Адвокатурата изпрати в КС „отрязването“ на разноски за адвокат по спорове за пенсии и обезщетения от НОИ

При обжалване по административен ред жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита“. Това гласи чл. 120, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Разпоредбата означава, че от всеки, на когото се е наложило да обжалва разпореждането, с което му се отказва обезщетение за безработица, майчинство или болест или пенсия или пък му е определено в неточен размер, и за целта е наел адвокат, няма да си получи от държавата парите, които е платил, въпреки че администрацията доказано го е ощетила.

Става въпрос за разноските за адвокат за обжалване на десетки видове разпореждания пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ). Той е първата административна инстанция, през която трябва да се мине, за да се стигне до дело пред съд. И именно тази първа жалба е от ключово значение за успеха на гражданина да докаже правото си на обезщетение, помощ или пенсия.

 От 1 август 2023 г. обаче изготвянето ѝ вече е за сметка на ощетения осигурен или пенсионер, защото тогава влиза в сила актуалната редакция на чл. 120, ал. 2 КСО. Преди промяната ѝ тя предвижда точно обратното: „При уважаване на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него разноски и платеното възнаграждение за защита съразмерно на уважената част“.

Изменението в КСО е направено през Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. (виж тук) и е предложена от Министерския съвет.

Настоящата редакция на чл. 120, ал. 2 КСО уврежда права и законни интереси на едни от най-уязвимите групи в обществото ни – пенсионери; бременни жени и майки; лица, пострадали при трудови злополуки и други“, категоричен е Висшият адвокатски съвет (ВАдвС).

Той поиска Конституционният съд (КС) да я „отмени“, като заяви, че тя е „недопустима в една правова държава, в която защитата правата и законните интереси на тези уязвими групи е коституционноустановена и е държавен приоритет“ (пълния текст на искането виж тук). КС образува по искането на ВАдС дело №28/2024 г. и за докладчик по него беше определена Десислава Атанасова.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Държавен вестник, брой 59 от 12.07.2024 г.

Държавен вестник, брой 59 от 12.07.2024 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

 

 

Има още

Десислава Атанасова и Борислав Белазелков остават конституционни съдии, но не с пълен мандат

Двамата съдии Десислава Атанасова и Борислав Белазелков положиха клетва като членове на Конституционния съд от квотата на парламента на 26 януари

Новите конституционни съдии Десислава Атанасова и Борислав Белазелков остават в състава на Конституционния съд (КС), но не с пълен мандат от 9 години, както бе записано в решението на парламента за избора им, а с мандат от около 6 години и 10 месеца, който ще продължи до есента на 2030 г.

Това става ясно от решението на КС, с което е отхвърлено искането на президента, както и това на група депутати от „Възраждане“, да се обяви за противоконституционен избора на двамата, извършен през януари т.г.

Решението е прието единодушно, но при участието на 10 съдии, тъй като Белазелков и Атанасова не са участвали в заседанието. С него КС обявява за противоконституционна само онази част от решенията на парламента за избора на двамата съдии, в която изрично е записано, че те се избират с мандат от 9 години.

Повече подробности по темата четете в Capital.bg.

Държавен вестник, брой 54 от 25.06.2024 г.

Държавен вестник, брой 54 от 25.06.2024 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

 

 

Има още

Конституционният съд отхвърли две искания на националния омбудсман

КС: Ограничението в броя на явяванията на изпит за юридическа правоспособност е обществено оправдано

Конституционният съд (КС) отхвърли искането на омбудсмана за обявяване на противоконституционност на текста на чл. 300, ал. 3 от Закона за съдебната власт, който въвежда ограничение на допустимия брой явявания на изпита за придобиване на юридическа правоспособност, от което зависи и правото за упражняване на редица професии (решението вижте тук). Законът предвижда, че при оценка „неиздържал“ стажант-юристът има право да се яви на изпит след допълнителен двумесечен стаж до три пъти. Ограничението е обществено оправдано, а и то не е новост за българската образователна система. Същевременно КС установява, че в нормата има двусмислие, доколкото не е съвсем ясно какъв е допустимият брой явявания – дали те са общо три, като в тях влиза и първият неуспешен опит, или при неуспешен опит кандидатът има право да се яви още три пъти на изпит, т.е. общо четири. В становището си министърът на правосъдието сочи, че практиката при провеждане на този изпит е да се допускат общо три явявания.

И по друго дело КС също така единодушно отхвърли искане на доскорошния омбудсман Диана Ковачева да отмени условието в Закона за движението по пътищата шофьорите, които искат да си възстановят контролните точки след преминато допълнително обучение, без да чакат две години, да са си платили глобите.

По информация на Capital.bg.

Държавен вестник, брой 51 от 15.06.2024 г.

Държавен вестник, брой 51 от 15.06.2024 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

 

 

Има още

Държавен вестник, брой 49 от 11.06.2024 г.

Държавен вестник, брой 49 от 11.06.2024 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

 

 

Има още

КС отказа да отмени правилото в ЗДвП, че трябва да си платиш глобите, за да възстановиш точки

Конституционният съд (КС) единодушно отказа да отмени изискването шофьорите, които искат да си възстановят контролните точки, без да чакат две години, да са си платили глобите (пълния текст на решението виж тук). То беше оспорено от доскорошния омбудсман проф. Диана Ковачева.

Тя искаше частично (в почернената част) да бъде обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), която предвижда: „Броят на контролните точки за отчет на извършваните нарушения се възстановява чрез частично увеличаване с 1/3 от максималния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни документи.

Според омбудсмана изискването засяга правата на шофьорите, които искат да повишат квалификацията си или да попълнят свои пропуски, заради които са им отнети контролни точки. Като изтъкна, че докато те не си платят глобите, не само не им се възстановяват точките, но и МВР има практика въобще да не ги допуска до обучение и изпит. По думите ѝ така засегнатите не могат да използват пълноценно собствеността си, а с изискването за плащане на глобите, за да се възстановят отнетите точки, се цели длъжниците да бъдат принудени да платят извън установения ред за принудително събиране на задълженията.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Държавен вестник, брой 48 от 07.06.2024 г.

Държавен вестник, брой 48 от 07.06.2024 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

 

 

Има още

КС отказа да „отмени“ прекратяването на концесията на „Лукойл“ за пристанище „Росенец“

Конституционният съд (КС) единодушно отхвърли искането на президента Румен Радев да „отмени“ прекратяването на 35-годишния концесионен договор на държавата с „Лукойл“ за ползване на концесия на нефтеното пристанище „Росенец“ (пълния текст на решението виж тук).

Прекратяването на концесията стана с промени в Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (ЗКПОМОДРДПУ). Те бяха приети от депутатите за три дни, като двете четения в пленарната зала бяха в един ден.

В решението си КС изтъква, че макар и използваната словесна конструкция в закона да не е достатъчно прецизна, разпоредбата, с която се прекратява концесията, е ясна. И подчертава, „че не всяко правно несъвършенство може да обуслови противоконституционност на основата на противоречие с принципа на правовата държава“.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.