fbpx

Архив на ‘Апис Право’

Държавен вестник, брой 61 от 02.08.2019 г.

Държавен вестник, брой 61 от 02.08.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Полезно в ДВ (бр. 59 от 26.07.2019 г.)

В новия брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за посевния и посадъчния материал, които предвиждат всеки производител да води книга за произхода и количеството на посевния и посадъчния материал, който произвежда. Прецизират се и текстовете, свързани с вноса и износа на посевен и посадъчен материал от и за трети страни. Въвежда се минимален срок от десет работни дни за отстраняване на нередовности по всички видове заявления, които се подават и за които досега такъв срок не е бил предвиден – за лабораторни анализи на посевните качества на семената, за вписване на сорт в официалната сортова листа и др.

Обнародвано е Решение № 6 от 18 юли 2019 г. по конституционно дело № 6 от 2019 г., с което Конституционният съд е отхвърлил искането на омбудсмана Мая Манолова за обявяване на противоконституционност на седем разпоредби от Изборния кодекс (ИК), приети от парламента през април т. г., непосредствено преди изборите за Европейски парламент.

Шест от тези разпоредби се отнасят до новите правила за обжалване и подсъдност на решенията на районните и общинските избирателни комисии, както и за въведените спадащи мнозинства за вземане на решения след отмяна на предходно решение от съда. С тях бе възприето, че решенията на общинската и районната избирателна комисия могат да се обжалват пред ЦИК, а решението на ЦИК, с което оспореният акт се потвърждава – пред административния съд по местонахождението на съответната избирателна комисия вместо пред Върховния административен съд, както досега.

Една от оспорените разпоредби – чл. 58, ал. 1 от ИК, регламентира, че от общо 49 вида решения, които издава ЦИК, пред съда може да се обжалват 18. За това дали тя противоречи или не на Конституцията КС не е успял да събере мнозинство за вземане на решение. Изискването е поне 7 от общо 12 конституционни съдии да гласуват „за“ дадена теза, за да има решение. При липса на такова, атакуваната разпоредба продължава да се прилага.

Обнародвана е нова Наредба за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност на основание приетия в края на миналата година Закон за киберсигурност (ЗК). Адресати на задълженията, предвидени в ЗК, са както публични субекти, така и редица компании от частния сектор. С цел да се избегне налагането на несъразмерна финансова и административна тежест, доставчиците на цифрови услуги, които са микро- и малки предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия, са сред субектите, изключени от обхвата на новия ЗК.

В наредбата са дефинирани принципите и целите на мрежовата и информационна сигурност. Поставени са изисквания за организационни мерки за защита на мрежите и информационните системи и свързаната с тях информация, попадащи в обхвата на ЗК. С новата наредба се определят минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност, въвеждат се правила за извършване на проверките за съответствие с изискванията за мрежова и информационна сигурност, определя се редът за водене, съхраняване и достъп до регистъра на съществените услуги по чл. 6 от ЗК и се въвеждат стандартизирани форми за уведомленията за инциденти.

Държавен вестник, брой 59 от 26.07.2019 г.

Държавен вестник, брой 59 от 26.07.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Полезно в ДВ (бр. 58 от 23.07.2019 г.)

Държавен вестникВ новия 58-ми брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за българските лични документи, съгласно които паспортите на българските граждани ще се издават със срок на валидност до 10 години, а на децата до 18-годишна възраст срокът ще бъде 5 години. Срокът за издаване на лични карти и паспорти ще бъде 30 дни при обикновена услуга, 3 работни дни при бърза услуга и 8 часа при експресна услуга след приемане на заявлението.

Министерството на външните работи предвижда подаването на заявления за подмяна на документи да се извършва автоматизирана информационна система за електронни услуги. Заявителите ще могат да подават заявления електронно и без електронен подпис, като към него приложат копие от валиден документ, който желаят да подменят. Измененията ще влязат в сила от 1 октомври 2020 г. При подаване на заявления в консулски и дипломатически представителства в чужбина сроковете за издаване на документи ще бъдат по-кратки. Въвежда се и възможност за получаване на документ чрез лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга.

Обнародвани са и промени в Закона за здравето, с които се забранява на непълнолетни да употребяват наргилета и да купуват тютюневи изделия за тях, но предложението за въвеждане на забрана за пушене на наргиле на закрито отпадна.

Увеличават се и се детайлизират глобите, които касаят не само нарушителите на забраната за пушене, но и тези, които са го допуснали. Глобите за този, който допусне тютюнопушене в управляван от него обект, ще са от 300 до 500 лв., имуществена санкция от 1000 до 1500 лв., когато нарушението е извършено от едноличен търговец, или имуществена санкция от 3000 до 5000 лв., когато нарушението е извършено от юридическо лице.

