Текст от закон е толкова неясен, че беше обявен за противоконституционен

Текст от закон се оказа толкова неясен, че Конституционният съд (КС) днес обяви, че нарушава принципа на правовата държава (пълния текст на решението виж тук). Става дума за чл. 42а, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС) (пълния текст на разпоредбата виж в карето).

Разпоредбата беше приета в началото на лятото и е свързана с това как се обезщетяват собствениците на ниви и гори, когато имотите им се отчуждават за държавни нужди. Общото правило е в първата алинея на текста и предвижда, че в такива случаи като компенсация може да се дадат държавни гори и земи. Имаше и изключение, предвидено във втората алинея, че когато нивите, ливадите и горите, които се „вземат“ от частния собственик са малки (например под 3 дка за земеделски земи), обезщетението задължително е в пари, а не с друг имот. И така до юни 2019 г., когато в чл. 42а ЗДС беше приета новата ал. 3, която гласи: „Алинея 2 не се прилага при отчуждаване на имоти – собственост на едно физическо или юридическо лице, както и на имоти на едни и същи съсобственици, с обща площ над 50 дка“.

Тя беше атакувана в КС от президента Румен Радев с мотив, че въвежда неравно третиране на собствениците на отчуждени имоти. Според конституционните съдии обаче така разписаната разпоредба е толкова неясна, че дори не може да се прецени дали води до дискриминация

„Всяко изключение от приетите със законите общи правила трябва да бъде точно, ясно и недвусмислено формулирано“, подчертава КС в решението си. И пише, че приетото с чл. 42а, ал. 3 ЗДС изключение от изключението не отговаря на тези условия. Като в решението се заявява: Редакцията на разпоредбата е неясна до степен на неразбираемост, което поставя под съмнение възможността ù да регулира обществените отношения, за които се отнася.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 93 от 26.11.2019 г.)

В днешния брой е обнародвано Решение № 8 от 15.11.2019 г., с което Конституционният съд обяви за противоконституционни въведените с чл. 25з, ал. 2 от Закона за защита на личните данни десет критерия, с които журналистите трябва да се съобразяват в своите публикации, за да не нарушат правото на защита на личните данни.

„От неяснотата на отделни критерии възниква проблем за цялостното прилагане на т.нар. журналистическо изключение. Освен това трудно можем да говорим за „обработването на лични данни за журналистически цели“ и преценка на естеството на информацията или преценка на последици и съответствие с правата на други граждани при т.нар. преки, в реално време предавания.

Неясните критерии означават също така, че КЗЛД разполага с непредвидима (дискреционна) власт да ги тълкува не непременно в полза на обществения интерес от плуралистична информация за политиките и дейността на управлението. Освен че е публичноправна структура, която се формира с участието на изпълнителната власт – правителството, КЗЛД разполага с административни принудителни мерки, което наред с неясните критерии води до засилване на властовата асиметрия спрямо средствата за масова информация и журналистиката в крайна сметка“, се казва в решението на КС.

Като се позовава на решението на СЕС по дело  Schrems (Schrems v. Data Protection Commissioner, CLI:EU:C:2015:650), Конституционният съд припомня, че когато „мярката, налагаща ограничение върху упражняването на едно основно право поставя под въпрос това право като такова, тази мярка е несъвместима с Хартата, тъй като лишава даденото право от неговата същност. Цензурата е такава ограничителна мярка, която засяга същностното съдържание на правото на свобода на изразяване и поради това тя е забранена на конституционно ниво (чл. 40, ал. 1 от Конституцията)“.

Обнародвани са промени в Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България, които произтичат от промените в Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ и в Закона за закрила на детето /ЗЗД/, както и от установената необходимост за облекчаване на процедурите при кандидатстване за получаване на право на пребиваване спрямо чужденци от български произход – граждани на трети страни.

С измененията се урежда редът за събиране на семейства и се въвеждат необходимите документи за категорията чужденци с предоставена международна закрила, убежище и временна закрила. Въвежда се и процедура по предоставяне на право на продължително пребиваване у нас на категорията чужденци, получили статут на лица без гражданство, които не отговарят на условията за предоставяне на постоянно или дългосрочно пребиваване.

