Държавата плаща над 62 000 евро за реституция без край

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъди държавата да плати над 62 000 евро на наследниците на печатници в София, одържавени при социализма, които от години печелят делата си за реституция, но така и не са получили нищо. Тази реституция без край ги кара да се обърнат към съда в Страсбург, който постанови, че е нарушено правото им на собственост.

Европейският съд призна нарушението още преди година, но сега определи обезщетението за сагата, която се точи повече от 20 години.

Исканията за реституция, които така и не са изпълнени от държавата, са на Виолета Йорданова, Тимка Русаманова и Румяна Телятинова, чиито бащи са притежавали печатници в столицата, които са национализирани преди близо 70 години, а днес са част от капитала на държавното предприятие „Образование и наука”. То се управлява от министъра на образованието и науката.

Повече подробности по темата четете тук.

ВКС: Недопустимо е да се формира нов кредит от старата главница и просрочените лихви

Тази практика на банките води до начисляване на лихва върху лихва, заявиха върховните съдии

Анексите към договори за кредит, с които банките уговарят с изпаднали в забава техни клиенти физически лица нови срокове за погасяване на задълженията срещу това просрочените лихви да станат част от нова главница, върху която също текат лихви, са недопустими. Това постанови Върховният касационен съд (ВКС) в решение по чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), в което даде отговор на въпрос, който е от значение не само за точното прилагане на закона, но и за развитието на правото.

Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на  чл. 10, ал. 3 от  ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ, заяви ВКС.

Върховният съд специално коментира хипотезата на преструктуриране на кредита заради влошено финансово състояние на длъжника и уредбата ѝ във вече отменената наредба на БНБ, която действа от април 2008 г. до май 2014 г. (Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск).

 Преструктурирането по чл. 13 от Наредба № 9 от 3 април 2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм.) не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, постановиха върховните съдии Емилия Василева, Костадинка Недкова (докладчик) и Анна Баева. Т.е. и в периода, в който капитализацията на главница и лихви е била нормативно уредена възможност, тя е била забранена за просрочените лихви.

Повече подробности по темата четете тук.

Съдът отмени отказ на МЗ да плати спешно лечение на българин в Мароко

Върховният административен съд (ВАС) отмени отказ на Министерството на здравеопазването (МЗ) да възстанови парите за лечение на българин, който претърпял масивен инфаркт в Мароко . Мъжът платил 11 000 евро извън медицинската си застраховка и поискал МЗ да му възстанови парите. Министерството обаче отказало.

Още първата инстанция по делото на българина – Административен съд – София град, обяви отказа за нищожен, тъй като е издаден от зам.-министъра на здравеопазването при липса на материална компетентност.

АССГ, а след това и ВАС, прие, че след като случаят е спешен, то по него е приложим чл. 99, ал. 1 от Закона за здравето. Според разпоредбата държавата организира и финансира система за оказване на медицинска помощ при спешни състояния, а компетентен орган е министърът на здравеопазването. Като съдът е установил, че министърът не е делегирал правомощия в тази връзка на свой заместник.

„Министърът на здравеопазването в ролята си на компетентен орган е следвало да уважи или да откаже възстановяването на търсената сума за проведено спешно лечение с нормативно предвидените задължителни мотиви и след проверка за точния размер на остатъка и непрекъснатостта на здравноосигурителните права на българският гражданин, заяви ВАС.

Повече подробности по темата четете тук.

Българската съдийска асоциация вече има ново ръководство

Начело на съсловната организация е избрана съдийката от Софийския районен съд (СРС) Росица Велкова.

В новия управителен съвет са Пенка Велинова от Специализирания наказателен съд, Албена Момчилова от СРС, Атанас Иванов от районния съд в Благоевград и Тодор Тодоров от РС-Шумен.

Промените в ръководството вече са вписани в търговския регистър, от където става ясно, че изкаралата два мандата начело на организацията Богдана Желявска от Софийския градски съд не е председател от 17 юли. Пред „Лекс.бг“ Желявска е заявила, че от години е начело на асоциацията. „Време е да се даде път на младите, казва тя. Новоизбраната председателка Росица Велкова съобщи, че е избрана на Общо събрание на БСА на 5 юли.

Новото ръководство на БСА изразява готовност за активно сътрудничество с всички представители на изпълнителната, законодателната и съдебната власт „по въпросите, касаещи не само съдебната система, но и процесите, свързани със законотворчеството във всички области на правото“.

