Държавен вестник, брой 17 от 21.02.2023 г.

Държавен вестник, брой 17 от 21.02.2023 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

 

 

Има още

Полезно в ДВ (бр. 17 от 21.02.2023 г.)

В брой 17 на “Държавен вестник” е обнародвано Решение № 2 от 14 февруари 2023 г. по конституционно дело № 1 от 2022 г.
Делото е образувано по искане на пленума на Върховния административен съд за даване на задължително тълкуване на чл. 4, ал. 1, чл. 119, ал. 2, чл. 120, ал. 1 и чл. 125 от Конституцията във връзка с отговор на въпроса: „Изисква ли принципът на правовата държава, закрепен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията, всички спорове за закон¬ността на актовете и действията на административните органи да бъдат подведомствени на административните съдилища, включващи ВАС и специализираните административни съди¬лища?“
В искането е изложено, че „действащата нормативна уредба не е последователна и единна по въпросите за подведомствеността на споровете в административното правораздаване“.
Съдът намира, че косвеният (инцидентен) съдебен контрол по отношение на актовете и дейст¬вията на административните органи е форма на съдебен контрол за законност, при който съдът, независимо от вида на разглеждания правен спор и приложимия процесуален ред, извършва преценка за законност на административните актове и действия, ко¬гато това е необходимо за осъществяване на правораздаването. При упражняване на тази компетентност според трайната практика на Конституционния съд обвързаността на съдилищата от върховния съдебен надзор на ВКС или ВАС е обусловена от приложимия закон, а не от инстанцион¬ната компетентност на съответния върховен съд по спора.
Във връзка с изложеното Конституцион¬ният съд е решил, че принципът на правовата държава не изисква всички спорове за законност на актовете и действията на административните органи да бъдат разглеждани от специализираните административни съдилища.

В текущия брой на ДВ се изменя и допълва Наредба № 1 от 2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра.
С Наредба № 1 са въведени основните принципи и изисквания на европейските стандарти за осигуряване на безопасността на площадките за игра, а именно: серията стандарти БДС EN 1176 “Съоръжения за площадки за игра и настилки“ и БДС EN 1177 “Ударопоглъщаща настилка за площадки за игра. Методи за изпитване за определяне на ударопоглъщането“.
С промените в текстовете на наредбата са оставени само принципните изисквания на европейските стандарти, които имат отношение към планирането и проектирането на площадките за игра, както и към разполагането и монтажа на съоръженията за игра.
По този начин определените изисквания в наредбата ще станат по-устойчиви във времето, без да се влияят от регулярните промени в европейските стандарти.

Държавен вестник, брой 10 от 31.01.2023 г.

Държавен вестник, брой 10 от 31.01.2023 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

 

 

Има още

Полезно в ДВ (бр. 10 от 31.01.2023 г.)

В брой 10 на “Държавен вестник” се изменя и допълва Наредбата за медицинската експертиза.

С промяната в наредбата родителите на деца до 12-годишна възраст ще могат да ползват болничен лист за временна неработоспособност, когато детето е върнато от детско заведение или училище поради карантина. Досега тази възможност имаха само родителите на деца, посещаващи детско заведение.

Промяната в някои отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти ще допринесе за по-справедливото оценяване по тези заболявания, както и за прецизиране на случаите, при които с категоричност трябва да се определи пожизнен срок на инвалидност и/или чужда помощ.

Променя се методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти. Същественото в тази промяна е отчитането на всяко едно увреждане в общата оценка, като новият начин на нейното изчисляване отразява най-високия процент на най-тежкото увреждане, към който се прибавят 20% от сбора на процентите на всички съпътстващи увреждания.

В този брой се изменя и допълва и Законът за българския жестов език.

Съгласно направената промяна преводач от и на български жестов език може да бъде и лице с придобита образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по специалността „Български жестов език“ от професи­онално направление „Филология“.

В закона е въведена нова разпоредба съгасно кято правото на безвъзмездна преводаческа услуга е лично. Отказът от това право, както и прехвърлянето му са недействителни. Полученият непаричен доход от глухото или сляпо-глухото лице чрез осигурената без­възмездна преводаческа услуга няма да се облага с данък по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Размерът на заплащането на един час преводаческа услуга ще бъде 5 на сто от минималната работна заплата, установена за страната за съответната година.

В новия брой на ДВ е обнародвано Решение № 1 от 24 януари 2023 г. по конституционно дело № 17 от 2022 г.

Конституционният съд е сезиран от глав­ния прокурор на Република България. Поискано е установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 240а, ал. 7 от Наказателния кодекс (НК), която гласи: „Превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на предмета на престъплението, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца, освен ако стойността му явно не съответства на тежестта на престъплението“ в частта „и когато не е собственост на дееца“.

