Архив на ‘Събития’

Спецпрокуратурата с акция в дружества заради нелегални цигарени фабрики

Специализираната прокуратура влезе в офиси на дружества, които стопанисват заведенията „Везувий“ и „Сръбски ресторант Бест“ (бивш „Кошарите“) в столицата. Акцията е по повод разследване срещу организирана престъпна група, която се занимава с нелегално производство на цигари и пране на пари. От спецпрокуратурата съобщават, че се извършват претърсвания и изземвания, разпитват се и свидетели като целта е да се задържат ръководителите на групата.

Заведенията са на Евлоги Станоев, известен с прякора Бирмата, който е и бивш собственик на пернишкия футболен клуб „Миньор“, съобщи „24 часа“.

Акцията е продължение на разследване, започнало от окръжната прокуратура в Пловдив. През август в три населени места – Дупница, Тутракан и Горна Оряховица, бяха разбити четири фабрики за нелегално производство на цигари. Тогава бяха арестувани 23 души, които бяха обвинени в държане на акцизни стоки без бандерол. Бяха намерени 42 тона тютюн за около 7 млн. лева, както и 190 000 кутии цигари от различни марки на стойност 1.5 млн. лева.

При акцията през август бяха иззети и всички машини и съоръжения от четирите фабрики, мотокари, агрегати, климатични системи, охладители, 11 камиона, превозвали суровината за производство на цигарите и готовата продукция и над 10 коли. Установено е било, че всяка една от фабриките за незаконни цигари е произвеждала средно около 100 000 кутии на ден.

Към момента двама от тези 23-ма души са с постоянна мярка „задържане под стража“, а четирима – с „домашен арест“.

Повече подробности към темата четете тук.

До 1 февруари 2019 г. целият бизнес декларира действителните си собственици, готови са заявленията

До 1 февруари 2019 г. всички фирми в България трябва да обявят в Търговския регистър кои са действителните им собственици. Това предвижда новият Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), който влезе в сила в края на март.

Новите изисквания за деклариране на действителния собственик обаче не започнаха да се прилагат от влизането в сила на закона, тъй като преди това да стане, трябва да се изпълнят три условия. Първото е да бъде приет правилник за приложението на ЗМИП. Това по закон трябваше да стане до края на август, но ДАНС все още не е обявила проект за обществено обсъждане. Второто е Агенцията по вписванията да е готова технически да осигури възможност за вписването на тези данни, което законът изисква да стане до 1 октомври 2018 г. Третото е да се изработят образците на заявленията за вписване в Търговския регистър.

Засега са изпълнени последните две условия. Министерството на правосъдието огласи промени в Наредба № 1 от 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. В проекта се предлага и образец на заявлението за вписване на действителните собственици.  То е от две части, като едната касае дружествата, свързани с офшорни компании, а другата – всички останали юридически лица.

Повече подробности по темата виж в Lex.bg.

САЩ с безпрецедентна заплаха срещу съдиите и прокурорите от Международния наказателен съд в Хага

САЩ с безпрецедентна заплаха срещу съдиите и прокурорите от Международния наказателен съд

Съединените щати безпрецдентно заплашиха съдиите и прокурорите от Международния наказателен съд (МНС) в Хага със санкции, ако се обвържат с дела срещу американци, Израел или с други съюзници на Вашингтон, предаде Франс прес.

Съветникът по националната сигурност на Белия дом Джон Болтън обвини международната съдебна институция, натоварена с дела за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, че е „неефикасна, безотговорна и определено опасна“. Повод за изявлението на Болтън е разследване срещу американски военни, които са били на мисия в Афганистан, но също и евентуални разследвания срещу Израел по искане на Палестинската автономна власт.

„Ще забраним на съдиите и на прокурорите от Международния наказателен съд да влизат в Съединените щати. Ще запорираме авоарите им в американската финансова система и ще започнем съдебно преследване срещу тях в нашата съдебна система“, заплаши Джон Болтън.

МНС отговори на тази атака, като каза, че действа, придържайки се стриктно към законовата рамка, дефинирана в Римския статут и че е привързан към упражняването на своя мандат независимо и безпристрастно.

Повече подробности по темата четете тук.

Още шестима са привлечени като обвиняеми в организирана престъпна група с цел продажба на акцизни стоки без бандерол

Собственикът на „Винпром Карнобат“ Миню Стайков и синът му Стайко Стайков са обвинени за участие в организирана престъпна група с цел продажба на акцизни стоки без бандерол, извършване на данъчни престъпления и пране на пари, съобщиха от Специализираната прокуратура. Същото обвинение е било повдигнато на още шест души, сред които синът на кмета на Карнобат Георги Димитров – Иван.

Без да уточнява на кого точно, от прокуратурата посочват, че на един от тези осем души е повдигнато обвинение и за избягване на плащане на ДДС и възстановяване на неследващ се данъчен кредит в размер на 1 016 139 лв., а на други трима – за държане на акцизни стоки без бандерол в големи размери.

