника и закона е факт от 2002 г., когато максималната скорост за движение по магистрала в ЗДвП беше завишена от 120 км/ч на 130 км/ч. През 2012 г. се вдигна на 140 км/ч.

Така вече близо 21 години в правилника пише едно, а в закона друго. При контрола по пътищата се прилага скоростта, определена в закона.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg

Правна уредба, която забранява рекламата на лекарствени продукти, свързана с цената, с промоционални оферти ли с продажби в пакет на лекарствени продукти и други продукти, е съвместима с правото на ЕС

Решение на Съда по дело C530/20

Такава реклама насърчава неразумната употреба на лекарствени продукти и трябва да бъде забранена от държавите членки.

Директива 2001/831 хармонизира разпоредбите в областта на рекламата на лекарствени продукти, като предвижда условия, ограничения и забрани относно тази реклама с цел да се защити общественото здраве. „EUROAPTIEKA“ SIA е латвийско дружество с ограничена отговорност, което осъществява фармацевтична дейност в Латвия. През 2016 г. латвийската здравна инспекция му забранява да разпространява реклама, свързана с промоция на лекарствени продукти, въз основа на национална разпоредба, забраняваща рекламата на лекарствени продукти, свързана с цената, с промоционални оферти или с продажби в пакет на лекарствени продукти и други продукти. През 2020 г. „EUROAPTIEKA“ подава пред Конституционния съд на Латвия искане за установяване на противоконституционност на тази национална разпоредба с оглед на Директива 2001/83. Посочената юрисдикция поставя пред Съда  въпроса за тълкуването на понятието „реклама на лекарствени продукти“ по смисъла на тази директива, и поспециално дали това понятие обхваща и рекламата на неопределени лекарствени продукти, тоест рекламата на лекарствените продукти като цяло или на съвкупност от неидентифицирани лекарствени продукти. Освен това тя поставя пред Съда въпроса дали е съвместима с посочената директива предвидената в разглежданата национална разпоредба забрана на рекламата чрез цената и на рекламата на промоционални оферти или на продажби в пакет на лекарствени продукти и други продукти. С решението си Съдът, заседаващ в голям състав, посочва найнапред, че понятието „реклама на лекарствени продукти“ обхваща всяка форма на информация по домовете, агитационна активност или стимулиране, предназначени да пропагандират предписването, доставката, продажбата или употребата на определен лекарствен продукт или на неопределени лекарствени продукти.

Повече подробности по темата четете тук.

По искане на адвокатурата ВКС слага край на противоречията по делата за авторски права

дело, лесидрен

На три въпроса, свързани със защитата при нарушения на авторски права, по които е натрупана противоречива практика на съдилищата, ще отговорят в ново тълкувателно дело №3/2022 г. Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС), съобщава правно-информационният сайт Lex.bg. Въпросите са поставени на вниманието на председателя на съда Галина Захарова от Висшия адвокатски съвет (ВАдС) (пълния текст на предложението виж тук).

Проблемите са свързани с начина на определяне на размера на вредите, разноските за адвокат преди завеждане на делото и обезщетението за неимуществени вреди.

Първият се поставя по случаите на нарушение на авторското право с международен характер – когато държавата, в която е настъпило нарушението, е различна от тази на пребиваване на автора. Съдиите имат различно виждане за това как се определя размерът на пропуснатите ползи от неполучено лицензионно възнаграждение за неправомерното ползване на произведение.

Второто противоречие в практиката, на което се е натъкнал ВАдС, е свързано с това дали възнаграждението на адвокат за изготвяне на покана за преустановяване на нарушение на авторско право, както и за други действия за извънсъдебно уреждане на такъв спор, попада в обхвата на имуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица на нарушението (по смисъла на чл. 95, ал. 2 Закона за авторското право и сродните му права).

Третият проблем в практиката, за който адвокатурата сигнализира ВКС, се отнася до това дали е необходимо да се доказват претърпени неимуществени вреди вследствие на нарушение на авторско право. Някои съдии приемат, че неимуществените вреди, като преживени болки и страдания, въпреки че са част от душевния мир на всеки човек, подлежат на доказване и настъпването им не може да се основава на предположения. 

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

 

Борба срещу агресивното данъчно планиране

Наложеното на адвоката задължение за уведомяване на другите участващи посредници не е необходимо и нарушава правото на зачитане на тайната на съобщенията между него и неговия клиент, постанови в свое решение Съдът на Европейския съюз (СЕС)

Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 година относно административното сътрудничество в областта на данъчното  облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО (ОВ L 64, 2011 г., стр. 1), изменена с Директива (ЕС) 2018/822 на Съвета от 25 май 2018 г. (ОВ L 139, 2018 г., стр. 1) предвижда, че всички посредници, участващи в потенциално агресивно данъчно планиране (договорености, които могат да доведат до избягване на данъци или до данъчни измами), са длъжни да ги оповестят на компетентните данъчни органи. Това задължение се отнася до всички, които участват в изготвянето, предлагането на пазара, организирането или  управлението на прилагането на това планиране. То се отнася и до всички, които оказват съдействие или предоставят консултации, а ако няма такива лица  – до самото данъчнозадължено лице.

Всяка държава членка обаче може да освободи адвокатите посредници от посоченото задължение, когато то би било в разрез със защитена съгласно националното ѝ право професионална тайна. В такъв случай адвокатите посредници обаче са длъжни незабавно да уведомят всеки друг посредник или съответното данъчнозадължено лице относно задълженията им за оповестяване пред компетентните органи. Ето защо фламандският декрет, с който се транспонира посочената директива, предвижда, че когато адвокат, който участва в трансгранично данъчно планиране, е обвързан с професионална тайна, той трябва да уведоми другите посредници, че самият той не е в състояние да извърши това оповестяване.

Две професионални организации на адвокати сезират белгийския Конституционен съд. Според тях задължението за уведомяване на другите посредници не може да бъде изпълнено, без да се наруши професионалната тайна, с която са обвързани адвокатите. Белгийският Конституционен съд отправя във връзка с това запитване до Съда.

Съдът счита, че задължението за оповестяване, което имат другите посредници, които не са обвързани с професионална тайна, а ако няма такива посредници, задължението за оповестяване, което има съответното данъчнозадължено лице, по принцип гарантират уведомяването на данъчната администрация. След като получи такава информация, данъчната администрация може да изисква допълнителна информация пряко от съответното данъчнозадължено лице, което тогава може да се обърне за помощ към своя адвокат. Данъчната администрация може да провери и данъчното положение на това данъчнозадължено лице.

Ето защо Съдът постановява, че предвиденото в Директивата задължение за уведомяване не е необходимо и следователно нарушава правото на зачитане на тайната на съобщенията между адвоката и неговия клиент.

Повече подробности по темата вижте тук.