Архив на ‘Съдебна власт’

Конституционният съд обяви за противоконституционни две разпоредби от НПК, важни за защитата на гражданите

Нa  днeшнoтo cи зaceдaниe, в cъcтaв  oт 10 cъдии,  Koнcтитyциoнният cъд e  oбяви зa пpoтивoĸoнcтитyциoнни  двe paзпopeдби oт Haĸaзaтeлнo пpoцecyaлния ĸoдeĸc,  двe иcĸaния e oтxвъpлил ĸaтo нeдoпycтими, a зa ocтaнaлитe  нe e нaмepил пpoтивopeчия c Koнcтитyциятa. Bиcшият aдвoĸaтcĸи cъвeт apгyмeнтиpaнo бe aтaĸyвaл нaд 20 тeĸcтa oт нoвия HΠK.
Cъдът  пpизнaвa зa пpoтивopeчaщa  нa Koнcтитyциятa  paзпopeдбaтa нa чл.  247 в  aл. 1, т. 3 oт HΠK,  ĸoятo coчeшe, чe  paзпopeдитeлнoтo зaceдaниe ce oтлaгa в  cлyчaитe  пo чл. 94, aл. 1, ĸoгaтo зaщитaтa e зaдължитeлнa, нaпpимep –  oбвиняeмият e нeпълнoлeтeн, cтpaдa oт физичecĸи или пcиxичecĸи нeдocтaтъци и нe мoжe дa ce зaщитaвa caм,  дeлoтo e зa пpecтъплeниe, зa ĸoeтo ce пpeдвиждa лишaвaнe oт cвoбoдa нe пo-мaлĸo oт дeceт гoдини или дpyгo пo-тeжĸo нaĸaзaниe дp.  Ceгa тoвa зaceдaниe  пpoтичa бeз aдвoĸaт,  aĸo тoй нe мoжe дa ce яви,  a ĸлиeнтът мy нe e зacтpaшeн oт тeжĸo нaĸaзaниe или нямa нeдъзи.
Cлeд  днeшнoтo peшeниe нa cъдa, paзпopeдитeлнoтo зaceдaниe щe мoжe дa ce oтлaгa,  ĸoгaтo зaщитниĸът oтcъcтвa, a нe caмo в cлyчaитe нa зaдължитeлнa зaщитa.
Cъдът e oбявил зa пpoтивoĸoнcтитyциoннa  и нoвaтa paзпopeдбa нa чл. 351, aл. 2,  ĸoятo нe дoпycĸaшe в  ĸacaциoннaтa жaлбa и пpoтecт дa ce пpaвят възpaжeния зa cъщecтвeни нapyшeния нa пpoцecyaлнитe пpaвилa в дocъдeбнoтo пpoизвoдcтвo. Зaнaпpeд aдвoĸaтитe щe мoгaт дa aтaĸyвaт пpoпycĸитe нa дocъдeбнoтo пpoизвoдcтвo и пpeд виcoĸитe инcтaнции нa cъдa.

Повече подробности по темата четете тук.

ВСС проучва възможностите за задължителна медиация и арбитраж по дела

Съдии и центровете по медиация и спогодби да дадат предложения за това по кои съдебни спорове медиацията да стане задължителна чрез законодателни промени. Становищата ще бъдат изискани от комисията по натовареност към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет като това е поредната мярка за разтоварването на съдилищата в страната. Това стана ясно след среща на членове на съвета с представители на експертната мисия на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка.

Освен за медиацията, комисията ще пита магистрати и за идеи по кои дела пък арбитражът да стане задължителен.

Въпросите ще бъдат отправени както до граждански, така и до наказателни съдии, защото и по някои видове наказателни дела, например при домашно насилие може да се използва медиатор, обясни Даниела Марчева, председател на комисията по натовареност към СК на ВСС.

През юли Съветът по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на съдебната реформа към правосъдното министерство трябваше да обсъди промени в института на медиацията, но въпросът беше отложен. Националната асоциация на медиаторите подготви становище, в което се казва, че потенциалът на този метод не се използва пълноценно от спорещите, от съда и от прокуратурата.

