Заповедта за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК не представлява автентичен акт по смисъла на Регламент № 655/2014 според Генералния адвокат Szpunar

През 2014 г. е приет Регламент (ЕС) № 655/2014, с който законодателят на Съюза въвежда института на европейската заповед за запор на банкови сметки (ЕЗЗБС). ЕЗЗБС запазва напълно ефекта на изненада за длъжника и се признава автоматично в другите държави членки, без да се изисква специална процедура.

С преюдициалното запитване Софийски районен съд иска от Съда на ЕС да тълкува за първи път Регламент № 655/2014 като са поставени следните въпроси:

„1) Представлява ли невлязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК автентичен акт по смисъла на член 4, точка 10 от [Регламент № 655/2014]?
2) Ако заповедта по член 410 от ГПК не е автентичен акт следва ли да се образува отделно производство по искането, различно от производството по член 410 от ГПК, по реда на член 5, буква а) от [Регламент № 655/2014]?
3) Ако заповедта по член 410 от ГПК е автентичен акт, следва ли съдът да се произнесе в срока по член 18, параграф 1 от [Регламент № 655/2014] при наличие на норма от националното право, съгласно която сроковете по време на съдебната ваканция спират да текат?“.
В своето Заключение Генералният адвокат Szpunar разглежда само първия поставен въпрос и стига до извода, че заповедта за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК не представлява автентичен акт по смисъла на член 4, точка 10 от Регламент № 655/2014.

Съгласно заключението на Генералния адвокат:
„Член 4, точка 10 от Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че заповед за изпълнение на парично задължение като разглежданата в главното производство не представлява автентичен акт по смисъла на същия регламент, тъй като съдържанието ѝ не взема под внимание основателността на претенцията, а само посочва задължението на длъжника да удовлетвори кредитора, поради което и автентичността на този акт не е свързана със съдържанието му по начина, предвиден от законодателя на Съюза.“

Вж. Евро Право – Практика на Съда на ЕС/Дела, свързани с България/Преюдициални запитвания – Дело C-555/18

КЗЛД с правомощия за разследване и акредитация

Държавен вестникВ днешния 60-ти брой на „Държавен вестник“ е обнародван Правилникът за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация. Нормативният акт урежда статута на Комисията (КЗЛД) като надзорен орган, отговорен за защита на основните права и свободи на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и улесняване на тяхното свободно движение в Европейския съюз. Регламент (ЕС) 2016/679 значително разширява и засилва задачите и правомощията на надзорните органи по защита на данните. В резултат на това КЗЛД разполага вече с правомощия за разследване, корективни правомощия и правомощия по даване на разрешения и становища, както по линия на Общия регламент относно защитата на данните, така и по линия на Директивата за защита на личните данни в полицейската и наказателната дейност.

Също така КЗЛД ще извършва акредитация и отнемане на акредитация на органи за наблюдение на одобрени кодекси за поведение и акредитация и отнемане на акредитация на сертифициращи органи. В чл. 80 от новия правилник се предвижда, че КЗЛД ще организира и провежда обучение в областта на защитата на личните данни въз основа на стандартизирано и утвърдено от нея тематично обучително съдържание. Обучението обаче ще е за определени категории администратори и обработващи, а именно:

  • чиято основна дейност е с висока обществена и социална значимост;
  • чиито основни дейности се състоят в мащабно обработване на специални категории данни;
  • чиито основни дейности се състоят в операции по обработване, които поради своето естество, обхват и/или цели изискват редовно и систематично мащабно наблюдение на субектите на данни;
  • които осъществяват дейности, които попадат в списъка на видовете операции по обработване, за които се изисква оценка на въздействието върху защитата на данните по чл. 35, пар. 4 от Регламент (ЕС) 2016/679;
  • които осъществяват обработване на лични данни, което поражда висок риск за правата и свободите на физическите лица.

Полезно в ДВ (бр. 60 от 30.07.2019 г.)

Държавен вестник (2)В новия 60-ти брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., Закона за пътищата, Закона за концесиите, както и нови правилници за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация и за администрацията на Върховния административен съд.