Повече подробности по темата четете тук.

ВАС отказа да спре действието на наредбата за касовите апарати

Върховният административен съд (ВАС) отказа да спре действието на наредбата за касовите апарати, която от месеци предизвиква недоволството на бизнеса.

43 браншови организации и търговски дружества оспориха в съда последните три изменения в Наредба Н-18 за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, както е пълното наименования на нормативния акт. Предмет на жалбата им са промените в наредбата от 2018 г. и 2019 г. Освен за обявяването за нищожни на новите текстове в нея, те настояват и за спиране на действието им.

Един от основните проблеми в наредбата, за които от месеци алармира бизнесът, е даването на достъп на служители на НАП до софтуера за управление на продажбите на търговци, лични лекари, здравни заведения, туристически агенции. Това ще става чрез т. нар. одиторски профил.

Според предприемачите, така се нарушава Общият регламент за защита на личните  данни „чрез допускане на достъп чрез одиторски профил и без гаранциите за защита правата на данъкоплатеца, предвидени в ДОПК“.

В определението си ВАС заключава, че от жалбата на 43 браншови организации и компании не може да се обоснове извод нито че действието на наредбата би им причинило значителни или трудно поправими вреди, нито че спирането на изпълнението е противопоставимо на презумирания от законодателя обществен интерес с разпоредбата на чл.190, ал.1 от АПК, която регламентира общото правило, че оспорването на нормативни актове не спира изпълнението им.

Определението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред петчленен състав на ВАС.

Повече подробности по темата четете тук.

Главният прокурор готви указания как се разследват нотариуси

нотариус

Указания как се извършват действия по разследването по отношение на нотариуси ще издаде главният прокурор Сотир Цацаров. За това са се разбрали той и ръководството на Нотариалната камара, което също ще участва в създаването на правилата.

Цацаров и градският прокурор Емилия Русинова са се срещнали с шефа на камарата Красимир Анадолиев и заместничката му Луиза Стоева. За срещата съобщиха от Нотариалната камара и макар да не посочват повода за нея, тя идва дни след като в прокуратурата претърси две кантори в столицата. Разследващите влязоха в офисите на нотариусите Борислава Налбантова и Лозан Лозанов след сигнал на митрополит Антоний заради случаи на измами с църковни имоти, завещани на Българската православна църква.

Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) изрично разпорежда, че при прилагане на който и да е от способите на доказване в наказателното производство – разпит, експертиза, оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент, разпознаване на лица и предмети и специални разузнавателни средства, по отношение на нотариуси се спазват правилата на устройствения закон на гилдията.

Самият Закон за нотариусите и нотариалната дейност пък има специални изисквания по отношение на архива на канторите. Той регламентира, че изнасянето на дела и документи от него извън кантората се извършва само въз основа на писмено разпореждане, определение или заповед на съдия или прокурор.  Преписите се предават срещу подпис на изрично и поименно посочено в разпореждането длъжностно лице. Оригиналите пък се изнасят лично от нотариуса, а експертиза може да се извършва само в негово присъствие.

Повече подробности по темата четете тук.

ВКС: Общината дължи обезщетение на пострадал пешеходец, движил се по заледена улица заради непочистени тротоари

Върховните съдии осъдиха местната власт в Пловдив да плати 20 000 лв. на жена, счупила си крака при падане в снежен коловоз

Общината дължи обезщетение на пешеходец, който е пострадал, докато по принуда се е движил по непочистена от сняг улица, защото тротоарът е бил заледен или зает от паркирани коли. Това постанови Върховният касационен съд (ВКС) в решение по чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс и присъди компенсация от 20 000 лв. на жена от Пловдив, която преди две години си чупи крака, докато се опитва да се придвижи по ледените коловози на улица в града.

Пострадалата настоява общината в Пловдив да ѝ плати 25 000 лв. за болките и страданията, както и 2850 лв. за имуществените вреди, които е претърпяла за лечение и рехабилитация. Пловдивският апелативен съд (ПАС) обаче отхвърли иска ѝ .

