Отменят съдебната ваканция през 2020 г.

Без предсрочна изискуемост и наказателни лихви само по кредити и лизинги, а не за всички договори, предвиждат промени в закона за извънредното положение

Съдебна ваканция тази година няма да има. Това да се регламентира в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, предлагат трима депутати от ГЕРБ (пълния текст на проекта виж тук) – Красимир Ципов, Емил Христов и Анна Александрова.

На практика 10 дни след като той стана факт, те предлагат ревизия на серия от разпоредбите в него. В мотивите се посочва, че промените „отговарят в значителна степен на обществените очаквания“ и се налагат заради предстоящото удължаване на извънредното положение, а в тях са отчетени становищата и бележките, постъпили в Народното събрание.

Една от новостите е, че изрично със закон се урежда, че през 2020 г. чл. 329, ал. 1 от Закона за съдебната власт не се прилага, т.е. няма да има съдебна ваканция.

Предлага се и различен подход по отношение на делата, които ще се разглеждат по време на извънредното положение и законът директно препраща към решението на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, в което са изброени.

Предложението е в него да се запише: „За срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове за страните по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата, посочени в решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, обнародвано в „Държавен вестник“, по производствата по глава двадесет и седма от Закона за обществените поръчки, по глава шеста от Закона за концесиите и по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове“. Т.е. въвежда се изискване решенията на колегиите да бъдат публикувани в Държавен вестник.

Повече подробности по темата четете тук.

Съдийската колегия обобщи мерките срещу COVID-19

Съдийската колегия обобщи мерките срещу COVID-19

Ясен е и окончателният списък на делата, които ще се гледат в извънредно положение

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) пусна обобщен списък на мерките в борбата с COVID-19, като окончателно посочи и кои дела ще се гледат от съдилищата в условията на извънредно положение.

На първо място Съдийската колегия реши да се преустанови разглеждането на всички видове наказателни дела за периода на обявеното извънредно положение 16 март 2020 г. – 13 април 2020 г. включително, с изключение на делата по чл. 64 и чл.65 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и чл.270 от НПК; по чл.66 от НПК; по чл.67 от НПК, по чл.69 от НПК; чл.70 от НПК; мерките по чл.72 и чл. 73 от НПК.

Ще се провеждат и разпити на обвиняем пред съдия по чл.222 от НПК и чл.223 от НПК, както и делата по чл.427 от НПК и по Раздел II от Закона за здравето.

Ще се разглеждат делата по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест по искания на задържания или предаване на лица; по Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове  за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода; делата по чл.7 от Указа за борба с дребното хулиганство; делата по чл.355 от НК.

Ще се извършват процесуалните действия по реда на чл.146, чл. 158, чл.161, чл.164, чл.165, всички по НПК. Ще се гледат и делата, образувани по искания по Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 159а от НПК.

Преустановено е разглеждането на всички видове граждански и търговски дела, за периода на обявеното извънредно положение с изключение на тези за упражняване на родителски права само относно привременни мерки; по Закона за защита от домашно насилие, само относно заповед за незабавна защита или изменение на същата, както и в случаите на отхвърляне на молбата за защита; разрешения за теглене на суми от детски влогове; делата за допускане на обезпечение по бъдещ и висящ иск, за обезпечаване на доказателства.

Съдиите ще се произнасят и по искания по Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и чл. 19, ал. 6, във  връзка с ал. 5 от Закона за Търговския регистър, във връзка с чл. 536 от  ГПК.

Спира разглеждането и на административните дела, с изключение на тези по чл.60 и чл.166 от Административнопроцесуалния кодекс; по чл.75 и чл.157 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; по чл.72 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Ще се гледат и делата за допускане на обезпечение по бъдещ и висящ иск; за обезпечаване на доказателства; както и делата по Глава ХV от АПК.

Всички останали дела ще се отсрочат  за определени дати след крайната дата от периода на обявеното извънредно положение, но преди съдебната ваканция за настоящата година. В случай на продължаване периода на извънредното положение след 13 април 2020 г., Съдийската колегия ще се произнесе допълнително относно насрочването и разглеждането на делата.

В периода на извънредното положение няма да се образуват в дела входираните книжа, иницииращи съдебни производства, с изключение на цитираните горе производствата. Подаването на всякакъв вид документи се извършва по пощата или по електронен път. Справките по дела се извършват само по телефоните, обявени на сайтовете на съдилищата или по електронен път на обявените от тях електронни адреси.

