Неимуществените вреди, претърпени от нарушение на авторското право, следва да се доказват, но съдът може да приеме за доказани вреди, които са логична и естествена последица от нарушението. Това постановиха Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно решение (пълния му текст виж тук), посветено на три въпроса от областта на авторското право, по които имаше противоречива практика.

Те са свързани с определянето на обезщетение за имуществените и неимуществените вреди от нарушение на авторското право. Гражданската и Търговската колегия приеха:

1. В случаите, в които държавата, в която е извършено нарушение на авторско право, е различна от държавата по пребиваване на автора, при определяне на размера на претърпените имуществени вреди под формата на пропуснато лицензионно възнаграждение, подлежащи на обезщетяване съгласно чл. 95 ЗАПСП, се съобразява пазарът на държавата по местоизвършване на нарушението, както и всички обстоятелства, свързани с използването и с нарушението.
2. Дължимото по силата на чл. 95, ал. 2 ЗАПСП обезщетение за вреди при нарушение на авторско право включва и обезщетение за направените разумни и пропорционални извънсъдебни разноски за адвокат с оглед постигане на споразумение.
3. При определяне на справедливото обезщетение за нарушение на авторско право следва да се доказват претърпените неимуществени вреди вследствие на това нарушение. Съдът може да приеме за доказани вреди, които са логична и естествена последица от нарушение на авторското право.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.