Онлайн платформи и събиране на ДДС: Съветът не е превишил

Решение на СЕС по дело C695/20 | Fenix International Fenix International (наричано понататък „Fenix), дружество, регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност (ДДС) в Обединеното кралство, управлява в интернет платформа на социална мрежа, известна под името Only Fans. Тази платформа се предлага на „потребители“ от целия свят, които се разделят на „създатели“ и „почитатели“. Fenix предоставя не само платформата Only Fans, но и механизма, позволяващ събирането и разпределянето на извършените от почитателите плащания. Fenix удържа и фактурира на създателите 20 % от всяка платена им сума. Върху така удържаната от него сума Fenix начислява ДДС при ставка от 20 % и го посочва във фактурите, които издава.
 
Данъчната и митническа администрация съставя на Fenix актове за установяване на задължения за ДДС за периода между 2017 г. и 2020 г., като преценява, че Fenix трябва да се счита за действащо от свое име лице и съответно да плати ДДС за цялата платена от даден почитател сума, а не само за удържаните от нея като възнаграждение 20 %. Fenix обжалва пред съдилищата на Обединеното кралство. С жалбата си Fenix по същество оспорва правното основание на актовете за установяване на данъчни задължения, а именно разпоредба от регламент за изпълнение на Съвета, с който се уточнява Директивата за ДДС. Сезираната от Fenix юрисдикция отправя преюдициален въпрос до Съда преди края на преходния период след Брекзит, поради което Съдът е компетентен да отговори на този въпрос. Тя иска да установи дали спорната разпоредба е невалидна, доколкото Съветът бил допълнил или изменил Директивата за ДДС и съответно превишил предоставените му изпълнителни правомощия.
 
Съгласно Директивата за ДДС данъчнозадълженото лице, което при доставка на услуги действа като посредник от свое име, но за сметка на другиго, се счита за доставчик на тези услуги. Имайки предвид развитието на системата на ДДС и за да гарантира еднакво прилагане на това правило в Съюза, Съветът посочва в регламента за изпълнение, че данъчнозадълженото лице, което участва в доставката на услуги, извършвани по електронен път чрез далекосъобщителна мрежа, интерфейс или портал като пазар за приложения, „се счита, че […] действа от свое име, но за сметка на доставчика на тези услуги“.
 
Въпросната презумпция може да бъде оборена, когато този доставчик е изрично посочен като доставчик от данъчнозадълженото лице и това е отразено в условията по договора между страните. За сметка на това винаги се счита, че данъчнозадълженото лице, което участва в тази доставка, действа от свое име, но за сметка на доставчика на тези услуги и следователно самият той е доставчикът на тези услуги, когато разрешава фактурирането им на потребителя или доставката им или определя общите условия и реда на доставката.
 
В това отношение Съдът констатира, че когато данъчнозадължено лице, което участва в доставката на услуга по електронен път, като управлява например онлайн платформа на социална мрежа, е оправомощено да разрешава доставката на тази услуга или фактурирането ѝ или да определя общите условия и реда на такава доставка, то разполага с възможността едностранно да определя свързаните с доставката съществени елементи, а именно нейното изпълнение и момента на това изпълнение, или условията, при които е изискуема насрещната престация, или пък правилата, които дават общата рамка на тази доставка. При тези обстоятелства и с оглед на действителното икономическо и търговско положение, което те отразяват, данъчнозадълженото лице правилно трябва да се счита за доставчик на услуги съгласно Директивата за ДДС.
 
Въз основа на извършената от него проверка Съдът постановява, че приемайки спорната разпоредба от регламента за изпълнение, Съветът само е уточнил Директивата за ДДС, без да я допълва или изменя. При разглеждането на преюдициалния въпрос съответно не се установяват обстоятелства, които да засягат валидността на спорната разпоредба от регламента за изпълнение.