С прокурорско постановление всичките са задържани за 72 часа, като ще бъде внесено искане в съда за налагане на постоянен арест и на осмината.

Всички те бяха задържани миналата седмица при акция на Специализираната прокуратура във „Винпром Карнобат“, „СИС Индъстрис“ и „Топаз Мел“.

Повече подробности по темата четете тук.

България ще плати над 43 000 евро за нарушено право на защита на собствеността

Eвропейският съд по правата на човека в Страсбург постанови осъдителни решения срещу България по две дела за нарушено право на защита на собствеността (чл. 1 от Протокол №1 към Европейската конвенция по правата на човека). И в двата случая става дума за отказ на властите да обезщетят собственици на отчуждени имоти, и по двете дела Страсбург приема, че лишаването на хората от тяхната собственост без компенсация по никакъв начин не може да бъде пропорционално на каквато и да е легитимна цел.

По делото Kopankovi v. Bulgaria ЕСПЧ отрежда държавата да плати общо обезщетение на наследниците в размер на 28 870 евро за имуществени и неимуществени вреди, отделно и 4615 евро разноски. По другото дело – Dimitar Yordanov v. Bulgaria, обезщетението е 8 000 евро за имуществени и неимуществени вреди и 1922 евро за разноски.

Повече подробности по казуса четете тук.

За първи път съд обяви фалит на фирма заради забавени два месеца заплати

Окръжният съд в Кърджали обяви в неплатежоспособност „Мармарис“ ООД, считано от януари 2015 г., и откри производство по несъстоятелност на дружеството по дело, образувано по искова молба на Инспекцията по труда заради забавени възнаграждения за повече от два месеца на поне 1/3 от работещите. Поради липса на обжалване от страна на дружеството, решението, с което е назначен и временен синдик, е в сила от 04 септември 2018 г.

Това е първото съдебно дело, заведено от ИА ГИТ в изпълнение на новите й правомощия от 31 март 2018 г., за което има съдебно решение. В резултат на него осем бивши служители на дружеството могат да поискат обезщетения от Фонда за гарантирани вземания на работниците и служителите към НОИ. Те обаче могат да претендират само за част от възнагражденията си, тъй като една част от тях са погасени по давност, която е тригодишна от датата на възникване на задължението. Задълженията са за 2015 г.

Повече подробности по темата четете тук.

След тежката катастрофа край Своге Борисов освобождава трима министри – Валентин Радев, Николай Нанков и Ивайло Московски

Трима министри, отговорни за катастрофата край Своге, при която загинаха 17 души, да си подадат оставките, е поискал премиерът Бойко Борисов тази сутрин, предаде БГНЕС. Министър-председтелят настоява от постовете си да се оттеглят вътрешният министър Валентин Радев, транспортният Ивайло Московски и регионалният Николай Нанков. И тримата още в неделя сутринта след катастрофата са заявили, че са готови да понесат политическа отговорност за трагедията. Това е станало на свиканото спешно от Борисов заседание в Министерския съвет.

По-рано през деня в Националната следствена служба дойдоха бившите директори на АПИ Лазар Лазаров и Дончо Атанасов, за да бъдат разпитани във връзка с тежката катастрофа.

Навлизане Дончо Атанасов казал, че е извикан в НСлС в качеството му на свидетел. „В качеството на свидетел ме викат, поне така е написано в призовката“, казал преди да влезе в НСлС и Лазаров.

В четвъртък няколко часа продължиха разпитите на регионалния министър Николай Нанков, председателя на УС на АПИ инж. Светослав Глосов и директора на Института по пътища и мостове инж. Веселин Димитров в Националната следствена служба. В следствието бяха призовани и още двадесетина служители на АПИ във връзка с разследване на качеството на пътя, където стана трагичната катастрофа.

Повече подробности по темата четете тук.

До 15 ноември ще заработи централно хранилище за данни от държавните регистри

До 15 ноември трябва да заработи централно хранилище за резервни копия на данните от държавните системи и регистри. Това стана ясно след последното правителствено заседание.

Кабинетът е утвърдил план за защита и съхранение на данните. Той предвижда разширяване на капацитета и функционалностите на съществуващото хранилище, което е разположено в Основния център за данни на електронното управление. Там ще се съхраняват резервни копия по утвърдена от всяка администрация процедура.

От правителството уточняват, че към момента системите и регистрите са разположени върху инфраструктура, която се поддържа, управлява и развива от административните органи, отговарящи за тях.

Планът предвижда до 10 септември институциите да изпратят на председателя на Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ) изготвените от тях детайлни процедури за създаване на резервни копия и възстановяване на данни.

Също до 10 септември шефът на ДАЕУ и отговорните администрации трябва да извършат анализ на потенциалните рискове по отношение на преносния капацитет на Единната електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ). За трансфера на резервните копия към и от хранилището ще се използва именно тази мрежа.

