Архив на ‘Съдебна власт’

ВКС ще отговори на три въпроса на адвокатурата за несъстоятелността

Дни, след като отговори на 9 въпроса, свързани с производството по несъстоятелност, Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) образува ново тълкувателно дело с други три въпроса. Те бяха поставени през октомври от Висшия адвокатски съвет.

От адвокатурата предложиха те да бъдат присъединени към дело №1/2017 г., но Общото събрание на Търговската колегия единодушно е приело, че то трябва да приключи по въпросите, за които е образувано. Решението по него беше обявено миналата седмица.

Така за новите питания е образувано ново дело № 2/2018 г. на колегията. За докладчик e определена Костадинка Недкова, а в комисията, която ще изготви проекта на тълкувателното решение, влизат и Вероника Николова и Николай Марков.

Два от въпросите, по които ще се произнесе Търговската колегия, възникват, когато производството по несъстоятелност се прекратява, тъй като наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на началните разноски по делото.

Висшият адвокатски съвет е установил, че в самия ВКС съставите застъпват различни позиции за това дали в тази хипотеза непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват или не. Част от върховните съдии приемат, че тези вземания и права се погасяват и когато производството е било прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ.

Други обаче са на обратната позиция, като от адвокатурата цитират решение на състав от Гражданската колегия на ВКС. Според членовете му прекратяването на производството по несъстоятелност с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ няма погасителен ефект за неупражнените права и непредявените вземания.

Повече подробности по темата четете тук.

Квесторите на КТБ са ощетили Фонда за гарантиране на влоговете с над 1 млн. лева

Квесторите на фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ) Елена Костадинчев и Станислав Лютов отиват на съд за безстопанственост, с която са ощетили Фонда за гарантиране на влоговете с над 1 млн. лева.

От прокуратурата съобщиха, че обвинителният акт срещу двамата вече е внесен в Софийския градски съд. Те са обвинени в умишлена безстопанственост в особено големи размери, която е и особено тежък случай, за което могат да бъдат осъдени на от 3 до 12 години затвор.

Квесторите поеха управлението на КТБ, след като БНБ я постави под специален надзор на 20 юни 2014 г. и останаха в банката до обявяването ѝ във фалит и назначаването на синдици.

Според обвинението Лютов и Костадинчев умишлено са разпоредили осчетоводяване на предсрочното прекратяване на 9 договора за индивидуални срочни депозити с привилегировани лихви и така сумите били прехвърлени за изплащане към Фонда за гарантиране на влоговете. От това са настъпили и вредите за фонда, които са изчислени на 1 070 383,83 лева.

Прокуратурата твърди, че действията на квесторите са в нарушение на чл. 5, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките, според който не се изплащат гарантираните размери на влоговете на тези, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия.

Повече подробности по темата четете тук.

Приеха окончателно промените в НПК

Обвинителният акт вече няма да се чете в началото на делото. Задържаният може да избере всеки, а не само работодател и член на семейството му, да бъде уведомен за ареста му. Но при опасност за живота, здравето или свободата на друг, както и при риск от сериозно възпрепятстване на разследването, уведомяването на конкретен близък може да бъде отложено до 48 часа.

Всички тези изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) прие окончателно Народното събрание. При обсъждането им на второ четене имаше кратък дебат единствено по възможността за отлагане на уведомяване на конкретно лице за ареста. Тодор Байчев от БСП заяви, че от подобно изменение няма смисъл, тъй като задържаният има незабавно право на адвокат и той може да уведоми всеки друг за ареста. „МВР няма да уведоми семейството, но неговият адвокат може да го направи. Не виждам смисъл от такава промяна, която няма да бъде действаща и ефективна. Тайните арести са характерни за други времена“, каза той и видя и проблем с правото на защита.

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов възрази, като посочи, че по никакъв начин не е засегнато правото на защита. „Смятам, че след продължителен дебат възприехме един умерен подход и сме представили оптимален текст“, каза той. А колегата му от ГЕРБ Димитър Лазаров допълни: Вече задържаният ще може да поиска да бъде уведомен всеки един, който той пожелае. Ами представете си отвличане и единият от извършителите е задържан, нима ще му дадем възможност да се обади на съучастник? Това е хипотезата, при която се прилага отлагането на уведомяването“.

Депутатите записаха в НПК, че решението за отлагане на уведомяването с до 48 часа се взема от прокурора, който се произнася с мотивирано постановление, а постановлението му подлежи на обжалване от обвиняемия или от неговия защитник пред съответния първоинстанционен съд. Съдът незабавно разглежда жалбата еднолично в закрито съдебно заседание и се произнася с определение, което е окончателно.

Повече подробности по темата виж тук.

Спешни промени в закона след тълкувателното решение на ВКС за конфискацията

данаил кирилов

Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) може да проверява някого повече от година и половина, колкото е максимумът по закон, и въпреки неспазването на сроковете няма да губи правото си на иск. Това предвижда спешна промяна в приетия в началото на годината антикорупционен закон, която предлага председателят на правната комисия Данаил Кирилов.

