fbpx

Архив на ‘Задължително тълкуване’

„Гражданска отговорност“ покрива и щети от самозапалила се кола, паркирана повече от 24 часа

Паркирането на превозно средство в гараж е вид използване на автомобила и затова ако то се самозапали и причини щети, те се покриват от автомобилната застраховка „Гражданска отговорност“. Това най-общо заяви Съдът на Европейския съюз в свое решение по казус от Испания.

През август 2013 г. паркиранa в частния гараж на сграда кола, която не е била в движение от повече от 24 часа, се запалва и предизвиква сериозни щети. Пожарът е причинен от електрическата система на автомобила. Собственикът му е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ с компанията Línea Directa Aseguradora, S.A. Сградата, пострадала от самозапалването на колата, пък е застрахована към Segurcaixa, Sociedad Anónima de Seguros y Reaseguros .

Segurcaixa плаща обезщетение от 44 704,34 евро на собственика на сградата. Но през март 2014 г. компанията предявява иск срещу Línea Directa, като иска застрахователят по „Гражданска отговорност“ да бъде осъден да му възстанови изплатената компенсация, с мотива че щетата е причинена от произшествие при използването на превозно средство.

Първоинстанционният съд отхвърля иска, но след въззивно обжалване Línea Directa е осъдена да плати на Segurcaixa. Втората инстанция приема, че „случай на запалване на временно паркирано в частен гараж превозно средство, когато причините за запалването са в самото превозно средство и то е настъпило без намеса на трети лица“, представлява „произшествие при използването на превозно средство“ по смисъла на испанското право. Línea Directa подава жалба срещу това съдебно решение пред Върховния съд, тъй като има съмнения за това как трябва да се тълкува понятието „използване на превозни средства“ в директивата за „Гражданска отговорност“.

С решението си от днес Съдът на ЕС прие, че то включва случай, в който превозно средство, паркирано в частен гараж на сграда, се запалва и предизвиква пожар, причинен от електрическата система на превозното средство и нанесъл вреди на тази сграда, въпреки че превозното средство не е местено повече от 24 часа преди избухването на пожара.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр.48 от 18.06.2019 г.)

В новия 48-ми брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Наредба № 69 от 2006 г. за изискванията за Добрата производствена практика при производство на ветеринарномедицински продукти и активни субстанции.

През периода 2017 г. – 2018 г. в Ръководството на Европейския съюз за добра производствена практика на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба бяха извършени някои промени – изцяло претърпя промяна Раздел VIII „Оплаквания и изтегляне на продукти“ и Анекс 17 „Параметрично осовобождаване на партиди ветеринарномедицински продукти“ от Ръководството.

Това налага цялостна редакция на Раздел VIII от Глава първа „Основни изисквания при производството на ветеринарномедицински продукти“, частично изменение на текстовете на т. 11.3. от Раздел I на Глава трета „Допълнителни изисквания при производството на различни категории ветеринарномедицински продукти“, както и цялостна редакция на текстовете на Раздел XV „Параметрично освобождаване на партиди ВМП“ на Глава трета от приложението към чл. 1 от наредбата.

Държавите членки на ЕС трябва да задължат работодателите да въведат система за измерване на продължителността на дневното работно време

Испанският синдикат CCOO предявява иск пред Централния съд на Испания, с който иска Дойче банк да бъде осъдена да въведе система за регистриране на отработеното от членовете на нейния персонал дневно работно време. Синдикатът смята, че системата би позволила да се проверява спазването на установеното работно време и изпълнението на предвиденото от националното законодателство задължение за предоставяне на информация на синдикалните представители за положения всеки месец извънреден труд. Според CCOO задължението за въвеждане на такава система за регистриране произтича не само от националното законодателство, но и от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и от Директивата за работното време.

Дойче банк твърди, че от практиката на Върховния съд на Испания следва, че испанското право не предвижда такова общо задължение. Всъщност от тази съдебна практика следвало, че испанският закон предвижда, освен ако не е договорено друго, задължение единствено за водене на регистър за положения от работниците извънреден труд и за уведомяване в края на всеки месец на работниците и на техните представители за броя на положените часове извънреден труд.

