Могат ли съдилищата да тълкуват тълкувателно решение?

Може ли въззивният съд да тълкува Тълкувателно решение на Върховния касационен съд (ВКС)?

На този въпрос, зададен от една от страните по спор, във връзка с право на строеж, отговор в решение по чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс даде състав на ВКС.

Именно заради този въпрос върховните съдии Емануела Балевска (председател на състава), Снежанка Николова и Гергана Никова (докладчик по делото) допускат до касация дело, по което Софийският апелативен съд е отхвърлил отрицателен установителен иск. Като посочват, че досега ВКС не се е произнасял с решение по реда на чл. 290 ГПК „за характера и обхвата на упражняваната от въззивния съд дейност в хипотеза на постановено задължително тълкувателно решение по приложима за конкретен казус правна норма“.

Кога може да не следваш тълкувателно решение

ВКС първо припомня, че тълкувателно решение се приема, когато има противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона. А целта му е да се преодолеят непълнотата, неяснотата или противоречията в правната уредба чрез установяване на точния смисъл на закона.

„Тълкуването не е дейност по създаване на ново правило и тълкувателното решение не е източник на правото, поради което самото то не подлежи на тълкуване“, заявяват върховните съдии.

Повече подробности по темата четете тук.

Държава от ЕС не може да налага правото „да бъдеш забравен“ в целия свят

Никоя държава от Европейския съюз (ЕС) не може да налага изтриване на резултати от търсене или т.нар. право „да бъдеш забравен“ в целия свят. Това е подчертал в свое решение Съдът на ЕС в Люксембург, след като е бил сезиран от съда във Франция по дело, заведено от „Гугъл“.

Компанията е била глобена със 100 000 евро от Националната комисия по информационни въпроси и свободи, защото отказала да премахне резултати от търсения за всички версии на търсачката си по света, а го направила единствено за страните от ЕС.

След като „Гугъл“ обжалва санкцията, съдът във Франция отправя запитване в Люксембург как да се тълкуват нормите на ЕС за защита на личните данни – дали в случая „Гугъл“ трябва да изтрие резултатите от всички свои търсачки по света, дали да го направи в целия ЕС, или пък само за търсачката във Франция.

В решението си съдът в Люксембург посочва, че в един глобализиран свят целта на европейското законодателство за личните данни може да бъде защитена напълно с глобално премахване на резултатите от търсачките, но в случая то няма как да бъде наложено извън рамките на ЕС.

Повече подробности по темата четете тук.

Прокуратурата трябва да докаже, че невменяемият е извършил престъплението, когато иска затварянето му в психиатрия

Прокуратурата трябва да докаже, че невменяемият е извършител на престъплението, когато на основание, че не може да носи наказателна отговорност предлага той да бъде настанен в психиатрично заведение.

Това заяви в решение по преюдициално запитване от Районния съд в Луковит Съдът на Европейския съюз.

Решението се отнася до производството по чл. 427 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), когато прокурорът предлага спрямо извършител на престъпление, който обаче не може да носи наказателна отговорност поради невменяемост, да бъдат приложени принудителни медицински мерки. Мерките са регламентирани в чл. 89 от Наказателния кодекс (НК).

Той дава три възможности на съда. Първата е да постанови такъв човек да бъде предаден на близките му, ако поемат задължение за лекуването му под наблюдение на психо-неврологически диспансер. А другите са да бъде настанен за принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение или в специална психиатрическа болница.

Повече подробности по казуса четете тук.

Преди първия разпит, лицата трябва да бъдат уведомени за правата им

пзСъдът на ЕС се произнесе по преюдициално запитване на Районен съд Луковит. Делото е по повод убийство, извършено от лице, за което има данни, че страда от психично разстройство. Въпросите, на които Съдът дава отговор са свързани с националната правна уредба, по реда на която може по терапевтични съображения и съображения за сигурност да се настаняват в психиатрично заведение лица, които в състояние на невменяемост са извършили общественоопасни деяния, от една страна и правата, с които тези лица разполагат, от друга. Това са – правото на информация относно правата, правото на достъп до адвокат, правото на ефективни правни средства за защита и презумпцията за невиновност. Материята е предмет на регулация както на национално ниво (Наказателно-процесуален кодекс), така и на европейско (Директива 2012/13).

Българският съд сезира Съда на ЕС заради съмнения относно съответствието на националните разпоредби, уреждащи принудителното настаняване на психичноболни в медицинска институция, с правата, които са гарантирани от Директиви 2012/13, 2013/48 и 2016/343, както и от Хартата на основните права на ЕС. Тези съмнения се отнасят главно до член 427 и сл. от НПК и до уреденото в тях особено наказателно производство, което може да приключи с настаняване в психиатрично заведение на лице, представляващо опасност за обществото. Тези съмнения се отнасят и до разпоредбите на Закона за здравето, тъй като предвидената в тях процедура също позволява задължително настаняване на лицето, но като превантивна мярка, когато са налице основания да се счита, че предвид здравословното му състояние това лице може да извърши престъпление.

