Съдии атакуват забраната за съдебен контрол върху одитните доклади на Сметната палата

Съдии атакуват забраната за съдебен контрол върху одитните доклади на Сметната палата

Тричленен състав на Върховния административен съд сезира Конституционния съд с разпоредба на закона, който не допуска обжалване на одитите от засегнатите

Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) атакува текста, според който одитните доклади на Сметната палата не подлежат на съдебен контрол, съобщава Капитал.бг. Съставът сезира Конституционния съд (КС) с разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от Закона за Сметната палата, според който окончателните одитни доклади на палатата не подлежат на оспорване по съдебен ред.

Питането е по повод дело, образувано по жалба на държавното дружество „Монтажи“ срещу доклад на Сметната палата, изготвен след проверка на обществените поръчки, които дружеството е изпълнило от 2017 г. до 2020 г. Въпреки законовата забрана за съдебно обжалване на докладите дружеството е обжалвало доклада и констатациите в него с мотив, че забраната за съдебен контрол противоречи на конституцията.

Въпросът, който съставът поставя пред КС, е формулиран така: „Налице ли е несъответствие на разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от Закона за Сметната палата с разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и ал. 2, и чл. 4, ал. 1 от Конституцията на Република България?

Повече подробности по темата четете в capital.bg.

Адвокатурата пита ВКС: При цесия арбитражната клауза следва ли вземането

Търговската колегия образува първото си тълкувателно дело за годината

Ако между първоначалния кредитор и длъжника има споразумение споровете им да се решават чрез арбитраж, при цедиране на вземането, остава ли компетентен арбитражът при спорове с цесионера?

Това е един от двата въпроса, свързани с арбитражните производства, които Висшият адвокатски съвет (ВАдС) е поставил на вниманието на Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС). А днес тя е образувала тълкувателно дело №1/2023 г., съобщава правно-информационният сайт Лекс.бг.

ВАдС е установил, че те се разрешават противоречиво от върховните съдии и предлага да намерят разрешение в тълкувателно решение (пълния текст на предложението виж тук).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Полезно в ДВ (бр. 34 от 11.04.2023 г.)

В брой 34 на “Държавен вестник” е обнародвано Определение № 4 от 4 април 2023 г. по конституционно дело № 2 от 2023 г.

 Делото е образувано на 25 януари 2023 г. по искане на Министерския съвет за задължително тълкуване на чл. 59, ал. 2 във връзка с ал. 1, изр. първо от Конституцията с оглед на въпроса: „Допуска ли чл. 59, ал. 2 във връзка с ал. 1, изречение първо от Конституцията на Република България въвеждане на законова възможност за задължителна подготовка за защита на Отечеството в мирно време на бъл­гарските граждани със статус на запасни по смисъла на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, за придобиване, поддържане и усъвършенстване на способно­стите им за изпълнение на задълженията им във военните формирования?“.

Конституционният съд е преценил, че от него не може да се очаква да отиде извън необходимите и подходящи предели на тъл­кувателното му правомощие и да предостави конституционна консултация относно избор, който, ако бъде обективиран в законодателен акт, подлежи на контрол за конституционност на общо основание.

КС отклонява искането на Министерския съвет за задължително тълкуване на чл. 59, ал. 2 във връзка с ал. 1, изр. първо от Конституцията и прекратява производството по конститу­ционно дело № 2/2023 г.

 

ВКС: Oтрицателният установителен иск за недължимост поради изтекла давност спира давността, отхвърлянето му я прекъсва

Предявяването на отрицателен установителен иск за недължимост на вземането поради изтекла давност, спира давността, а отхвърлянето му я прекъсва и започва да тече нов петгодишен срок. Това е приел в решение за развитие на правото (пълния му текст на решението по гр.д. №720/2020 г. виж тук) състав на Върховния касационен съд (ВКС), съобщава правно-информационният сайт Лекс.бг.