От организацията предлагат използването на медиация по наказателни дела изрично да се регламентира в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), а провеждането на първа среща с медиатор да стане задължително по някои граждански и търговски спорове, като страните поне да бъдат информирани за възможностите на тази процедура.

Повече подробност по темата четете тук.

Четирима нови съдии встъпват в длъжност в Съда на Европейския съюз

Четирима нови съдии встъпват в длъжност днес на тържествено заседание на Съда на Европейския съюз.

На церемонията ще бъде подновен и мандатът на осем от действащите съдии, сред които е и Александър Арабаджиев. Заедно с него през следващите шест години правораздавателната си дейност в съда в Люксембург ще продължат Jean-Claude Bonichot, Thomas von Danwitz, Carl Gustav Fernlund, Egils Levits, Constantinos Lycourgos, Jiří Malenovský и Alexandra Prechal.

До 2024 г. е и мандатът на новите четирима в СЕС. Те са Lucia Serena Rossi, която встъпва на мястото на Antonio Tizzano, Irmantas Jarukaitis (на мястото на г-н Egidijus Jarašiūnas), Peter George Xuereb (на мястото на Anthony Borg Barthet)и Nuno José Cardoso da Silva Piçarra (на мястото на José Luís da Cruz Vilaça).

В съда през следващите шест години остават и генералните адвокати Yves Bot и Maciej Szpunar. От днес към тях се присъдиняват двама нови генерални адвокати. Те са Giovanni Pitruzzella и Gerard Hogan.

Новоназначените съдии ще положат клетва на тържествено заседание днес. От съда в Люксембург огласиха кратки професионални биографии на новите попълнения в състава му.

Повече подробности по темата четете тук.

СЪДЪТ В ЛЮКСЕМБУРГ: България да уреди как се търси отговорност от държавата за нарушаване на правото на ЕС

България трябва да установи във вътрешния си правов ред процедура, по която да бъде търсена отговорност от държавата за нарушаване на правото на Европейския съюз. Това е един от изводите в едно от най-чаканите решения по преюдициални запитвания, отправени от български съд до Люксембург (решението прочети тук).

Заради него от година и половина е спряно и съвместното тълкувателно дело №2/2015 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, което трябва да отговори на два основни въпроса: кои съдилища у нас – общите или административните, са компетентни да гледат дела за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС и по кой ред – Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) или Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), трябва да го правят.

В решението си Съдът на ЕС не дава отговор дали върховните съдии трябва да предпочетат ЗОДОВ, или ЗЗД за осъществяване на отговорността за държавата от вреди, причинени от нарушаване на правото на съюза. Той обаче на първо място заявява, че тъй като процедурата и компетентният орган в този случай не са уредени от правото на ЕС, то това трябва да бъде направено от българския законодател.

Повече подробности по темата четете тук.

Изготвиха помагало за установяване и обезпечаване на незаконно придобито имущество в чужбина

Изготвиха помагало за установяване и обезпечаване на незаконно придобито имущество в чужбина

Практически насоки за прокурорите, разследващите полицаи и агентите относно установяването, проследяването и обезпечаването в чужбина на имущество, придобито от престъпна дейност, издава Прокуратурата на Република България. Изданието се публикува в рамките на Специфична цел 3: „Изпиране на пари“ на проект „Повишаване на интегритета и мотивацията на прокурорите и справяне с новите предизвикателства в организираната престъпност“, изпълняван от прокуратурата, с финансова подкрепа от Швейцария, чрез Тематичен фонд „Сигурност“ на Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Ръководител на проекта е бившият административен ръководител на Апелативната специализирана прокуратура Даниела Попова, а сред авторите на насоките са прокурорите Иванка Которова, Стелияна Атанасова, Росица Слабакова и Камен Михов. В проекта участие са взели експерти от ГДБОП, дирекция „Финансова сигурност“ към ДАНС, МВР и КПКОНПИ.