Състав на ВКС с председател и докладчик Светла Цачева и членове Албена Бонева и Боян Цонев отмени решението му и освен, че присъди 20 000 лв. на пострадалата пешеходка, даде и принципно тълкувание на закона в отговора си на поставения по делото касационен въпрос: „Следва ли общината да носи отговорност за вреди, причинени при подхлъзване на пешеходец, движил се по непочистено от сняг и/или лед улично платно, вместо по също непочистен прилежащ тротоар?“. ВКС прие да разгледа казуса, тъй като установи, че има противоречия в практиката, а и разясненията му ще са от значение за развитието на правото.

Повече подробности по темата четете тук.

Кредиторът може да предяви Павлов иск и срещу поръчител

Гражданската и Търговската колегии на ВКС отговориха на три въпроса, свързани с иска по чл. 135 ЗЗД

Кредиторът може да предяви Павлов иск и срещу поръчителя, а не само срещу главния длъжник. Това приеха Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд в ново тълкувателно решение.

В него Гражданската и Търговската колегии анализират същността и характеристиките на иска по чл. 135 ЗЗД и на поръчителството.

Те припомнят, че Павловият иск е средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си или затруднява удовлетворението от него – т. е. накърнява „общото обезпечение на кредитора”. „Целта на иска е да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда. Последиците от уважаването му се изразяват в това, че атакуваното действие – увреждащата сделка – остава действителна за страните по нея (прехвърлител и приобретател), но се счита за недействителна (т.е. за нестанала) по отношение на кредитора ищец – и той може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, макар че то е преминало в патримониума на приобретателя, излагат основните характеристики на иска върховните съдии.

Досега в практиката имаше три становища. Според първото кредиторът няма как да предяви Павлов иск срещу поръчител, поради акцесорния характер и обезпечителната функция на поръчителството. Привържениците на това виждане изтъкваха, че под длъжник чл. 135 ЗЗД разбира само титуляра на главното задължение.

Второто становище, което възприе днес мнозинството във ВКС, е, че по отношение на поръчителя са допустими всички процесуални способи, които гарантират точно изпълнение на поетото задължение, в това число и Павлов иск.

Имаше и съдии, които казваха, че за да може срещу поръчителя да се проведе иск по чл. 135 от ЗЗД, той трябва да е придобил качество на длъжник – с издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу него.

Повече подробности по темата четете тук.

Постоянни петчленни състави има от днес във ВАС

Петчленните състави на Върховния административен съд вече са постоянно действащи. Със заповед на председателя на съда Георги Чолаков към двете колегии са формирани по девет постоянни петчленни състава. Те са образувани при спазване на принципа на старшинството на съдиите измежду състава на Първа и Втора колегия на ВАС.

Съдиите-докладчици ще се избират чрез системата за случайно разпределение на делата, като така на практика на случаен принцип ще се избира и съставът, уточняват от съда. Със заповедта са определи и правила за заместване на магистрати, когато членовете-титуляри по обективни причини отсъстват.

По този начин за определяне на постоянните петчленни състави във Върховния административен съд ще бъде постигната по-голяма предвидимост и прозрачност при разглеждането на делата, посочват от ВАС.

Информацията е на Lex.bg.

 

Тромави процедури, липса на пари и незнание спират хората да водят дела

Тромави процедури, липса на пари и непознаване на начините, по които може да си защитят правата, са причините, които най-често спират гражданите да заведат дело.

Бизнесът също изтъква на първо място тромавите процедури (43,2%), но следващите фактори, които са отказали предприемачите да се обърнат към съда, са прекалената продължителност на съдебните процеси (32,4%) и недоверието в системата (29,7%). Всеки пети бизнесмен не вярва, че решението ще бъде безпристрастно. Същата позиция застъпват 25 на сто от гражданите.

Това показва проучване за оценката, която гражданите и бизнесът дават за достъпа до правосъдие, което беше представено в рамките на организираното от Министерството на правосъдието обществено обсъждане по темата. То е направено по метода на пряка стандартизирана анкета сред представителна извадка на 1020 граждани и 600 фирми. Резултатите от проучването представи социологът Радостина Ангелова.

То показва ясно, че хората на практика не познават достатъчно работата на съда и възможностите си да защитят правата си чрез него. Близо 75 на сто от анкетираните граждани са заявили, че изобщо не познават работата на съда (32,9%) или са частично запознати (41,5%). По-малко от 5 на сто са казали, че са напълно наясно с дейността на съда.

Повече подробности по темата четете тук.