В новия брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за посевния и посадъчния материал, които предвиждат всеки производител да води книга за произхода и количеството на посевния и посадъчния материал, който произвежда. Прецизират се и текстовете, свързани с вноса и износа на посевен и посадъчен материал от и за трети страни. Въвежда се минимален срок от десет работни дни за отстраняване на нередовности по всички видове заявления, които се подават и за които досега такъв срок не е бил предвиден – за лабораторни анализи на посевните качества на семената, за вписване на сорт в официалната сортова листа и др.
Обнародвано е Решение № 6 от 18 юли 2019 г. по конституционно дело № 6 от 2019 г., с което Конституционният съд е отхвърлил искането на омбудсмана Мая Манолова за обявяване на противоконституционност на седем разпоредби от Изборния кодекс (ИК), приети от парламента през април т. г., непосредствено преди изборите за Европейски парламент.
Шест от тези разпоредби се отнасят до новите правила за обжалване и подсъдност на решенията на районните и общинските избирателни комисии, както и за въведените спадащи мнозинства за вземане на решения след отмяна на предходно решение от съда. С тях бе възприето, че решенията на общинската и районната избирателна комисия могат да се обжалват пред ЦИК, а решението на ЦИК, с което оспореният акт се потвърждава – пред административния съд по местонахождението на съответната избирателна комисия вместо пред Върховния административен съд, както досега.
Една от оспорените разпоредби – чл. 58, ал. 1 от ИК, регламентира, че от общо 49 вида решения, които издава ЦИК, пред съда може да се обжалват 18. За това дали тя противоречи или не на Конституцията КС не е успял да събере мнозинство за вземане на решение. Изискването е поне 7 от общо 12 конституционни съдии да гласуват „за“ дадена теза, за да има решение. При липса на такова, атакуваната разпоредба продължава да се прилага.
Обнародвана е нова Наредба за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност на основание приетия в края на миналата година Закон за киберсигурност (ЗК). Адресати на задълженията, предвидени в ЗК, са както публични субекти, така и редица компании от частния сектор. С цел да се избегне налагането на несъразмерна финансова и административна тежест, доставчиците на цифрови услуги, които са микро- и малки предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия, са сред субектите, изключени от обхвата на новия ЗК.
В наредбата са дефинирани принципите и целите на мрежовата и информационна сигурност. Поставени са изисквания за организационни мерки за защита на мрежите и информационните системи и свързаната с тях информация, попадащи в обхвата на ЗК. С новата наредба се определят минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност, въвеждат се правила за извършване на проверките за съответствие с изискванията за мрежова и информационна сигурност, определя се редът за водене, съхраняване и достъп до регистъра на съществените услуги по чл. 6 от ЗК и се въвеждат стандартизирани форми за уведомленията за инциденти.