Архив на категория: Прокуратура

Първото българско дело на европейската прокуратура е за подкуп във фонд „Земеделие“

Posted on by

Първото дело на Европейската прокуратура (ЕП) в България, което влезе в съда, е за подкуп от 10 000 лв., получен от Т.Д. – главен експерт в Държавен фонд земеделие (ДФЗ). Това съобщиха официално от ЕП в четвъртък след като Специализираният наказателен съд даде ход на делото.

Въпреки че казусът не е от публично известните, прави впечатление бързината, с която разследването е извършено и делото стартира в съда – четири месеца след задържането на подсъдимия за подкуп в началото на септември м.г. Подобна скорост е необичайна за такива дела в България, които обикновено се точат с години. Към момента в ЕП има повече от 100 български дела, коментира за „Капитал“ българският европрокурор Теодора Георгиева.

Повече информация по случая четете тук.

Кьовеши поиска от България нови четирима кандидати за европейски делегирани прокурори

Posted on by

Европейският главен прокурор Лаура Кьовеши е поискала България да излъчи нови четирима кандидати за европейски делегирани прокурори. Това става ясно от нейно писмо, прочетено от Огнян Дамянов на днешното заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, съобщава сайтът Лекс.бг.

От него става ясно, че отхвърлените от колегията на Европейската прокуратура български кандидати са тримата следователи – Бисерка Стоянова, Преслава Петкова и Мая Ковачева, както и съдията от СРС Христо Крачунов, а основанието за това, според БТА, е липсата на опит.

Тримата избрани са Димитър Беличев, Бойко Калфин и Светлана Шопова.

Що се отнася до другите трима кандидати – Вероника Трифонова, Венцислав Фердинандов и Божидара Ганева-Димова, то европейският главен прокурор Лаура Кьовеши информира, че все още продължава оценката на техните качества.

Повече подробности по темата четете тук.

Кьовеши поиска допълнителна информация за 7 от нашите делегирани прокурори

Posted on by

Кьовеши поиска допълнителна информация за 7 от нашите делегирани прокурори

Eвропейският главен прокурор Лаура Кьовеши е поискала допълнителна информация за 7 от излъчените от България делегирани прокурори. Това е станало с писмо, получено в Министерството на правосъдието в края на миналата седмица, като информацията беше потвърдена от източници от Висшия съдебен съвет, съобщава сайтът Правен свят.

По регламент обаче, делегираните прокурори във всяка страна, която се е присъединила към новосъздадената институция може да са само двама, но от България Кьовеши поиска 10 представители. В този смисъл няма пречка Европейската прокуратура да заработи у нас и с тримата, спрямо които не се иска допълнителна информация.

Според сайтът Euractiv тримата oт магистратите, за които се искат повече данни, са Вероника Трифонова, Божидара Димова и Венцислав Фердинандов. Основният мотив на Кьовеши да поиска допълнителна информация е, че част от делегираните прокурори досега са работили като следователи и затова не можели да поддържат обвинението в съда. При самото изслушване обаче, един от най-задаваните въпроси към кандидат-следователите беше за обвинението в съда и писането на обвинителни актове. Другото възражение на европейската прокуратура било, че някои от делегираните прокурори нямали дълъг стаж, а идвали от районни прокуратури. На изслушването пред Прокурорската колегия се явиха 31 кандидати, като на 13 февруари бяха избрани 10. Магистратите, които до момента са приети безкритично от Европейската прокуратура, са Светлана Шопова – Колева, Бойко Калфин и Димитър Беличев.

Повече подробности по темата четете тук.

Излъчиха десет претенденти за европейски делегирани прокурори

Posted on by

Излъчиха десет претенденти за европейски делегирани прокурори

Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) излъчи десетимата претенденти за европейски делегирани прокурор от страна на България след четиридневен маратон от изслушания, обсъждания, представяния и събеседвания, съобщава сайтът Правен свят.

Трима от кандидатите, предпочетени от главния прокурор Иван Гешев, не са успели да съберат доверието на мнозинството в колегията. Това са Десислав Цанев – следовател в Следствения отдел в СГП, Станислав Стойков от СГП и Димитър Младенов от СГП.

Предложените към Европейската прокуратура кандидати за европейски делегирани прокурори са: Светлана Шопова-Колева, Вероника Трифонова, Бойко Калфин, Божидара Ганева-Димова, Бисерка Стоянова, Венцислав Фердинандов, Преслава Петкова, Мая Ковачева, Христо Крачунов, Димитър Беличев. Трима от тях не са били подкрепени от главния прокурор Иван Гешев по време на гласуването, а именно – Венцислав Фердинандов, Преслава Петкова и Мая Ковачева, но Колегията все пак ги е излъчила с голямо мнозинство.

Списък на одобрените претенденти ще бъде изпратен в Министерството на правосъдието, откъдето ще го обявят пред Колегията на европейските прокурори.

Повече подробности по темата четете тук.

