КС отказа да тълкува надзора за законност на главния прокурор

КС отказа да тълкува надзора за законност на главния прокурор

Kонституционният съд (КС) отклони искането на Министерския съвет за задължително тълкуване на обхвата на надзора за законност като правомощие на главния прокурор. Според КС питането, изготвено от правосъдния министър Крум Зарков, не съдържа аргументи за неяснота на конституционния текст, а по-скоро акцентира на неправилна практика по приложението му, включително от законодателя и от самата прокуратура.

Решението в тази му част е взето с девет гласа, а Янаки Стоилов го е подписал с особено мнение.

Същевременно, КС единодушно допусна до разглеждане втората част от питането на МС, с което се иска установяване на противоконституционност на чл. 145, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), която предвижда възможност обвинението да възлага на всякакви органи и институции да извършват ревизии в определен от прокурора срок при данни за „незаконосъобразни действия“, както и да се задейства тя не само при данни, че може да бъде извършено престъпление, но и каквото и да е „друго закононарушение“.

Повече подробности по темата четете в Капитал.

Държавен вестник, брой 85 от 25.10.2022 г.

Държавен вестник, брой 85 от 25.10.2022 г. С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка. Връзките са към базата данни на Apis Има още

Държавен вестник, брой 79 от 04.10.2022 г.

Държавен вестник, брой 79 от 04.10.2022 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Държавен вестник, брой 61 от 02.08.2022 г.

Държавен вестник, брой 61 от 02.08.2022 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

 

Има още

Полезно в ДВ (бр. 61 от 02.08.2022 г.)

В брой 61 на “Държавен вестник” се изменя и допълва Законът за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки.
Европейската бизнес статистика се регулира с Регламент (ЕС) № 2019/2152 на Европейския парламент и на Света от 27 ноември 2019 година за европейската бизнес статистика и за отмяна на 10 правни акта в областта на бизнес статистиката и Регламент (ЕС) за изпълнение № 2020/1197 на Комисията от 30 юли 2020 година за установяване на технически спецификации и правила по силата на Регламент (ЕС) № 2019/2152, които са в сила от 1 януари 2021 година. Осъществяването на статистическата дейност за вътресъюзната търговия със стоки на национално ниво се регулира със Закона за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки. Законът урежда организацията на дейността, функциите и правомощията на компетентните органи по осъществяване на статистическата дейност, както и системата „Интрастат“. Прилагането на Регламент (ЕС) № 2019/2152 и регламента за неговото изпълнение не налага съществени промени в осъществяване на статистическата дейност, функциите и правомощията на националните органи по събирането на данни за вътресъюзната търговия със стоки, както и в системата „Интрастат“.
Компетентните органи по осъществяване на статистическата дейност остават същите – Националният статистически институт, Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“. Функциониращата система за деклариране Интрастат ще продължи да е основният източник на статистическите данни за вътресъюзната търговия със стоки.

В текущия брой на ДВ се изменя и допълва Законът за младежта.
Основната цел на промяната е постигане на съответствие между законово установеното съдържание на Националната стратегия за младежта с установените практики при стратегическо планиране в Република България. Направената редакция ще гарантира пълнота и изчерпателност при изготвяне на бъдещите стратегически документи, което от своя страна ще повиши ефективността при изпълнението им и ще създаде възможност за
по-задълбочена оценка на осъществяваните политики. Допълването на съдържанието на стратегията ще гарантира по-задълбочено и пълно отразяване на нуждите и проблематиката на младите хора и младежките организации в страната. По-голямата яснота на етап планиране, ще повиши коефициента на ефективност в органите на изпълнителната власт отговорни за формирането на държавната политика за младежта

В този брой се изменя и допълва и Законът за хазарта.
В него е предвидено общият брой на пунктовете за залози на ДП “Български спортен тотализатор” да не надвишава 4000 за територията на страната.
Пунктовете за залози на държавното предприятие може да бъдат разполагани в железопътни гари, ав¬тогари, спирки на градския и междуградския транспорт, пазари, базари, тържища и други търговски обекти и върху прилежащите им площи, които са публична държавна или об¬щинска собственост. Пунктовете за залози на държавното предприятие може да бъдат раз¬кривани в съсобствени търговски обекти, без да е необходимо нотариално заверено писмено съгласие на всички техни съсобственици, в случай че те не са част от жилищни сгради или са обекти, в които осъществяват дейност платежни институции.
Регламентира се също организирането на хазартни игри от тотализатора чрез пунктове за приемане на залози и чрез устройства на самообслужване.

В брой 61 е публикувано и Решение № 10 от 26 юли 2022 г. по конституционно дело № 21 от 2021 г.
С него се обявява за противоконституционен § 23 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството и застрояването на Столичната община (обн., ДВ, бр. 31 от 10.04.2018 г.).

КС обяви за противоконституционни удължените срокове за отчуждаване на имоти в Столична община

Днес, 26 юли 2022 г., Конституционният съд се произнесе с решение по к. д. № 21/2021 г., с което единодушно обяви за противоконституционна разпоредбата на § 23 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството и застрояването на Столична община (ПЗР на ЗИДЗУЗСО, обн. ДВ, бр. 31 от 2018 г.).

С тази разпоредба всъщност само за Столична община бяха въведени специални срокове за отчуждаване на имоти за изграждане на държавни и общински обекти, различни от тези в Закона за устройство на територията (ЗУТ), които важат за всички останали имоти в държавата.

За изграждане на елементи от техническата инфраструктура ЗУТ предвижда 10-годишен срок за започване на отчуждаването. Но за София заради въпросния § 23 от ЗИД на ЗУЗСО на практика продължи да действа правилото, че „за обекти на техническата инфраструктура – за първостепенна улична мрежа, за метрополитена, за трамвайни и железопътни линии, за обекти на зелената система и за съоръжения за третиране на отпадъци“ срокът за започване на отчуждаването е 15 години. Т.е. за тези обекти в столицата срокът е 15 години, а навсякъде другаде в страната – 10 години.

Държавен вестник, брой 58 от 23.07.2022 г.

Държавен вестник, брой 58 от 23.07.2022 г. С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка. Връзките са към базата данни на Apis Web. За временен достъп проверете тук.   Има още

Държавен вестник, брой 57 от 22.07.2022 г.

Държавен вестник, брой 57 от 22.07.2022 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Държавен вестник, брой 33 от 29.04.2022 г.

Държавен вестник, брой 33 от 29.04.2022 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Държавен вестник, брой 26 от 01.04.2022 г.

Държавен вестник, брой 26 от 01.04.2022 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още