Държавен вестник, брой 55 от 08.07.2025 г.
С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.
Връзките са към базата данни на Apis Web.
Архив на категория: Съдебна власт
Полезно в ДВ (бр. 53 от 1.07.2025 г.)
В новия брой на „Държавен вестник“ се обнародва Постановление № 107 от 26 юни 2025 г. за изменение и допълнение на Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с Постановление № 4 на Министерския съвет от 2006 г.
Минималните възнаграждения за правна помощ ще бъдат увеличени двойно, а максималните – последно актуализирани през 2021 г. – ще нараснат с 26%. За останалите възнаграждения ще се приложи корекция спрямо натрупаната инфлация, изчислена спрямо нивата от 2009 и 2015 година. Изключение е предвидено единствено за делата по Закона за защита срещу домашното насилие, при които възнаграждението за защита се увеличава от досегашните 100–180 лв. на 200–230 лв.
Новите възнаграждения ще влязат в сила от 1 октомври 2025 г.
В текущия брой се обнародва Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 3.08.2017 г. за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма.
Органите на съдебната власт разгласяват извършваните от тях процесуални действия в електронна форма по разбираем и достъпен начин чрез Единния портал за електронно правосъдие и официалните им интернет страници и при спазване на съответните изисквания за защита на личните данни.
Обнародва се Наредба за изменение на Наредба № Н2 от 2020 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство.
Със Закона за изменение и допълнение на ГПК, обнародван в ДВ, бр. 11 от 2023 г., беше извършена законодателна реформа на заповедното производство, която въведе воденето му като правило в електронна форма. Автоматизирането на заповедните производства налага да бъдат изменени образците на заявления за издаване на заповед за изпълнение с оглед осигуряване на необходимите структури от данни и връзките между тях.
Държавен вестник, брой 53 от 1.07.2025 г.
Държавен вестник, брой 53 от 01.07.2025 г.
С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.
Връзките са към базата данни на Apis Web.
СЕС разясни как се преценява дали пощенска услуга е универсална и се облага с ДДС
Съдът на Европейския съюз (СЕС) даде важни разяснения за освобождаването от облагане с ДДС на доставките на обществените пощенски служби след преюдициално запитване от Върховния административен съд (пълния текст на решението виж тук).
То е отправено по дело във ВАС по касационна жалба от шефа на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ срещу решение на Административен съд София- град (АССГ). С обжалваното решение е отменен ревизионен акт, с който на „Български пощи“ е начислен за довнасяне ДДС за услуги, които според органите по приходите неправилно са декларирани като „универсална пощенска услуга“, която е освободена от облагане с ДДС доставка (чл. 49 от ЗДДС и чл. 132, § 1, буква „а“ от Директива 2006/112).
Според органите по приходите доставените услуги не са универсална пощенска услуга и съответно не са освободени от ДДС, защото, макар „Български пощи“ безспорно да е лицензиран доставчик на универсална пощенска услуга, в случая са налице индивидуално сключени договори с потребители, а в някои от тях има условия, които променят характера на услугата (цени по-ниски от утвърдените от КРС за извършване на универсалната пощенска услуга, в т.ч. без да е доказано, че цената покрива разходите за извършването на услугите; уговорено е събирането и доставянето на пощенските пратки от/до адреса на клиента и др.).
Повече подробности по темата четете в Lex.bg.
Конституционният съд отмени текст от НК, третиращ неравно водачите, които шофират с отнета книжка
Конституционният съд единодушно „отмени“ текст от Наказателния кодекс, който третира неравно водачите, които шофират с отнета книжка.
Съдът обяви за противоконституционна ал. 3 на чл. 343в от НК, която предвижда до три години затвор и глоба за водачи, които шофират, след като книжката им е била временно отнета с принудителна административна мярка (пълния текст на решението на КС виж тук).
Конституционният съд беше сезиран от съдията от Софийския районен съд Христина Гарванска, която поиска разпоредбата на чл. 343в, ал. 3 от НК (виж тук) да бъде обявена за противоконституционна. Оспореният текст е приет от депутатите през 2016 г., като съдия Гарванска пише, че това е станало без мотиви и с нея шофьорите с ПАМ са третирани неравно, санкционирането им е произволно и е в нарушение на основни конституционни принципи.
Повече подробности по темата четете в Lex.bg.
Съдии поискаха КС да „отмени“ чл. 79б, ал. 2 ЗАНН: плащането на глобата не е отказ от обжалване
Конституционният съд (КС) да „отмени“ правилото в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), че плащането на 80% от глобата до 14 дни след налагането ѝ, слага край на делото срещу наказателното постановление. За това настояват трима съдии от Административен съд София-град (АССГ).
Красимира Милачкова, Боряна Бороджиева и Мариана Маркова са сезирали КС с искане за обявяване за противоконституционен чл. 79б, ал. 2 ЗАНН.