Публикувано е ново Постановление № 184 от 19 юли 2019 г. за определяне размера на еднократната помощ за ученици, записани в първи клас на държавно или общинско училище, за покриване на част от разходите в началото на учебната 2019/2020 година, в което е предвидено тя да бъде в размер на 250 лв. Помощта се получава при средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца по-нисък или равен на 450 лв. Помощта се отпуска без доходен тест за деца с трайни увреждания, деца с един жив родител и за деца, настанени в семейства на роднини и близки и приемни семейства по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Обнародвани са промени в Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Отпада първоначално предвиденото задължение базите за обучение, получавали субсидия от Министерството на здравеопазването, да назначават на работа за срока на обучението специализантите, за които са получавали субсидия. Предвидено е тези специализанти да могат да избират лечебни заведения, области или общини, посочени със заповед на министъра, в които ще са длъжни да работят по придобитата специалност за срок от три години.

Променя се размерът на месечната субсидия, заплащана от Министерството на здравеопазването на базата за обучение, като той става две минимални работни заплати за страната и дължимите осигурителни вноски върху тях. Някой от специалностите ще получават и по три минимални заплати с цел придобиване на млади кадри.

Регламентиран е максимален срок, в който обучението за придобиване на специалност трябва да приключи с успешно полагане на държавния изпит – не повече от 5 години след изтичане на срока, определен за съответната специалност. След изтичане на този срок обучението за придобиване на специалност ще се прекратява. По този начин се поставят ясни времеви ограничения на обучението за придобиване на специалност, като всички специализанти са равнопоставени и ще бъдат избегнати възможности лица да са специализанти повече от 25 години, каквито случаи имало в практиката.

Държавен вестник, брой 58 от 23.07.2019 г.

Държавен вестник, брой 58 от 23.07.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Главният прокурор готви указания как се разследват нотариуси

нотариус

Указания как се извършват действия по разследването по отношение на нотариуси ще издаде главният прокурор Сотир Цацаров. За това са се разбрали той и ръководството на Нотариалната камара, което също ще участва в създаването на правилата.

Цацаров и градският прокурор Емилия Русинова са се срещнали с шефа на камарата Красимир Анадолиев и заместничката му Луиза Стоева. За срещата съобщиха от Нотариалната камара и макар да не посочват повода за нея, тя идва дни след като в прокуратурата претърси две кантори в столицата. Разследващите влязоха в офисите на нотариусите Борислава Налбантова и Лозан Лозанов след сигнал на митрополит Антоний заради случаи на измами с църковни имоти, завещани на Българската православна църква.

Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) изрично разпорежда, че при прилагане на който и да е от способите на доказване в наказателното производство – разпит, експертиза, оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент, разпознаване на лица и предмети и специални разузнавателни средства, по отношение на нотариуси се спазват правилата на устройствения закон на гилдията.

Самият Закон за нотариусите и нотариалната дейност пък има специални изисквания по отношение на архива на канторите. Той регламентира, че изнасянето на дела и документи от него извън кантората се извършва само въз основа на писмено разпореждане, определение или заповед на съдия или прокурор.  Преписите се предават срещу подпис на изрично и поименно посочено в разпореждането длъжностно лице. Оригиналите пък се изнасят лично от нотариуса, а експертиза може да се извършва само в негово присъствие.

Повече подробности по темата четете тук.

КС не отмени промените в Изборния кодекс

Конституционният съд (КС) отхвърли искането на омбудсмана Мая Манолова за противоречащи на основния закон да бъдат обявени седем разпоредби на Изборния кодекс. Всички те бяха въведени при последните изменения в кодекса.

Една от оспорените от Манолова разпоредби – чл. 58, ал. 1, регламентира, че от общо 49 вида решения, които издава Централната избирателна комисия (ЦИК), пред съда може да се обжалват 18. За това дали тя противоречи или не на Конституцията КС не е успял да събере мнозинство за вземане на решение. Изискването е поне 7 от общо 12 конституционни съдии да гласуват „за“ дадена теза, за да има решение. При липса на такова, атакуваната разпоредба продължава да се прилага.

Позицията, че разпоредбата противоречи на Конституцията са застъпили съдиите Гроздан Илиев, Георги Ангелов и Атанас Семов. Обратната теза застъпват Борис Велчев, Константин Пенчев, Анастас Анастасов, Павлина Панова, Надежда Джелепова и Филип Димитров.