Централният съд изпитва съмнения относно съответствието с правото на Съюза на тълкуването на испанския закон от Върховния съд на Испания и поставя въпроси на Съда в тази връзка. Съгласно представената на Съда информация 53,7 % от положените часове извънреден труд в Испания не са регистрирани. Освен това испанското Министерство на трудовата заетост и социалната сигурност счита, че за да се установи дали е бил полаган извънреден труд, е необходимо да се знае с точност броят на нормално отработените часове. Централният съд подчертава, че тълкуването на испанското право от Върховния съд на практика лишава, от една страна, работниците от съществени доказателствени средства за установяване на положения труд над максималната продължителност на работното време, и от друга страна лишава техните представители от необходимите средства за проверка на спазването на приложимите в тази област норми. Поради това испанското право не е в състояние да гарантира ефективното спазване на задълженията, предвидени в Директивата за работното време и в Директивата за безопасността и здравето на работниците на работното място.

Със своето решение по казуса  Съдът на Европейския съюз постановява, че тези директиви, разглеждани във връзка с Хартата, не допускат правна уредба, която съгласно тълкуването, което ѝ е дадено от националната съдебна практика, не задължава работодателите да въведат система за измерване на продължителността на отработеното от всеки работник дневно работно време.

Съдът най-напред изтъква важността на основното право на всеки работник на ограничаване на максималната продължителност на труда и на междудневна и междуседмична почивка, което е прогласено в Хартата и чието съдържание е уточнено с Директивата за работното време. Държавите членки са длъжни да следят за това работниците действително да ползват предоставените им права, без избраните конкретни правила за гарантиране изпълнението на директивата да могат да изпразнят тези права от съдържание. В това отношение Съдът припомня, че работникът трябва да се счита за по-слабата страна в трудовото правоотношение, поради което работодателят не следва да ограничава правата му.

Съдът констатира, че при липсата на система за измерване на продължителността на дневното работно време на всеки работник няма начин да се установи обективно и надеждно нито броят на отработените часове и разпределението им във времето, нито броят часове извънреден труд, което прави прекомерно трудно, ако не и невъзможно на практика, работниците да упражняват правата си.

Затова, за да се гарантира полезното действие на правата, предоставени от Директивата за работното време и от Хартата, държавите членки трябва да задължат работодателите да въведат обективна, надеждна и достъпна система за измерване на продължителността на отработеното от всеки работник дневно работно време. Държавите членки следва да определят конкретните правила за въвеждането на такава система, по-специално нейната форма, като вземат предвид евентуално особеностите на всеки съответен сектор на дейност и дори спецификите, по-конкретно размерът на някои предприятия.

Могат ли данни на европейци да бъдат изпращани в САЩ?

Европейският съд ще решава дали лични данни на европейски граждани могат да бъдат прехвърляни в САЩ. Върховният съд на Ирландия отхвърли молбата на „Фейсбук“ по дело, заведено срещу социалната платформа, да не се изпраща за решаване от институцията на ЕС. Според националния съдия на Ирландия, има основания да се смята, че американското право не защитава личните данни на гражданите на ЕС съгласно общностните правила, а наличието на съответствие е изискване, за разрешаване трансфера на данни. Споразумението Privacy Shield, което определя правилата за защита на личните данни в САЩ  покрива над 3850 дружества. Повече подробности четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 43 от 31.05.2019 г.)

В новия 43-ти брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Наредба № 3 от 2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки. Посочени са лицата, от които митническите органи имат право да вземат проби от стоките за извършване на анализ за целите на акцизния контрол. Допълват се разпоредби, като се добавя текст относно представителите на данъчнозадължените лица по ЗАДС. Прецизират се местата, от където митническите органи имат право да вземат проби. Прецизиран е текстът относно компетентните митнически лаборатории, където се изпитват взетите проби от акцизните стоки. Прецизират се текстове относно реда за вземане на проби от митническите органи, формиране на проби, вида на опаковките и начинът на опаковане на пробите с цел запазване на целостта им и качествените характеристики на стоките. С тази цел е създадено ново приложение № 5 към чл. 11 от наредбата, в което са описани видовете опаковки на проби за изследване на акцизните стоки, съобразени с вида на съответната стока. Прецизиран е текстът относно съхранението на взетите проби, с оглед структурните промени в Агенция „Митници“.