В него върховни съдии за първи път дадоха виждането си за приложението на чл. 116, б. „б“ и чл. 115, б. „ж“ от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) по отношение на отрицателните установителни искове за недължимост на вземане, които длъжниците предявяват, позовавайки се на изтекла погасителна давност.

Този въпрос от няколко години генерира изключително противоречива съдебна практика на районните, окръжните и апелативните съдилища (повече за различните виждания виж тук). Преди година съдия Димитър Демирев от Софийския районен съд е сигнализирал ВКС за проблема в практиката и е предложил той да влезе в предмета на тълкувателно дело № 3/2020 г. на Гражданската и Търговската колегии, но това така и не се е случило. В очакване именно на решението по това тълкувателно дело, което беше постановено вчера (повече за него виж тук) пък бяха спрени серия от дела, по които също е поставен въпросът със спирането и прекъсването на давността при предявен отрицателен установителен иск за недължимост поради изтекла давност.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Онлайн платформи и събиране на ДДС: Съветът не е превишил

Решение на СЕС по дело C695/20 | Fenix International Fenix International (наричано понататък „Fenix), дружество, регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност (ДДС) в Обединеното кралство, управлява в интернет платформа на социална мрежа, известна под името Only Fans. Тази платформа се предлага на „потребители“ от целия свят, които се разделят на „създатели“ и „почитатели“. Fenix предоставя не само платформата Only Fans, но и механизма, позволяващ събирането и разпределянето на извършените от почитателите плащания. Fenix удържа и фактурира на създателите 20 % от всяка платена им сума. Върху така удържаната от него сума Fenix начислява ДДС при ставка от 20 % и го посочва във фактурите, които издава.
 
Данъчната и митническа администрация съставя на Fenix актове за установяване на задължения за ДДС за периода между 2017 г. и 2020 г., като преценява, че Fenix трябва да се счита за действащо от свое име лице и съответно да плати ДДС за цялата платена от даден почитател сума, а не само за удържаните от нея като възнаграждение 20 %. Fenix обжалва пред съдилищата на Обединеното кралство. С жалбата си Fenix по същество оспорва правното основание на актовете за установяване на данъчни задължения, а именно разпоредба от регламент за изпълнение на Съвета, с който се уточнява Директивата за ДДС. Сезираната от Fenix юрисдикция отправя преюдициален въпрос до Съда преди края на преходния период след Брекзит, поради което Съдът е компетентен да отговори на този въпрос. Тя иска да установи дали спорната разпоредба е невалидна, доколкото Съветът бил допълнил или изменил Директивата за ДДС и съответно превишил предоставените му изпълнителни правомощия.
 
Съгласно Директивата за ДДС данъчнозадълженото лице, което при доставка на услуги действа като посредник от свое име, но за сметка на другиго, се счита за доставчик на тези услуги. Имайки предвид развитието на системата на ДДС и за да гарантира еднакво прилагане на това правило в Съюза, Съветът посочва в регламента за изпълнение, че данъчнозадълженото лице, което участва в доставката на услуги, извършвани по електронен път чрез далекосъобщителна мрежа, интерфейс или портал като пазар за приложения, „се счита, че […] действа от свое име, но за сметка на доставчика на тези услуги“.
 
Въпросната презумпция може да бъде оборена, когато този доставчик е изрично посочен като доставчик от данъчнозадълженото лице и това е отразено в условията по договора между страните. За сметка на това винаги се счита, че данъчнозадълженото лице, което участва в тази доставка, действа от свое име, но за сметка на доставчика на тези услуги и следователно самият той е доставчикът на тези услуги, когато разрешава фактурирането им на потребителя или доставката им или определя общите условия и реда на доставката.
 