Измененията в Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. се отнасят до промяната в размера на партийната субсидия, която става от 11 лв. на 1 лв. и промяната влиза в сила от днес. Със заключителните разпоредби се изменят Законът за политическите партии, Изборният кодекс, Законът за държавната собственост и т.н. Чрез промените в Закона за политическите партии се разрешава политическите партии да получават неограничени дарения от физически и юридически лица, като за вторите има изискване те да нямат просрочени публични задължения или да не са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим.

Според измененията в Закона за пътищата новият краен срок за старта на тол-системата е 1 март 2020 г. В момента по последните промени в закона от септември 2018 г. срокът за влизане в сила на таксуването за превозни средства над 3.5 тона е 16 август 2019 г. Втората ключова промяна е, че т.нар. доставчици на декларирани данни, които трябва да са компаниите, предлагащи GPS услуги (fleet management) на превозвачите, няма да сключват договори директно с Агенция „Пътна инфраструктура“, а с националните доставчици на услуги, които ще са посредник.

Чрез обнародваните промени в Закона за концесиите се цели създаването на специална цялостна уредба на концесиите за услуга с обект морски плаж. Според новите текстове министърът на туризма извършва подготвителните действия за възлагане на концесии за морски плажове. Приетите промени регламентират, че министърът на туризма ще може да внася в Министерския съвет предложения за възлагане на концесии за морските плажове. С тях също така министърът на туризма ще може да организира процедурите за определяне на концесионер, да сключва концесионните договори, да провежда процедури за отдаване под наем на морски плажове, да сключва наемните договори и да организира контрола по изпълнение на задълженията по сключените концесионни договори и договорите за наем.

Изтекoха лични данни на милиони граждани и фирми

hacker-3342696_1920 (1)57 папки, съдържащи повече от хиляда файла с по над 1 млн. реда, съдържащи ЕГН, имена, адреси и дори доходи на физически лица и фирми, са разпратени от хакери на различни медии вчера. По първоначални данни във файловете се съдържат данни на повече от милион физически лица. Информацията за несанкциониран достъп до сървър на НАП, от който е изтеглена информацията беше потвърдена. Експерти подчертаха, че нивото на сигурност на държавните системи не е достатъчно високо.

Във връзка със законодателството за защита на личните данни и по-специално Регламент 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни, всяко лице, което е претърпяло материални или нематериални вреди в резултат на нарушение на Регламента, има право да получи обезщетение от администратора или обработващия лични данни за нанесените вреди. Регламентът има за цел да допринесе за изграждането на пространство на свобода, сигурност и правосъдие и на икономически съюз. Защитата на личните данни е обвързана с икономически и социален напредък, „за укрепването и сближаването на икономиките в рамките на вътрешния пазар, както и за благосъстоянието на хората“.

При нарушение сигурността на данните, администраторът, освен, че е длъжен да уведоми Комисията за защита на личните данни, трябва да уведоми и субектите на данните за нарушението не по-късно от 7 дни от установяването му, когато има вероятност нарушението на сигурността на личните данни да доведе до висок риск за правата и свободите на субектите на данни. Въпреки че новината за изтеклите данни, намери място в почти всички медии, Регламентът въвежда задължение за администраторите на ясен и разбираем език да посочват описание на нарушението и най-малко информацията и мерките по чл. 67, ал. 3, т. 2, 3 и 4 от Закона за защита на личните данни. Това е информацията относно:

1. описание на нарушението на сигурността на личните данни, включително когато е възможно, категориите и приблизителния брой на засегнатите субекти на данни и категориите и приблизителния брой на засегнатите записи на лични данни;

2. името и координатите за връзка на длъжностното лице по защита на данните или на друго звено за контакт, от което може да се получи повече информация;

3. описание на евентуалните последици от нарушението на сигурността на личните данни;

4. описание на предприетите или предложените от администратора мерки за справяне с нарушението на сигурността на личните данни, включително по целесъобразност мерки за намаляване на евентуалните неблагоприятни последици.

Когато не е възможно информацията да се подаде едновременно, законът допуска тя да бъде подадена поетапно, за да се избегне ненужно забавяне. Администраторът е длъжен да документира всяко нарушение на сигурността на личните данни, като включва фактите, свързани с нарушението, последиците от него и предприетите действия за справяне с него. Трябва да бъдат взети мерки субектите на данни да са в еднаква степен ефективно информирани.

