Полезно в ДВ (бр. 53 от 12.06.2020 г.)

В днешния брой на „Държавен вестник“ е обнародвано Решение № 5 от 2 юни 2020 г. по конституционно дело № 3 от 2019 г., с което Конституционният съд отхвърли искането на предишния омбудсман Мая Манолова за отмяна на единната цена на водата. Съдът смята, че доводите в искането, че замяната на диференцирания подход – с оглед начина на добиване на водата при определяне на цените, с принципа на единна цена за обособена територия води до избирателен, социално неоправдан и небалансиран подход при ценообразуването на В и К услугите, са извън контрола за конституционност.

Относими са към управленската концепция, отразена в Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България 2014 г. – 2023 г., която визира наред с модернизация на отрасъла и социалната поносимост на цените на В и К услугите. В тази част Народното събрание е органът, който преценява по целесъобразност, при промяна на обстоятелствата, налице ли е необходимост за промяна на действащ закон – в случая по отношение определяне цените на В и К услугите.

Обнародвани са промени в Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове. Определя се редът за издаване на разрешение на директора на териториалната дирекция по местонахождението на данъчния склад, от който ще бъдат изведени стоките.

Промени има и във връзка с въведеното законово изискване лицензираните складодържатели да използват в данъчните складове система за видеонаблюдение и контрол, като целта на мярката е да се подобри контролната дейност на митническите органи в данъчните складове, което ще създаде предпоставки за повишаване на бюджетните приходи.

Отпада изискването за издаване на приложение № 14б, тъй като информацията, която се попълва в него частично се дублира с тази, която се въвежда по електронен път в ИС „Контрол на горивата”.

Обнародвани са две нови наредби на Министерство на образованието – за придобиване на квалификация по професията „Графичен дизайнер“ и за придобиване на квалификация по професията „Компютърен график“.

С наредбите се определят единните изисквания, необходими за упражняване на двете професии, които са задължителни за всички обучаващи институции, имащи право да организират обучение, завършващо с издаване на Свидетелство за професионална квалификация или Удостоверение за професионално обучение.

ВКС и ВАС се разминаха по въпроса възможно ли е прокурор да е независим от главния и да го разследва ефективно

Двете върховни съдилища се разминаха в позициите си дали е възможно при действащата правна уредба прокурор да е независим от главния и да го разследва ефективно, ако извърши престъпление. Това става ясно от становищата им до Конституционния съд, който беше сезиран с искане за тълкуване на чл. 126, ал. 2 от основния закон, според който „Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“.

Правителството постави пред Конституционния съд следния въпрос: „В надзора за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по чл. 126, ал. 2 от Конституцията, включват ли се случаите, когото прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор предвид общоприетия правен принцип „никой не може да съди себе си “ като елемент от правовата държава?“.

И двете върховни съдилища тълкуват еднакво разпоредбата и са категорични, че в тази хипотеза главният прокурор не може да упражнява надзор за законност и методическо ръководство, но Върховният касационен съд (ВКС) заявява, че само с тълкуване от Конституционния съд не може да се гарантира ефективно и безпристрастно разследване срещу обвинител №1.

Въпросът до КС беше поставен от Министерския съвет заради приетите от него промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които се предлага ръководителят на инспектората във Върховната касационна прокуратура да получи нов статут и правомощие да разследва главния прокурор и заместниците му. Проектът предвижда той да бъде избиран с квалифицирано мнозинство от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет с мандат от 7 години. А с промени в НПК се изключва надзорът за законност над действията на този прокурор от страна на обвинител №1. Това накара много специалисти по наказателно право да коментират, че подобни изменения нарушават Конституцията, заради разпоредбата на чл. 126, ал. 2 от основният закон.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 48 от 26.05.2020 г.)

В брой 48-ми на „Държавен вестник“ е обнародвано Решение за избиране на омбудсман, с което Народното събрание избра доц. Д-р Диана Ковачева за омбудсман.