До 15 ноември ще бъде осигурен необходимият капацитет за работа на хранилището. Административните органи ще получават пространство, където задължително да съхраняват резервно копие по утвърдената процедура.

Повече подробности по темата четете тук.

Прокуратурата и МВР разкриха четири нелегални фабрики за цигари

Окръжна прокуратура-Пловдив е привлякла като обвиняеми 23 лица за държане на акцизни стоки без бандерол (цигари) – престъпление по чл. 234, ал. 2 във връзка ал. 1 от Наказателния кодекс, за което е предвидено наказание от 2 до 8 г. лишаване от свобода. До момента е установено, че цигарите са произвеждани в четири незаконно работещи фабрики – в Дупница, Горна Оряховица и Тутракан.

Общото количество на акцизните стоки без бандерол, които са били установени и иззети, е 42 тона тютюн на стойност близо 7 млн. лева, както и 190 000 кутии цигари от различни марки на стойност 1 млн. и 500 хил. лева. По досъдебното производство са иззети всички машини и съоръжения от четирите фабрики за производство на крайния продукт – цигарите, обслужващата ги техника – мотокари, агрегати, климатични системи, охладители и др.

Иззети са още 11 тежкотоварни автомобила, превозвали суровината за производство на цигарите и готовата продукция, която е била открита в тях, както и над 10 леки автомобила, свързани с производството и държането на акцизните стоки без бандерол, също и веществени доказателства, свързани с основния предмет на разследване по досъдебното производство на Окръжна прокуратура-Пловдив – пране на пари – престъпление по чл. 253 от Наказателния кодекс. По него предстои анализиране на доказателствения материал и повдигане, по преценка на наблюдаващия прокурор, на обвинения за посоченото престъпление.

Повече подробности по темата четете тук.

Прокуратурата проверява КФН заради фалита на кипърския застраховател „Олимпик“

rss

Прокуратурата започна проверка на Комисията за финансов надзор и шефката на застрахователния надзор Ралица Агайн по повод фалита на кипърското застрахователно дружество „Олимпик“. Тя е разпоредена от главния прокурор Сотир Цацаров, осъществява се от обвинител от Върховната касационна прокуратура и е възложена на ДАНС, съобщиха от държавното обвинение.

„Предмет на проверката са начина на осъществяване на държавния застрахователен надзор от страна на Комисията, на ресорния ѝ заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ и на това управление, по отношение на конкретния застраховател. Ще бъде проверено спазването на изискванията на закона за започване на дейността на клона на ЗК „Олимпик“ в България, изпълнението на правомощията от страна на надзорните органи по Кодекса за застраховането и Закона за Комисията за финансов надзор, както и упражняването на текущ надзор, включително след издадената забрана „Олимпик“ да сключва нови договори и да удължава срока на досегашните“, уточняват още от прокуратурата.

В средата на август стана ясно, че в компанията влиза ликвидатор, а над 200 000 собственици на автомобили у нас, клиенти на фирмата, от 17 август нямат застраховка „Гражданска отговорност“ и трябва да сключат нови полици.

По повод фалита на кипърското дружество от Комисията за финансов надзор съобщиха, че заплатените премии за неизтеклата част на застрахователните договори, които са прекратени, подлежат на връщане в рамките на производството по несъстоятелност, според законодателството на Кипър. „Клиентите на ЗК „Олимпик“ ще бъдат уведомени за откритото производство и ще им бъде указан редът и сроковете, в които могат да поискат парите си от застрахователя. По същия начин ще бъдат уведомени и лицата, които са завели щети при застрахователя“, заявиха още от КФН. И добавиха, че хората трябва да си търсят парите от Кипърския гаранционен фонд на застрахователите. От комисията уточниха, че българският гаранционен фонд не може да изплаща застраховки на нерегистриран у нас застраховател.

Граждани обаче възразиха срещу това твърдение и организираха протест под надслов „Спането на КФН“.

С твърдението на комисията несъгласие изрази и Владимир Тодоров от Асоциацията на пострадалите при катастрофи. Пред Нова ТВ тази сутрин той заяви: „Тази мантра, която се повтаря от няколко дни от Комисията за финансов надзор, че, видите ли, те нищо не можели да направят, защото застрахователят бил клон на кипърска компания, това не е вярно. Всяка полица на „Олимпик”, продадена в България, има и сума от 11.50 лева за вноска в гаранционния фонд. Там има две сметки, които са отделни и независими. В сметката „Незастраховани МПС” влизат 10 лева. Следващата сметка е „Обезпечителен фонд”, в която влиза 1.50 лева. Всеки застраховател, който продава в България, плаща тези пари. Обезпечителният фонд, който е подчаст на големия Гаранционен фонд, се задейства и плаща щети при фалит на застрахователя”.

Тодоров добави, че от съществуването на „Олимпик“ на нашия пазар, клиентите на компанията са събрали 14 млн. лева в гаранционния фонд и 2 млн. лева в обезпечителния.

Повече подробности по темата четете тук.

Архив