СЕС „премахна“ необжалваемост на митнически постановления в защита на правото на собственост

 

И след последните промени в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), с които преди повече от година се даде възможност на третите лица, собственици на вещите, които са отнети в полза на държавата, да обжалват наказателните постановления (чл. 59, ал. 2), вси още има разпоредби в специални закони, които препятстват тази възможност. Пример в тази насока е Законът за митниците (чл. 232, ал.1), който предвижда незабавно влизане в сила на наказателното постановление за митническо нарушение, ако извършителят е неизвестен. Същевременно с постановлението често се постановява конфискация на превозно средство на трето лице, с което е извършена контрабандата.

Именно заради един такъв случай Административен съд-Хасково преди време е сезирал Съда на Европейския съюз (СЕС), който вчера обяви за недопустимо подобно лишаване от право на обжалване. Казусът е на фирма – собственик на тежкотоварен камион с полуремарке, която е обжалвала пред съда в Хасково определение на Районен съд-Свиленград, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата ѝ срещу отнемането на ТИР-а ѝ.

Днес СЕС прие, че наказателно постановление, с което се отнемат превозни средства от трето лице във връзка с административнонаказателно производство за митническа контрабанда, извършена от друг, има характер на „решение“ по смисъла на Митническия кодекс и следва да подлежи на обжалване от лицето, чието имущество е отнето“.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Междудневната почивка се добавя към междуседмичната почивка

Таково е положението и когато националното законодателство предоставя на работниците  период на междуседмична почивка, който е по-дълъг от изисквания съгласно правото на Съюза

Решение на Съда на Европейския съюз по дело C477/21 | MÁVSTAR

Машинист, който е служител на MÁV-START, унгарското национално железопътно дружество, оспорва пред Окръжен съд Мишколц решението на работодателя си да не му предостави период на междудневна почивка от най-малко единадесет последователни часа (която съгласно Директивата да организацията на работното време трябва да се ползва от работника за всеки период от двадесет и четири часа), когато тази почивка предшества или следва период на междуседмична почивка или период на отпуск. От своя страна, MÁV-START твърди, че тъй като колективният трудов договор, приложим към разглеждания случай предоставя минимален период на междуседмична почивка (най-малко 42 часа), който е значително по-дълъг от изисквания съгласно Директивата (24 часа), служителят му в никакъв случай не е поставен в неблагоприятно положение поради решението му.

 Окръжен съд Мишколц иска по-специално от Съда на Европейския съюз да се установи дали съгласно Директивата период на междудневна почивка, предоставен непосредствено след междуседмична почивка, е част от тази междуседмична почивка.

 В постановеното решение Съдът отбелязва, че периодите на междудневна и междуседмична почивка представляват две самостоятелни права, които преследват различни цели. Междудневната почивка позволява на работника да се откъсне от работната среда през определен брой часове, които не само трябва да бъдат последователни, но и да следват непосредствено период на труд.  Междуседмичната почивка позволява на работника да почива на всеки период от седем дни.

 Следователно на работниците трябва да се гарантира ефективното ползване на всяко от тези права. Положение, при което междудневната почивка е част от междуседмичната почивка обаче, би изпразнило от съдържание правото на междудневна почивка, като работникът е лишен от възможността действително да ползва междудневна почивка, когато ползва правото си на междуседмична почивка. В този контекст Съдът установява, че Директивата не просто определя общо минимален период от време въз основа на правото на  междуседмична почивка, но и уточнява изрично, че към този период се добавя периодът, който трябва да се признае като междудневна почивка. От това следва, че междудневната почивка не е част от междуседмичната почивка, а се добавя към нея, дори тя да я предшества непосредствено.

Повече подробности по казуса четете в curia.europa.eu

ВКС обяви край на възможността за юридическа промяна на пола

В едно от най-оспорваните си тълкувателни решения досега – подкрепено е от 28 върховни съдии и е подписано с особено мнение от 21, Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) „отряза“ възможността транссексуалните да променят юридически пола си, съобщава Лекс.бг (пълния текст на решението виж тук).

Само един път досега Гражданската колегия се е разделяла толкова драстично във вижданията си по даден правен въпрос. Предишният случай беше през 2016 г., когато тълкувателното решение за исковете за собственост (по т.д. №4/2014 г.) беше прието с 26 на 19 гласа. Т.е. отново разликата беше 7 гласа.