Адвокат иска прокуратурата да провери Висшия адвокатски съвет за неизгодна сделка

Posted on by

Столичният адвокат Кирил Д. Петров е поискал прокуратурата да провери договора, с който Висшият адвокатски съвет (ВАдС) се задължи още три години да плаща за една единствена правно-информационна система (ПИС) от бюджета на адвокатурата, без да даде право на избор на близо 14 000-те ѝ членове – съобщава правно-информационният сайт Lex.bg.

Той е изпратил сигнал до Софийската градска прокуратура, в който настоява да се установи дали председателката на ВАдС Ралица Негенцова е сключила неизгодна сделка – престъпление по чл. 220 от Наказателния кодекс. Адвокат Петров разказва, че от колеги от страницата на Фейсбук общността на българските адвокати (ФОБА) е разбрал, че на 15 октомври 2020 г. Негенцова е сключила договор само с „Лакорда“ АД за „ползване на правно-информационна система за неизвестен брой потребители – адвокати, членове на адвокатски колегии от страната, за период от три години“. Той е установил, че сумата, която ВАдС се е задължил да плати на фирмата за три години, е над 800 000 лв. с ДДС.

Всъщност това е вторият договор на ВАдС с „Лакорда“. Още през 2017 г. съветът реши да плаща от бюджета на адвокатурата за най-малката правно-информационна система, която да бъде предоставена „безплатно“ на адвокатите. През 2020 г. ВАдС съобщи, че е сключен нов договор за още три години. Именно за него адвокат Петров настоява прокуратурата да извърши проверка и да установи дали е ощетена адвокатурата.

Повече подробности по темата четете тук.

Ало измамите са намалели с 80% в резултат на ефективната координация между институциите

Posted on by

Ало измамите - екзотични престъпления, извършвани от организирани престъпни групи*

Това са данни, изнесени от говорителят на главния прокурор – Сийка Милева пред журналист от сайта „Правен свят“. В информацията си авторката Тина Ивайлова напомня, че телефонните измами са известни още от 90-те години, като след 2000 г. случаите им драстично зачестяват. Жертвите на телефонните измами са най-уязвимите групи от обществото – възрастните хора и децата. Това са екзотични престъпления, извършвани от организирани престъпни групи, които извършват престъпната дейност предимно от територията на Румъния, което им гарантира по-голяма анонимност и сигурност, че няма да бъдат задържани. Действията им са насочени спрямо български граждани, както и граждани на съседни държави – Гърция и РС Македония. Благодарение на доброто сътрудничество с румънската прокуратура и полиция участници в  разследвания на Специализираната прокуратура са задържани и на територията на Румъния.

Ако през 2018 г. телефонните измами са били около 1200 през 2019 г. те стават около 560, а през изминалата година са вече само 129.

Сумата, придобита от престъпната дейност, през 2018 г. е над 8,4 млн. лева. През следващата година тя намалява до около 3,8 млн. лева. През миналата година тя значително намалява до около 520 хил. лева. Тенденцията за намаление на тези престъпления е видима. Това е показателно, че съвместна работа на прокуратурата с МВР е успешна – подчертава в изказването си Сийка Милева.

През последните две години са били неутрализирани няколко организирани престъпни групи от градовете Ветово, Горна Оряховица, Левски и Павликени.

Повече подробности по темата четете в „Правен свят„.

 

България настоява пред Лаура Кьовеши за повече от двама делегирани прокурори в Европейската прокуратура

Posted on by

България настоява пред Лаура Кьовеши за повече от двама делегирани прокурори в Европейската прокуратура

Зам.-главният прокурор Красимира Филипова е потвърдила във видеоконферентен разговор с Кьовеши позицията на главния прокурор за подкрепа в усилията за осигуряване на кадрова обезпеченост и съответен бюджет за новия орган

Зам.-главният прокурор при Върховна касационна прокуратура (ВКП) Красимира Филипова взе участие във видеоконферентна връзка с европейския главен прокурор Лаура Кьовеши, съобщиха от прокуратурата.

По време на срещата, проведена по инициатива на Кьовеши, е било обсъдено функционирането на Европейската прокуратура и броя на европейските делегирани прокурори, които ще работят в България. Прокурор Филипова е декларирала позицията на главния прокурор Иван Гешев, изразена и в предходната му видеоконферентна среща с Кьовеши, проведена през юни тази година, че двама европейски делегирани прокурори ще са недостатъчни предвид обема на предстоящата работа.

Заместник – главният прокурор е споделила очакванията си пред Кьовеши, че Народното събрание скоро ще приеме промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които националната правна уредба се привежда в съответствие с дейността на Европейската прокуратура. Предстои във вторник Правната комисия в Народното събрание да се заеме с цитираните предложения. С промените се определя статутът и правомощията на европейските делегирани прокурори, като се гарантира независимостта им при упражняване на функциите по ръководство и надзор върху разследванията от компетентността на Европейската прокуратура.

