Архив на ‘Съдебна власт’

Шефът на НОИ-Силистра е разследван за схема с източване на пенсии

Шефът на НОИ-Силистра Милен Пенчев е разследван за участие в схема за източване на бюджета с фалшиви документи за получаване на максимални пенсии.

Това съобщи зам.-главният прокурор Иван Гешев пред „Нова телевизия“. В Силистра продължава акцията на Специализираната прокуратура.

Схемата включвала получаване на неистински документи за стаж от най-тежките категории труд, като тези в минната индустрия, благодарение на които се получава максимална пенсия, обясни Гешев. Възнаграждението било 10 000 лева и член на групата задържал дебитната карта, на която клиентът започва да получава пенсията, докато по нея не се натрупа тази сума. След това картата била връщана на получателя. По думите на зам.-главния прокурор, схемата работела от години.

Главният секретар на МВР Ивайло Иванов каза, че Пенчев е сред десетината задържани до момента, но по-късно ще стане ясно на колко от тях ще бъдат повдигнати обвинения.

Повече подробности по темата четете тук.

Съдът отмени избора на Димитър Танев за председател на Нотариалната камара

нотариус

Върховният административен съд (ВАС) отмени избора на Димитър Танев за член на съвета на нотариусите и за председател на камарата. Решението е на петчленен състав и е окончателно.

Става дума за решението на Общото събрание, с което преди три години – на 27 февруари 2016 г. за членове на ръководството на гилдията бяха избрани Танев и Камен Каменов. Т.е. окончателното произнасяне на ВАС идва дни преди края на мандата на Танев и избора на ново ръководство на камарата.

Делото пред ВАС е образувано по жалба на бившия председател на Съвета на нотариусите Красимир Катранджиев.

„Петчленният състав смята, че нотариусите Димитър Танев и Камен Каменов са били членове на Съвета на нотариусите два пълни и един непълен последователни мандата, поради което изборът им за членове на Съвета на нотариусите за четвърти последователен път е в нарушение на ограничението, което е предвидено в чл.62, ал.3, т.2 от ЗННД“ – обясниха от ВАС.

В мотивите си петчленният състав на съда – Татяна Хинова (председател и докладчик), Нина Докторова, Галина Матейска, Румяна Монова и Тодор Петков, изтъква, че Димитър Танев и Камен Каменов са били избрани за членове на Съвета на нотариусите през 2007 г. и през 2010 г., т.е. два последователни мандата, на трети последователен нямат право по закон.

Повече подробности по темата четете тук.

Да се създаде „Съдебна служба по подготовка на делата“, която да разтовари съдиите от елементарни правни действия, предлага ресорната комисия

Съдебните помощници да поемат размяната на книжата и пращането на призовки и съобщения, а съдията да се занимава с делото само при преценка на редовността на исковата молба или жалбата, насрочването му и изписване на крайния акт. Такова предложение прави комисията „Съдебна администрация“ към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, което  е било предоставено и на „Лекс.бг“ в отговор на запитване.

Членовете ѝ поставят пред колегията на обсъждане идеята у нас да се възприеме концептуално различен подход към ролята на съдебния помощник, като предлагат тя да бъде подложена на широка дискусия сред съдиите, така че да се приеме работещ за българската съдебна система модел за правомощия, назначаване и обучение на помощниците.

„Предложението е да се обособи истинска специализирана администрация, на която да бъдат възложени функции по движение на съдебните книжа, така че съдията да се занимава  с делото при постъпването му (за преценка на редовността на исковата молба или жалбата), при насрочването му и за написване на крайния съдебен акт. Фазата по размяна на книжата и връчването на съобщения и призовки да се възложи на съдебен помощник, при точно разписани правомощия“, обясняват предложението си от комисията „Съдебна администрация“ и подчертават, че за целта трябва да се прецизира и проведе обучение на помощниците за приложението на правилата за призоваване и моделите на връчване.

Повече подробности по темата четете тук.

Как дело за грабеж на телефон се точи 15 години

Дело за грабеж на мобилен телефон е разследвано над 8 години, а после „прекарва“ още 7 в съдебна фаза, само за да бъде прекратено заради изтичане на абсолютната давност. За казуса съобщи Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС), който констатира драстично забавяне на правосъдието.

Предмет на грабежа занимавал 15 години прокуратурата и съда е мобилен телефон „Сименс S 45” – модел от 2001 г. Делото за него е започнало през май 2003 г. и е приключило през юли 2018 г. Тогава Софийският градски съд е отменил присъда на районния съд, а делото е било прекратено поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване.