Обнародвано е Решение № 4 от 14 май 2020 г. по конституционно дело № 9 от 2019 г., с което Конституционният съд отхвърли искане на Върховния административен съд за обявяване на противоконституционна нормата на чл. 142, ал. 1 от Административнопроцесуалният кодекс, съгласно който cъoтвeтcтвиeтo нa aдминиcтpaтивния aĸт c мaтepиaлния зaĸoн ce пpeцeнявa ĸъм мoмeнтa нa издaвaнeтo мy. Toвa e в paзpeз c пpинципa нa пpaвoвaтa дъpжaвa, ĸaĸтo и нe пpeдocтaвя възмoжнocт нa peшaвaщия cъд дa извъpши coбcтвeнa пpeцeнĸa зa пpилoжимия зaĸoн в зaвиcимocт oт вcичĸи oбcтoятeлcтвa пo дeлoтo, ce coчeшe в иcĸaнeтo.

В решението на съда се казва, че ако материалният закон, който е действал към момента на издаването на индивидуалния или общия административен акт, е обявен от Конституционния съд за противоконституционен, то той няма да се приложи по заварените неприключили правоотношения, висящи пред съд или пред административен орган. Също така съдът казва, че „правната теория и практиката приемат, че в административното право при индивидуалните и общите административни актове е приложим този закон, който е в сила към момента на издаването им.

Преценката на съда при контрола за материална законосъобразност върху тези административни актове е дали фактите, предвидени в хипотезата на правната норма, са били правилно установени от издаващия акта административен орган и дали към тях е приложен правилно материалният закон, който е регулирал обществените отношения именно към този момент.

Административнопроцесуалният кодекс не предоставя на съда компетентност да преценява дали нов материален закон, или изменен закон, последващи издаването на акта, са приложими при висящо съдебно производство. Не съществува възможност за преценка на съда и за приложението на по-благоприятен закон (така, както е предвидено в чл. 2, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК) по отношение на престъпленията). Приложението на такива закони би могло да се реализира, но само ако законодателят изрично им е придал обратно действие съгласно чл. 14 от Закона за нормативните актове.“

Адвокатурата атакува в КС одържавяването на лотарийния бизнес и текстове за банковата несъстоятелност

В един ден адвокатурата атакува в Конституционния съд (КС) разпоредби от законите за хазарта и за банковата несъстоятелност.

Делото за Закона за хазарта е свързано с приетите през февруари разпоредби, с които на практика лотарийните игри бяха обявени за държавен монопол. Лицензите на действащите оператори бяха отнети, а те бяха задължени да изплатят печалбите, въпреки че продажбата на билетчета беше преустановена. Хората обаче още не си получили обещаните награди, тъй като свързаната с разследвания от прокуратурата бизнесмен Васил Божков „Ню геймс“, която организираше Национална лотария, поиска да бъде обявена в несъстоятелност.

Адвокатурата е оспорила новите разпоредби, с които беше въведена забрана друг освен Българският спортен тотализатор да организира лотарийни игри.

В искането си до КС Висшият адвокатски съвет (ВАдС) излага серия от аргументи защо тези промени в Закона за хазарта са противоконституционни. Той изтъква, че в основния закон (чл. 18, ал. 4) е казано изрично и изчерпателно в кои сфери на обществените отношения може да бъде установен държавен монопол  –  железопътен транспорт, национални пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производство на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества. „Нито хазартната дейност, нито части от нея са посочени в конституционната разпоредба. … Член 18, ал. 4 от Конституцията не може да бъде тълкуван разширително и законодателят няма правомощие да предоставя изключително право за осъществяване на стопанска дейност на конкретен изрично посочен правен субект, макар и след получаване на лиценз за такава дейност, извън изчерпателно посочените в разпоредбата хипотези, сочи адвокатурата.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 42 от 12.05.2020 г.)

В новия брой на „Държавен вестник“ е обнародвано Решение № 3 от 28 април 2020 г. по конституционно дело № 5 от 2019 г., с което Конституционният съд промени досегашната своя практика и издигна на конституционно ниво задължението на Народното събрание да поправи последиците от прилагането на противоконституционни закони.