Внесен от него законопроект предвижда в чл. 153 от закона да бъде създадена нова ал. 7, която гласи: „Неспазването на срока за извършване на проверка по чл. 112, ал. 1 не води до прекратяване на производството пред съда, не е основание за недопустимост на исковете по ал. 1 и не погасява материалното право на държавата за отнемане на незаконно придобитото имущество“.

В момента съдилищата приемат, че ако проверката не приключи до година и половина, искът на КПКОНПИ за конфискация е просрочен и делото се прекратява. Това виждане беше потвърдено и от Върховния касационен съд (ВКС) в постановеното миналата седмица тълкувателно решение на Гражданската колегия. В него мнозинството от съдиите застъпиха тезата, че прекратяването на наказателното производство, обвинението по което е станало повод за проверка на имуществото, е абсолютна процесуална пречка да се води дело за конфискация. В решението си върховните съдии направиха и коментар за характера на срока (една година с възможност за продължаване с още 6 месеца) за приключване на проверката на имуществото. „…срокът (с евентуалното му продължение) за приключване на проверката има значение за надлежното упражняване на правото на иск, тъй като изтичането на този срок го преклудира“, заяви ВКС.

Повече подробности по темата четете тук.

Конфискацията на имуществото след прекратяване на наказателното производство е недопустима

Прекратяването на наказателното производство е абсолютна процесуална пречка да се води дело за отнемане на незаконно придобито имущество. Това заяви Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в тълкувателно решение по дело №4/2016 г., което е подписано с особено мнение от 11 съдии. То касае само делата по отменения тази година Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ) от 2012 г.

Тълкуването, направено от върховните съдии, не се отнася до изрично записаните в закона изключения, които предвиждат, че проверката на имуществото продължава и след като наказателното производство е прекратено поради последвала амнистия, изтекла давност, невменяемост и смърт на дееца, или когато е допуснат трансфер на делото в друга държава.

У нас вече действа нов нормативен акт, който регламентира т. нар. гражданска конфискация – Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ). Освен, че изначално неговите разпоредби не са предмет на тълкувателното дело, тъй като то беше образувано две години преди приемането му, тълкувателното решение  не може да бъде приложено и по аналогия към делата, образувани по него. Причината е, че в ЗПКОНПИ съществува разпоредба (чл. 108, ал. 4), която липсва в стария закон и която изрично регламентира, че: „Проверката по тази глава започва и продължава независимо от спирането или прекратяването на наказателното производство“.

Тълкуването на ВКС не се отнася и до най-стария закон за конфискацията, който беше отменен през 2012 г. и изискваше влязла в сила осъдителна присъда, за да се пристъпи към отнемане на имуществото. Така потенциално засегнати от тълкувателното решение ще са 315 дела за конфискация, образувани от 2012 г. до 2018 г.

Повече подробности по темата четете тук.

Търговската колегия на ВКС отговори на 9 въпроса за несъстоятелността

Девет въпроса, свързани с производството по несъстоятелност, по които беше натрупана противоречива практика през годините, получиха отговор от Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС). В тълкувателно решение по дело №1/2017 г. върховните съдии дадоха разрешения на проблеми в правоприлагането за различните фази на процедурата по фалит – от откриването ѝ през събранията на кредиторите до самия ѝ финал с осребряването на имуществото.

Първият ъпрос е свързан с откриването на производството по несъстоятелност по молба на кредитор и е дали при разглеждането на делото се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс (чл. 131-133) – които изискват да се даде едномесечен срок за отговор на исковата молба и как те се съчетават с кратките срокове, предвидени в Търговския закон (ТЗ) – разглеждане на молбата до 14 дни от подаването ѝ и решаване на делото за до три месеца.

ВКС дава следния окончателен отговор: Процесуалният ред, по който се развива производството по молба по чл. 625 ТЗ, депозирана от кредитор, при подготовката ѝ за разглеждане в открито съдебно заседание, е редът, предвиден в специалните норми на чл. 629, ал. 2 и ал. 4 ТЗ, а не редът, предвиден в общите норми на чл. 131 – 133 ГПК“.

Повече подробности по становището на ВКС по останалите въпроси ще намерите тук.

Данните на Агенцията по вписванията ще се съхраняват и на държавен облак

Агенцията по вписванията, съвместно с Държавната агенция за електронно управление, работи по изграждането на държавен облак, в който данните от регистрите на АВ ще се съхраняват като допълнителна мярка. Иначе надграждането на дисковите масиви вече е факт, всичко е доставено, конфигурирано и работи. Нещо повече, данните се съхраняват и на две различни по географско положение места. Това обяви директорът на Агенцията по вписванията Габриела Козарева в свое интервю пред Дарик радио.

Козарева бе категорична, че няма загуба на данни при срива на Търговския регистър това лято и поясни, че стремежът е да се добави още един бекъп на цялата база данни.