Проверяващите са установили, че само разследването по това дело е продължило повече от 8 години, през които 4 пъти е спирано, защото не можел да бъде открит за разпит важен свидетел. След това 2 пъти било връщано за отстраняване на съществени процесуални нарушения, а прокурорът пък се произнасял след 5 месеца, вместо в законния едномесечен срок.

Повече подробности по темата четете тук.

Изслушването на кандидатите за европейски прокурор ще е на 18 февруари, ще се излъчва онлайн

На 18 февруари ще се проведе публичното изслушване на кандидатите за европейски прокурор, което ще бъде излъчвано онлайн. Събеседването ще е в сградата на Висшия съдебен съвет и ще започне в 10 часа.

Допуснатите кандидати до втория етап от подбора са осем. Това са:

  1. Божидар Джамбазов – прокурор във Върховната касационна прокуратура
  2. Сава Петров – прокурор във Върховната касационна прокуратура
  3. Бойко Атанасов – следовател следствения отдел на Софийската градска прокуратура
  4. Дария Христова – следовател в следствения отдел в Окръжна прокуратура – Пловдив
  5. Десислава Пиронева – прокурор в Софийската градска прокуратура
  6. Елка Ваклинова – прокурор в Софийската градска прокуратура
  7. Светлана Шопова-Колева – прокурор в Софийската градска прокуратура
  8. Теодора Георгиева – съдия в Административен съд София-град.

При изслушването кандидатите трябва да представят опита си в областта на финансовите разследвания и международното съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси и да отговарят на въпроси, поставени от членовете на комисията. Ще бъде извършена и преценка на степента на владеене на английски език.

Според Регламента за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейската прокуратура, всяка държава трябва да представи трима кандидати за позицията на европейски прокурор.

Повече подробности по темата четете тук.

Фирма осъди парламента и Агенцията за приватизация за 120 000 лв.

Бившето държавно предприятие „Изгрев“ осъди Народното събрание и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) да му платят обезщетение от 120 000 лева. Софийският градски съд прие, че двете институции са нарушили правото на Европейския съюз и така са причинили вреди на приватизираното дружество.

В основата на казуса стои отмененият през май 2015 г. §8 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Той даваше възможност на държавата чрез АПСК да учреди законна ипотека върху имуществото на приватизираното дружество за неизпълнени задължения на купувача по договор, сключен на основание чл.25 от стария Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.

Парламентът отмени §8 едва след като Европейската комисия започна наказателна процедура срещу България заради разпоредбата, защото тя погазва правото на свободно движение на капитали и може да засегне всеки бъдещ инвеститор. Така възможността да се учредява ипотека върху имуществото на приватизирано дружество за неизпълнени задължения на купувача действа в продължение на 8 години след влизането на страната ни в ЕС. За §8 беше сезиран и Конституционният съд, който не се наложи да се произнася по него, заради отмяната на текста от Народното събрание.

Повече подробности по темата четете тук.

И Апелативен съд – София отхвърли иска на Министерството на културата за неустойка по ремонта на Ларгото

И Апелативен съд - София отхвърли иска на Министерството на културата за неустойка по ремонта на ЛарготоВъззивните съдии смятат, че претенциите на културното ведомство са неоснователни, тъй като след извършения ремонт е приело обекта без никакви забележки

Тричленен състав на Апелативен съд – София с председател Галина Иванова и членове Васил Христакиев и Светла Станимирова потвърди решението на Софийски градски съд (СГС), с което не е уважена претенцията на Министерството на културата за изплащане на неустойка от изпълнителя на ремонта на Ларгото заради забавена работа.

От решението на апелативните съдии от 7 февруари 2019 година става ясно, че комисията по приемането на строежа, която през януари 2016 година е приела Ларгото без никакви забележки дори е записала в документите си следното: „Приемаме, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл.169,ал.1 и 3 от ЗУТ, условията на договорите за строителство и че наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство. НЯМА недостатъци; НЕ Е НЕОБХОДИМО определяне на срок за отстраняване на недостатъци.“

Повече подробности по темата четете тук.

Знанието на купувача за увреждане на кредитор с предварителен договор се преценява към сключването му

Знанието на купувача за увреждането на кредитор с прехвърляне на недвижим имот с предварителен договор от длъжника, следва да се преценява към момента на сключване на договора, а не към момента на влизане в сила на решението, с което е обявен за окончателен. Това постанови състав на Върховния касационен съд в решение по чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс.

