Решение на СЕС по дело C–695/20 | Fenix International Fenix International (наричано по–нататък „Fenix“), дружество, регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност (ДДС) в Обединеното кралство, управлява в интернет платформа на социална мрежа, известна под името Only Fans. Тази платформа се предлага на „потребители“ от целия свят, които се разделят на „създатели“ и „почитатели“. Fenix предоставя не само платформата Only Fans, но и механизма, позволяващ събирането и разпределянето на извършените от почитателите плащания. Fenix удържа и фактурира на създателите 20 % от всяка платена им сума. Върху така удържаната от него сума Fenix начислява ДДС при ставка от 20 % и го посочва във фактурите, които издава.
Данъчната и митническа администрация съставя на Fenix актове за установяване на задължения за ДДС за периода между 2017 г. и 2020 г., като преценява, че Fenix трябва да се счита за действащо от свое име лице и съответно да плати ДДС за цялата платена от даден почитател сума, а не само за удържаните от нея като възнаграждение 20 %. Fenix обжалва пред съдилищата на Обединеното кралство. С жалбата си Fenix по същество оспорва правното основание на актовете за установяване на данъчни задължения, а именно разпоредба от регламент за изпълнение на Съвета, с който се уточнява Директивата за ДДС. Сезираната от Fenix юрисдикция отправя преюдициален въпрос до Съда преди края на преходния период след Брекзит, поради което Съдът е компетентен да отговори на този въпрос. Тя иска да установи дали спорната разпоредба е невалидна, доколкото Съветът бил допълнил или изменил Директивата за ДДС и съответно превишил предоставените му изпълнителни правомощия.
Съгласно Директивата за ДДС данъчнозадълженото лице, което при доставка на услуги действа като посредник от свое име, но за сметка на другиго, се счита за доставчик на тези услуги. Имайки предвид развитието на системата на ДДС и за да гарантира еднакво прилагане на това правило в Съюза, Съветът посочва в регламента за изпълнение, че данъчнозадълженото лице, което участва в доставката на услуги, извършвани по електронен път чрез далекосъобщителна мрежа, интерфейс или портал като пазар за приложения, „се счита, че […] действа от свое име, но за сметка на доставчика на тези услуги“.
Въпросната презумпция може да бъде оборена, когато този доставчик е изрично посочен като доставчик от данъчнозадълженото лице и това е отразено в условията по договора между страните. За сметка на това винаги се счита, че данъчнозадълженото лице, което участва в тази доставка, действа от свое име, но за сметка на доставчика на тези услуги и следователно самият той е доставчикът на тези услуги, когато разрешава фактурирането им на потребителя или доставката им или определя общите условия и реда на доставката.
В това отношение Съдът констатира, че когато данъчнозадължено лице, което участва в доставката на услуга по електронен път, като управлява например онлайн платформа на социална мрежа, е оправомощено да разрешава доставката на тази услуга или фактурирането ѝ или да определя общите условия и реда на такава доставка, то разполага с възможността едностранно да определя свързаните с доставката съществени елементи, а именно нейното изпълнение и момента на това изпълнение, или условията, при които е изискуема насрещната престация, или пък правилата, които дават общата рамка на тази доставка. При тези обстоятелства и с оглед на действителното икономическо и търговско положение, което те отразяват, данъчнозадълженото лице правилно трябва да се счита за доставчик на услуги съгласно Директивата за ДДС.
Въз основа на извършената от него проверка Съдът постановява, че приемайки спорната разпоредба от регламента за изпълнение, Съветът само е уточнил Директивата за ДДС, без да я допълва или изменя. При разглеждането на преюдициалния въпрос съответно не се установяват обстоятелства, които да засягат валидността на спорната разпоредба от регламента за изпълнение.