„В перспектива със създаването на държавен хибриден облак ще има възможност за колокация на данни от регистъра, като това ще е на още едно място, където ще се съхранява информация на Търговския регистър“, обясни Козарева.

Според нея мерките за надеждното съхранение на данните трябва постоянно да се взимат и не може тези, които са предприети, да решават въпроса веднъж завинаги.

Повече подробности по темата четете тук.

ВКС и ВАС възобновиха тълкувателното дело, което ще каже как съдим държавата за нарушаване на правото на ЕС

След година и половина „застой“ е възобновено едно от най-важните тълкувателни дела, по което върховните съдии трябва да определят реда, по който гражданите и бизнеса могат да съдят държавата за вреди от нарушение на правото на ЕС.  Става въпрос за съвместното тълкувателно дело №2/2015 г. на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд и на двете колегии на Върховния административен съд. След като беше спряно през март 2017 г.,  по него вече е насрочено заседание на 31 януари 2019 г.

Въпросите, на които трябва да даде отговор тълкувателното дело, са:

Кой е компетентният съд, който следва да разгледа искова молба с правно основание чл. 4, пар. 3 от ДЕС, с която се търси реализиране на отговорността на държавата за нарушение на правото на ЕС?

Кой е приложимият процесуален ред за разглеждане на искова претенция с правно основание чл. 4, пар. 3 от ДЕС?

Иначе казано, дали тези дела трябва да се гледат от гражданските или административните съдилища и по кой ред – на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) или Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 97 от 23.11.2018 г.)

 В днешния 97 брой на „Държавен вестник“ е обнародвана нова Наредба № 8 от 08.11.2018 г. за организацията и дейността на Съвета за партньорство към Висшия съдебен съвет, която урежда организацията и дейността на Съвета за партньорство, създаден на основание чл. 217, ал. 3 от Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 65 от 2017 г.). Той се състои от представители на ВСС, професионалните организации на съдиите, прокурорите и следователите, както и на магистратите, които не членуват в такива организации.

Целта на Съвета е да осъществява диалог по всички въпроси, свързани с професионалните интереси на съдии, прокурори и следователи. Той се състои от трима изборни членове на ВСС, по един представител на организации на съдии, прокурори и следователи, които защитават професионалните им интереси и имат членски състав, не по-малък от 5 на сто от съответния брой на съдиите, прокурорите и следователите.

Обнародвано е Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по административно дело № 3879 от 2017 г., с което се отменят разпоредбите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР (КЕВР).

Тези текстове определят как да се мери колко електроенергия е потребена при повреда на тарифния превключвател, начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия, потребено от битови и небитови клиенти от операторите на съответните мрежи и то едностранно, както и дължимата сума от съответния клиент заради установено неизмерване, непълно или неточно измерване. Сумата при липса на измерване или непълно и неточно измерване се определя на база коригираните количества ел. енергия, действащата цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени.

Разпоредбите бяха оспорени през 2017 г. от Върховната административна прокуратура и сред основанията им бяха, че посочените норми са приети в нарушение на основни начала на административното производство – законност; равенство; достъпност, публичност и прозрачност; последователност и предвидимост и при неспазване на приложими разпоредби на Закона за нормативните актове, въведени за гарантиране на принципите за обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност.

 

Държавата спечели дело в Страсбург за разрушаването на незаконни къщи в Гърмен

Разрушаването на незаконните ромски къщи в Гърмен не може да се приравни на нечовешко отношение, нито е засегнало правата на личен живот и жилище на потърпевшите.

Това е решил Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) и е отхвърлил оплакванията на жалбоподателите по делото „Айдарови и други срещу България“, съобщиха от Министерството на правосъдието.

Жалбите на двете фамилии пред съда в Страсбург са заради събарянето на незаконни постройки в ромския квартал „Кремиковци“ в Гърмен през 2015 г. До акцията по събаряне се стигна, след като още през 2011 г. ДНСК издаде заповеди за премахването им, тъй като земята там е общинска и земеделска.

След като ДНСК е издала заповеди за премахването на незаконните постройки, Стоян Айдаров обжалвал заповедта, но Административният съд в Благоевград отхвърлил жалбата и постановил, че жилището е построено на общинска земя, без необходимите строителни книжа и не може да бъде узаконено, тъй като земята е земеделска и за нея никога не е издаван подробен градоустройствен план. Решението не е обжалвано, а другият жалбоподател Красимир Илиев изобщо не подал жалба до съда.

Пред съда в Страсбург жалбоподателите твърдят, че разрушаването на домовете им би представлявало непропорционална намеса в правото им на личен живот, жилище и мирно ползване на техните притежания, както и че не разполагат с ефективно средство за защита. Те казват още, че мерките срещу тях са били дискриминационни и че решението за разрушаване на къщите им противоречи на забраната за нечовешко и унизително отношение.

Съдът обаче е отхвърлил всички оплаквания като недопустими, а за Айдаров казва, че оплакването е и просрочено.

Повече подробности по темата четете тук.

Архив