За останалите шест норми от Изборния кодекс, които бяха оспорени от Мая Манолова, КС е категоричен, че не нарушават Конституцията. Решението му е взето с единодушие от 9-имата съдии, участвали в днешното заседание.

Повече подробности по темата четете тук.

ВКС: Общината дължи обезщетение на пострадал пешеходец, движил се по заледена улица заради непочистени тротоари

Върховните съдии осъдиха местната власт в Пловдив да плати 20 000 лв. на жена, счупила си крака при падане в снежен коловоз

Общината дължи обезщетение на пешеходец, който е пострадал, докато по принуда се е движил по непочистена от сняг улица, защото тротоарът е бил заледен или зает от паркирани коли. Това постанови Върховният касационен съд (ВКС) в решение по чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс и присъди компенсация от 20 000 лв. на жена от Пловдив, която преди две години си чупи крака, докато се опитва да се придвижи по ледените коловози на улица в града.

Пострадалата настоява общината в Пловдив да ѝ плати 25 000 лв. за болките и страданията, както и 2850 лв. за имуществените вреди, които е претърпяла за лечение и рехабилитация. Пловдивският апелативен съд (ПАС) обаче отхвърли иска ѝ .

Състав на ВКС с председател и докладчик Светла Цачева и членове Албена Бонева и Боян Цонев отмени решението му и освен, че присъди 20 000 лв. на пострадалата пешеходка, даде и принципно тълкувание на закона в отговора си на поставения по делото касационен въпрос: „Следва ли общината да носи отговорност за вреди, причинени при подхлъзване на пешеходец, движил се по непочистено от сняг и/или лед улично платно, вместо по също непочистен прилежащ тротоар?“. ВКС прие да разгледа казуса, тъй като установи, че има противоречия в практиката, а и разясненията му ще са от значение за развитието на правото.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 57 от 19.07.2019 г.)

Държавен вестникВ днешния брой на „Държавен вестник“ е обнародвана нова Наредба № 3 от 10 юли 2019 г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности, чиято цел е да осигури яснота и да гарантира прецизно регламентиране на разписаните процедури.

Декларирането на обект, който може да бъде определен като недвижима културна ценност (НКЦ), се извършва със заповед на министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър, въз основа на предварителна оценка.

Със заповедта се определят предварителна класификация, предварителна категория и временни режими за опазване. Предоставянето на статут на НКЦ включва определянето на нейната класификация, категория и режими за опазване, изготвени въз основа на заключителна оценка, и се извършва за: недвижими културни ценности с категория „световно значение“ – с вписването им в Списъка на световното наследство от Комитета за Световно наследство към ЮНЕСКО, по предложение на министъра на културата; групови НКЦ с категория „национално значение“ – със заповед на министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър, след съгласуване с министъра на регионалното развитие и благоустройството, а когато в границите на недвижимата културна ценност попадат защитени територии по Закона за защитените територии или защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие – и след съгласуване с министъра на околната среда и водите; групови недвижими културни ценности с категории „местно значение“, „ансамблово значение“ и „за сведение“ и единични недвижими културни ценности с категории „национално значение“, „местно значение“, „ансамблово значение“ и „за сведение“ – със заповед на министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър.

Обнародвани са промени в два акта и e публикуван един нов акт на Комисията за енергийно и водно регулиране, а именно: Правила за търговия с природен газ /ПТПГ/, Правила за балансиране на пазара на природен газ /ПБППГ/ и Методика за определяне на дневна такса за дисбаланс и такса за неутралност при балансиране.

Промените в Правилата за търговия с природен газ създават условия операторът на газопреносната мрежа и всички пазарни участници да сключват сделки за краткосрочни стандартизирани продукти чрез електронна платформа за търговия. Въвежда се възможността за извършване на сделки с природен газ на електронна платформа за търговия. Отпада понятието балансьор и се въвежда нова фигура на пазара на природен газ – оператор на платформа за търговия.

Измененията в Правилата за балансиране на пазара на природен газ са продиктувани от изтичането на максимално допустимия срок за прилагане на временните мерки по Регламент № 312/2014. С приемането им ще се осигури възможност за предлагане на природен газ за покупка и продажба чрез пазарни механизми и ще се постигне по-висока конкурентност и ликвидност на пазара, прилагане на прозрачни и недискриминационни правила за балансиране, прозрачност на пазара на природен газ при сделки с краткосрочни продукти и формиране на прозрачни такси за дисбаланс, отразяващи разходите на мерките за балансиране на преносния оператор.

Държавен вестник, брой 57 от 19.07.2019 г.

Държавен вестник, брой 57 от 19.07.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Архив
Поверителност
https://apis.bg/bg/privacy-notice-bg