Те трябва да се произнесат по определението, с което Софийският районен съд е прекратил делото на шофьор на автобус, глобен с 500 лв. от „Автомобилна администрация“. Мъжът е обжалвал наказателното постановление, но междувременно дружеството, за което работи, е платило 80% от санкцията – 400 лв., за да може да освободи автобуса, който е бил спрян от движение (принудителна административна мярка, наложена от „Автомобилна администрация“). Шофьорът е турски гражданин и твърди, че не разбира български, не му е бил осигурен преводач и се е подписвал, където му посочат.
Повече подробности по темата четете в Lex.bg.
ВСС предлага мярка срещу „фалшива“ натовареност на въззивните съдилища
Когато дело, върнато от въззивния съд на първоинстанционния съд за изпълнение на указания, за поправка на грешка, допълване или тълкуване, и за произнасяне за произнасяне за разноските, се „качи“ отново във втората инстанция, то продължава под същия номер и със същия докладчик, без да се извършва ново разпределение.
Това предвижда проект за промени на Правилника за администрацията на съдилищата (ПАС), голяма част от които се отнасят до предстоящото на 1 юли 2025 г. централизирано разпределение на заповедните производства измежду всички районни съдии в страната (виж тук).
Проектът е публикуван за обществено обсъждане на сайта на Висшия съдебен съвет като срокът за изразяване на становища е до 4 юни (виж мотивите тук).
Повече подробности по темата четете в Lex.bg.
ВАС „премахна“ лимитите за лечение и от рамковия договор
Върховният административен съд (ВАС) отмени разпоредбите от Националния рамков договор за 2023 – 2025 г., които уреждаха т. нар. лимити за лечебните дейности.
Става дума за чл. 394; чл. 409, ал. 4, т. 2 и 3, и двете в частта „закупувани само в рамките на месечните стойности по приложение № 2 към договорите на изпълнителите на БМП“ и чл. 409, ал. 8 от НДР.
Решението на ВАС (пълния му текст виж тук) е следствие на това на Конституционния съд (КС), който миналата година отмени разпоредбата от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), която от 2019 г. забраняваше на болниците да се плаща за надлимитна дейност.
Съобразявайки изцяло мотивите на КС (можете да си ги припомните тук), върховните съдии приемат, че след обявяване на законовата уредба на лимитите за противоконституционна, свързаните с нея разпоредби в рамковия договор не могат да бъдат приложени и следва да бъдат отменени.
Повече подробности по темата четете в Lex.bg.
ВСС умува трябва ли да ограничи част от правомощията си след решението на СЕС
Кадровиците ще поискат становища от хабилитирани преподаватели за последиците от произнасянето на съда в Люксембург и спешна среща с депутати
Трябва ли да спрат изборите на административни ръководители, назначенията на магистрати в конкурсни процедури, одобряването на атестации и произнасянето по дисциплинарните производства, защото в най-сериозна степен засягат независимостта на съдиите, прокурорите и следователите? Тези въпроси си задават членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) след решението на Съда на Европейския съюз, с което той прие, че оставането на инспекторите от ИВСС на постовете им след края на мандата им, без това да е предвидено изрично в закон, както и без ясен краен срок, нарушава независимостта на съда (повече за решението виж тук).
В началото на днешното заседание на Пленума на ВСС Атанаска Дишева предложи да бъдат обсъдени последиците от решението на съда в Люксембург по отношение на правомощията на съвета. „Би следвало да излезем с публична позиция или становище, включително и с призив към Народното събрание, което в изключително кратък срок да изпълни това, което е дадено като възможност в решението на СЕС, а именно да бъде създадена законодателна рамка, с която да бъде регламентирано точно и ясно при какви условия и за какъв период от време може да бъде прилагана тази заместваща мярка, която представлява изпълняване на правомощия от орган с изтекъл мандат“, каза Дишева.
Повече подробности по темата четете в Lex.bg.
Първо СЕС или първо КС – съдия прати на „проверка“ в съда в Люксембург изисквания за сезиране на Конституционния съд
Когато съдията е убеден, че една разпоредба противоречи на Конституцията и има съмнения, че противоречи и на правото на Европейския съюз към кого следва да се обърне – към Съда на ЕС (СЕС) или към Конституционния съд (КС)?
На този въпрос търси отговор от съда в Люксембург съдията от Софийския градски съд (СГС) Иво Хинов. Както е известно, с последните промени в Конституцията беше дадена възможност на всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива да се обърне към КС с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията. В серия от актове КС разясни на съдиите какви са изискванията за сезирането му.
Питането на Хинов е за хипотезата, при която съдията е сигурен за противоконституционността на дадена разпоредба, но се колебае дали тя противоречи на правото на ЕС. Ако съдът в Люксембург приеме да му отговори, е неизбежно да изследва цялостната логика в концепцията на КС за сезирането му от редовите съдии.
Повече подробности по темата четете в Lex.bg.