Как се разви сагата с минималните адвокатски хонорари

Върховният административен съд (ВАС) отмени най-сериозното увеличение на минималните адвокатски хонорари от последните години. Решението на съда не е окончателно.

Всъщност отмяната на действащите минимуми на десетки хонорари, включително и за процесуално представителство и защита по наказателни, граждански и административни дела, не би трябвало да е изненада за ръководството на адвокатурата, макар да беше постановено от съда преди дни. Делото във ВАС, а след неуспешните опити да се докаже публикация на сайт със свидетели, трябваше да е ясно накъде отиват нещата.

Делото беше образувано през март 2016 г., т.е. преди три години и половина. В началото си то „почака“ в продължение на година и половина по една много важна причина – Съдът на Европейския съюз трябваше да каже дали минималните адвокатски хонорари в България са така уредени, че могат да ограничат конкуренцията. А на финала си процесът се превърна по-скоро в куриоз с неколкократното му отлагане заради масовото отвеждане на върховни съдии заради съпрузи адвокати.

Отговорът от Люксембург дойде на 23 ноември 2017 г. СЕС заяви, че действащата уредба, при която има минимална тарифа, определена от професионалната организация на адвокатите и забрана за съда да определя по-ниски от фиксираните в нея възнаграждения, би могла да ограничи конкуренцията. Скоро ще станат две години от произнасянето на това изключително важно за българската адвокатура решение, но Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения си остава същата.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 79 от 08.10.2019 г.)

 В днешния 79-ти брой на „Държавен вестник“ е обнародван нов Закон за публичните предприятия, който урежда начина за определяне и публично оповестяване на държавната политика в областта на публичните предприятия.

Новият акт въвежда стандарти за добро корпоративно управление, както и задълженията за оповестяване и прозрачност на дейността и органите им за управление. Правилата за корпоративно управление и оповестяване ще бъдат еднакви за всички предприятия с държавно участие, независимо от това кой орган упражнява правата на държавата. Предвидено е ограничено прилагане на закона по отношение на общинските публични предприятия, за да не се нарушават правата на общините за местно самоуправление.

Търговските дружества с повече от 50% държавно участие или търговски дружества, чиито дялове или акции са собственост на дружество с повече от 50% държавно участие в капитала, ще се приватизират след решение от Народното събрание. За обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50% държавно участие или от имуществото на търговски дружества, чийто капитал е собственост на други търговски дружества с повече от 50% държавно участие, решението за приватизация ще е на Министерския съвет.

При продажбата на обособени части от лечебни заведения и имоти – частна държавна собственост с данъчна оценка над 10 хил. лева, Агенцията за приватизация ще бъде институцията, която ще вземе решение. В случаите на новообразувано дружество с държавно участие решение за продажбата му ще се приема от парламента по предложение на Министерския съвет. В случаите на новообразувано дружество с общинско участие решението ще е на общинския съвет. Правителството ще упражнява правата на държавата в публичните предприятия и ще може да ги делегира, съобразно отрасловата им компетентност.

Обнародвани са промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация, с които се дава възможност в тези населени места, които ще продължат да имат статут на кметство, но в тях няма да се произведат избори за кметове на кметства, да могат да се назначат кметски наместници в съответствие с утвърдената от общинския съвет структура и обща численост на администрацията – т.е. общинският съвет е органът, който ще определи в кои населени места могат да се назначават кметски наместници.

С оглед осигуряване на приемственост и по аналогия с други разпоредби на закона е предвидено кметовете на кметства в тези населени места след изтичане на мандата им да изпълняват временно функциите на кметски наместници до освобождаването им от новоизбрания кмет на общината.

Публикувани са промени в Закона за енергетиката, които целят създаване на условия за ефективна либерализация на пазара на природен газ и установяване на ликвиден пазар, включително чрез конкретен пакет от мерки за преодоляване на ниската текуща ликвидност.

Създава се конкурентна среда за добивните предприятия, търговците и потребителите на природен газ чрез сключване на сделки на организирано място за търговия с ясни и единни правила и съответни устойчиви ценови сигнали за постигане на справедлива пазарна цена, основана на търсенето и предлагането.

Освободените количества се закупуват от крайни снабдители или клиенти, присъединени към газопреносната система на България, директно или чрез търговец на природен газ. До 31 декември 2019 г. Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) провежда процедура за утвърждаване на цената, по която общественият доставчик продава природен газ през 2020 г.

Държавен вестник, брой 79 от 08.10.2019 г.

