Адвокатурата пита има ли обратна сила отмяната на постановление на Върховния съд от 1980 г.

От кой момент поражда действие отмяната на Постановление на Пленума на Върховния съд №3/18.11. 1980 г. и прилага ли се то за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди да бъде отменено? Този въпрос поставя Висшият адвокатски съвет (ВАдС) пред Върховния касационен съд (ВКС) и настоява да му бъде даден отговор с тълкувателно решение на Гражданската и Търговската колегии.

Именно тези две колегии с тълкувателно решение от 26 юни 2015 г. (по т.д. № 2/2013 г.) обявиха за загубило сила, възприетото с ППВС №3/1980 г. виждане, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес за принудителното осъществяване на вземането.

Оказва се, че ВКС е разделен във виждането си дали тази отмяна на постановлението има обратно действие.

Според част от съдебните състави давността върху вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди 26 юни 2015 г., тече от момента на последното валидно изпълнително действие, тъй като давност в изпълнителния процес тече, както се прие преди 5 години. Т.е. те застъпват тезата, че отмяната на ППВС №3/1980 г. има обратно действие.

Според друга част от върховните съдии, отмяната на ППВС №3/1980 г. няма обратно действие и следователно давност върху вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди 26 юни 2015 г., не тече.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 10 от 04.02.2020 г.)

В новия 10-ти брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Наредба № 1 от 17.07.2008 г. за условията и реда за атестиране на дипломатическите служители с цел да се запълни празнотата, изразяваща се в липсата на уредба на изискване да бъдат съставяни индивидуални работни планове на дипломатическите служители в началото на календарната година. Допълнението на наредбата е в посока вменяване на задължение за определяне на цели и задачи на всеки дипломатически служител от 1 до 31 януари всяка календарна година и в срок до 30 дни след назначаването, преназначаването, предсрочното прекратяване на командировката в чужбина или завръщането в отпуск с продължителност повече от 6 месеца за служителите, които нямат изготвен и съгласуван план за съответния период на оценяване.

Обнародвано е Решение № 1169 от 23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8873/2019 г., с което се отменя горната възрастова граница за донор на яйцеклетки при неродствено даряване. В медицинския стандарт се предвижда донорът да е пълнолетен и да не е поставен под запрещение, както и да е на възраст между 18 и 34 години при неродствено даряване и на възраст между 18 и 38 години при родствено даряване. Безспорно е, пише в мотивите си съдът, че възрастта е решаващ фактор за годността на репродуктивната способност на жената. С оглед на това, би могло и да е медицински обосновано приемането на точно посочената от органа възраст, но липсата на каквито и да било мотиви не дава възможност нито на заинтересованите лица да разберат защо органът е приел точно тази възрастова граница, при това различна от възрастовата граница при родствено даряване, което също само по себе си вероятно има някакво медицинско обяснение, и не дава на съда възможност да извърши контрол за законосъобразност.

 В неофициалния раздел е обнародвана Заповед № ЗМФ-89 от 30.01.2020 г. за определяне на списък на общини с безработица със или над 25 на сто по-висока от средната за страната за 2019 година.

Държавен вестник, брой 10 от 04.02.2020 г.

Държавен вестник, брой 10 от 04.02.2020 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Генерален адвокат отхвърли практиката на ВКС да не се плаща отпускът на незаконно уволнените

 Практиката на Върховния касационен съд (ВКС), според която незаконно уволненият няма право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето, през което не е бил на работа до възстановяването му от съда, противоречи на правото на Европейския съюз. Това заяви генералният адвокат Джерард Хоган в заключение по преюдициално запитване от България.

Въпросът стигна до Съда на Европейския съюз (СЕС) заради дело на учителка от Пловдив, чиито искове работодателят ѝ да бъде осъден да ѝ плати обезщетение за неползвания отпуск са били отхвърлени от съдилищата у нас. Самият ВКС не допуска делото ѝ до касация, тъй като предишните инстанции са се произнесели, следвайки утвърдената от него практика, че в този случай работникът няма право на парична компенсация.

Тогава незаконно уволнената учителка завежда дело за вреди срещу ВКС и иска от върховния съд компенсация от над 5 400 лв. за „изгубеното“ от нея обезщетение за неползван отпуск в периода на уволнението, като твърди, че произнасянето му е в нарушение на правото на ЕС и че той е бил длъжен да отправи преюдициално запитване до СЕС, вместо да не допуска жалбата ѝ. Учителката иска и компенсация от 2 000 лв. за морални вреди – за стрес, загуба на самочувствие, чувство за онеправданост, разочарование и загуба на доверие в институциите, силно притеснение и чувство за несигурност от липсата на защита на правата ѝ. Делото се гледа в Районния съд в Хасково и именно той се обърна към Съда на ЕС с два въпроса.

В заключението си по делото в СЕС генералният адвокат Хоган е категоричен: „Когато национално законодателство предвижда, че незаконно уволнен работник трябва да бъде възстановен на работа, чл. 7, §1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време и чл. 31, §2 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство или национална съдебна или друга практика, съгласно които този работник няма право на платен годишен отпуск за периода от датата на уволнението до датата на възстановяването на работа.

Повече подробности по темата четете тук.

КС единодушно допусна питането на правителството за независимия прокурор

Конституционният съд (КС) единодушно допусна за разглеждане по същество искането на Министерския съвет за тълкуване на чл. 126, ал. 2 от Конституцията.