Съдът счита, че при вече обяве­ните за противоконституционни разпоредби на българския наказателен закон за отнемане на превозни или преносни средства на трето лице, което не е знаело, нито е могло да знае или е било длъжно да знае, че вещта му ще се използва за извършване на престъпление, на още по-силно основание би следвало да се приеме за противоконституционна разпо­редбата на чл. 240а, ал. 7 НК по отношение на превозни или преносни средства, които са използвани за преместване на предмета на престъплението след извършване на изпълни­телното деяние добив на природни богатства по смисъла на чл. 240а, ал. 1 НК.

Предвид изложените съображения, КС обявява за противоконституционна разпоредбата на чл. 240а, ал. 7 от Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 2.04.1968 г.; посл. изм. и доп., бр. 53 от 8.07.2022 г.) в частта „и когато не е собственост на дееца“.

 

 

 

Държавен вестник, брой 97 от 06.12.2022 г.

Държавен вестник, брой 97 от 06.12.2022 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Полезно в ДВ (бр. 97 от 06.12.2022 г.)

В брой 97 на “Държавен вестник” се изменя и допълва Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища.

Отпада изискването за поставяне на холограмен стикер на дипломите за завършена образователно-квалификационна степен на висше образование. Основната причина за отпадане на това изискване е наложената от практиката промяна във функцията на холограмния стикер.

Първоначално идеята за поставяне на холограмен стикер на дипломите за висше образование е била чрез него да се удостовери тяхната истинност. С развитието на цифровите технологии през годините са разработени и въведени други механизми за контрол на издаването на дипломи, които служат като подходящ механизъм за проверка и удостоверяване автентичността им.

Регистрите за висше образование вече са оптимизирани от Националния център за информация и документация. Предстои и въвеждане на изцяло нови функционалности на Регистъра на всички действащи, прекъснали и завършили студенти и докторанти, по степени на обучение и по професионални направления. Чрез тази реформа регистърът ще се превърне в достатъчно надежден инструмент за проверка и контрол на провежданото обучение на конкретен студент, а по този начин и за удостоверяване истинността на издадената диплома за висше образование.

В новия брой на ДВ е обнародвана Наредба № 1 от 24 ноември 2022 г. за условията и реда за осъществяване на достъп и/или взаимно свързване.

С новата наредба се определят усло­вията и редът за осъществяване на достъп до и/или взаимно свързване на обществени електронни съобщителни мрежи.

Разпоредбите осигуряват предвидимост и сигурност, отчитайки факта, че предприятията, предоставящи междуличностни съобщителни услуги с номера чрез собствени мрежи, контролират изцяло достъпа до своите ползватели, на които са предоставили номера. В тази връзка отказът да се осигури взаимно свързване за терминиране на трафик в мрежите на операторите ще доведе до невъзможност да се предоставят услуги от край до край. Осигуряването на свързаност от край до край на крайните ползватели е пряко свързано със защита на техните интереси и създаване на условия за разнообразие на предлагането и възможност за избор на услуги, както и за установяването на общоевропейски пазар.

В Наредба № 1 са предвидени и изисквания към операторите, гарантиращи оперативна съвместимост на услугите чрез използване на стандартизирани интерфейси.

В този брой е обнародвано Решение № 15 от 28 ноември 2022 г. по конституционно дело № 10 от 2022 г.

Конституционното дело е образувано по искане на народни пред­ставители за установяване на противоконституционност на Решение на Народното събрание за предприемане на действия от Агенция „Пътна инфраструктура“ за осъществяване на дей­ностите по поддържане на републиканската пътна мрежа (прието на 20 април 2022 г., обн., ДВ, бр. 32 от 26.04.2022 г.) в неговата цялост.

        Конституцион­ният съд приема, че налагането с решение на Народното събрание – акт, различен от закона за държавния бюджет за съответната година или за негово изменение – на ограничения, с които по същество се въвеждат забрани по отношение на упражняването на бюджетните правомощия на Министерския съвет (респ. на ресорните министри и/или подчинените им агенции), противоречи на духа и разума на основополагащия принцип на разделение на властите.

Недопустимо е с акт на Народното събра­ние да се третират нееднакво стопанските субекти, които са в еднакво положение (в случая субектите, изпълнили задълженията си по договори с АПИ), или да се дава при­оритет на една от страните по граждански или търговски договори (в случая на АПИ).

Конституционният съд приема, че оспореното Решение на На­родното събрание представлява превишаване на компетентността на Народното събрание и изземване на възложени на Министерския съвет правомощия, включително по изпъл­нението на държавния бюджет, в нарушение на принципа на разделение на властите, как­то и че е в несъответствие с изискването за законност като компонент на правовата държава. Наред с това Конституционният съд установява, че оспореният акт представлява конституционно недопустима намеса в частноправни отношения и ограничава по конституционно нетърпим начин свободната стопанска инициатива и третира нееднакво частноправни субекти със сходен статус.

Във връзка с тези обстоятелства съдът обявява за противоконституционно Реше­ние на Народното събрание за предприемане на действия от Агенция „Пътна инфраструк­тура“ за осъществяване на дейностите по поддържане на републиканската пътна мрежа.