Съдийската колегия задължава органите на съдебна власт да публикуват на официалните си електронни страници информация относно създадената организация в условията на обявеното извънредно положение и забранява достъпа в съдебните сгради на граждани, страни по дела, вещи лица, преводачи, адвокати и всички други лица, освен призованите по образуваните и насрочени за разглеждане дела.

Повече подробности по темата четете тук.

 

Делата срещу неоснователни действия на администрацията ще се гледат по време на извънредното положение

Цитат

Делата срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията по Глава 15 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) също бяха включени в списъка с производствата, които ще се гледат по време на извънредното положение. Засега решения по дела няма да се обявяват. Това реши днес Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, която обсъди работата си и тази на съдилищата по време на извънредното положение.

Поводът кадровиците да се съберат бяха множество сигнали, жалби и писма на адвокати, граждани и юридически лица, които искаха да се разшири кръгът от дела, които да се гледат, както и да се гарантира извършването на някои административни услуги.

Председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков обясни, че е получил обаждания от много негови колеги, които изтъкнали, че тези дела трябва да бъдат включени в списъка за разглеждане по време на извънредното положение. Още повече, че те са бързи производства, поясни Чолаков.

Даниела Марчева, чието всъщност е предложението за включване на този вид дела, заяви, че всички действия на администрацията при извънредно положение трябва да са предмет на обжалване и разглеждане.

Повече подробности по темата четете тук.

Заповедта за маските е отменена. Десетки я обжалваха в съда

Здравният министър Кирил Ананиев отмени заповедта си от вчера, с която наложи задължително носене на предпазни маски на всички обществени места. Той каза, че до отмяната се стига заради общественото недоволство, въпреки че правителството я подкрепяло.

„Тъй като няма обаче пълно обществено съгласие, току що подписах заповед, с която отменям т. 9 от моята заповед до постигане на консенсус в обществото“, каза Ананиев.

Едни от основните критики към властите бяха, че няма достатъчно маски в аптеки и магазини, а в същото време от МВР обявиха, че още от днес ще налагат глоби от по 5000 лева.

След отмяната на заповедта, министър Ананиев обясни, че държавата ще купи 1 млн. маски, които ще бъдат раздадени чрез Министерството на труда и социалната политика на социално слаби и тези, които не могат да си купят. Поръчаните маски били с най-висока защита.

„Използването на маските дава възможност за отдалечаване на онези мерки, които значително ще ограничат гражданските права“, каза здравният министър и горещо препоръча на хората все пак да носят маски.

По-радно през деня шефът на Националния оперативен щаб ген. Венцислав Мутафчийски призна, че данните за ползата от носенето на маски от здрави хора, особено ако не са с най-висока защита, са противоречиви и не се препоръчва от Световната здравна организация.

„Противоречиви са данните за ползването на маски, болните задължително трябва да носят маски, а за здравите са съвсем противоречиви, не се препоръчва от СЗО. Не измисляме неща, които не са в следствие на добри практики, а основните ни източници, за да налагаме мерки, това са Китай, Южна Корея, Израел и големите държави, каза Мутафчийски и подчерта, че от вчера същата мярка за маските е наложена в Израел и Австрия.

Междувременно само за часове срещу заповедта на министър Ананиев са постъпили десетки жалби във Върховния административен съд (ВАС). Справка на сайта „Лекс.бг“ показа, че са 51.

Онлайн свидетелства за съдимост се издават само срещу електронен подпис

Онлайн свидетелства за съдимост се издават само срещу електронен подпис

Българите, родени в чужбина и чужденците, могат да получат документа само на гише

Чрез електронната платформа на Централно бюро „Съдимост“ към Министерството на правосъдието се приемат заявления и се издават електронни свидетелства за съдимост на български граждани, родени в България, които не са осъждани, съобщават от правосъдното ведомство.

Изискването е гражданинът – заявител да притежава квалифициран електронен подпис, в който се съдържа информация за неговото ЕГН. Така той се идентифицира, тъй като електронно свидетелство за съдимост не може да бъде издавано на трети лица, с цел превенция срещу злоупотреби. Електронната услуга е валидна за всеки български гражданин,  без значение в коя точка на света се намира.

Българите, намиращи се в чужбина, които не разполагат с електронен подпис могат да заявят документа по интернет и да го получат разпечатан и заверен от служител в консулството. Централно бюро „Съдимост“ издава за нуждите на държавната администрация и електронни служебни свидетелства за съдимост, след нарочна заявка.

Заявления за услугата „електронно свидетелство за съдимост“ се подават само по електронен път, по всяко време на денонощието, всеки ден от седмицата, чрез специалната платформа на Министерството на правосъдието – https://cs.mjs.bg/ .