Конституционният съд (КС) променя наложеното със собственото му решение през 1995 г. правило, че след като „обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението от влизане в сила на решението на съда“. Конкретно КС казва следното: „Обявените за противоконституционни ненормативни актове – закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от приемането или издаването им.

По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон. Решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие“. Чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционния съд казва, че възникналите правни последици от обявяването на даден акт за противоконституционен, се уреждат от органа, който го е постановил. Срокът, в който да го направи, е уреден в правилника на Парламента и е до два месеца от влизането в сила на решението на КС (чл. 81, ал. 4 от правилника).

Самото решение пък се публикува в „Държавен вестник“ в 15-дневен срок от приемането му и влиза в сила 3 дни след обнародването (чл. 14, ал. 3 Закон за КС). Решението е подписано с особено мнение от съдиите Гроздан Илиев, Таня Райковска и Георги Ангелов.

 

Конституционният съд постанови фундаментално решение за правовия ред

След 25 години е сложен край на възстановяването на стария закон след „отмяната“ на новия. Парламентът е задължен на конституционно ниво да уреди последиците, а КС заяви категорично, че решенията му не са празна декларация

Конституционният съд (КС) днес сложи край на серия от виждания, възприети от десетилетия в собствената му практика и в част от правната наука и доктрина.

С фундаментално решение, прието почти единодушно (с един или двама на особено мнение в отделните му части), той отхвърли схващането, че някои негови решения са буквално удар в празно пространство и не произвеждат никакъв реален ефект. КС постави Народното събрание в ситуация да не може да „пасува“, когато закон бъде обявен за противоконституционен. И „отмени“ наложеното със собственото му решение през 1995 г. правило, че след като „обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението от влизане в сила на решението на съда“.

Решението на КС е по четири въпроса, който му бяха поставени преди година от върховни съдии. Първият дойде от състав на Върховния касационен съд (ВКС), а другите три от Пленума на Върховния административен съд (ВАС).

Ето какво заяви КС днес, като публикува само диспозитива на решението си, а мотивите, които трябва да спомогнат за разкриването на точния смисъл на тълкуването му, ще бъдат обявени през следващите дни:

1. Обявените за противоконституционни ненормативни актове – закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от момента на приемането или издаването им.

2. По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон.

3. Решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие.

Повече подробности по темата четете тук.

 

БСП ще сезира Конституционния съд за достъпа на МВР до телефоните на граждани под карантина

Представители на ръководството на Парламентарната група на „БСП за България“ ще внесат днес, в 12:30ч., в Конституционния съд /КС/ искане за обявяване на противоконституционност на новите текстове в Закона за електронните съобщения /ЗЕС/, които дават възможност на органите на МВР да имат достъп до данните от мобилните устройства на гражданите, поставени под карантина. Това съобщиха от пресцентъра на БСП, пише в. 24 часа.

Предложението бе направено в противоречие с парламентарния правилник преди второто четене на закона и без предварително обществено обсъждане, посочват от формацията.

ВАС атакува в КС автоматичното прекратяване на мандата на кметове с фирми

Върховният административен съд (ВАС) атакува в Конституционния съд (ВАС) текста на чл. 42, ал. 1, т. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), който регламентира автоматично прекратяване на правомощията на кмет, който в едномесечен срок не се е освободил от несъвместими бизнеси и дейности.

Според трима върховни съдии – Ваня Пунева, Искра Александрова и Румяна Лилова,  тя противоречи на чл. 16 и чл. 56, изречение първо от Конституцията, както и на принципа на правовата държава.

Поводът ВАС да поиска въпросната разпоредба от ЗМСМА да бъде обявена за противоконституционна е делото на избрания за кмет на община Ветово Мехмед Мехмед. Той обжалва решението на Административен съд – Русе, с което е потвърдено това на ОИК-Ветово за предсрочно прекратяване на пълномощията му. „Казусът касае предсрочно прекратяване на правомощията на кмета заради незаличено участие във фирма в законоустановения срок“, посочват от ВАС.

