Проблемите с SVB и Credit Suisse оскъпяват сериозно криптовалутите, увеличавайки общата им капитализация с 200 млрд. долара за последната седмица

Криптопазарът получи своя първи реален шанс да се докаже, като алтернатива на централизираната финансова система. Банковите проблеми и притесненията за финансовия сектор донесоха допълнителен натиск върху фондовите борси през последната седмица, които са обект на разпродажби, а потоците се насочиха към виртуалните валути и златото. При финансовата криза от 2008 г. с фалита на Lehman Brothers в крипто инвестираха шепа специализирани инвеститори, но днес е различно – криптопазарът е 1.2 трилиона долара.

В рамките на седем дни настроенията на него напълно се промениха от страх до разрастваща се еуфория. Общата капитализация на всички криптовалути скочи, като от миналия понеделник е нараснала с 200 млрд. долара, според данни от Coingecko. След проблемите на Silvergate и фалитите на Signature и Silicon Valley Bank, мнозина си мислиха, че криптото само ще понижава стойността си. Уязвимостта на традиционната банкова система обаче спомогна за насърчаване на криптоинвестициите, което е и главната цел при създаване на най-голямата дигитална валута. В отговор на фалитите обаче регулаторите спешно се опитаха да възстановят доверието в банковата системата.

Повече подробности по темата четете в Capital.bg

.

Всички фирми и еднолични търговци ще бъдат облагани с данък „свръхпечалба“, а почти всички намалени ставки по ДДС се връщат на 20%

Министерството на финансите публикува обещаните помени в данъчните закони, с които ще се опита да запуши дупката в бюджета, която в противен случай би била много над 3% от прогнозния брутен вътрешен продукт, съобщава сайтът Економик.бг. С предлаганите сега мерки в областта на приходите финансовият министър Росица Велкова очаква дефицитът през тази година да остане в рамките на 3% и да не се материализират всички обявени от самата нея рискове за държавата.

Велкова обяви тази седмица, че правителството ще внесе законопроектите в Народното събрание в първия ден след изборите – на 3 април. Приемането на мерките, които според нея са задължителни, трябва да бъдат одобрени от депутатите в новия парламент. Служебното правителство не може да ги приложи без санкцията на НС.

Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане проект на промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Предлагат се мерки в областта на фискалния контрол на стоки с висок фискален риск, които имат за цел по-ефективна превенция и противодействие срещу данъчните измами и укриването и невнасянето на данъци. Въвежда се задължително предварително деклариране на данни за превозите на стоки на територията на Република България на стоки с висок фискален риск, извършвани с транспортни средства над 3.5 тона.

Предлагат се и мерки относно условията и реда за разплащанията на разпоредителите с бюджет по договори – въвеждане на режим за уведомяване на приходните агенции за предстоящи плащания от бюджета към данъчно задължени лица. Плащанията ще са по сключени договори на стойност над 10 000 лв., както и за предявени на задължените лица изпълнителни листове за над 1000 лв. Чрез този режим ще се въведе още един начин за информиране на публичните изпълнители за наличие на финансови средства в данъчно задължени лица.

В преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлагат изменения и допълнения на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО),  с които от 1 юли 2023 г. се въвежда данък „свръхпечалба“, с който ще се облагат „свръхпечалбите“ на всички фирми и еднолични търговци в България, генерирани второто полугодие на тази година.

Мярката е временна, еднократна и е изготвена с цел гарантиране на обществения интерес чрез запазване на макроикономическата и фискална стабилност на страната и за овладяване на инфлацията, породена от външни и вътрешни политически и икономически фактори, се посочва в мотивите към предложението на МФ.

Повече подробности по темата четете в Economic.bg