Помагалото цели да помогне методически на прокурори, разследващи полицаи и агенти за повишаване на квалификацията и успеваемостта им при разследване на пране на пари зад граница.

На първо място изданието изяснява понятията за „имущество“ придобито от престъпна дейност, „замразяване“, „изземване“ и „конфискация“ според международните актове, след това описва правната рамка за международно сътрудничество и нужните действия на прокурора по налагане на обезпечителни мерки по ЗМИП и НПК. В насоките се съдържа и сравнителен анализ между „гражданската конфискация“ и конфискацията по НК, описан е и международният опит при осъществяване на международна правна помощ. Като добра практика е посочен опитът на Швейцария в борбата с изпирането на пари и отнемането на незаконно придобито имущество.

Повече подробности по темата четете тук.

ВСС образува поредна дисциплинарка срещу столична съдийка, вече наказана за забавени дела

софийски районен съд

Поредно дисциплинарно производство срещу Йорданка Ваклева от Софийския районен съд (СРС) беше образувано днес от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Предложението за това бе отправено от председателя на СРС Александър Ангелов. За членове на дисциплинарния състав бяха избрани Боян Магдалинчев, Олга Керелска и Боряна Димитрова.

Ваклева не за първи път е предложена за наказание. През април 2017 г. колегията я наказа с понижаване на заплатата с 20% за една година, защото бавела изписването на делата си.

Два месеца по-късно тогавашният председател на Софийския градски съд Калоян Топалов поиска нейното уволнение заради драстични забавяния. Пропуските в работата на Ваклева бяха открити при проверка на Инспектората към ВСС.

От обобщената информация става ясно, че към януари 2017 г. тя е имала над 240 дела с просрочени решения без постановен съдебен акт, като по някои от тях забавянето достигало 5 години. Извършената от ИВСС проверка по срочната книга на съдия Ваклева установила и несъответствие в датите на съдебните актове, което предизвикало съмнение за антидатиране при обявяването им. Така се създавали и неясноти за действителната дата на съдебния акт и сроковете за оспорването му. Нещо повече, имало и подадено заявление в Европейския съд по правата на човека в Страсбург във връзка със забавено производство по дело на доклад на съдия Ваклева. Дисциплинарното производство по това предложение на Топалов все още не е приключено от СК на ВСС, когато идва и днешното предложение от Александър Ангелов.

Повече подробности по темата четете тук.

Мая Манолова атакува в Конституционния съд шест промени в АПК

мая манолова

След президента Румен Радев и депутатите от БСП днес и омбудсманът Мая Манолова атакува в Конституционния съд някои от промените в Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Те бяха обнародвани на 18 септември 2018 г.

Манолова иска да бъдат обявени за противоконституционни вече оспорени от държавния глава и левицата разпоредби – за новите такси за касационно обжалване, както и за въвеждането на едноинстанционен съдебен контрол по три вида дела.

В искането си до КС Манолова започва с таксите, като атакува не само тези за касационно обжалване, а и тези за частни жалби и за отмяна на влезли в сила решения.

Тя заявява, че новите размери на таксите не отговарят на реалното увеличение на доходите на гражданите и биха представлявали съществена пречка за защита на основните им права. „Още повече, че за да водят касационно производство, следва да заплатят и разходи за представляващо ги лице със задължителна юридическа подготовка“, пише тя.

Манолова вижда противоречие между Конституцията и разпоредбата на АПК, която за първи път предвиди, че и държавните и общински органи ще плащат такса за касационно обжалване. Мотивът за промяната беше да се спре обжалването на всяка цена от администрацията на законосъобразни решения на първата инстанция, които са в полза на гражданите и бизнеса.

Манолова иска КС да обяви за противоконституционни и промените в Закона за достъп до обществена информация, в Закона за социалното подпомагане и в Закона за семейни помощи за деца, направени с преходните и заключителни разпоредби на АПК. С тях се предвиди, че някои дела няма да стигат до Върховния административен съд, а ще се гледат на една съдебна инстанция.