Разпоредбата предвижа, че главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

По делото пред КС него правителството постави следния въпрос: „В надзора за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по чл. 126, ал. 2 от Конституцията, включват ли се случаите, когато прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор предвид общоприетия правен принцип „никой не може да съди себе си“ като елемент на правовата държава?“

Повод за него са приетите от правителството промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), с който се предлага шефът на инспектората във Върховната касационна прокуратура да получи нов статут и правомощие да разследва главния прокурор и заместниците му. Той беше наречен от премиера Бойко Борисов „абсолютно независим прокурор“. Проектът предвижда той да бъде избиран с квалифицирано мнозинство от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет за мандат от 7 години. Освен това с промени в НПК се изключва надзорът за законност над действията на този прокурор от страна на обвинител №1 и това накара много специалисти по наказателно право да коментират, че подобни изменения нарушават Конституцията.

Въпросът дали в България може да бъде въведена фигурата на независим прокурор без да се направят промени в Конституцията специално беше коментиран от Венецианската комисия в становището ѝ.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 5 от 17.01.2020 г.)

В новия брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Наредба № 44 от 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти с цел завишаване на действащите към момента изисквания за биологична сигурност в животновъдните обекти.

Изрично се упоменава, че отглежданите свине в личните стопанства (максимум 3) ще бъде само за угояване. Въвеждат се изисквания за  прасетата, отглеждани за лични нужди, свързани с определяне на площ, фронт на хранене, достъп на хора и животни, дезинфекция и съхранение на тор.

При фамилни и индустриални ферми за отглеждане на свине се разписват допълнителни изисквания: въвеждат се отстояния за новоизграждащите се обекти, филтри на входа на всяка сграда за смяна на работно облекло, вани за измиване и дезинфекция, както и помещение или място на изхода, за почистване, измиване и дезинфекция на транспортни средства, начините за съхранение на фуража и др.; въвежда се поставянето на мрежа за обезопасяване на всички отвори (прозорци, клапи и др.), гарантираща защита от птици, гризачи и насекоми.

Нови нормативни изисквания към животновъдните обекти – пасища, включват минимална площ, на която ще могат да се отглеждат животните, приравнена в животински единици, осигуряване на постоянен достъп до храна и вода. Животновъдните обекти трябва да се приведат в съответствие с изискванията на променената наредба в шестмесечен срок от влизането й в сила, а животновъдните обекти за отглеждане на свине във фамилна и индустриална ферма се привеждат в съответствие с изискванията на наредбата в срок до 31.12.2020 г.

            Промени има и в Наредба № РД-02-20-6 от 2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението с цел привеждане на наредбата в съответствие с актуалната нормативна уредба. Въвежда се възможността за устно заявяване за издаване на удостоверение и въвеждането на изцяло служебно начало за събиране на необходимите данни, когато същите не са налични в общината, в която се издава. Предвижда се удостоверенията (с изключение на  удостоверение за наследници) да могат да се издават от всички общински администрации, независимо от адресната регистрация на заявителя, предвид изтеклия срок за поддържане на регистър на населението на хартиен носител.

Държавен вестник, брой 4 от 14.01.2020 г.

Държавен вестник, брой 4 от 14.01.2020 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

ВКС: И да откраднат колата, трябва да си плащаш лизинга

Ако откраднат колата, която си взел на лизинг, продължаваш да дължиш вноските, а противозаконното ѝ отнемане не води до разваляне на договора. Това постанови състав на Върховния касационен съд (ВКС) в решение по чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс (пълния му текст виж тук).

Върховните съдии допускат до касация спор между две фирми за вноските за лизинг за открадна кола, за да отговорят на два въпроса, които са от значение за развитието на правото.

Първият е дали правилото в Търговския закон (чл. 343), че рискът от случайното погиване или повреждане на вещта е за лизингополучателя, обхваща и случаите на противозаконно отнемане и кражба.

Вторият е дали кражбата е основание за разваляне на договора за лизинг по право, тъй като задължението на едната страна се е погасило поради невъзможност за изпълнение (чл. 89 от Закона за задълженията и договорите).

Делото е заведено от лизингово дружество, което настоява фирма, с която е сключило договор за лизинг на кола на 30 юли 2009 г., да бъде осъдена да му плати вноски за над 60 000 лв. Лизингополучателят обаче отказва, тъй като само няколко дни след като е взел автомобила – на 6 август 2009 г., той е откраднат. Колата е намерена година по-късно в Полша, а през 2011 г. е предадена на лизинговото дружество. През април 2012 г. то пише на фирмата-лизингополучател, че му дължи над 60 000 лв. от падежиралите до момента вноски по лизинга.

Повече подробности по казуса четете тук.

Държавен вестник, брой 1 от 03.01.2019 г.

Държавен вестник, брой 1 от 03.01.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

ВКС с тълкувателно дело за разликата между закриване на част от предприятието, реорганизация и съкращаване на щата

ВКС

Кога е налице закриване на част от предприятието, вътрешна реорганизация и съкращение на щата и какво правно значение имат тези три форми за правото, съответно за задължението на работодателя да извърши подбор, когато се преустановява осъществяването на някоя дейност и когато същата дейност продължава да се осъществява в същото или в друго населено място?

На този въпрос ще отговори Гражданската колегия на Върховния касационен съд в новото си тълкувателно дело №5/2019 г.

То беше образувано по предложение на състав на ВКС с председател Борислав Белазелков и членове Борис Илиев и Димитър Димитров.

Тримата съдии установиха, че самият върховен съд е застъпвал различни виждания за това кога е закрита част от предприятието, кога е извършена вътрешна реорганизация и кога има съкращаване на щата, както и при кой от трите подхода работодателят е задължен да извърши подбор на служителите.

Те се натъкнаха на противоречивата практика при обсъждането на делото на уволнена банкова служителка след сделката между „Юробанк“ и „Алфа Банк“ (казуса можете да си припомните тук).

Повече подробности по темата четете тук.