Отделно от тази отговорност, която носи администраторът, съгласно Регламентът компетентният надзорен орган трябва да гарантира, че мерките, които налага за защита на личните данни, в частност административните наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ за извършени нарушения на Регламента, във всеки конкретен случай да са ефективни, пропорционални и възпиращи. Повече информация четете тук.

5 милиарда долара глоба срещу Facebook

eye-3245902_1920След като през 2018 г. стана ясно, че компанията „Cambridge Analytica“ е достъпила неправомерно данните на десетки милиони Facebook потребители, започна разследване за нарушаване на законодателството за поверителност на данните. В резултат на разследването, преди два дни Федералната търговска комисия на САЩ наложи на социалната мрежа глоба в размер на 5 милиарда долара. Това е най-високата глоба, налагана на технологична компания и най-високата за нарушение във връзка със сигурността на данните, в историята на американския регулаторен орган. Повече четете тук.

„Бритиш еъруейс“ с глоба в размер на 183 млн. паунда заради нарушение на GDPR

airplaneСлед като „Бритиш еъруейс“ стана жертва на хакерска атака, в резултат на която данните на 500 000 клиенти изтичат, надзорният орган по защита на данните на Великобритания обяви намерението си да й наложи глоба за нарушение на GDPR (Общ регламент относно защитата на данните) в размер на 183,39 милиона паунда, изчислени като процент от оборота на компанията за 2017 г.

Компрометираните данни са не само за детайли около пътувания, но и за дебитни карти, адреси и имена.

В резултат от разследването на инцидента, авиокомпанията е засилила мерките си за сигурност.

Повече информация по темата четете тук.

Съдът на ЕС с тълкуване на чл. 90 от Директивата за ДДС във връзка с прилагането на чл. 115 от ЗДДС по делото на „УниКредит Лизинг“ ЕАД срещу НАП

Предмет: Намаляване данъчната основа на данъка върху добавената стойност при разваляне на договор за финансов лизинг, изчислена с ревизионен акт като сума от всички дължими за целия срок на договора лизингови вноски, въпреки че ревизионният акт е влязъл в сила.

Съдът на Европейския съюз днес се произнесе по преюдициално запитване на България относно общата система на данъка върху добавената стойност. По дело C-242/18, образувано по преюдициално запитване на Върховен административен съд се даде тълкуване на чл. 90 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност.

Запитването е отправено по повод на спор между „УниКредит Лизинг“ ЕАД и директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — гр. София при Централното управление на Националната агенция за приходите (НАП), по повод отказа на НАП да допусне коригиране на размера на платения данък върху добавената стойност (ДДС) във връзка с неплатени месечни вноски по договор за финансов лизинг.

Съгласно договора за лизинг между страните, който е с опция за изкупуване, лизингодателят се задължава да закупи поземлен имот, посочен от лизингополучателя, да построи върху него сграда и да я предостави, заедно с имота, за ползване на лизингополучателя.
Договорът е срочен и предвижда, че лизингодателят може да го прекрати при неплащане от лизингополучателя на поне три лизингови вноски и да поиска плащане на обезщетение, равно на сумата от всички неплатени вноски до края на срока на лизинга.

След като лизингополучателят получава предмета на договора, лизингодателят издава фактура с начислен ДДС за първата лизингова вноска. С ревизионен акт българските данъчни органи установяват задължение за ДДС, изчислено върху данъчна основа, формирана от сбора на всички лизингови вноски, дължими за целия срок на договора, което впоследствие е прихванато.

Лизингодателят обаче продължава да издава фактури с начислен ДДС, въпреки че лизингополучателят спира да плаща дължимите вноски. Поради виновно неизпълнение на задълженията на лизингополучателя, лизнгодатялят прекратява едностранно договора за финансов лизинг.
При тези обстоятелства лизингодателят иска от българската данъчна администрация възстановяване на начисления с ревизионен акт ДДС. Искането му обаче е отхвърлено. Лизингодатялят сезира Административен съд София-град с жалба, която съдът отхвърля. Съдебното решение е обжалвано пред Върховния административен съд като се поддържа, че Административен съд София-град е нарушил гарантираното с чл. 90 от Директивата за ДДС право на намаляване на данъчната основа по ДДС в случай на разваляне на договор.

