Архив на ‘Министерски съвет’

МВР и ДАНС проверяват издадените български паспорти на чужденци

Премиерът Бойко Борисов възложи на МВР и ДАНС да извършат проверка на издадените български документи за самоличност на чужди граждани за последните пет години. Министър-председателят иска резултатите от проверката да са налице във възможно най-кратък срок.

Тя идва близо месец след акцията на Специализираната прокуратура и на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконното придобитото имущество (КПКОНПИ) в Държавната агенция за българите в чужбина, при която бяха задържани 20 души, сред които председателят на ДАБЧ Петър Харалампиев и главният секретар Красимир Томов.

Впоследствие с обвинение за организирана престъпна група, търговия с влияние и подкупи се „сдобиха“ четирима души – Харалампиев, Томов и двама посредници, единият от които сръбският гражданин Марко Стойов.

Според прокуратурата, посредници са се свързвали с искащи да получат българско гражданство от Западните Балкани, Бесарабия и Украйна и съдействали за предаването на искан от ръководството на агенцията подкуп. Повечето подкупи са давани, за да изпълни институцията по-бързо процедурите по издаване на удостоверение за български произход, обясни тогава заместник-главният прокурор Иван Гешев и добави, че по-редки са случаите, в които е даван подкуп за получаване на удостоверение от хора, които нямат такъв произход.

Повече подробности по темата четете тук.

Разпоредителното заседание да се отлага при отсъствие на защитник по уважителни причини

Разпоредителното заседание ще се отлага, ако защитник не се яви по уважителни причини и винаги, когато участието му е задължително, а той не е дошъл. Това следва от промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които днес бяха публикувани в Държавен вестник. Те бяха приети по спешност от Народното събрание, след като на 9 октомври 2018 г. Конституционният съд (КС) отмени две разпоредби от кодекса.

Първата норма, която беше засегната от решението на КС, беше на чл. 247в НПК. Преди намесата на конституционните съдии тя предвиждаше, че отсъствието на адвокат води до отлагане на разпоредителното заседание, само ако защитата е задължителна. Така дори и той да не е дошъл в съда по уважителни причини, съдът провеждаше заседанието, след което се преклудира възможността за връщане на делото заради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения по време на разследването.

След решението на КС обаче разпоредбата доби такава редакция, от която следваше, че неявяването на защитник винаги ще води до отлагане на разпоредителното заседание – без значение какви са причините за него.

Другата разпоредба, която КС обяви за противоречаща на основния закон, беше на чл. 351, ал. 2 НПК. Тя предвиждаше, че с касационната жалба и протест не могат да се правят възражения за съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 96 от 20.11.2018 г.)

В новия 96 брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които са във връзка с Решение № 14 от 9.10.2018 г. на Конституционния съд на РБ, с което той обяви за противоконституционни две разпоредби от кодекса. Това наложи текстовете да се прецизират, като ясно се дефинират случаите, когато разпоредителното заседание се отлага поради неявяването на защитник.

Другата промяна е, че с касационната жалба и протест се предоставя възможност за отправяне на възражение за съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство, свързани с допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства.

Обнародвана е нова Тарифа за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по реда на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, в която се определят таксите за разглеждане на спорове по новия закон.

В тарифата са регламентирани два вида такси – за спорове по чл. 81, ал. 3 от ЗЕСМФИ и за спорове по чл. 81, ал. 4 от закона. Предложените размери на таксите са диференцирани според физическата инфраструктура – предмет на спора. С цел публичност и прозрачност в тарифата са определени и конкретни правила относно формирането на  възнагражденията  на  външните  експерти  и  независими консултанти в  случаите  на  привличането  им  като членове  на  специализираните комисии за разглеждане на конкретни спорове по ЗЕСМФИ.

 

Държавен вестник, брой 96 от 20.11.2018 г.

Държавен вестник, брой 96 от 20.11.2018 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Полезно в ДВ (бр. 95 от 16.11.2018 г.)

В днешния 95 брой на „Държавен вестник“ е обнародвана нова Наредба № 63 от 08.11.2018 г. за изискванията към съдържанието, периодичността на изготвяне и сроковете за представяне на отчетите за надзорни цели на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове, която влиза в сила на 19.11.2018 г.