Във връзка с измененията на ЗЗД и въведената нова мярка за предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа на непридружени деца чужденци, е предвидена възможност на такива деца да може да се предоставя статут на продължително пребиваване в България до навършването на 18-годишна възраст.

Държавен вестник, брой 93 от 26.11.2019 г.

Държавен вестник, брой 93 от 26.11.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Дело №14 за 2019 г. на Конституционния съд – за Закона за ДДС

Разпоредба от Закона за ДДС ще е предмет на 14-тото дело на Конституционния съд (КС) за тази година. Той е сезиран от Висшия адвокатски съвет (ВАдС) с искане да обяви за противоконституционна четвъртата алинея на чл. 102 от ЗДДС.

Атакуваният текст от закона е в сила от 2018 г. и предвижда: „За определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл, 96, ал. 1, изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. За облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък. Лицето дължи данък и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя, и за облагаемите вътреобщностни придобивания, осъществени през този период“.

Според ВАдС, той погазва шест разпоредби на Конституцията (чл. 4, ал. 1, чл. 5, ал. 4, чл. 6, ал. 2, чл. 17, ал. 3, чл. 19, ал. 2 и чл. 60, ал. 1).

И обяснява в какво се състои проблемът, като за по-ясно го илюстрира с пример. Законът въвежда задължителна и доброволна регистрация по ДДС. Общото правило за задължителната е в чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, който регламентира, че при достигане на оборот от 50 000 лв. данъчно задълженото лице (ДЗЛ) е длъжно да подаде заявление за регистрация в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнат този оборот. В този случай то се смята за регистрирано от момента на получаване на съобщението за регистрация и започва да начислява ДДС за всяка облагаема доставка, като при изпълнение на условията за това, има право да му бъде възстановен данъчен кредит.

Повече подробности по темата четете тук.

КС обяви за противоконституционни 10-те критерия за баланс между свободата на словото и защитата на личните данни

Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционна разпоредбата от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), с която бяха въведени 10 критерии, по които ще се преценява дали журналистите са спазили баланса между правото на информация и това на защита на личните данни, когато са използвали такива в свои материали, съобщава „Лекс.бг“.

Решението е взето с 8 на 4 гласа. На особено мнение са Павлина Панова, Красимир Влахов, Гроздан Илиев и Анастас Анастасов.

Разпоредбата беше атакувана от депутати от БСП, а преди това вето ѝ наложи президентът Румен Радев. Според депутатите от левицата критериите, определени от законодателя са „абстрактни, неясни, обтекаеми и субективни“, а това създава сериозен риск за произволни тълкувания. Това, според тях, ще доведе до затрудняване на свободата на словото, а там където я няма нея, е „немислима и невъзможна правовата държава“.

Когато КС „отмени“ промяна в закон, не следва да се връща автоматично старата му редакция

За преразглеждане на въведеното със задължително тълкуване от Конституционния съд (КС) правило, че когато той обяви промяна в закон за противоконституционна автоматично се връща старата му редакция, се обяви Министерският съвет.

Позицията си по въпроса от правителството излагат в становище по делото с най-фундаментално правно значение, по което предстои да се произнесе КС. По него конституционните съдии трябва да отговорят на три въпроса, които най-общо са:

Какво се случва с висящите дела, когато Конституционният съд отмени приложимия по делото закон? Може ли невинаги обявяването на закона за противоконституционен да означава възстановяване на предишната му редакция? Какви са последиците, когато КС отмени решение на Народното събрание или указ на президента?

КС беше сезиран с тях от Върховния административен съд (ВАС). Върховните съдии поискаха той да разтълкува чл. 151, ал. 2 от Конституцията . Своеобразен предшественик на трите въпроса на ВАС беше искането на колегите им от Върховния касационен съд, които също настояха КС да разтълкува чл. 151 от Конституцията, но в контекста на това какви са последиците от обявяването за противоконституционен на закон с еднократно действие, по повод на т. нар. царски имоти. Сега исканията на двете върховни съдилища са обединени в едно дело на Конституционния съд, а докладчик по него е лично председателят му проф. Борис Велчев.