С първия си въпрос ВАС иска от Съда на ЕС да установи дали чл. 90, пар. 1 от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че при разваляне на договор за финансов лизинг се допуска намаляване на данъчната основа по ДДС, изчислена общо с ревизионен акт като сума от всички дължими за целия срок на договора лизингови вноски, въпреки че ревизионният акт е влязъл в сила и поради това представлява „стабилен административен акт“, установяващ данъчно задължение. Съдът приема, че издаването на ревизионен акт само по себе си не може да обоснове невъзможност за данъчнозадълженото лице впоследствие да предяви правото си на намаляване на данъчната основа по ДДС в случай на разваляне на договора.

С втория, третия и четвъртия въпрос, които са разгледани заедно, ВАС иска да установи дали чл. 90 от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че в случая е налице „разваляне“ или „неплащане“, към което може да се приложи дерогацията от задължението да се намали данъчната основа по ДДС, предвидена в пар. 2 от разпоредбата. От една страна, при неплащане на част от дължимите по договор за финансов лизинг вноски за периода от спирането на плащанията до развалянето на договора, доколкото развалянето няма обратно действие, и от друга страна, при неплащане на обезщетение, което се дължи при предсрочно разваляне на договора и съответства на сумата от всички неплатени лизингови вноски до края на срока на договора.

Чл. 90, пар. 2 от Директивата за ДДС позволява на държавите членки, при пълно или частично неплащане на цената, да се отклонят от правилото, че са задължени да намаляват съответно данъчната основа всеки път, когато след сключването на сделка данъчнозадълженото лице не е получило отчасти или изцяло насрещната престация. Поради това съответното намаляване на данъчната основа по ДДС, в случай на разваляне, не би могло да се приложи към вземане, което е незасегнато от развалянето на договора за финансов лизинг.

Съдът приема, че в конкретния случай неплащането на част от дължимите вноски за периода преди развалянето на договора е случай на частично неплащане по смисъла на Директиватата за ДДС, в който съответната държава членка, може да използва възможността си да дерогира от задължението за намаляване на данъчната основа. Съдът констатира, че възможността за дерогация, която цели да преодолее несигурността, свързана със събирането на дължимите суми, не би могла да намери приложение в случай като този, без да се засяга възможността за увеличаване на данъчната основа, ако евентуално все пак се извърши плащане.

Съгласно Директивата за ДДС, на облагане с ДДС подлежат възмездната доставка на стоки и услуги, извършвана на територията на дадена държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество. Дължимата при предсрочно разваляне на договора сума трябва да се счита за неделима част от общата сума, която лизингополучателят се е задължил да плати за изпълнението от лизингодателя на договорните му задължения.
Обстоятелството, че българската данъчна администрация изчислява ДДС върху данъчна основа, равна на сумата от всички дължими лизингови вноски за целия срок на договора, потвърждава и че разглежданите суми представляват насрещната престация на самостоятелна престация, която може да бъде индивидуализирана.

Съдът приема и, че обезщетение за разваляне на договор трябва да се счита за възнаграждение по сделката, предмет на договора за финансов лизинг, което поради това подлежи на облагане с ДДС, респективно, при неплащане на вноските, съответстващи на сумата от всички неплатени лизингови вноски от развалянето на договора до изтичането на срока му, следва да се установи дали е налице „разваляне“ или „неплащане“ по смисъла на чл. 90, пар. 1 от Директивата за ДДС. Подобни суми могат да се считат за дължими, така че лизингодателят по принцип все още разполага с правото си на вземане и с възможност да го защити по съдебен ред.

Изводът на съда е, че по отношение на предвидената в член 90, параграф 2 от Директивата за ДДС възможност за дерогация, не би могла да намери приложение и за периода след развалянето на договора, без да се засяга възможността за увеличаване на данъчната основа, ако евентуално все пак се извърши плащане.

Могат ли данни на европейци да бъдат изпращани в САЩ?