В нея се утвърждават образците на посочените отчети съобразно настъпилите промени в регламентацията на дейността по допълнително пенсионно осигуряване. Посредством представянето на отчетите в съответствие с предвидените образци се осигурява необходимата информация за надзорни цели. Съгласно новата наредба отчетите се внасят в надзорния орган в електронен вид, подписани с квалифициран електронен подпис, през поддържан от КФН електронен портал. По този начин се облекчава обработването на информация и се спестяват разходи за поднадзорните лица и административния орган.

С Определение № 10782 от 7.09.2018 г. ВАС спира действието на Наредбата за мониторинга, управлението и контрола на концесиите до приключване на производството по адм. д. № 10561/2018 г. по описа на Върховния административен съд с влязъл в сила съдебен акт. В наредбата се предвижда, че редът за извършване на одита на концесионера се определя с концесионния договор, а когато той не е определен с концесионния договор, концедентът го определя с вътрешните правила за управление на концесиите. Концедентът уведомява концесионера за определения ред, съответно за промените в него, в 14-дневен срок от издаването на акта, с който редът се определя, съответно се променя.

Член 8, ал. 1 от наредбата предвижда, че министрите и кметовете на общини създават необходимата организация за управление на концесиите в администрацията, която ръководят, като приемат вътрешни правила за управление на концесиите – в случаите, когато в плана за действие са включени повече от 3 проекта за концесии или управляват повече от 3 концесии. Съгласно чл. 8, ал. 3, когато министър или кмет на община управлява до 3 концесии, организацията и редът могат да се определят с отделна заповед за всеки проект за концесия, съответно за всяка концесия.

Съдът счита, че определянето на извършване на одита на концесионера от концедента с вътрешните правила за управление на концесиите или със заповедта по чл. 8, ал. 3, когато не е определен с концесионния договор, без да са изрично разписани в наредбата, създава възможност за едностранно изменение на договора и опасност за жалбоподателя да настъпят значителни или труднопоправими вреди при реализирането на отговорност за неизпълнение на договора във връзка с новите вътрешни правила за одит, като по този начин се застрашава правната сигурност.

 

Държавен вестник, брой 95 от 16.11.2018 г.

Държавен вестник, брой 95 от 16.11.2018 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Полезно в ДВ (бр. 94 от 13.11.2018 г.)

В днешния 94 брой на „Държавен вестник“ е обнародван нов Закон за киберсигурност, който има за цел в националното законодателство да бъдат въведени изискванията на европейска директива. Той урежда дейностите по организацията, управлението и контрола на киберсигурността, в това число всички дейности и проекти по киберотбрана и по противодействие на киберпрестъпността.

Със закона се създава система за киберсигурност. Предвидено е тя да бъде част от системата за защита на националната сигурност. Управлението и организацията на системата се осъществява от Министерски съвет, а за подпомагане на дейности към правителството се създава Съвет по киберсигурност. Председател на този съвет е заместник-министър председател, определен от премиера.

Обнародвани са промени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, който вече ще се казва Закон за задължително депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги.

Доставчиците на медийни услуги, в т.ч. печатни, електронни и онлайн медии, трябва да посочват на сайтовете си информация за действителния си собственик, както и дали това е лице, заемащо публична длъжност, и дали има влязла в сила присъда спрямо него. Предвижда се да се декларира и лицето, което фактически контролира съдържанието на медийната услуга и редакционната политика, ако то е различно от собственика. При промяна на собствеността тя трябва да се декларира в срок от 7 дни.

С измененията се задължават доставчиците на медийни услуги, в т.ч. печатни, електронни и онлайн медии, да декларират до 30 юни всяко получено финансиране в предходната календарна година, в т.ч. заеми и банкови кредити, както и безвъзмездно получаване на парични средства и имущество. Предвижда се да се декларират размерът на финансирането, основанието за предоставянето му, както и данни за лицето, което го е предоставило. Декларациите ще се публикуват в регистър на Министерството на културата, който трябва да бъде създаден до една година след влизането в сила на закона и да бъде достъпен онлайн. При забавяне, неподаване на декларация или обявяване на неверни данни се предвижда санкция от 10 до 15 хил. лева. Глобата за повторно нарушение е от 20 до 30 хил. лева. При нарушение се предвижда Министерството на културата да уведомява Министерството на вътрешните работи.