Атакуваната пред КС разпоредба предвижда, че пълномощията на кметовете се прекратяват предсрочно при неизпълнение на задължението по чл. 41, ал. 3 от същия закон. Тя пък регламентира, че в едномесечен срок от обявяване на изборните резултати, съответно от приемане решението на Общинския съвет, лице, което при избирането му за кмет заема длъжност или осъществява дейност, която не може да се съвместява с новия му пост, „предприема необходимите действия за прекратяване на дейността или за освобождаването му от заеманата длъжност, като уведомява писмено за това председателя на Общинския съвет и ОИК.

Повече подробности по темата четете тук.

Главният прокурор не може и не трябва да упражнява ръководство и надзор по производства срещу него

Правомощието на главния прокурор да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори не може и не следва да се упражнява по конкретно наказателно производство или преписка, образувани по сигнали срещу него. Това заявява обвинител №1 Иван Гешев в становище до Конституционния съд.

То е по делото, в което КС на практика трябва да отговори дали е възможно някой прокурор да е независим от главния и да го разследва ефективно, ако извърши престъпление. Иван Гешев го е изпратил още в началото на месеца, но заради извънредната ситуация с епидемията от коронавирус, то остана вън от общественото внимание.

Междувременно Висшият адвокатски съвет (ВАдС) застъпи тезата, че КС не може да реши проблема кой може да разследва главния прокурор, а са необходими промени в Конституцията. И макар КС да допусна питането до разглеждане, според адвокатурата той трябва да се десезира от него, защото ако се произнесе, ще се превърне в позитивен законодател. Въпреки тази си позиция, ВАдС все пак дава и своя отговор на казуса, като на практика достига до същия извод като главния прокурор – че той не може да осъществява надзор за законност и методическо ръководство, когато по отношение на него държавното обвинение осъществява дейност, насочена към разкриване, установяване, доказване и повдигане на обвинение за извършено престъпление.

Въпросът до КС беше поставен от Министерския съвет заради приетите от него промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които се предлага шефът на инспектората във Върховната касационна прокуратура да получи нов статут и правомощие да разследва главния прокурор и заместниците му. Проектът предвижда той да бъде избиран с квалифицирано мнозинство от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет с мандат от 7 години. А с промени в НПК се изключва надзорът за законност над действията на този прокурор от страна на обвинител №1. Това накара много специалисти по наказателно право да коментират, че подобни изменения нарушават Конституцията. Причината за това становище е, че в чл. 126, ал. 2 основният закон регламентира, че „главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“.

Така правителството реши да попита Конституционния съд следното: „В надзора за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по чл. 126, ал. 2 от Конституцията, включват ли се случаите, когото прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор предвид общоприетия правен принцип „никой не може да съди себе си “ като елемент от правовата държава?“.

Повече подробности по темата четете тук.

КС допусна питането на главния прокурор за имунитета на президента

Конституционният съд (КС) допусна за разглеждане искането на главния прокурор Иван Гешев за тълкуване на разпоредбата от основния закон, която урежда имунитета на президента. Гешев поиска още КС да каже и що е то държавна измяна и нарушение на Конституцията, както и дали евентуално дело срещу държавния глава трябва да бъде спряно или прекратено докато той заема поста.

Определението за допускане на делото до разглеждане е гласувано с 9 гласа „за“ и трима на особено мнение –  Атанас Семов, Надежда Джелепова и Павлина Панова. То все още не е публикувано, като се очаква от него да стане ясна окончателната формулировка на въпросите, по които ще се произнесе КС.

В искането си до КС за тълкуване на чл. 103 от Конституцията главният прокурор изтъква, че по всички поставени от него въпроси има различни виждания. Например дали, когато Конституцията говори за държавна измяна, има предвид престъпленията по Глава първа от Наказателния кодекс или се влага друг смисъл в понятието. Друг съществен въпрос е какво се има предвид под нарушение на Конституцията. В искането си главният прокурор изтъква, че множество престъпления по НК всъщност представляват погазване на основни права, гарантирани от нея – например убийството и правото на живот.

Повече подробности по темата четете тук.