Държавен вестник, брой 79 от 08.10.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Върховни съдии разясниха кой и как вписва искова молба

Отказ за вписване на искова молба в Сливница накара състав на Върховния касационен съд (ВКС) да даде подробни разяснения, с които да сложи край на практиката на страните да се поставят непочиващи на закона изисквания като тези, заради които е постановен.

Освен това върховните съдии Дияна Ценева (председател на състава), Бонка Дечева (докладчик по делото) и Ваня Атанасова са установили, че няма съдебна практика по въпроси като дали е необходимо изрично разпореждане на съда за вписване на искова молба, която по закон подлежи на вписване, както и дали може да се впише неин препис, или трябва да се представи оригинал. Липсва практика и за представителството на гражданите и юридическите лица пред съдията по вписванията и дали за него трябва да се прилага чл. 32 от Гражданския процесуален кодекс, който определя кой може да бъде пълномощник на страна по гражданско дело.

В определението  си върховните съдии напомнят, че правилните отговори на тези въпроси може да се извлекат от задължителната практика, но тъй като очевидно това не се е случило и пред него стои незаконосъобразен отказ за вписване на искова молба, ще се заеме да ги разясни.

Стъпвайки на тълкувателно решение №7/2012 г. на Гражданската и Търговската колегии на ВКС, Ценева, Дечева и Атанасова припомнят, че вписване на искова молба може да бъде отказано само ако тя не отговаря на две изисквания – в нея да са ясно идентифицирани страните и имотът. След това върховните съдии припомнят, че вписването или отбелязването на искови молби се извършва по искане на страната, след като документът е постъпил в съда и по него е събрана дължимата такса (чл.12 от Правилника за вписванията). За това не се изисква нарочен акт на съда, а вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията.

Повече подробности по темата четете тук.

ВАС отмени голямото увеличение на минималните адвокатски хонорари от 2014 г.

 Има нарушение в съдо-производствените правила при приемането на този подзаконов нормативен акт – липса на мотиви и доклад към проекта, както и непровеждане на обществено обсъждане, смятат върховните съдии

Върховният административен съд (ВАС) отмени едно от последните мащабни увеличения на минималните адвокатски хонорари – това от 2014 г. С него нараснаха възнагражденията за процесуално представителство по граждански и административни дела, като за последните беше въведена и по-детайлна система за определянето на минималното заплащане на адвокатите.

Именно с промените в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 2014 г. размерът на немалко от хонорарите, под които е забранено да падат адвокатите, беше увеличен двойно и повече. С тях се уреди и че за изготвяне на касационна жалба с основания за допускане по чл. 280 ГПК без явяване на адвоката се дължат 75% от хонорара за процесуално представителство, но не по-малко от 600 лв. А за отговор на касационна жалба минимумът е 500 лв. 

Вчера тричленен състав на ВАС с председател Илияна Дойчева и членове Мариета Милева и Емилия Кабурова (докладчик) обяви, че всички изменения в наредбата, направени през 2014 г. от Висшия адвокатски съвет са незаконосъобразни. Съдът, чието решение не е окончателно, не е изследвал самите промени, тъй като е установил, че всъщност при приемането им не са спазени изискванията на Закона за нормативните актове. Върховните съдии констатираха, че Висшият адвокатски съвет (ВАдС) не е публикувал проекта за промени в наредбата на сайта си за обществено обсъждане. 

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 78 от 4.10.2019 г.)

В днешния брой на „Държавен вестник“ е обнародвана нова Наредба № 8121з-1059 от 26 септември 2019 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение.

За определянето и изплащането на допълнителното възнаграждение за научна степен е регламентирано, че за действително отработено време следва да бъде зачитано и времето на: а) ползване на платен годишен отпуск; б) професионално обучение с откъсване от работа – когато срокът на обучението е до 30 календарни дни; в) командироване в чужбина за срок до 30 календарни дни, независимо от основанието.

Предвижда се допълнителното възнаграждение за научна степен да се изплаща само когато научната специалност е свързана с длъжностните задължения на служителя. В противен случай, въпреки притежанието на научната степен, няма да се заплаща допълнително възнаграждение за това.

Регламентирани са и случаите, при които даден служител притежава две научни степени да получава допълнително възнаграждение за научна степен в по-благоприятния размер. Предвидено е допълнителното възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч. да се определя и изплаща на държавните служители за всеки отработен нощен час или за част от него в периода от 22,00 до 6,00 ч.

Публикувани са промени в Наредба № 15 от 2005 г. за имунизациите в Република България – от три на два намаляват приемите на основната имунизация на пневмококова конюгирана ваксина при деца до 6-месечна възраст, отпада проба Манту и реимунизацията срещу туберкулоза при деца на 11-годишна възраст и се въвежда реимунизация срещу коклюш при деца на 12-годишна възраст.