Първата институция, която даде своя отговор на въпросите, които стоят пред КС, е Министерският съвет.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 75 от 24.09.2019 г.)

В днешния 75-ти брой на „Държавен вестник“ е обнародвано Решение № 7 от 17 септември 2019 г. по конституционно дело № 7 от 2019 г. С него за втори път Конституционният съд ревизира промените в Закона за митниците от месец ноември 2018 г., които бяха приети с преходните и заключителни разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане.  Единодушно КС обяви за противоконституционна забраната в Закона за митниците, според която обвиняеми или подсъдими за умишлено престъпление от общ характер не могат да бъдат митнически служители.

Съгласно мотивите на КС тази разпоредба е непропорционална на преследваната цел да се осигури квалифицирано, отговорно и лоялно упражняване на държавната власт. Престижът на държавната служба е важна ценност, но той може да се защитава успешно и без да се налагат такива непропорционални ограничения върху други основни конституционни права.

Решението на КС е по дело, образувано по искане на Висшия адвокатски съвет. Според Висшия адвокатски съвет лишаването от право на труд на обвиняеми и подсъдими, преди още да се е произнесъл съдът за тяхната вина, противоречи на редица конституционни принципи – правовата държава, презумпцията за невиновност, закрилата на труда и др.

Обнародвани са промени в Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Измененията са във връзка с проведени срещи в Националната агенция за приходите и Министерството на финансите с представители на бизнеса и посочените от тяхна страна затруднения, свързани с доработки на софтуера за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО) с оглед осигуряване на съответствие с изискванията в Приложение № 29 на Наредба № Н-18 от 2006 г.

В голяма степен тези затруднения произтичат както от специфични особености, свързани с организацията на бизнес процесите в средните и големи предприятия, от една страна, така и от комплексността на използваните към момента софтуерни решения, от друга.

Промените са в следните насоки: удължаване на срока за привеждане в съответствие с изискванията на наредбата за лица, които използват СУПТО; създава се алтернативна възможност за използване на софтуер за управление на продажбите със стандартизиран одиторски файл от лица, които отговарят на определени изисквания; удължава се срокът за привеждане в съответствие с изискванията на наредбата на лицата, извършващи продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин, и които не използват друг софтуер за управление на продажбите, извършвани чрез електронния магазин, освен софтуера на електронния магазин.

Полезно в ДВ (бр. 59 от 26.07.2019 г.)

В новия брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за посевния и посадъчния материал, които предвиждат всеки производител да води книга за произхода и количеството на посевния и посадъчния материал, който произвежда. Прецизират се и текстовете, свързани с вноса и износа на посевен и посадъчен материал от и за трети страни. Въвежда се минимален срок от десет работни дни за отстраняване на нередовности по всички видове заявления, които се подават и за които досега такъв срок не е бил предвиден – за лабораторни анализи на посевните качества на семената, за вписване на сорт в официалната сортова листа и др.

Обнародвано е Решение № 6 от 18 юли 2019 г. по конституционно дело № 6 от 2019 г., с което Конституционният съд е отхвърлил искането на омбудсмана Мая Манолова за обявяване на противоконституционност на седем разпоредби от Изборния кодекс (ИК), приети от парламента през април т. г., непосредствено преди изборите за Европейски парламент.

Шест от тези разпоредби се отнасят до новите правила за обжалване и подсъдност на решенията на районните и общинските избирателни комисии, както и за въведените спадащи мнозинства за вземане на решения след отмяна на предходно решение от съда. С тях бе възприето, че решенията на общинската и районната избирателна комисия могат да се обжалват пред ЦИК, а решението на ЦИК, с което оспореният акт се потвърждава – пред административния съд по местонахождението на съответната избирателна комисия вместо пред Върховния административен съд, както досега.