Допълнена е Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, които се налагат поради публикуване на 15.05.2019 г. на регламент, засягащ крайния срок за подаване на заявленията или исканията за плащане и крайния срок за съобщаване на измененията на единното заявление или на искането за плащане. Срокът за подаване на заявления по чл. 4, ал. 1 от наредбата е до 23 май, а срокът по чл. 11, ал. 1 от наредбата за извършване на промени в заявленията и в приложените документи, включително добавяне на допълнителни схеми и мерки, както и земеделски парцели и/или животни по заявените схеми и/или мерки, е до 10 юни.

Агенцията по вписванията излезе с указания за обявяване на действителните собственици

агенция по вписванията

В самия край на кампанията за обявяване на действителните собственици на фирмите, фондациите и сдруженията, която трябва да приключи на 31 май, Агенцията по вписванията (АВ) издаде указания.

Те са свързани предимно с хипотези, които възникват заради измененията в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), които бяха приети по спешност в началото на май. Чрез преходните и заключителните разпоредби на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия бяха променени две разпоредби от ЗМИП, като основната цел на измененията беше да се разширят хипотезите, при които фирмите не е необходимо специално да обявяват действителните си собственици.

По този повод от АВ са издали два вида указания – едните са свързани с търговските дружества, а другите – с юридическите лица с нестопанска цел.

Акционерните дружества с малки изключения обявяват собствениците си

По отношение на акционерните дружества не отпада задължението за заявяване за вписване на данни за действителни собственици, тъй като данните за акционерите не са сред обстоятелствата, подлежащи на вписване в търговския регистър, заявяват от АВ. И напомнят, че всъщност публични са само вписаните по партидите обстоятелства, но не и документите, които се съдържат в електронното дело на търговеца. Сканираните документи, въз основа на които се правят вписванията (в случая списъците на присъствалите на общите събрания акционери), не са част от търговския регистър по смисъла на чл. 2, ал. З от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, разясняват от агенцията.

Повече подробности по темата четете тук.

Пробив в КС – състав на върховния съд може да иска тълкуване на Конституцията

Тълкуване заради царските имоти може да доведе и до промяна в позицията на Конституционния съд от 1995 г. за действието на решенията му. 

Важен пробив в практиката, който разширява достъпа до конституционно правосъдие, направи днес Конституционният съд (КС), като призна правото на отделен състав на върховния съд да го сезира с искане за тълкуване на основния закон.

Досега виждането беше, че съставите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) могат да се обръщат към КС, само когато установят несъответствие между приложим по висящо пред тях дело закон и Конституцията.

Днес обаче КС допусна до разглеждане искане на състав на Гражданската колегия на ВКС за тълкуване на чл. 151, ал. 2 от Конституцията. В него върховните съдии поставят следния въпрос: „Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотеза, когато се обявява за противоконституционен закон с еднократно правно действие?”.

Питането им е заради делото „Царска Бистрица“. То е четвъртият казус от сагата за т. нар. царски имоти, по който трябва да се произнесе ВКС, но едва сега върховни съдии решиха да поискат тълкуване от КС за това какви са правното действие и последици от решението му от 4 юни 1998 г.,  с което обяви за противоконституционен Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници (ЗОДСИСБЦ).

Повече подробности по темата четете тук.

ВКС разясни кога решение с неясни и противоречиви мотиви е нищожно и кога – неправилно

Какъв е порокът на съдебно решение с вътрешно противоречиви и неразбираеми мотиви? Кога неяснотата му води до нищожност, а кога до неправилност? На тези въпроси отговори състав на Върховния касационен съд (ВКС) в решение за развитие на правото.

То е постановено по дело за обезщетение за изгорял автомобил, който се запалил от късо съединение в паркирано такси, което само се придвижило до другата кола, ударило я челно, a огънят се пренесъл и я унищожил. Като в тази връзка ВКС дава и разяснения за това кога един иск за вреди, причинени от вещ, трябва да се квалифицира по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и кога по чл. 50 от него.

Нищожно или неправилно

Нищожност на съдебното решение е налице при особено съществени пороци, между които е и абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, вкл. по чл. 251 ГПК, или чрез поправяне по чл. 247 ГПК, заявяват съдиите Светла Цачева (председател на състава), Албена Бонева (докладчик) и Боян Цонев.