Въвежда се разпоредба, определяща лицата, подлежащи на имунизации през даден отчетен период, с цел правилно изчисляване на имунизационния обхват в страната. Предложен е нормативен ред за уведомяване от общопрактикуващите лекари на подлежащите на имунизации лица по начин, който може да се удостовери (чрез лицензиран пощенски оператор, по факс, на електронен адрес, чрез електронно съобщение на мобилен телефонен номер и др.), което ще спомогне за тяхното навременно информиране.

В мотивите се казва още, че са зачестили сигналите в Министерство на здравеопазването за насочване от общопрактикуващи лекари на деца, подлежащи на проба Манту и имунизация срещу туберкулоза към специализирани лечебни заведения. МЗ осигурява безплатни ППД туберкулин и БЦЖ ваксина за децата, имунизирани от личните лекари, докато в специализираните лечебни заведения тези ваксини се заплащат. В тази връзка се въвежда изискването общопрактикуващите лекари да осигуряват обучено медицинско лице за извършване на проба Манту и на имунизация/реимунизация срещу туберкулоза при липсата на професионална компетентност за провеждане от тях.

Държавен вестник, брой 78 от 04.10.2019 г.

Държавен вестник, брой 78 от 04.10.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Фирмите няма да подават декларация за липса на дейност всяка година

Правителството одобри промени в Закона за счетоводството

Декларациите, които от миналата година фирмите, които не са осъществявали дейност, бяха задължени да подават в Търговския регистър, вече няма да се изискват от тях всяка година, а еднократно. Това предвиждат промени в Закона за счетоводството, одобрени от Министерския съвет.

Новото правило на практика ще премахне незабавно задължението за непрекъснато подаване на подобно заявление, защото е предвидено, че ще се прилага за „отчетни периоди, започващи на и след 1 януари 2019 г.“. Така догодина не би трябвало търговците, които вече са обявили, че не са развивали дейност през предходната година, да подават пак декларация.

Нещо повече – едноличните търговци, които не са осъществявали дейност, напълно се освобождават от задължението да декларират това обстоятелство в Търговския регистър.

„За всички останали предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период,  това обстоятелство се декларира еднократно за първия отчетен период, в който не е осъществявана дейност“, предвижда новата редакция на чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството, предложена от правителството. В  проекта изрично се предвижда, че за декларацията ще бъде утвърден образец от министъра на финансите.

Повече подробности по темата четете тук.

 

 

Съкратеното следствие е пречка за строга наказателна политика

Съкратеното следствие е пречка за строга наказателна политика

Трябва да има съществени изменения в съдържанието на института на съкратеното съдебно следствие, който не работи в интерес на обществото“, заяви пред БНР Бойко Рашков – преподавател по наказателен процес, бивш директор на Националната следствена служба и бивш заместник-министър на правосъдието.

Според него, този институт не укрепва чувството за справедливост у човека, а обратното – ревизира наказанията в Наказателния кодекс и на практика с едно самопризнание не може да се наложи онова по-сурово наказание, което заслужава извършителят на много тежки престъпления. Съкратеното съдебно следствие е пречка за една строга наказателна политика по отношение на извършителите на особено тежки престъпления. 

По тази процедура – съкратено съдебно следствие, се измъкват извършители на много тежки престъплениясмята юристът. Според него друг порок на този институт е, че не отчита факта дали подсъдимият е осъждан и друг път, дали е рецидивист или не. Освен това този институт е многократно приложим, което е възмутително, според него.

Предпоставеното съгласие за инсталиране на „бисквитки“ нарушава правата на потребителите

Те трябва да дадат активно и конкретно съгласие, а не само да премахват предварително поставени отметки, категоричен е Съдът на ЕС в Люксембург

Съдът на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург постанови, че собствениците на сайтове и доставчиците трябва да престанат да инсталират „бисквитки“ на устройствата на потребителите, без да са поискали и получили активно и конкретно съгласие от тях.

В момента това масово става чрез предварително маркирано с отметка квадратче, от което потребителят трябва да премахне отметката, за да откаже да даде съгласието си. Съдът на ЕС е категоричен, че това не е достатъчно и нарушава правото на защита на личния живот в областта на електронните комуникации. В решението си съдът на ЕС заявява още, че няма значение каква информация се събира за потребителя чрез „бисквитките“ и дали тя представлява лични данни.

„Бисквитките“ са файлове, които доставчикът на даден интернет сайт инсталира на компютъра на потребителя и до които може отново да получи достъп при повторно посещение. По този начин той получава достъп до информация за поведението на потребителите.

Повече подробности по темата четете тук.