Текстовете предвиждат разпространителите на печатни издания да декларират в Министерството на културата действителния си собственик, както и броя на обекти за продажба на дребно. Ако последните са 1/3 от всички обекти, ще се праща информация в Комисията за защита на конкуренцията. Санкциите за неподаване на декларация и невярна информация ще са от 10 до 15 хил. лева за първо и от 20 до 30 хил. лева за повторно нарушение.

Изменения има и в Закона за авторското право и сродните му права, с които се транспонира европейска директива, с която се въвеждат нови възможности за свободно използване на писмени произведения от незрящи лица или лица с физически увреждания. Допуска се изготвянето на копия в алтернативен формат, достъпен за хората с увреждания – Брайлов шрифт, едър шрифт, адаптирана електронна книга, звукозапис на съдържанието на писмено произведение (аудиокнига), радиопредаване и други.

 

Държавен вестник, брой 94 от 13.11.2018 г.

Държавен вестник, брой 94 от 13.11.2018 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Полезно в ДВ (бр. 93 от 9.11.2018 г.)

 В днешния 93 брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени във Валутния закон, които влизат в сила от 10.02.2019 г. В Министерството на икономиката ще се води и поддържа публичен регистър на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с тях. За вписването в регистъра ще се събират такси, определени в тарифа на Министерския съвет.

С постановление на Министерския съвет се изменят няколко акта – Правилник за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи, Наредба за категоризиране на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение и др. С промяната се намалява административната тежест за физическите и юридическите лица, които провеждат процедурата за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди.

Отпада и изискването при подаване на искане за утвърждаване на площадка за проектиране, заинтересованото лице да представя пред комисията проект на подробен устройствен план. Намалява се административната тежест върху гражданите и бизнеса при определянето на площадка или трасе за нуждите на физическо или юридическо лице върху земи от държавния поземлен фонд.

Облекчени ще бъдат и процедурите при включването на земи в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), както и при провеждането на търгове за отдаване под наем или аренда на свободните земи от държавния поземлен фонд. По-лесно ще се осъществява и отдаването на заетите с трайни насаждения земеделски земи от държавния поземлен фонд.

Обнародвана е нова Наредба № 6 от 26.10.2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023 г. От 16 октомври 2018 г. подпомагането в лозаро-винарския сектор в страната се извършва съгласно Национална програма за подпомагане в лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023 г. (националната програма), утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите на 27.02.2018 г. и одобрена от Европейската комисия.

Националната програма включва мерките „Преструктуриране и конверсия на лозя“, „Популяризиране в трети страни“, „Инвестиции в предприятията“ и „Застраховане на реколтата“. За да се регламентират редът и условията, по който ще се извършва подпомагането на дейностите по мерките от националната програма, наредбата предвижда правила за прилагането на мерките, в т.ч. провеждане на прием на заявления за участие, условия за допустимост на кандидатите и за изплащане на финансовата помощ, ред и срокове за осъществяване на необходимите административни действия от бенефициентите и от органите, ангажирани с управлението на националната програма.

След внесена жалба от Българската асоциация по патология във Върховния административен съд срещу Наредба № 12 от 4.11.2016 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Обща и клинична патология“ с решение № 8709 от 27.06.2018 г. на Върховния административен съд се отменя медицинският стандарт. Причината са съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до нарушаване на основни принципи на административното производство.

В конкретния случай са осъществени процесуални нарушения, които пряко рефлектират върху основни принципи и начала на административното производство – законност, равенство, достъпност, публичност и прозрачност, уредени в чл. 4, 8, 12 и 13 АПК, както и на принципите, въведени в чл. 26, ал. 1 от ЗНА, съгласно който текст изработването на проект за нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, откритост, предвидимост, съгласуваност, пропорционалност и стабилност.

Държавен вестник, брой 93 от 09.11.2018 г.

Държавен вестник, брой 93 от 09.11.2018 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Архив