Диспозитивът на приетото тълкувателно решение гласи: Обективното материално право, действащо на територията на Република България, не предвижда възможност съдът да допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII от Закона за гражданската регистрация промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

ВКС с второ тълкувателно дело за отнемането на книжката при престъпление на пътя

Ако те хванат да караш с отнета книжка, освен затвор и глоба, лишават ли те и от право да шофираш? На този въпрос ще отговори Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно дело, съобщава Лекс.бг. То е второто, образувано в последните няколко месеца по искане на главния прокурор Иван Гешев, по проблеми, свързани с лишаването от правото да се шофира след престъпление на пътя.

През октомври 2022 г. главният прокурор постави пред ВКС въпроса дали и при наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства съдът е длъжен да отнеме книжката на шофьор, извършил престъпление на пътя, или има право да не наложи това наказание (повече за това тълкувателно дело виж тук).

Сега Наказателната колегия ще отговори на следното питане: „Разпоредбата на чл. 343г от НК относно предвиденото кумулативно наказание лишаване от право да се управлява МПС по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК приложима ли е в случаите на престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК?“.

Престъплението, за чието наказване има противоречие в съдебната практика, което сега трябва да бъде разрешено от ВКС, е „управление на моторно превозно средство в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“. Т.е. книжката е отнета от КАТ, но санкционираният водач е хванат да шофира.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

СЕС „отмени“ поголовното събиране на отпечатъци и ДНК при полицейската регистрация

 

Не е допустимо да се събират системно отпечатъци и образец от ДНК при извършване на полицейска регистрация, така както се прави в България. Това постанови Съдът на Европейския съюз (СЕС) по преюдициално запитване от България, съобщава Лекс.бг (пълния текст на решението виж тук).

Директива 2016/680 не допуска национално законодателство, което предвижда системно събиране за целите на регистрацията им на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, без да предвижда задължение за компетентния орган да провери и докаже, от една страна, че събирането на тези данни е абсолютно необходимо за постигането на конкретните преследвани цели, и от друга страна, че тези цели не могат да бъдат постигнати чрез мерки, които засягат в по-малка степен правата и свободите на съответното лице“, заяви СЕС.

Според българското законодателство всеки обвиняем за умишлено престъпление от общ характер подлежи на полицейска регистрация и задължително му се прави снимка, вземат се образци от пръстовите му отпечатъци и от ДНК. Няма значение какво точно е престъплението, за което е обвинен, стига да е умишлено и да не е от частен характер. Ако откаже да бъде регистриран, съдът без да има достъп до делото и право на преценка за основателността на обвинението, формално разпорежда принудителното заснемане и изземване на биологичен материал и отпечатъци.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Държавен вестник, брой 9 от 27.01.2023 г.

Държавен вестник, брой 9 от 27.01.2023 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

 

 

Има още

Полезно в ДВ (бр. 9 от 27.01.2023 г.)

В брой 9 на “Държавен вестник” се изменя Наредба № 1 от 13.02.2007 г. за ползване и изплащане на паричните помощи за профилактика и реха­билитация.

Лицата, осигурени за общо заболяване, майчинство и/или за трудова злополука и професионална болест придобиват право на парични помощи за профилактика и рехабилитация, ако за тях са били внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени дължимите осигурителни вноски за период от шест последователни календарни месеца, предхождащи месеца, през който се провежда профилактиката и рехабилитацията.

В периода от шест календарни месеца ще се включва времето през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за общо заболяване и май­чинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), през които не са имали право на парично обезщетение.

В настоящия брой на ДВ се изменя и допълва Наредбата за специално ползване на пътищата.

С промените се цели улесняване на административното обслужване на гражданите и бизнеса. Отпада изискването за предоставяне на информация или документи, които са налични при административен или друг орган, които ще се осигуряват служебно. Част от документите ще се съгласуват по служебен път с органите на Министерството на вътрешните работи.

С измененията се дава възможност, по изключение и при спазване на допълнителни мерки за безопасност, да се изграждат нови пътни връзки към търговски крайпътни обекти в зоните за престрояване преди кръстовища и пътни възли, шлюзове, връзки на пътни възли и уширени пътни участъци, предназначени за кацане на самолети.