Зам.-главният прокурор Красимира Филипова отново е заявила принципната позиция на главния прокурор за подкрепа на прокуратурата в усилията на Кьовеши за осигуряване на кадрова обезпеченост и съответен бюджет за успешно функциониране на новия орган на Европейския съюз с децентрализирана структура, както и за активно и ползотворно партньорство в борбата с престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза.

Повече подробности по темата четете тук.

 

Прокуратурата обяви промени в НПК за намаляване на формализма в процеса

Posted on by

Не всяко формално нарушение в процеса на събиране на доказателства да води до тяхната негодност, а това да се случва само когато е налице съществено нарушение на правилата или има съмнения за достоверността им. Опростяване на обвинителните актове. А очевидните фактически грешки в тях да се оправят устно още в разпоредителното заседание.

Това са част от предложенията за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които обявиха зам.-главният прокурор Красимира Филипова и говорителят на главния прокурор Сийка Милева. Те са изпратени до изпълнителната и законодателната власт, но от държавното обвинение не огласиха днес конкретни текстове.

Беше обявено, че прокурори от Върховната касационна прокуратура, Военно-апелативна прокуратура и Апелативната прокуратура в София са проучили и анализирали проблемите в практиката. След това е бил направен анализ на процесуалното законодателство в България, Франция, Германия и Италия и въз основа на това са написани предложенията за промени в НПК.

Повече подробности по темата четете тук.

Съдебната карта на съдилища и прокуратури пак е на дневен ред във ВСС

Posted on by

Съдебната карта на съдилища и прокуратури пак е на дневен ред във ВСС

Днес Съдийската колегия ще обсъди резултатите от постигнатото до момента по проекта по ОПДУ, а в сряда – Прокурорската колегия ще решава за модела, по който ще бъдат оптимизирани обвиненията на окръжно и апелативно ниво

Темата за прекрояването на съдебната карта на съдилищата и прокуратурите в страната отново влезе в дневния ред на колегиите на Висшия съдебен съвет (ВСС).

Както е добре известно – прокуратурата вече премина през три вълни на окрупняване на районно ниво – от 1 януари 2019 г. се закриха 11 районни прокуратури, от 1 януари 2020 г. – още 28, а от 1 януари 2021 г. 38 обвинения. За разлика от тях съдилищата са до никъде в реалното прекрояване на съдебната карта, макар че друго добре известно е, че срокът за изпълнение на целия проект „Създаване на модел за оптимизация на съдебната карта на българските съдилища и прокуратури и разработване на единна информационна система на съдилищата“  е до 31 декември 2020 г.

Припомняме, че през декември 2019 г. ВСС взе решение да тества пилотно моделите за реорганизация и/или обединяване на десет районни съдилища и прокуратури, за да вземат накрая кадровиците решение как да процедират по-нататък. А по-конкретно става дума за РС-Eлxoвo, РС-Toпoлoвгpaд, PC-Oмypтaг, РС-Tъpгoвищe, PC-Beлиĸo Tъpнoвo, РС-Eлeнa, PC-Чeпeлape, РС-Cмoлян, PС- Kocтинбpoд и РС-Cливницa. За прокуратурите – РП-Aйтoc, РП-Kapнoбaт, PΠ – Бaлчиĸ, РП-Kaвapнa, PΠ-Πaвлиĸeни, РП-Ceвлиeвo, PΠ-Πaнaгюpищe, РП-Xapмaнли, PΠ-Бepĸoвицa, РП-Meздpa.

Повече подробности по темата четете тук.

Прокуратурата настоява да не я замесват във всички припознавания на деца

Posted on by

Прокуратурата настоява да не бъде замесвана във всички случаи на припознаване на дете, както може да се случи, ако бъдат приети внесените в Народното събрание предложения за изменения на Семейния кодекс.

Промените в СК се правят основно, за да бъдат изпълнени две решения на Европейския съд по правата на човека. Като се дава право на всеки, който твърди, че е родител на детето, а то е припознато от друг, да оспори това припознаване (с нова ал. 5 на чл. 66 на СК). Той ще може да го направи с иск, за чието предявяване има срок от една година, който тече от момента на узнаване на припознаването. Освен това този иск задължително ще се съединява с иск за установяване на произход.

С проекта обаче се изменя и чл. 65, ал. 2 СК и се предвижда длъжностното лице по гражданското състояние да съобщава всяко припознава на съответната окръжна прокуратура. Причината за това е, че се записва, че прокурорът може да оспори всяко припознаване в едногодишен срок от извършването му.

„Без да се отрича ролята на прокуратурата, която ѝ е предоставена по Конституция – да следи за спазване на законността, уведомяването на прокурора за всички припознавания, ще доведе до необходимост от извършване на проверки по всички получени уведомления, без налични данни за нарушение на закона, което може ла се определи и като непропорционална и незаконна намеса в правото на зачитане на личния и семеен живот“, заявява в становище до Народното събрание зам.-главният прокурор Красимир Филипова (пълния му текст виж тук).

Повече подробности по темата четете тук.