Омбудсманът атакува в КС единната цена на водата

Омбудсманът Мая Манолова атакува в Конституционния съд (КС) разпоредбата от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), която въвежда принципа на единна цена на водата на обособена територия.

Става въпрос за чл. 12, ал. 2 от ЗРВКУ. Текстът, който беше въведен през 2015 г., предвижда: „В и К операторите прилагат принципа на единна цена на В и К услуга на обособената територия. Принципът се спазва задължително за цените на В и К услугите „доставяне на вода на потребителите и/или на други В и К оператори“ и „отвеждане на отпадъчните води“. Цената за В и К услугата „отвеждане на отпадъчни води и пречистване“ може да се определя диференцирано за групи потребители в зависимост от степента на замърсеност по реда на този закон и актовете по неговото прилагане“.

„В случая, чрез заложеното в чл. 14, ал. 2 от закона правило за определяне на единна цена на обособена територия, подходът на законодателя е неоправдан социално и небалансиран, не отчита обществения интерес и правата на потребителите на услугите и не задоволява изискването за справедливост“, твърди Манолова.

Според нея атакуваната разпоредба противоречи на друга от ЗРВКУ – в чл.13, ал. 1, т. 4, в която е предвидено, че при изпълнение на правомощията си за регулиране на цените на ВиК услугите Комисията за енергийно и водно регулиране се ръководи и от съответствието между цените за населените места и действителните разходи за предоставяне на услугите. „Двете разпоредби са противоречиви и взаимоизключващи се, което нарушава принципа на правовата държава и по-специално един от неговите основни елементи – правната сигурност“, пише Манолова до КС.

Повече подробности по темата четете тук.

Мая Манолова атакува в КС новите изисквания към малките бензиностанции

мая манолова

Омбудсманът Мая Манолова атакува в Конституционния съд (КС) серия от разпоредби на новия Закон за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен
произход. Общественият защитник твърди, че те нанасят тежък удар върху малките търговци и превозвачи на горива. Но освен това погазват и правата на потребителите, тъй като фалитът на малките бензиностанции ще доведе до ограничаване на конкуренцията и засилването на монопола.

„В закона са заложени непосилни изисквания за висок уставен капитал –  20 000 лв. за малка бензиностанция, 1 000 000 лв. за условно наречения „търговец на едро“, абсурдни изисквания за големина на складовете, за вместимост на съдовете, за брой бутилки за втечнен газ. Това е закон, който притиска в ъгъла малките търговци на горива“, заявява Манолова.

Вчера дребните търговци на горива заплашиха с протест, подобен на този на жълтите жилетки във Франция. Именно те призоваха омбудсмана да сезира Конституционния съд. Те възразяват срещу новото изискване да притежават в наличност най-малко 10 000 бутилки газ за битови нужди, а това означава, че ще трябва да инвестират поне 500 000 лева, което ще доведе до масови фалити и от своя страна ще повиши рязко цените за потребителите.

Повече подробности по темата четете тук.

Държавен вестник, брой 104 от 14.12.2018 г.

Държавен вестник, брой 104 от 14.12.2018 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Посочването на диагноза в болничния лист не противоречи на разпоредбите на GDPR

Допустимо ли е след влизането в сила на Общия регламент за защита на данните (GDPR) в болничния лист, който се предоставя на работодателя и в Националния осигурителен институт, да се посочва диагнозата на служителя?

Този въпрос е поставил гражданин на омбудсмана Мая Манолова. Като твърди, че посочването на конкретното заболяване в болничния противоречи на защитата на информацията за здравословното състояние на гражданите по Закона за здравето, както и на Регламент (ЕС) 2016/679, т.е. Общият регламент за защита на данните, който е в сила от 25 май 2018 г. Затова Манолова е сезирала Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и е поискала компетентно становище по случая.

За да отговори, комисията е изследвала цялата нормативна база, свързана с издаването на болничен лист – от Закона за здравето, през Наредбата за медицинската експертиза до Наредбата за реда за представяне в НОИ на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им от 2014 г. А след това е направила анализ на изискванията на GDPR, като припомня, че той само надгражда  предишния режим за защита на данните, въведен от Директива 95/46/ЕО, който е транспонирана в българския закон още през 2002 г.

И тримата ѝ членове, натоварени да се произнесат по казуса – Цанко Цолов, Цветелин Софрониев и Веселин Целков, излизат със следното становище: „Посочването на конкретното заболяване в болничния лист при удостоверяването на временна неработоспособност пред работодателя не противоречи на нормите на Регламент (ЕС) 2016/679. Налице е нормативно основание за обработване на данните съгласно чл. 6, параграф 1, буква „в“ от Общия регламент, респективно условие по чл. 9, параграф 2, буква „б“ от Регламента, във връзка с чл. 13 от Наредбата за реда за представяне в НОИ на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им“.

Повече подробности по темата четете тук.

Всички правила, свързани с определяне, прехвърляне на бонус-малус и т.н. на МПС са незаконосъобразни, необосновани и несправедливи, посочва Мая Манолова

Бонус-малус брани интересите на застрахователите

Националният омбудсман Мая Манолова е изпратила становище до председателя на Комисията за финансов надзор Карина Караиванова по повод общественото обсъждане на проекта на Наредбата, която въвежда т. нар. система „бонус – малус“, чрез която ще се коригира размерът на застрахователната премия според поведението на водача на моторното превозно средство. Мая Манолова е категорична, че проектът на Наредбата нарушава правата и интересите на гражданите, защото оставя впечатление, че в нея са изведени на преден план интересите на застрахователите, съобщават от пресцентъра на институцията.

Омбудсманът подчертава, че съгласно Кодекса на застраховането по задължителната „Гражданска отговорност“ на автомобилистите са застраховани собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство. Това изключва автоматично МПС-тата като обект на начисляване на клас бонус-малус.

„Вината за нанесени вреди и съответно отговорността за тях може да се търси само и единствено от водача. Не автомобилите са причина за високия брой на пътнотранспортни произшествия за 2016 и 2017 г. Не автомобилите са причина за високия брой на установените нарушения при управлението им. Причината е човешкият фактор. Оттам нататък всички правила, свързани с определяне, прехвърляне на бонус-малус и т.н. на МПС са незаконосъобразни, необосновани и несправедливи, пише в становището си Манолова.

Повече подробности по темата четете тук.