Европейският съд ще решава дали лични данни на европейски граждани могат да бъдат прехвърляни в САЩ. Върховният съд на Ирландия отхвърли молбата на „Фейсбук“ по дело, заведено срещу социалната платформа, да не се изпраща за решаване от институцията на ЕС. Според националния съдия на Ирландия, има основания да се смята, че американското право не защитава личните данни на гражданите на ЕС съгласно общностните правила, а наличието на съответствие е изискване, за разрешаване трансфера на данни. Споразумението Privacy Shield, което определя правилата за защита на личните данни в САЩ  покрива над 3850 дружества. Повече подробности четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 43 от 31.05.2019 г.)

В новия 43-ти брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Наредба № 3 от 2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки. Посочени са лицата, от които митническите органи имат право да вземат проби от стоките за извършване на анализ за целите на акцизния контрол. Допълват се разпоредби, като се добавя текст относно представителите на данъчнозадължените лица по ЗАДС. Прецизират се местата, от където митническите органи имат право да вземат проби. Прецизиран е текстът относно компетентните митнически лаборатории, където се изпитват взетите проби от акцизните стоки. Прецизират се текстове относно реда за вземане на проби от митническите органи, формиране на проби, вида на опаковките и начинът на опаковане на пробите с цел запазване на целостта им и качествените характеристики на стоките. С тази цел е създадено ново приложение № 5 към чл. 11 от наредбата, в което са описани видовете опаковки на проби за изследване на акцизните стоки, съобразени с вида на съответната стока. Прецизиран е текстът относно съхранението на взетите проби, с оглед структурните промени в Агенция „Митници“.

Допълнена е Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, които се налагат поради публикуване на 15.05.2019 г. на регламент, засягащ крайния срок за подаване на заявленията или исканията за плащане и крайния срок за съобщаване на измененията на единното заявление или на искането за плащане. Срокът за подаване на заявления по чл. 4, ал. 1 от наредбата е до 23 май, а срокът по чл. 11, ал. 1 от наредбата за извършване на промени в заявленията и в приложените документи, включително добавяне на допълнителни схеми и мерки, както и земеделски парцели и/или животни по заявените схеми и/или мерки, е до 10 юни.

Полезно в ДВ (бр. 29 от 08.04.2019 г.)

В днешния извънреден 29-ти брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промените в Изборния кодекс, които връщат досегашните прагове за преференциалния вот – 7% от подадените гласове за парламентарни и местни избори и 5 на сто за евродепутати.

Обнародвани са и промените в Закона за вероизповеданията, съгласно които финансиране и от чужбина могат да получават вероизповеданията, които имат и държавна субсидия. Те няма да са задължени да декларират даренията си пред държавата.

Разсрочването на задължения ще става по модела на търговските дружества. Подобна процедура има в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, но тя се отнася за стопански субекти и няма как да се приложи за вероизповедание. Ще бъдат фиксирани и всички основни условия. За срока по отсрочване ще тече и лихва. Отлагането на задълженията ще иска и предварително обезпечение в размера на главницата и лихвата до крайния срок за отсрочване.

Публикувани са изменения в Закона за съдебната власт, които са cвъpзaни c ĸoнĸypcитe, диcциплинapнoтo пpoизвoдcтвo, ĸaдpoвитe peшeния, мaндaтитe на членовете на Инcпeĸтopaтa и главния инспектор.

Според промените, кадровите решения ще се обжалват само на една инстанция във ВАС. Става въпрос за всички кадрови решения зa съдийската и прокурорската колегии нa BCC (назначаване, преместване, повишаване, освобождаване), с изĸлючeниe нa тeзи пo диcциплинapни пpoизвoдcтвa.

Дpyга промяна e, чe оттук нататък, aĸo имa пpeдcpoчнo пpeĸpaтявaнe нa мaндaт на инспектор от Инспектората към ВСС или на главния инспектор, нoвитe нямa дa довършват мaндaтa нa „cтapитe“, a щe започват собствeн мaндaт, който е 4 гoдини зa инcпeĸтop и 5 гoдини зa глaвeн инcпeĸтop.

Освен това изрично се посочва, че решението за избора на тримата големи от ВСС – председателите на ВКС, на ВАС и главния прокурор, „незабавно се изпраща на президента на републиката“.