fbpx

Архив на ‘Съдебна власт’

ВКС и прокуратурата с урок към депутатите как (не) трябва да се променя Наказателният кодекс

Или защо драстичното увеличаване на санкциите за тежките случаи на смърт на пътя няма да има ефект и погазва основни принципи на правото

Върховният касационен съд (ВКС) и главният прокурор Сотир Цацаров се наложи да дадат своеобразен урок на депутатите как се правят промени в Наказателния кодекс (НК) и да им разяснят основни принципи на наказателното право. Повод за това стана проектът на „Обединени патриоти“ за промени в НК, с който драстично – на до 30 години затвор, се завишава наказанието за смърт на пътя в особено тежки случаи, когато е причинена от пиян, дрогиран шофьор без книжка или на пешеходна пътека.

И върховните съдии, и главният прокурор отхвърлят категорично такова увеличение на санкциите. Преди остро му се противопостави и Висшият адвокатски съвет.

В становищата си до правната комисия на парламента върховните съдии и обвинител №1 подробно разясняват, че това не само няма да намали случаите на смърт на пътя, но и противоречи на основни принципи в наказателното право.

„Предложените изменения биха довели до нарушаване на основни принципи на системата на наказанията, която отразява държавната реакция срещу извършваните престъпления и цели да осигури адекватност на разнообразието от видове престъпления в зависимост от характера и степента на тяхната обществена опасност“, пише Сотир Цацаров и обяснява, че завишаването на предвидените наказания на затвор в случая би засегнало принципа на справедливостта на наказанието и съответствието между наказанието и престъплението.

Повече подробности по темата четете тук.

ВАС: Камарите на нотариусите и на ЧСИ нямат право да установяват конфликт на интереси

Съдът отмени текстове от наредба, които дописват закона

Камарите на нотариусите и на частните съдебни изпълнители нямат право да образуват производства за конфликт на интереси, нито с решения да установяват такъв. Това заяви Върховният административен съд (ВАС) и отмени текстове от Наредбата за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване конфликт на интереси.

От решението  на състава с председател Георги Георгиев и членове Тодор Тодоров и Стела Динчева (докладчик) става ясно, че с наредбата е дописан законът и на двете камари на юридическите професии са дадени правомощия каквито нямат.

За отмяната на някои разпоредбите от наредбата е настоявал бизнесмен. Той твърди, че не само камарите на нотариусите и ЧСИ, но и който и е друг извън Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) няма право да издава решения за установяване на конфликт на интереси.

Жалбоподателят заявява, че наредбата противоречи на целта на закона, тъй като той цели централизирането и консолидирането на органите, които извършват проверка на лица заемащи висши публични длъжности. Той се позовава на антикорупционния закон, който (в чл. 74) посочва, че комисията се произнася с мотивирано писмено решение за наличието на конфликт на интереси.

В наредбата, която урежда в детайли производството по установяване на конфликт на интереси, обаче това право е дадено и на „органа по избора или назначаването, Съвета на нотариусите или Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители, а за кметовете на кметство – на постоянната комисия“.

Повече подробности по темата четете тук.

Сметката на държавата от делото за източване на „Кремиковци“ набъбна с още 40 000 лева

Над 120 000 лева е вече сумата за обезщетения, която прокуратурата е осъдена да плаща на оправданите за източването на „Кремиковци“. Делото срещу бившия шеф на дружеството Александър Томов, финансовия директор Божко Бонев, Александър Гарибов и Иван Иванов приключи с оправдателни присъди след 12-годишна съдебна сага, а сега Томов, Бонев и Гарибов съдят държавното обвинение за над 900 000 лева, като в крайна сметка парите се изплащат от държавния бюджет.

На първа инстанция Софийският градски съд (СГС) уважи частично исковете им, като им присъди общо 82 000 лева обезщетения, но и тримата обжалват решенията на съда.

Така Софийският апелативен съд (САС) вече е увеличил повече от два пъти обезщетенията за бившия финансов директор на „Кремиковци“ Божко Бонев, показа проверка на „Лекс“.

На първа инстанция прокуратурата беше осъдена да му плати 27 000 лева, от които 12 000 лева за неимуществени вреди от незаконно обвинение, а останалите за разноски. Бонев беше поискал над 100 000 лева, но съдия Любомир Василев от СГС се мотивира, че такива обезщетения се присъждат, когато пострадалите са били задържани и осъждани на някоя от инстанциите. Освен това, според съдия Василев, като пълномощник и част от ръководството на „Кремиковци“, Божко Бонев „носи своята морална вина за най-тежкия индустриален фалит в историята на България“.

Повече подробности по темата четете тук.

Десет организации: Има риск от натиск на изпълнителната власт и прокуратурата върху ВКС и ВАС

Предвижданите мерки за търсене на отговорност на председателите на върховните съдилища могат да изложат двамата председатели, а поради това – и двете върховни съдилища и техните съдии, на недопустима външна намеса и натиск от страна на изпълнителната власт, разследващите органи и прокуратурата, в нарушение на обективната независимост на върховните съдилища и в стремеж за оказване на влияние върху техните решения.