Въвежда се облекчена процедура за издаване на разрешения за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътен обект. С промените в наредбата се стандартизират услугите на общините, свързани със специалното ползване на пътищата, прецизират се текстове и тя се привежда в съответствие с вече направени изменения в нормативната уредба.

В текущия брой на ДВ е обнародвано Решение № 3799 от 20 април 2022 г. по административно дело № 6299 от 2021 г.

Разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ПЗДвП) в оспорената редакция гласи, че при избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/час по автомагистрала, а именно: категория А – 100 км/час, категория В – 120 км/час, категории С, D – 100 км/час, категории В+Е, С+Е, D+Е – 100 км/час. Следователно, по своята същност тази разпоредба съдържа правило за поведение, което определя максималната скорост за движение на водача на пътно превозно средство – категория В, по автомагистрала.

Оспорен е текст от ПЗДвП, който противоречи на нормативен акт от по-висока степен, а именно Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Несъответствието на подзаконо­вия текст от Правилника с нормативен акт от по-висока степен – ЗДвП в посочената редакция, е основание за отмяната на чл. 73, ал. 1 от ЗДвП. С оглед спазване принципите на достъпност, публичност и прозрачност, последователност и предвидимост, уредени в АПК, изричната отмяна на чл. 73, ал. 1 от ППЗДвП е гаранция за правна сигурност в обществото. Във вързка с посочените обстоятелства ВАС отменя чл. 73, ал. 1 от Правилника за при­лагане на Закона за движението по пътищата, в таблич­ната част, в която е посочено: „категория В…, по автомагистрала 120 км/час“.

Адвокатурата иска ВКС да каже за кои лични имуществени права на съпрузите е допустима трансформация

Допустима ли е трансформация на други имуществени права, лично притежание на единия съпруг, извън посочените в чл. 22 от Семейния кодекс? На този въпрос да отговори с тълкувателно решение Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС), предлага адвокатурата.

Както „Лекс.бг“ писа, миналата година колегията образува тълкувателно дело по въпроса: „Когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг, за да се счита оборена презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е да се доказва на какво основание са придобити паричните суми по този влог?“ (повече за тълкувателното дело виж тук).

Сега Висшият адвокатски съвет (ВАдС) предлага той да бъде допълнен с по-широко формулираното питане за трансформацията на имуществени права, извън изброените в чл. 22 от Семейния кодекс (пълния текст на предложението виж тук).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

ВАС окончателно сложи край на абсурда на магистрала: по правилник – с до 120 км/ч, по закон – с до 140 км/ч

Върховният административен съд (ВАС) окончателно е отменил съществуващото от 20 години абсурдно положение, при което нормативната уредба в България дава различни отговори на въпроса коя е най-високата скорост, с която е допустимо да се движи автомобил по магистрала, съобщава правно-информационният сайт Lex.bg .

Законът за движението по пътищата (ЗДвП) определя граница от 140 км/ч. Правилникът за прилагането му – 120 км/ч.

Вчера петчленен състав на ВАС е потвърдил решението на първата инстанция, с която се отменя текстът от правилника. Според върховните съдии Таня Радкова (председател и докладчик), Илиана Славовска, Даниела Мавродиева, Тинка Косева и Добромир Андреев при противоречие между два акта от различна степен се прилага този с по-висок ранг, т.е. законът. „Налага се изрична отмяна на незаконосъобразния текст, за да не съществуват в правния мир разпоредби, които противоречат на закон и поради това да нарушават правата на гражданите. С отмяната ще се осигури яснота и прозрачност по отношение изискванията към гражданите, както и по отношение правата и задълженията им във всеки един конкретен случай. Само по този начин ще бъдат спазени принципите на достъпност, публичност и прозрачност и предвидимост“, изтъкват върховните съдии (виж решението тук).

Разминаването между правилника и закона е факт от 2002 г., когато максималната скорост за движение по магистрала в ЗДвП беше завишена от 120 км/ч на 130 км/ч. През 2012 г. се вдигна на 140 км/ч.

Така вече близо 21 години в правилника пише едно, а в закона друго. При контрола по пътищата се прилага скоростта, определена в закона.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg