Архив на ‘Събития’

До 15 ноември ще заработи централно хранилище за данни от държавните регистри

До 15 ноември трябва да заработи централно хранилище за резервни копия на данните от държавните системи и регистри. Това стана ясно след последното правителствено заседание.

Кабинетът е утвърдил план за защита и съхранение на данните. Той предвижда разширяване на капацитета и функционалностите на съществуващото хранилище, което е разположено в Основния център за данни на електронното управление. Там ще се съхраняват резервни копия по утвърдена от всяка администрация процедура.

От правителството уточняват, че към момента системите и регистрите са разположени върху инфраструктура, която се поддържа, управлява и развива от административните органи, отговарящи за тях.

Планът предвижда до 10 септември институциите да изпратят на председателя на Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ) изготвените от тях детайлни процедури за създаване на резервни копия и възстановяване на данни.

Също до 10 септември шефът на ДАЕУ и отговорните администрации трябва да извършат анализ на потенциалните рискове по отношение на преносния капацитет на Единната електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ). За трансфера на резервните копия към и от хранилището ще се използва именно тази мрежа.

До 15 ноември ще бъде осигурен необходимият капацитет за работа на хранилището. Административните органи ще получават пространство, където задължително да съхраняват резервно копие по утвърдената процедура.

Повече подробности по темата четете тук.

Прокуратурата и МВР разкриха четири нелегални фабрики за цигари

Окръжна прокуратура-Пловдив е привлякла като обвиняеми 23 лица за държане на акцизни стоки без бандерол (цигари) – престъпление по чл. 234, ал. 2 във връзка ал. 1 от Наказателния кодекс, за което е предвидено наказание от 2 до 8 г. лишаване от свобода. До момента е установено, че цигарите са произвеждани в четири незаконно работещи фабрики – в Дупница, Горна Оряховица и Тутракан.

Общото количество на акцизните стоки без бандерол, които са били установени и иззети, е 42 тона тютюн на стойност близо 7 млн. лева, както и 190 000 кутии цигари от различни марки на стойност 1 млн. и 500 хил. лева. По досъдебното производство са иззети всички машини и съоръжения от четирите фабрики за производство на крайния продукт – цигарите, обслужващата ги техника – мотокари, агрегати, климатични системи, охладители и др.

Иззети са още 11 тежкотоварни автомобила, превозвали суровината за производство на цигарите и готовата продукция, която е била открита в тях, както и над 10 леки автомобила, свързани с производството и държането на акцизните стоки без бандерол, също и веществени доказателства, свързани с основния предмет на разследване по досъдебното производство на Окръжна прокуратура-Пловдив – пране на пари – престъпление по чл. 253 от Наказателния кодекс. По него предстои анализиране на доказателствения материал и повдигане, по преценка на наблюдаващия прокурор, на обвинения за посоченото престъпление.

Повече подробности по темата четете тук.

Прокуратурата проверява КФН заради фалита на кипърския застраховател „Олимпик“

rss

Прокуратурата започна проверка на Комисията за финансов надзор и шефката на застрахователния надзор Ралица Агайн по повод фалита на кипърското застрахователно дружество „Олимпик“. Тя е разпоредена от главния прокурор Сотир Цацаров, осъществява се от обвинител от Върховната касационна прокуратура и е възложена на ДАНС, съобщиха от държавното обвинение.

„Предмет на проверката са начина на осъществяване на държавния застрахователен надзор от страна на Комисията, на ресорния ѝ заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ и на това управление, по отношение на конкретния застраховател. Ще бъде проверено спазването на изискванията на закона за започване на дейността на клона на ЗК „Олимпик“ в България, изпълнението на правомощията от страна на надзорните органи по Кодекса за застраховането и Закона за Комисията за финансов надзор, както и упражняването на текущ надзор, включително след издадената забрана „Олимпик“ да сключва нови договори и да удължава срока на досегашните“, уточняват още от прокуратурата.

В средата на август стана ясно, че в компанията влиза ликвидатор, а над 200 000 собственици на автомобили у нас, клиенти на фирмата, от 17 август нямат застраховка „Гражданска отговорност“ и трябва да сключат нови полици.

По повод фалита на кипърското дружество от Комисията за финансов надзор съобщиха, че заплатените премии за неизтеклата част на застрахователните договори, които са прекратени, подлежат на връщане в рамките на производството по несъстоятелност, според законодателството на Кипър. „Клиентите на ЗК „Олимпик“ ще бъдат уведомени за откритото производство и ще им бъде указан редът и сроковете, в които могат да поискат парите си от застрахователя. По същия начин ще бъдат уведомени и лицата, които са завели щети при застрахователя“, заявиха още от КФН. И добавиха, че хората трябва да си търсят парите от Кипърския гаранционен фонд на застрахователите. От комисията уточниха, че българският гаранционен фонд не може да изплаща застраховки на нерегистриран у нас застраховател.

Граждани обаче възразиха срещу това твърдение и организираха протест под надслов „Спането на КФН“.

С твърдението на комисията несъгласие изрази и Владимир Тодоров от Асоциацията на пострадалите при катастрофи. Пред Нова ТВ тази сутрин той заяви: „Тази мантра, която се повтаря от няколко дни от Комисията за финансов надзор, че, видите ли, те нищо не можели да направят, защото застрахователят бил клон на кипърска компания, това не е вярно. Всяка полица на „Олимпик”, продадена в България, има и сума от 11.50 лева за вноска в гаранционния фонд. Там има две сметки, които са отделни и независими. В сметката „Незастраховани МПС” влизат 10 лева. Следващата сметка е „Обезпечителен фонд”, в която влиза 1.50 лева. Всеки застраховател, който продава в България, плаща тези пари. Обезпечителният фонд, който е подчаст на големия Гаранционен фонд, се задейства и плаща щети при фалит на застрахователя”.

Тодоров добави, че от съществуването на „Олимпик“ на нашия пазар, клиентите на компанията са събрали 14 млн. лева в гаранционния фонд и 2 млн. лева в обезпечителния.

Повече подробности по темата четете тук.

Задържаха в ЮАР един от убийците на студента Стоян Балтов

Близо 4 години след като Върховният касационен съд (ВКС) постанови окончателна присъда от 18 години затвор за Вили Георгиев за убийството на студента Стоян Балтов пред дискотека „Амнезия“ в Студентски град през 2008 година, той е бил задържан в Южноафриканската република (ЮАР) – съобщиха от държавното обвинение. Досега наказанието не бе приведено в изпълнение, тъй като Георгиев успя да се укрие веднага след постановяването на присъдата му през декември 2014 година.

„В хода на издирвателните действия е установено, че местонахождението на Георгиев е в ЮАР. По повод на тази информация, през 2017 г. главният прокурор Сотир Цацаров е изпратил молба за екстрадиция до министъра на правосъдието на ЮАР. На основание на молбата, българският гражданин Вили Георгиев е задържан“ – съобщават от прокуратурата.

Присъди за убийството на студента Стоян Балтов получиха още двама – Александър Данаилов, който бе задържан и наказанието му бе приведено в изпълнение, както и Светлозар Стоилов, който също успя да избяга от правосъдието и към момента все още не е открит.

На 20 август 2018 г. в град Порт Елизабет предстои разглеждане на делото за екстрадицията на Вили Георгиев у нас. След приключване на производството, министърът на правосъдието на ЮАР следва да издаде заповед за връщането на Георгиев в България.

/Правен свят/

Митничар осъди прокуратурата за 50 000 лева заради дело, продължило почти 20 години

Митничарят Борислав Борисов осъди прокуратурата да му плати обезщетение от 50 000 лева заради вредите, които е понесъл покрай прословутото дело за документни измами, по което беше съден и оправдан заедно с бизнесдамата Ваня Червенкова след процес, продължил близо 20 години.

Състав на Софийския градски съд (СГС) с председател Силвана Гълъбова е присъдил обезщетението на Борисов за неимуществени вреди заради продължителността на делото, по време на което той е бил отстранен от работа, униженията от разпространените информации за процеса, забраната за напускане на страната и стреса от тежкото обвинение в документна измама в особено големи размери, което се наказва с от 3 до 15 години затвор.

Делото срещу него започва през юни 1998 г., когато е привлечен като обвиняем и приключи окончателно едва миналата година, когато Върховният касационен съд (ВКС) оправда всички подсъдими. Процесът беше откроен миналата година и от Инспектората на Висшия съдебен съвет при проверката на заявленията на граждани за нарушаване на правата им за разглеждане на делата в разумен срок. Обвинението твърдеше, че подсъдимите, между които и Ваня Червенкова, са възстановили близо 1 млн. лева ДДС с използване на документи с невярно съдържание. Това ставало с фиктивен износ на машини за бутилиране и RAM памет за Македония, Гърция, Русия и Румъния само с попълване на митнически документи, но без реални сделки.

Първоначално обвинителният акт е бил внесен в Окръжен съд-Благоевград шест години след началото на разследването. Забавянето е било резултат и от мудната работа, и от съществените нарушения, заради които делото пет пъти е било връщано за доразследване. След това близо шест години са трябвали и на съда в Благоевград, за да реши делото и да оправдае всички 19 подсъдими. Присъдата обаче е отменена през 2011 г. от Софийския апелативен съд и делото е върнато в Благоевград. Там пък след още едно връщане за доразследване, магистратите решават да го прекратят и да го пратят по подсъдност на Софийския окръжен съд, където продължава повече от две години и следва нова оправдателна присъда през 2014 г. Тя вече е била потвърдена от САС през 2016 г., а в началото на миналата година решението е оставено в сила от ВКС, с което сагата най-после приключи.

Повече подробности по казуса четете тук.

Срина се и сайтът на Министерството на правосъдието

"Счупи се" сайтът на министерството на правосъдието

Сайтът на Министерството на правосъдието се срина седмица след като блокира работата на Търговския регистър, който е под неговата шапка.

От МП не коментират какъв е проблемът със сайта, а само казват, че няма да е достъпен до 13 ч. на 17.08.2018 г. Срокът изтече, но проблемът не беше оправен.

Специалисти обясняват пред Lex.bg, че грешката, за която излиза съобщение при опит да бъде зареден сайтът, показва, че уеб сървърът, на който е той, изобщо не работи. Самото съобщение за проблема пък е генерирано от прокси сървър. Той също беше изключен малко по-късно и на адреса на МП вече не се показва никакво съобщение.

Твърде много станаха съвпаденията, за да са случайни…

Повече подробности по темата чете тук.

Законът за киберсигурността ще задължи МО да изгради, развие и поддържа способности за киберотбрана

Законът за киберсигурността ще задължи МО да изгради, развие и поддържа способности за киберотбрана*

„Колкото по-дигитален ставаш, толкова по-сериозна защита ти е нужна – максимата важи както за малки държави като България, така и за големите. Наскоро НАТО призна киберпространството като място за водене на война. А у нас започна работата по приемането на Закон за киберсигурност, който да осигури рамката за изграждане на българската киберзащита.

Съвременните въоръжени сили трябва да работят в цифровата среда.  От киберзащитата ще се нуждаят не само новите самолети, кораби и сухопътна техника, а и ръководството на Армията, за да получава достоверна информация, на чиято база да бъдат решавани проблемите на сигурността. Само след няколко месеца, текстовете за нов закон за киберсигурността ще задължат военното министерство да изгради, развие и поддържа способности за киберотбрана. В министерството се осъзнава важността му, обяснява Атанс Запрянов, заместник-министър на отбрана.

„Сега киберпространството е петият домейн, в който ние наблюдаваме една битка, тъй като овладяването на киберпространството засяга изключително много управлението на войските, насочването на оръжията и ако щете и огневото поразяване на цели. Добрата новина е, че българското правителство вече е предложило проект на закон. Там има конкретни отговорности както за създаването на политика по киберсигурността на Министерството на отбраната, така и структурирането на способности за киберотбрана и заделяне на необходимите ресурси. Началникът на отбраната има отговорности по отношение на създаването на способностите, включването на киберсигурността като част от оперативното планиране и включването на киберотбраната като част от обучението. Трябва да създадем структури, личен състав, хардуер, софтуер, непрекъснат мониторинг на системите, с които управляваме въоръжените сили, така че да можем да откриваме опитите за проникване и опитите за въздействие на киберпространството в областта на отбраната“, смята още той.

Повече подробности по темата четете тук.

Търговският регистър гръмнал поради калпави дискове

Евтини и калпави дискове са станали причина да гръмне Търговския регистър, според „Труд“. Изчезнала е информация, част от която може и да не се възстанови, а друга ще се въвежда ръчно от хартиени носители, доколкото има такива.

Още в петък Агенцията по вписвания съобщи, че са блокирани Търговският регистър и Регистърът на юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) и няма да работят през уикенда. В неделя от Министерството на правосъдието обявиха, че са сезирали прокуратурата, ДАНС и МВР да бъде проверена версията за евентуален саботаж или хакерска атака.

Източници на „Труд“ бяха категорични, че става въпрос за тежка авария с дискове. Тя е засегнала информацията, въвеждана след 1 януари 2018 г., тъй като според наредба на правосъдния министър агенцията е длъжна да архивира базата данни в края на всяка календарна година.

Бивши служители на Агенцията по вписванията от IT сектора припомниха, че през далечната 2010 г. правителството е отпуснало пари за купуване на допълнителен сторидж (за системата за съхраняване на данни). Тогава обаче не се е стигнало до приключване на обществената поръчка и техника така и не била доставена. Практика било за Търговския регистър да се купуват некачествени и евтини дискове, които дефектират. Затова и са съвсем реални опасенията, че информацията е невъзстановима и ще се наложи да бъде вкарана отново от хартиени носители, а след това и да бъде проверена. Няма яснота каква част от цялата информация се пази на хартиени носители, но във всички случаи щяло да се наложи да се изисква и от съдилища, нотариални кантори и др.

За разлика от НОИ, ГРАО и МВР Агенцията по вписвания няма резервни центрове, в които да се съхранява целият масив от данни. Още от 2009 г. периодично се появяват идеи за създаване на два такива – един в Южна и един в Северна България, но нищо не е направено.

Според данни от различни източници досега за Търговския регистър са похарчени между 50 и 70 млн. лв. Проверка в обществените поръчки показва, че последния търг за поддръжка на системата е от 2016 г.  Договорите с фирмите са изтекли през 2017 г.

Повече подробности по темата четете тук.

 

Ще има постоянна контактна група за взаимодействие между Прокуратурата и КПКОНПИ

Проект на съвместна инструкция на главния прокурор Сотир Цацаров и на председателя на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество Пламен Георгиев предвижда двете институции да създадат постоянна контактна група, която ще помага на взаимодействието между двете институции и ще заседава поне веднъж в месеца. Инструкцията вече е публикувана за обществено обсъждане.

В контактната група ще са един обвинител от Върховната касационна прокуратура, шефът на Специализираната прокуратура и шефът на дирекцията „Противодействие на корупцията” в КПКОНПИ.

„Целта е на базата на досега съществуващото сътрудничество да се надгради и доразвие взаимодействието между Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и Прокуратурата на Република България за изпълнение на включените със закона в компетентността на Комисията дейности по Глава девета „Противодействие на корупцията чрез разкриване на прояви на лица, заемащи висши публични длъжности“, пише в мотивите към проекта.

Основен предмет на инструкцията са проверките, които КПКОНПИ може да прави, при информация за корупция.

Повече подробности по темата четете тук.

Четирима убийци осъдиха България в Страсбург

Сред тях са излежаващите доживотни присъди за смъртта на сестрите Белнейски и за тройното убийство в Куманово.

Четирима затворници, признати за виновни за едни от най-тежките убийства, извършени през последните години в България, са осъдили държавата в Страсбург, е установила проверка на „Лекс.бг“.

Това са Лазар Колев – осъден на доживотен затвор без право на замяна за убийството на сестрите Белнейски, Йордан Петров, станал известен като Кумановския убиец, също излежаващ доживотна присъда, Илиан Михайлов, който ще е в затвора до смъртта си заради подбудителство към убийството на втория съпруг на майка си, както и Стоян Петров, осъден на 20 години затвор за убийството на бургаския бизнесмен Стоян Стоянов.

Всички те, без Стоян Петров, са поискали от Европейския съд по правата на човека обезщетение от по 10 000 евро за лошите условия в затвора и за специалния режим, при който изтърпяват присъдите си. Съдът в Страсбург присъжда 4000 евро на Михайлов и по 3000 евро на Йордан Петров и Колев.

Четиримата имат сходни оплаквания и затова ЕСПЧ ги е разгледал заедно и се е произнесъл с общо решение.

Подробности по темата четете тук.

Архив