В конкретния случай лицето, което е заподозряно не е разпитано, не му е съобщено за образуваното наказателно производство и тъй като не е привлечено като обвиняем, не му е осигурена и защита от адвокат. В самото производство по прилагане на принудителни медицински мерки, липсва правна възможност за съда да провери спазването на минималните процесуални гаранции за правата на защита. Съдът на ЕС приема, че цитираните Директиви са приложими и в производствата за настаняване в психиатрично заведение, които, макар да не завършват с определяне на наказание по буквата на закона, то все пак водят до мярка, която включва лишаване от свобода, просто не в пенитенциарно заведение. Изводите на съда са на база твърдението, че принудителните медицински мерки се налагат не само по терапевтични причини, а и от съображения за сигурност.

Акцентира се и върху понятието „уязвими лица“, с което борави европейският законодател в Директива 2013/48. Лицата, които страдат от психични заболявания влизат в обхвата на това понятие и се ползват от съответна защита на правото им на информация, а именно – с отчитане на специфичните потребности на лицето, на ясен и достъпен език. Тъй като българският наказателен процес не борави с термина „заподозрян“, Съдът обръща внимание и на началния момент на наказателносто производство. Със стартиране на наказателното производство за лицата възниква правото на допълнителна защита. Тя трябва да бъде достъпна незабавно след задържането от органите на реда.

По отношение на това, дали българското право предоставя на лицата ефективни правни средства за защита, по отношение на производството по налагане на принудителни медицински мерки, Съдът на ЕС е категоричен, че е възможно прилагането по аналогия на правилата на общото наказателно производство, за да може националният съдия да извърши проверка и да защити правата на лицата при налагането на принудителни медицински мерки.

Четете повече в мотивите на Съда.

Коментар: Христина Богиа, юрисконсулт

ВКС разясни кой встъпва в процеса, когато страна почине в хода на делото

Кого конституира съдът като страна в процеса, ако първоначалният ищец или ответник почине в хода на делото. На този въпрос отговори в определение състав на Върховния касационен съд (ВКС) с председател и докладчик по делото Дияна Ценева и членове Бонка Дечева и Ваня Атанасова.

Гражданският процесуален кодекс (чл. 227) предвижда, че „когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с участието на правоприемника“. До ВКС обаче стига спор за това кой трябва да бъде конституиран като ищец на мястото на починала жена, която е завела ревандикационен иск за имот в Банкя.

Случаят е оплетен и специфичен, появяват се две завещания, но в края на краищата и трите съдебни инстанции, произнесли се кои трябва да са страните по ревандикационния иск, ги определят безпротиворечиво по един и същи начин.

Пред ВКС обаче е поставен въпросът как трябва да процедира съдът при смърт на ищеца, като една от страните твърди, че при конкуренция на права между претендиращи да са правоприемници на починалата страна по силата на различни завещания, той трябва да конституира всеки от тях, като се произнесе по материалноправната им легитимация с решението по делото.

Според върховните съдии, когато страна – физическо лице почине в хода на делото, съдът следва да конституира нейните правоприемници, определени по правилата на ЗН. „Наследяването по завещание е с приоритет пред наследяването по закон, затова когато починалата страна е оставила общо завещание (чл. 16, ал. 1 ЗН), като страна по делото се конституира назначеният с него универсален наследник, който измества наследниците по закон. Когато предмет на делото е право, което е предмет на завет (чл. 16, ал. 2 от ЗН) починалата страна се замества от заветника, пишат в определението си съдиите Ценева, Дечева и Атанасова.

А на въпроса какво се случва, ако починалата страна се е разпоредила със същото имущество с няколко завещания, ВКС отговаря, че тя се замества в процеса от лицето, облагодетелствано с най-късно съставеното завещание.

Повече подробности по темата четете тук.

Модели на дрехи не се признават за авторски произведения само заради специфично естетическо въздействие

Авторскоправната закрила не може да бъде предоставяна на модели само защото, надхвърляйки полезната цел, за която служат, произвеждат специфично естетическо въздействие. Моделите трябва да са израз на оригинални произведения, за да се ползват от такава закрила. Това разясни Съдът на Европейския съюз в решение по преюдициално запитване от Португалия.

То е заради спор между местната компания Cofemel и световният бранд G-Star Raw. От G-Star твърдят, че Cofemel произвежда и продава дънкови панталони, сиутшърти и тениски, чийто дизайн е копие на някои от неговите собствени модели.

Според законодателството в Португалия на промишлените дизайни може да бъде призната авторскоправна закрила, но не посочва какви са условията за това. Поради тази причина Върховният съд на Португалия пита дали Директивата за авторското право допуска национално законодателство да предвижда предоставянето на тази закрила, щом е изпълнено специално условие, че промишлените дизайни, надхвърляйки полезната цел, за която служат, трябва да произвеждат специфично естетическо въздействие.

В решението си СЕС първо припомня постоянната си практика, според която всеки оригинален обект, който е израз на собствено интелектуално творение на неговия автор, може да се квалифицира като „произведение“ по смисъла на Директивата за авторското право.