Повече подробности по темата четете тук.

Шефове на столични съдилища са против обявяването на решения по дела при извънредно положение

Даниела Дончева, Алексей Трифонов и Александър Ангелов призоваха кадровиците да мислят за здравето на магистратите и служителите

Председатели на столични съдилища призоваха Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да помисли за здравето на съдиите и служителите, когато обсъжда искането на адвокатите започнат да се обявяват решенията по дела по време на извънредното положение.

За утре е насрочено заседание на кадровия орган, на което ще бъдат обсъдени проблемите в работата на съдилищата след обявяване на извънредното положение.

На 15 март Съдийската колегия указа на магистратите да изписват делата от вкъщи, като разпоредни решенията да бъдат обявени след края на извънредното положение. Много адвокати обаче възразиха като изтъкнаха, че това указание на кадровиците може да доведе до сериозни проблеми. „Това ще постави адвокатите като процесуални представители на страните в тези производства в затруднена ситуация на изтичащи едновременно преклузивни срокове за обжалване на множество съдебни актове (или за изготвяне на отговори на жалби), с чието съдържание те могат да се запознаят и в условията на извънредно положение, но ще им бъдат връчени едновременно след края на извънредното положение“, изтъкнаха адвокати.

Шефове на столични съдилища обаче не са съгласни указанието на кадровия орган да бъде преразглеждано. Според тях, обявяването на решенията по дела по време на извънредното положение ще създаде сериозни проблеми, защото в съдебните сгради ще трябва да присъстват едновременно съдии и служители, ще има струпване на десетки дела, които трябва да бъдат обработени.

Повече подробности по темата четете тук.

Главният прокурор не може и не трябва да упражнява ръководство и надзор по производства срещу него

Правомощието на главния прокурор да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори не може и не следва да се упражнява по конкретно наказателно производство или преписка, образувани по сигнали срещу него. Това заявява обвинител №1 Иван Гешев в становище до Конституционния съд.

То е по делото, в което КС на практика трябва да отговори дали е възможно някой прокурор да е независим от главния и да го разследва ефективно, ако извърши престъпление. Иван Гешев го е изпратил още в началото на месеца, но заради извънредната ситуация с епидемията от коронавирус, то остана вън от общественото внимание.

Междувременно Висшият адвокатски съвет (ВАдС) застъпи тезата, че КС не може да реши проблема кой може да разследва главния прокурор, а са необходими промени в Конституцията. И макар КС да допусна питането до разглеждане, според адвокатурата той трябва да се десезира от него, защото ако се произнесе, ще се превърне в позитивен законодател. Въпреки тази си позиция, ВАдС все пак дава и своя отговор на казуса, като на практика достига до същия извод като главния прокурор – че той не може да осъществява надзор за законност и методическо ръководство, когато по отношение на него държавното обвинение осъществява дейност, насочена към разкриване, установяване, доказване и повдигане на обвинение за извършено престъпление.

Въпросът до КС беше поставен от Министерския съвет заради приетите от него промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които се предлага шефът на инспектората във Върховната касационна прокуратура да получи нов статут и правомощие да разследва главния прокурор и заместниците му. Проектът предвижда той да бъде избиран с квалифицирано мнозинство от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет с мандат от 7 години. А с промени в НПК се изключва надзорът за законност над действията на този прокурор от страна на обвинител №1. Това накара много специалисти по наказателно право да коментират, че подобни изменения нарушават Конституцията. Причината за това становище е, че в чл. 126, ал. 2 основният закон регламентира, че „главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“.

Така правителството реши да попита Конституционния съд следното: „В надзора за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по чл. 126, ал. 2 от Конституцията, включват ли се случаите, когото прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор предвид общоприетия правен принцип „никой не може да съди себе си “ като елемент от правовата държава?“.

Повече подробности по темата четете тук.

СЕС потвърди, че КПКОНПИ може да конфискува имуществото на Цветан Василев

СЕС потвърди, че КПКОНПИ може да конфискува имуществото на Цветан Василев

Съдът на Европейския съюз (СЕС) излезе с окончателно решение по преюдициалното запитване на съдия Катерина Енчева от Софийския градски съд (СГС) по делото на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) за конфискация на активите на банкера-беглец Цветан Василев.

С решението си съдии в Люксембург подкрепят тезата на Антикорупционната комисия, че производствата по гражданска конфискация на престъпно имущество не са зависими от наказателните дела.