Това заявяват десет организации в писмо до Европейската комисия, Комитета на министрите на Съвета на Европа и Венецианската комисия.  В него те правят анализ на предложенията на министъра на правосъдието Данаил Кирилов за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), които той публично представи в петък.

Десетте организации, подписали писмото до европейските институции, са Съюзът на юристите в България, чрез изпълнителното си бюро, Български адвокати за правата на човека, Центърът за либерални стратегии, Институтът за пазарна икономика, Българският хелзинкски комитет, Българският институт за правни инициативи, Съюзът на съдиите, Програма „Достъп до информация“, Антикорупционният фонд и Центърът за независим живот.

Те излагат разликите между статута и положението на главния прокурор и председателите на върховните съдилища и анализират препоръките на Венецианската комисия и тази на Съвета на министрите на Съвета на Европа след осъдителното решение срещу България по делото „Колеви“.

Десетте организации критикуват изначално идеята за еднакъв ред за започване на разследване срещу тримата големи. „Необходимостта от такъв специален ред по отношение на председателите на върховните съдилища не е обоснована, тъй като няма основания и не се твърди, че общият ред е неприложим спрямо тях, заявяват те.

Повече подробности по темата четете тук.

Изборът на нов главен прокурор ще е на 24 октомври, номинации – до 29 юли

Изборът на нов главен прокурор ще се състои на 24 октомври. Номинации ще се правят най-късно до 29 юли. Процедурата започва на 15 юли. Това реши днес Пленумът на Висшия съдебен съвет, който прие хронограма за провеждане на избора.

Първоначално Прокурорската колегия беше предложила изборът да бъде на 14 ноември. Но днес кадровиците решиха, че не трябва да се чака изтичането на двумесечения срок, в който концепциите да „стоят“ на сайта на Висшия съдебен съвет и след това да се изготвят становищата за професионалнионалните и нравствени качества на кандидатите и да се взема решение за допустимостта на номинираните.

Председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков изрази надежда да има избор още при първата процедура, защото така ще има възможност и за приемственост. Главният прокурор Сотир Цацаров подкрепи становището, като добави, че именно това е причината да бъде предложено откриването на процедурата да бъде на 15 юли.

Следват четири заседания на Пленума на ВСС, на които може да се издигат кандидати за поста главен прокурор. Те ще се проведат на 18, 22, 25 и 29 юли. Номинираните трябва да представят своите концепции до 12 август.

Повече подробности по темата четете тук.

Върховни съдии поискаха отмяна на „биещи се“ текстове от ГПК и АПК

В основата на делото е противоречието в практиката дали трябва да бъде отменен индивидуален административен акт, издаден по силата на обявен впоследствие за противоконституционен закон

Две ключови разпоредби от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Административнопроцесуалния кодекс (АПК) да бъдат обявени за противоконституционни поиска състав на Върховния административен съд (ВАС), защото според него едновременното им съществуване противоречи на принципа на правовата държава, а приложението на едната в административния процес на практика е невъзможно.

Става въпрос за правилото в АПК (чл. 142, ал. 1), че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му и това в ГПК (чл. 229, ал. 1, т. 6), че когато Конституционният съд (КС) допусне до разглеждане дело, по което се оспорва приложим по делото закон, процесът се спира, за да изчака решението.

Основният проблем, който се поставя пред административните съдилища, е какви са последиците от произнасянето на КС, когато той обяви за противоконституционен закон, въз основа на който е издаден индивидуален административен акт (ИАА). Дали отмяната на закона е основание за отмяна и на ИАА, или напротив – последният е законосъобразен, тъй като при издаването му отмененият по-късно от Конституционния съд закон е бил действащ.

Повече подробности по темата четете тук.

Прокуратурата разследва надплатените партийни субсидии, разпореди надвзетото да се върне

Прокуратурата започва разследване срещу служители от Министерството на финансите (МФ) за разпределянето на държавната субсидия за партии и коалиции в нарушение на закона. Освен това държавното обвинение разпореди надвзетите суми да бъдат възстановени.

Върховната административна прокуратура (ВАП) приключи проверката за това дали партии и коалиции са били законно субсидирани. Тя е събрала данни за извършени престъпления от служители в МФ и е сезирала Върховната касационна прокуратура, която да разпореди провеждането на разследване по случая.

На 22 май държавното обвинение се самосезира след изнесена информация в „Шоуто на Слави“ по бТВ. Според тяхно разследване за 2018 г. Министерството на финансите е трябвало да отпусне 32 128 844 лв. държавна субсидия за парламентарно представените партии, които са получили общо 2 920 804 действителни гласове на последните избори за Народно събрание.

Вместо това, финансовото ведомство е отпуснало с 6 519 540 лв. повече и е раздало общо 38 648 384 лв. субсидия на шест партии, което на практика означава, че един глас е оценен на 13.23 лева.