В това отношение Съдът констатира, че когато данъчнозадължено лице, което участва в доставката на услуга по електронен път, като управлява например онлайн платформа на социална мрежа, е оправомощено да разрешава доставката на тази услуга или фактурирането ѝ или да определя общите условия и реда на такава доставка, то разполага с възможността едностранно да определя свързаните с доставката съществени елементи, а именно нейното изпълнение и момента на това изпълнение, или условията, при които е изискуема насрещната престация, или пък правилата, които дават общата рамка на тази доставка. При тези обстоятелства и с оглед на действителното икономическо и търговско положение, което те отразяват, данъчнозадълженото лице правилно трябва да се счита за доставчик на услуги съгласно Директивата за ДДС.
 
Въз основа на извършената от него проверка Съдът постановява, че приемайки спорната разпоредба от регламента за изпълнение, Съветът само е уточнил Директивата за ДДС, без да я допълва или изменя. При разглеждането на преюдициалния въпрос съответно не се установяват обстоятелства, които да засягат валидността на спорната разпоредба от регламента за изпълнение.

СЕС „премахна“ необжалваемост на митнически постановления в защита на правото на собственост

 

И след последните промени в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), с които преди повече от година се даде възможност на третите лица, собственици на вещите, които са отнети в полза на държавата, да обжалват наказателните постановления (чл. 59, ал. 2), вси още има разпоредби в специални закони, които препятстват тази възможност. Пример в тази насока е Законът за митниците (чл. 232, ал.1), който предвижда незабавно влизане в сила на наказателното постановление за митническо нарушение, ако извършителят е неизвестен. Същевременно с постановлението често се постановява конфискация на превозно средство на трето лице, с което е извършена контрабандата.

Именно заради един такъв случай Административен съд-Хасково преди време е сезирал Съда на Европейския съюз (СЕС), който вчера обяви за недопустимо подобно лишаване от право на обжалване. Казусът е на фирма – собственик на тежкотоварен камион с полуремарке, която е обжалвала пред съда в Хасково определение на Районен съд-Свиленград, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата ѝ срещу отнемането на ТИР-а ѝ.

Днес СЕС прие, че наказателно постановление, с което се отнемат превозни средства от трето лице във връзка с административнонаказателно производство за митническа контрабанда, извършена от друг, има характер на „решение“ по смисъла на Митническия кодекс и следва да подлежи на обжалване от лицето, чието имущество е отнето“.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Междудневната почивка се добавя към междуседмичната почивка

Таково е положението и когато националното законодателство предоставя на работниците  период на междуседмична почивка, който е по-дълъг от изисквания съгласно правото на Съюза

Решение на Съда на Европейския съюз по дело C477/21 | MÁVSTAR

Машинист, който е служител на MÁV-START, унгарското национално железопътно дружество, оспорва пред Окръжен съд Мишколц решението на работодателя си да не му предостави период на междудневна почивка от най-малко единадесет последователни часа (която съгласно Директивата да организацията на работното време трябва да се ползва от работника за всеки период от двадесет и четири часа), когато тази почивка предшества или следва период на междуседмична почивка или период на отпуск. От своя страна, MÁV-START твърди, че тъй като колективният трудов договор, приложим към разглеждания случай предоставя минимален период на междуседмична почивка (най-малко 42 часа), който е значително по-дълъг от изисквания съгласно Директивата (24 часа), служителят му в никакъв случай не е поставен в неблагоприятно положение поради решението му.

 Окръжен съд Мишколц иска по-специално от Съда на Европейския съюз да се установи дали съгласно Директивата период на междудневна почивка, предоставен непосредствено след междуседмична почивка, е част от тази междуседмична почивка.

 В постановеното решение Съдът отбелязва, че периодите на междудневна и междуседмична почивка представляват две самостоятелни права, които преследват различни цели. Междудневната почивка позволява на работника да се откъсне от работната среда през определен брой часове, които не само трябва да бъдат последователни, но и да следват непосредствено период на труд.  Междуседмичната почивка позволява на работника да почива на всеки период от седем дни.