 

Омбудсманът сезира КС с две нови дела

Омбудсманът Диана Ковачева атакува пред Конституционния съд разпоредбата на чл. 10, ал. 16 от Закона за пътищата, според която превозно средство не може да мине на годишен технически преглед, ако има неплатени пътни такси – винетка или тол такса, съобщава Капитал. В искането се сочи, че текстът противоречи на принципа на правовата държава и правото на свободно придвижване. Напомня се, че такси се плащат само за преминаване по платената пътна мрежа и е напълно възможно собственик на МПС никога да няма необходимост от винетка, но да е принуден да си купи, за да мине на технически преглед. Законопроект за отмяна на оспорения текст бе внесен в 47-ото Народно събрание, като МРРБ призна, че текстът е непрецизен и на практика не се прилага, но в предишния парламент не стигна време да бъде премахнат. В сегашното Народно събрание няма внесен такъв законопроект.

С друго свое искане, пак от тази седмица, омбудсманът поиска КС да обяви за противоконституционна разпоредба от Закона за висшето образование (чл. 8, т. 3), която не допуска държавата да подпомага студентите в частните висши училища. По информация на capital.bg.

Държавен вестник, брой 94 от 25.11.2022 г.

Държавен вестник, брой 94 от 25.11.2022 г. С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка. Връзките са към базата данни на Apis    Има още

Полезно в ДВ (бр. 94 от 25.11.2022 г.)

В брой 94 на “Държавен вестник” е обнародвано Решение № 14 от 17 ноември 2022 г. по конституционно дело № 14 от 2022 г.

Атакувана е разпоредбата на чл. 158, ал. 5, изр. трето от Закона за здравето, която допуска участие на лица с психични разстройства, по отношение на които е поискано по съдебен ред наста­няване в лечебно заведение за задължително лечение, да участват в производството пред съда чрез видеоконферентна връзка. Такова участие може да бъде реализирано в случаи, когато здравословното състояние на лицето не позволява то да се яви в съдебно заседание, както и когато е обявено извънредно положе­ние, военно положение, бедствие, епидемия, извънредна епидемична обстановка или при наличие на други форсмажорни обстоятелства. Тогава самоличността на тези лица се удостоверява от директора на болничното заведение или от упълномощено от него лице.

В искането си омбудсманът на Република България обосновава противоконституционност на тази разпоредба с противоречие с принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията), на конституционното право на защита на всеки гражданин във всички стадии на процеса (чл. 56 във връзка с чл. 122 от Конституцията), както и на правото на лична свобода и непри­косновеност (чл. 30, ал. 1 от Конституцията).

Съдът счита, че като се имат предвид значи­мостта на засегнатото право на лична свобода и неприкосновеност и уязвимото състояние на лицето, чието настаняване се иска, не може да се приеме, че дигиталното провеж­дане на съдебния процес би могло да бъде равностойно по своя ефект на присъствено във физическия смисъл съдебно заседание с непосредствен контакт между решаващия орган, от една страна, и лицето, неговия за­щитник и експерта, от друга.

Конституционният съд приема, че разпоредбата на чл. 158, ал. 5, изр. трето от Закона за здравето не отговаря на стандартите на принципа на правовата държава във формален смисъл, които изискват законите да са ясни, точни и непротиворечиви, поради което следва да бъде обявена за противокон­ституционна на основание противоречие с чл. 4, ал. 1 от Конституцията.

В текущия брой на ДВ се изменя и допълва Наредба № 1 от 4.02.2019 г. за треньорските кадри.

С направените промени от една страна се цели с правата по чл. 97, ал. 4 от Закона за физическото възпитание и спорта да могат да се ползват специализирани треньорски кадри, които да осъществяват тренировъчна дейност и да предоставят треньорски услуги по специализираните спортни дейности адаптирана физическа активност, кондиционна подготовка и бойно-приложна физическа подготовка, като по този начин нормативната уредба ще отговори на практическите нужди на структурите в системата на физическата активност, фиизческото възпитание и спорта.

От друга страна промените са за ограничаване достъпа до треньорската професия за лица, осъществяващи гореизброените дейности без професионална квалификация за упражняването им.

С измененията нормативните предпоставки за вписване в регистъра се синхронизират с професионалните квалификации, които се придобиват в училищата, осъществяващи субсидирано от държавата обучение.

Също така се цели и създаване на яснота относно действието на наложените наказания за нарушения на антидопинговите правила по отношение на лицата, вписани в регистъра на треньорските кадри. В резултат от направената промяна се очаква повишаване на качеството при осъществяване на тренировъчния процес и предоставянето на треньорски услуги чрез възможността повече квалифицирани специалисти да участват в процеса.

Държавен вестник, брой 93 от 22.11.2022 г.

Държавен вестник, брой 93 от 22.11.2022 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

 

 

Има още