Те посочват, че е възможно неяснотата в съображенията на съда, изложени в акта му, на практика да се приравнява на липса на мотиви, което е нарушение на съдопроизводствено правило – чл. 236, ал. 2 ГПК (Разпоредбата изисква от съда към решението си да изложи мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда).

Повече подробности по темата четете тук.

Гражданите ще могат да водят дела по ЗОДОВ за вреди от действието на незаконни наредби

магдалена иванова, дело, прокуратура, златица

Гражданите и бизнесът могат да водят дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за вредите, които са претърпели от действието от незаконосъобразни правилници, наредби и инструкции, които впоследствие са били отменени от съда. Това да се регламентира изрично в самия ЗОДОВ предлага депутатът от ДПС Хамид Хамид.

Тази възможност беше отречена преди близо три години – на 27 юни 2016 г., когато Върховният административен съд (ВАС) излезе с тълкувателно решение, с което прие, че вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението (действието) на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ.

Преди ВАС да излезе с това задължително за всички съдилища тълкуване, магистратите бяха разделени в позицията си. Нещо повече – разделен беше и самият ВАС и затова 32-ма върховни съдии подписаха тълкувателното решение с особено мнение.

Днес Хамид Хамид заявява, че целта на внесения от него проект за промени в ЗОДОВ е именно да се преодолеят последиците от Тълкувателното решение по дело №2/2015 г. на ВАС и определя като показателен фактът, че решението е подписано с особено мнение от толкова много съдии.

Повече подробности по темата четете тук.

Съдът в Люксембург казва плаща ли се отпускът на незаконно уволнените

Има ли незаконно уволненият право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето, в което не е бил на работа до възстановяването му от съда – по този въпрос ще се произнесе Съдът на Европейския съюз (СЕС) заради дело на учителка от Пловдив.

Жената работила близо 20 години като преподавател по музика в основно училище в Пловдив, когато през 2004 г. директорът я уволнил. Тя обжалвала и съдът признал уволнението ѝ за незаконно. Така на 10 октомври 2008 г. тя била възстановена на работа, а три дни по-късно договорът ѝ отново бил прекратен. Този път тя не обжалвала.

Завела обаче иск срещу училището за 7 125 лв. Сумата, която претендира, е обезщетение за неизползван от нея платен отпуск от по 57 дни за всяка от четирите години от незаконното ѝ уволнение до възстановяването ѝ на работа. Районният и Окръжният съд в Пловдив отхвърлили иска ѝ, а Върховният касационен съд (ВКС) не допуснал делото до разглеждане.

Тогава учителката завежда дело за вреди срещу ВКС и иска компенсация от над 5 400 лв. за „изгубеното“ от нея обезщетение за неползван отпуск в периода на уволнението, като твърди, че произнасянето му е в нарушение на правото на ЕС и че той е бил длъжен да отправи преюдициално запитване до СЕС, вместо да не допуска жалбата ѝ. Учителката иска и компенсация от 2 000 лв. за морални вреди – за стрес, загуба на самочувствие, чувство за онеправданост, разочарование и загуба на доверие в институциите, силно притеснение и чувство за несигурност от липсата на защита на правата ѝ.

Делото се гледа в Районния съд в Хасково и именно той решава да се обърне към Съда на ЕС.

Съдът в Люксембург реално не се е произнасял по казус като този на учителката от Пловдив. В редица свои решения той е коментирал недопустимостта според правото на ЕС на лишаване на работник от обезщетение за неизползван отпуск, заради пенсиониране, продължително заболяване или под условие за действително положен труд за известен период от време (например поне 15 дни от месеца). При всички свои произнасяния съдът в Люксембург е тълкувал Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време.

Именно на чл. 7 от нея се позовава учителката. Разпоредбата гласи: „Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици в съответствие с условията за придобиване на право и предоставяне на такъв отпуск, предвидени от националното законодателство и/или практика. Минималният период за платен годишен отпуск не може да се замества с финансово обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение“.

Повече подробности по темата четете тук.

Архив
Поверителност
https://apis.bg/bg/privacy-notice-bg