Повече подробности по темата четете тук.

ВКС: Ако длъжникът е оспорил вземането с иск, не е нужно и възражение срещу заповедта за изпълнение

Заповедно производство за сметка за вода за над 6500 лв. във Варна, последвано от искове и от длъжника, и от кредитора, предизвика казус, който се наложи да бъде разплетен от Върховния касационен съд (ВКС) още преди делото да е започнало по същество. В определението си по него върховните съдии дадоха подробни разяснения за правото на длъжника по заповедта за изпълнение да не я оспори с възражение, а с отрицателен установителен иск, че вземането не съществува, кога може да се случи това и какви са последиците от подобен вариант на защита.

На 2 февруари 2017 г. Варненският районен съд издава в полза на ВиК дружеството в града заповед за изпълнение за малко над 6500 лв. Длъжницата по нея подава възражение в двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК. На 24 април 2017 г. ВиК предявява иск по чл. 422 ГПК и по него е образувано дело в районния съд. До тук казусът не предполага никакво усложнение.

На 7 септември 2017 г. обаче длъжницата оттегля възражението си и делото е прекратено. Още преди това, на 12 юни 2017 г., тя предявява иск в РС – Варна, с който настоява да се установи, че не дължи въпросната сума за вода. По него е образувано друго дело. Именно неговата съдба е предмет на спора пред ВКС.

И районният, и окръжният съд във Варна го прекратяват. Те приемат, че това дело и процесът по чл. 422 ГПК, започнат от кредитора, имат идентичен предмет и затова слагат край на делото по отрицателния установителен иск на длъжницата.

Повече подробности по казуса четете тук.

Държавата плаща над 62 000 евро за реституция без край

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъди държавата да плати над 62 000 евро на наследниците на печатници в София, одържавени при социализма, които от години печелят делата си за реституция, но така и не са получили нищо. Тази реституция без край ги кара да се обърнат към съда в Страсбург, който постанови, че е нарушено правото им на собственост.

Европейският съд призна нарушението още преди година, но сега определи обезщетението за сагата, която се точи повече от 20 години.

Исканията за реституция, които така и не са изпълнени от държавата, са на Виолета Йорданова, Тимка Русаманова и Румяна Телятинова, чиито бащи са притежавали печатници в столицата, които са национализирани преди близо 70 години, а днес са част от капитала на държавното предприятие „Образование и наука”. То се управлява от министъра на образованието и науката.

Повече подробности по темата четете тук.

ВКС: Недопустимо е да се формира нов кредит от старата главница и просрочените лихви

Тази практика на банките води до начисляване на лихва върху лихва, заявиха върховните съдии

Анексите към договори за кредит, с които банките уговарят с изпаднали в забава техни клиенти физически лица нови срокове за погасяване на задълженията срещу това просрочените лихви да станат част от нова главница, върху която също текат лихви, са недопустими. Това постанови Върховният касационен съд (ВКС) в решение по чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), в което даде отговор на въпрос, който е от значение не само за точното прилагане на закона, но и за развитието на правото.

Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на  чл. 10, ал. 3 от  ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ, заяви ВКС.

Върховният съд специално коментира хипотезата на преструктуриране на кредита заради влошено финансово състояние на длъжника и уредбата ѝ във вече отменената наредба на БНБ, която действа от април 2008 г. до май 2014 г. (Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск).

 Преструктурирането по чл. 13 от Наредба № 9 от 3 април 2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм.) не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, постановиха върховните съдии Емилия Василева, Костадинка Недкова (докладчик) и Анна Баева. Т.е. и в периода, в който капитализацията на главница и лихви е била нормативно уредена възможност, тя е била забранена за просрочените лихви.

Повече подробности по темата четете тук.

Съдът отмени отказ на МЗ да плати спешно лечение на българин в Мароко

Върховният административен съд (ВАС) отмени отказ на Министерството на здравеопазването (МЗ) да възстанови парите за лечение на българин, който претърпял масивен инфаркт в Мароко . Мъжът платил 11 000 евро извън медицинската си застраховка и поискал МЗ да му възстанови парите. Министерството обаче отказало.

Още първата инстанция по делото на българина – Административен съд – София град, обяви отказа за нищожен, тъй като е издаден от зам.-министъра на здравеопазването при липса на материална компетентност.

АССГ, а след това и ВАС, прие, че след като случаят е спешен, то по него е приложим чл. 99, ал. 1 от Закона за здравето. Според разпоредбата държавата организира и финансира система за оказване на медицинска помощ при спешни състояния, а компетентен орган е министърът на здравеопазването. Като съдът е установил, че министърът не е делегирал правомощия в тази връзка на свой заместник.

„Министърът на здравеопазването в ролята си на компетентен орган е следвало да уважи или да откаже възстановяването на търсената сума за проведено спешно лечение с нормативно предвидените задължителни мотиви и след проверка за точния размер на остатъка и непрекъснатостта на здравноосигурителните права на българският гражданин, заяви ВАС.

Повече подробности по темата четете тук.