„Не е допустимо защитата на основни конституционни права да е с по-малък обем и интензитет от тази на други права или законни интереси“, пише Манолова.

Повече подробности по темата четете тук.

Председателят на КПКОНПИ очаква вълна от отрицателни становища до СЕС по преюдициалното запитване на СГС

Преюдициалното запитване на съдия Катерина Енчева от Софийския градски съд (СГС) до Съда на Европейския съюз (СЕС), което осигури замразяване на делото по иска на Антикорупционната комисия за „гражданска конфискация“ на имущество и активи за над 2,2 млрд. лв. на укриващия се от правосъдието фараон Цветан Василев, е неоснователно и може да доведе до негативни последици за европейското право. Това становище защити в интервю за Нова телевизия Пламен Георгиев, председател на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). Георгиев поясни, че Комисията, правителството и синдиците на КТБ са излезли с позиции пред СЕС, че питането на СГС е неоснователно, защото то противоречи на философията на Закона за гражданската конфискация, който позволява отнемане на имущество, без значение на изхода по наказателно производство срещу обекта на иска.

Пламен Георгиев очаква позицията на българската държава да получи подкрепа и от други страни членки на ЕС като Ирландия, Великобритания, Словакия и Словения. Той припомни, че и Германия е въвела миналата година процедура за „гражданска конфискация“ при наличието на данни за престъпления, свързани с организираната престъпност и прането на пари. „С това питане (на съдия К.Енчева-бел.ред.) рискуваме да прекъснем едни процеси, които текат в Европа за въвеждане на гражданска конфискация“, обясни Георгиев.

Повече подробности по темата четете тук.

ВАС със становища за противоконституционност на текстове от три закона

Пленумът на Върховния административен съд (ВАС) прие становища за противоконституционност на разпоредби от три закона – за банковата несъстоятелност, за съдебната власт и за частната охранителна дейност. Те ще бъдат изпратени до Конституционния съд (КС), който покани ВАС да вземе позиция по три дела, образувани по искания на други институции.

В заседанието на Пленума са участвали 81 от върховните съдии. Общо 79 от тях са приели, че противоречи на Конституцията текстът от Закона за съдебната власт (чл. 225, ал. 3), който предвижда, че еднократните обезщетения при напускане на магистрати с над 10-годишен стаж, не се изплащат веднага на тези от тях, срещу които има дела или дисциплинарки, а се „замразява“ до приключването им. Тя беше атакувана в КС от трима съдии от Върховния касационен съд – Веска Райчева, Светла Бояджиева и Ерик Василев. Според тях тя противоречи на основни принципи на Конституцията – че България е правова държава и че всеки има право на труд и възнаграждение, както и на определено обезщетение. Тримата върховни съдии твърдят, че за магистратите с висящи дела няма гаранции, че производствата срещу тях ще приключат в разумен срок и не е ясно колко време ще търпят вредите от неизплатено обезщетение.

От ВАС не съобщиха какви са мотивите на върховните съдии.

Повече подробности по темата четете тук.

Управляващите спешно криминализират производството на акцизни стоки без бандерол

До края на следващата седмица в парламента ще бъде внесен проект за промени в Наказателния кодекс (НК), с които да се криминализира и производството на акцизни стоки без бандерол. Това обеща правосъдният министър Цецка Цачева след среща с финансовия министър Владислав Горанов, главния прокурор Сотир Цацаров, вътрешния министър Младен Маринов и шефа на Агенция „Митници“ Георги Костов.

Искане за промяна в чл. 234 от НК направи миналата седмица главният прокурор по време на изслушване в парламентарната комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата. В действащия НК с от 1 до 6 години затвора се наказва само продажбата и държането на акцизни стоки без бандерол, но не и производството им.

„Законът не предвижда наказуемост за самото производство. Този детайл е колкото смехотворен, толкова и реален“, каза тогава Цацаров и допълни, че трябва да бъде криминализирано и приготовлението. Според него наказанията за нелегално производство на акцизни стоки трябва да е и по-високо от това за разпространението и държането им.

Повече подробности по темата четете тук.

Архив