Една от оспорените разпоредби – чл. 58, ал. 1 от ИК, регламентира, че от общо 49 вида решения, които издава ЦИК, пред съда може да се обжалват 18. За това дали тя противоречи или не на Конституцията КС не е успял да събере мнозинство за вземане на решение. Изискването е поне 7 от общо 12 конституционни съдии да гласуват „за“ дадена теза, за да има решение. При липса на такова, атакуваната разпоредба продължава да се прилага.

Обнародвана е нова Наредба за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност на основание приетия в края на миналата година Закон за киберсигурност (ЗК). Адресати на задълженията, предвидени в ЗК, са както публични субекти, така и редица компании от частния сектор. С цел да се избегне налагането на несъразмерна финансова и административна тежест, доставчиците на цифрови услуги, които са микро- и малки предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия, са сред субектите, изключени от обхвата на новия ЗК.

В наредбата са дефинирани принципите и целите на мрежовата и информационна сигурност. Поставени са изисквания за организационни мерки за защита на мрежите и информационните системи и свързаната с тях информация, попадащи в обхвата на ЗК. С новата наредба се определят минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност, въвеждат се правила за извършване на проверките за съответствие с изискванията за мрежова и информационна сигурност, определя се редът за водене, съхраняване и достъп до регистъра на съществените услуги по чл. 6 от ЗК и се въвеждат стандартизирани форми за уведомленията за инциденти.

КС не отмени промените в Изборния кодекс

Конституционният съд (КС) отхвърли искането на омбудсмана Мая Манолова за противоречащи на основния закон да бъдат обявени седем разпоредби на Изборния кодекс. Всички те бяха въведени при последните изменения в кодекса.

Една от оспорените от Манолова разпоредби – чл. 58, ал. 1, регламентира, че от общо 49 вида решения, които издава Централната избирателна комисия (ЦИК), пред съда може да се обжалват 18. За това дали тя противоречи или не на Конституцията КС не е успял да събере мнозинство за вземане на решение. Изискването е поне 7 от общо 12 конституционни съдии да гласуват „за“ дадена теза, за да има решение. При липса на такова, атакуваната разпоредба продължава да се прилага.

Позицията, че разпоредбата противоречи на Конституцията са застъпили съдиите Гроздан Илиев, Георги Ангелов и Атанас Семов. Обратната теза застъпват Борис Велчев, Константин Пенчев, Анастас Анастасов, Павлина Панова, Надежда Джелепова и Филип Димитров.

За останалите шест норми от Изборния кодекс, които бяха оспорени от Мая Манолова, КС е категоричен, че не нарушават Конституцията. Решението му е взето с единодушие от 9-имата съдии, участвали в днешното заседание.

Повече подробности по темата четете тук.

В над 24 общини са завишени данъците на курортни имоти

Над 24 общини в страната облагат с по-високи данъци имотите, които не са основно жилище на собствениците, не се отдават под наем и не са регистрирани като места за настаняване на туристи.

Въвеждането на по-високи данъци за такива имоти в курортите беше обявено за противоконституционно с решение на Конституционния съд (КС) през април. За нарушенията съобщиха от Върховната административна прокуратура (ВАП), която извършва поредна проверка след решението на КС.

След влизане в сила на конституционното решение данъчната ставка за тези имоти следва да е както за всички останали – в определен от общинския съвет конкретен размер от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка, а не от 5 до 7 на хиляда за имотите, разположени в балнеолечебни, планински и морски курорти и от 4,5 до 6 на хиляда – за останалите.

В хода на проверката са установени 44 наредби, които предвиждат данък за изброените имоти в по-висок размер от актуалния законов регламент.

Към настоящия момент, във връзка с образуваните преписки са подадени 16 протести до административните съдилища, посочиха от ВАП.

До момента нарушения са установени в наредбите в общините Столична, Благоевград, Стара Загора, Габрово, Перник, Несебър, Созопол, Поморие, Царево, Приморско, Банско, Разлог, Сандански, Петрич, Велинград, Хисаря, Троян, Тетевен, Ботевград, Вършец, Панагюрище, Казанлък, Шабла, Каварна и др.

Повече подробности по темата четете тук.