В края на месец март 2018г. се разбра, че съдия Катерина Енчева от СГС, която разглежда иск за над 2,2 млрд. лв. на КПКОНПИ срещу подсъдимия банкер-беглец Василев, е отправила изненадващо преюдициално запитване до СЕС дали гражданската конфискация е зависима от наказателния процес. Вследствие на запитването на съдия Енчева много от делата за конфискация на престъпно имане, които Антикорупционната комисия води, бяха замразени до произнасянето, в това число и делото за отнемане на имущество от Цветан Василев.

Сега съдът на ЕС обаче отговаря, че висящото пред Софийски градски съд (СГС) производство по конфискация е гражданско производство и че вътрешното право предвижда, наред с него, и режим на конфискация по наказателното право. „Това производство се концентрира само върху имуществото, за което се твърди, че е придобито незаконно и се провежда независимо от евентуално наказателно производство срещу предполагаемия извършител на престъпленията, както и евентуална присъда за него“, пише в решението на съдиите от СЕС.

Повече подробности по темата четете тук.

Правото на Съюза не възпрепятства държавите членки да предвидят граждански производства по конфискация, необосновани от установяването на престъпление

Такова производство не попада в обхвата на Рамковото решение относно конфискация на имущество

B.P., председател на надзорния съвет на българска банка, е привлечен като обвиняем по наказателно производство за това, че в периода от декември 2011 г. до 19 юни 2014 г. е склонил други лица да присвоят от тази банка пари в размер на около 105 милиона евро. Наказателното делото е в съдебна фаза и не е приключило с влязла в сила присъда.

Независимо от това наказателно производство Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество установява, че B.P. и членове на неговото семейство са придобили имущество на значителна стойност със средства, чийто произход не може да бъде установен. Посочената комисия образува гражданско производство пред Софийски граждански съд за конфискуване на незаконно придобитото имущество.

Този съд иска от Съда да установи по същество дали правото на Съюза допуска правна уредба на държава членка, съгласно която национална юрисдикция постановява конфискация на незаконно придобито имущество след производство, което не зависи нито от установяване на престъпление, нито на още по-голямо основание от осъждане на предполагаемите извършители на това престъпление.

С решението си от днес Съдът установява, че Рамковото решение относно конфискация на имущество има за цел да задължи държавите членки да въведат общи минимални правила за конфискация на средства и приходи, свързани с престъпления, с оглед на улесняване на взаимното признаване на решения за конфискация по наказателни дела.

Следователно това рамково решение не урежда конфискацията на средства и облаги от незаконни дейности, постановена от юрисдикция на държава членка в хода на или след производство, което не се отнася за установяване на едно или няколко престъпления.

Съдът отбелязва, че висящото пред Софийски градски съд производство по конфискация е гражданско производство и че вътрешното право предвижда, наред с него, и режим на конфискация по наказателното право. Това производство се концентрира само върху имуществото, за което се твърди, че е придобито незаконно, и се провежда независимо от евентуално наказателно производство срещу предполагаемия извършител на престъпленията, както и евентуална присъда за него.

 

Да се въведе задължително електронно призоваване за банки и ЧСИ, после за адвокати и нотариуси

Поетапно да се въведе задължително електронно призоваване, като първоначално този начин на уведомяване да се прилага за държавни и общински органи и учреждения, банки, застрахователи, частни съдебни изпълнители, а на по-късен етап и за адвокати, нотариуси и др. Тази идея на шестима членове на Висшия съдебен съвет – Даниела Марчева, Олга Керелска, Боян Новански, Драгомир Кояджиков, Огнян Дамянов и председателя на Върховния административен съд Георги Чолаков, беше подкрепена днес от колегите им.

За целта беше създадена работна група от членове на ВСС – Вероника Имова, Боряна Димитрова, Драгомир Кояджиков, Боян Новански и Огнян Дамянов, която ще изготви предложения за промени в процесуалните закони. В нея ще бъдат поканени и представители на Държавната агенция „Електронно управление“, IT специалисти и магистрати.

Шестимата вносители на предложението за поетапно въвеждане на електронно призоваване изтъкват следното: „Едва ли е необходимо да посочваме предимствата от електронното призоваване. Ненавременното връчване на призовките е основна причина за забавяне на делата в България и същевременно води до натовареност на магистратите при администрирането на делата. Губи се ценно процесуално време. Отделно от това, според груби изчисления, годишните разходи на съдилищата за призоваване и изпращане на съобщения възлизат на около 10 000 000 лева.

Предвидените понастоящем законови възможности в АПК и най-вече в ГПК не са достатъчно ефективни, за да гарантират пълноценното използване на електронното призоваване“.

Повече подробности по темата четете тук.