 Следователно на работниците трябва да се гарантира ефективното ползване на всяко от тези права. Положение, при което междудневната почивка е част от междуседмичната почивка обаче, би изпразнило от съдържание правото на междудневна почивка, като работникът е лишен от възможността действително да ползва междудневна почивка, когато ползва правото си на междуседмична почивка. В този контекст Съдът установява, че Директивата не просто определя общо минимален период от време въз основа на правото на  междуседмична почивка, но и уточнява изрично, че към този период се добавя периодът, който трябва да се признае като междудневна почивка. От това следва, че междудневната почивка не е част от междуседмичната почивка, а се добавя към нея, дори тя да я предшества непосредствено.

Повече подробности по казуса четете в curia.europa.eu

ВКС обяви край на възможността за юридическа промяна на пола

В едно от най-оспорваните си тълкувателни решения досега – подкрепено е от 28 върховни съдии и е подписано с особено мнение от 21, Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) „отряза“ възможността транссексуалните да променят юридически пола си, съобщава Лекс.бг (пълния текст на решението виж тук).

Само един път досега Гражданската колегия се е разделяла толкова драстично във вижданията си по даден правен въпрос. Предишният случай беше през 2016 г., когато тълкувателното решение за исковете за собственост (по т.д. №4/2014 г.) беше прието с 26 на 19 гласа. Т.е. отново разликата беше 7 гласа.

Диспозитивът на приетото тълкувателно решение гласи: Обективното материално право, действащо на територията на Република България, не предвижда възможност съдът да допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII от Закона за гражданската регистрация промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

ВКС с второ тълкувателно дело за отнемането на книжката при престъпление на пътя

Ако те хванат да караш с отнета книжка, освен затвор и глоба, лишават ли те и от право да шофираш? На този въпрос ще отговори Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно дело, съобщава Лекс.бг. То е второто, образувано в последните няколко месеца по искане на главния прокурор Иван Гешев, по проблеми, свързани с лишаването от правото да се шофира след престъпление на пътя.

През октомври 2022 г. главният прокурор постави пред ВКС въпроса дали и при наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства съдът е длъжен да отнеме книжката на шофьор, извършил престъпление на пътя, или има право да не наложи това наказание (повече за това тълкувателно дело виж тук).

Сега Наказателната колегия ще отговори на следното питане: „Разпоредбата на чл. 343г от НК относно предвиденото кумулативно наказание лишаване от право да се управлява МПС по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК приложима ли е в случаите на престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК?“.

Престъплението, за чието наказване има противоречие в съдебната практика, което сега трябва да бъде разрешено от ВКС, е „управление на моторно превозно средство в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“. Т.е. книжката е отнета от КАТ, но санкционираният водач е хванат да шофира.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

СЕС „отмени“ поголовното събиране на отпечатъци и ДНК при полицейската регистрация

 

Не е допустимо да се събират системно отпечатъци и образец от ДНК при извършване на полицейска регистрация, така както се прави в България. Това постанови Съдът на Европейския съюз (СЕС) по преюдициално запитване от България, съобщава Лекс.бг (пълния текст на решението виж тук).

Директива 2016/680 не допуска национално законодателство, което предвижда системно събиране за целите на регистрацията им на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, без да предвижда задължение за компетентния орган да провери и докаже, от една страна, че събирането на тези данни е абсолютно необходимо за постигането на конкретните преследвани цели, и от друга страна, че тези цели не могат да бъдат постигнати чрез мерки, които засягат в по-малка степен правата и свободите на съответното лице“, заяви СЕС.

Според българското законодателство всеки обвиняем за умишлено престъпление от общ характер подлежи на полицейска регистрация и задължително му се прави снимка, вземат се образци от пръстовите му отпечатъци и от ДНК. Няма значение какво точно е престъплението, за което е обвинен, стига да е умишлено и да не е от частен характер. Ако откаже да бъде регистриран, съдът без да има достъп до делото и право на преценка за основателността на обвинението, формално разпорежда принудителното заснемане и изземване на биологичен материал и отпечатъци.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.