Върховните съдии Веска Райчева (председател), Светла Бояджиева (докладчик) и Ерик Василев са се произнесли по казус от  Пловдив. Той е допуснат до касация именно заради въпроса дали при предявен иск по чл.135 от Закона за задълженията и договорите за обявяване за относително недействителен предварителен договор, обявен за окончателен по реда на чл.19 ал.3 ЗЗД, знанието на купувача за увреждането на кредитора с продажбата трябва да се преценява към момента на сключване на предварителния договор или към момента на влизане в сила на решението по чл.19 ал.3 ЗЗД.

Предмет на делото е продажбата на гараж в Пловдив. Предварителният договор за нея е с дата 3 декември 2007 г. С него двама съпрузи се задължават да прехвърлят гаража на трето лице срещу 12 000 лв., повечето от които е записано, че са платени при сключването му. Договорът е обявен за окончателен с решение на Пловдивския районен съд, което е влязло в сила на 4 август 2011 г.

Пет месеца по-рано обаче на 27 януари 2011 г. влиза в сила присъда срещу единия от съпрузите-продавачи. Той е осъден за причиняване на смърт при трудова злополука, която се е случила на 22 февруари 2008 г. На сина на починалия при нея мъж е присъдено обезщетение от 50 000 лв. Именно той е кредиторът, който иска спрямо него договорът за продажбата на гаража да бъде обявен за недействителен. Той твърди, че предварителният договор е антидатиран и реално е сключен на 7 декември 2010 г. Това е датата, на която купувачът по него е завел делото за обявяването му за окончателен. В началото на същата година е постановена и първоинстанционната осъдителна присъда срещу продавача.

Повече подробности по казуса четете тук.

КПКОНПИ е донесла на държавната хазна над 6 милиона лева

От Комисията започват работа по нов механизъм, с който отнетите в полза на държавата имоти да се предоставят за обществени нужди

По данни на Националната агенция по приходите (НАП) за третото тримесечие на 2018 г., предоставена на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) по линия на междуинституционалното сътрудничество, реализираните през 2018 г. имоти, отнети от КПКОНПИ, са донесли на бюджета 6 603 000 лв. Отнетите в полза на държавата имоти и автомобили са донесли 90% от общите приходи от реализация на имущество от НАП.

От Агенцията отчитат повишен дял на имотите, отнети от КПКОНПИ, като през 2015 г. те са били 31% от продажбите, през 2016 г. – 40% от продажбите, а през 2017 г. са достигнали 55%.

Най-голям дял в тази сума има хотел „Танне“ в Банско, който е продаден за 3 189 799 лв. без оборудването. Имотът беше отнет в полза на държавата от КПКОНПИ през 2017 г. от немския гражданин Манфред Дийл. Той се споразумя с прокуратурата, след като в Германия бе осъден за присвояване на пари, които впоследствие е изпрал в България. В хода на съдебните дела за отнемане бяха направени два неуспешни опита за продажба на хотела от частни съдебни изпълнители заради задължения към кредитори. През 2012 г. тръжната цена е била 1 043 100.00 лв., а през 2017 г. – 1 744 200.00 лв.

Още 907 000 лв. е донесла на хазната пететажна сграда на територията на общ. Несебър, отнета през 2014 г. от сириеца Талеб Сабуни, който има присъда за изнудване. За 507 940 лв. са продадени четири от имотите, отнети през 2017 г. от Веселин Наковски, с присъда за рекет.

Повече подробности по темата четете тук.

Вложителят в КТБ, стигнал до Люксембург, осъди БНБ за 1836 лв.

Централната банка в нарушение на директива на ЕС е забавила изплащането на гарантираните депозити, постанови Административният съд във Варна

Вложителят във фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ) Николай Кантарев, заради чието дело срещу Българската народна банка (БНБ) беше сезиран Съдът на Европейския съюз, е осъдил централната банка да му плати 1835,72 лв.

Административният съд във Варна прие, че БНБ е нарушила правото на ЕС, като е забавила решението за обявяване на депозитите в КТБ за неналични. То пък доведе до това, че изплащането на гарантираните влогове започна едва на 4 декември 2014 г. Според съда депозантите е трябвало да започнат да получават парите си от Фонда за гарантиране на влоговете в банките още на 25 юли 2014 г.

Съдията по делото Искрена Димитрова приема, че забавянето на БНБ в разрез с правото на ЕС е продължило от 25 юли 2014 г. до 6 ноември 2014 г., когато беше отнет лицензът на КТБ и реално беше задвижена процедурата по изплащане на гарантираните депозити. Обезщетението, което присъжда на Николай Кантарев, всъщност е разликата между законната лихва за забава за този период и начислената по влога му.

Повече подробности по темата четете тук.

Архив