От „Шоуто на Слави“ твърдят, че завишените суми са се получили, след като към броя на действителните гласове за всяка от тези партии са прибавени и останалите гласове, подадени за всички партии, коалиции, независими кандидати, онези, които са отбелязали, че не подкрепят никого, които са 3 513 490.

Така в крайна сметка се получава и сумата от 38 648 384 лв., която Министерството на финансите е раздало миналата година. Проверката на ВАП е установила, че изнесеното отговаря на истината.

Повече подробности по темата четете тук.

Делото „Сградна инсталация“ ще чака съда в Люксембург

Състав на Върховния административен съд, ръководен лично от председателя му Георги Чолаков, спря делото за т. нар. такса сградна инсталация, за да изчака произнасянето на Съда на Европейския съюз по две преюдициални запитвания.

Предмет на делото във ВАС е приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването. С него всъщност се регламентира методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост. А граждани оспорват частта, в която се предвижда, че количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект.

В хода на делото върховните съдии Георги Чолаков, Нина Докторова, Румяна Монова, Кремена Хараланова и Владимир Първанов са установили, че две български съдилища са се обърнали към съда в Люксембург с въпроси, чийто отговор пряко касае въпроса с т. нар. „такса сградна инсталация“.

Районният съд в Асеновград и Софийският районен съд са попитали Съда на ЕС дали българската правна уредба на топлоснабдяването е съвместима с Директива 2011/83/ЕС/2/, както и с Директива 2006/32/ЕО83/ и Директива 2012/27/ЕС/4/.

Повече подробности по темата четете тук.

Гражданско или търговско е дело между гражданин и строителна фирма за проблемен ремонт

дело, лесидрен

От отговора зависи кои искове ще бъдат допускани за разглеждане от върховните съдии

Гражданско или търговско е дело с предмет правоотношения, възникнали по договор за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие и какъв е прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение по делото?

По този въпрос да бъде постановено тълкувателно решение предлага състав на Върховния касационен съд (ВКС), тъй като е установил, че практиката е изключително противоречива.

Върховните съдии Светла Цачева, Албена Бонева и Боян Цонев е трябвало да се произнесат дали да допуснат до касация дело, което колегите им Симеон Чаначев, Александър Цонев и Филип Владимиров са отказали да разгледат по същество, тъй като са приели, че е търговско, а предметът му е под 20 000 лв.

Делото е на жена, наела строителна фирма да ѝ ремонтира имота, която търси обезщетение от 15 000 лв. за загубите, които е претърпяла от неизпълнението. Сумата, която претендира, е това, което самата тя е платила на купувач, с когото е имала сключен предварителен договор за продажба на имота – обаче в ремонтиран вид, но след забавянето на строителите, той се провалил и тя е била принудена да върне задатъка, който е получила, в двоен размер.

Строителната фирма пък е предявила насрещен иск за малко над 15 000 лв. – на толкова твърди, че възлиза неизплатено ѝ възнаграждение по договора (за извършени и приети от възложителката ремонти дейности), търси и обезщетение от 5000 лв. (в размер на законната лихва).

След отказа на първия състав на ВКС да допусне делото до разглеждане, казусът стига до Цачева, Бонева и Цонев. Те установяват, че по въпроса дали такива дела са граждански или търговски, който е съществен за достъпа до касационно правосъдие, има най-разнородна практика на ВКС.

Повече подробности по темата четете тук.

За игнорирането на закона от държавния енергиен регулатор

Комисията за енергийно и водно регулиране постанови Решение № Ц-14/03.04.2019 г. в явно противоречие с влязло в сила решение на Върховния административен съд

ВЕИ производителите, за които през 2011 г. бяха въведени ограничения от държавния енергиен регулатор за изкупуваната по преференциални цени електроенергия, потърсиха по съдебен път възстановяване на нереализираните си приходи и пропуснати ползи.

През изминалата година върховните магистрати окончателно отмениха Решение № Ц-5/20.02.2015г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), което преповтаря изцяло съдържанието на издадения през 2011 г. и отменен на две поредни съдебни инстанции административен акт, а именно Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г., с което КЕВР въвежда критерий, извън нормативно установените, за групиране на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, в случая на ВЕЦ под 10 МВт, въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г. и за определяне на преференциалните цени за изкупуване на произведената от тях електрическа енергия.

Окончателно отмененият от Върховния административен съд на 17 декември 2013 г.  административен акт бива преповторен от регулатора през 2015 г., т.е. година и два месеца след окончателната съдебна отмяна на предходното  решение. Критерият „съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт“, както е въведен с отменения последващ административен акт или „водноелектрически централи под 10 МВТ, въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г.“, както е въведен с първоначалния административен акт, не е регламентиран в закона и комисията няма правомощие да го прилага при ценообразуването на преференциални цени.

Повече подробности по темата четете тук.

Архив
Поверителност
https://apis.bg/bg/privacy-notice-bg