Съдът на ЕС се произнесе с Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 („Ем акаунт БГ“ ЕООД срещу „ЗАД Армеец“ АД) с предмет преюдициално запитване, отправено от Софийския районен съд (СРС). Поставените от СРС въпроси касаят присъждането на разноски за адвокатски възнаграждения и в частност обвързването им с минималния размер, посочен в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 101, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на тази разпоредба, националният съд може да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът на ЕС счита, че определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС като органичаващо конкуренцията в рамките на вътрешния пазар на ЕС. И стига до извода, че такова ограничение в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“ като тези, които се твърди, че се преследват с минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Решението е публикувано на уебсайта на Съда на ЕС – тук.

Пълния текст на решението с активни хипервръзки към цитираните в него актове на правото на ЕС и цитираната предишна практика на СЕС можете да намерите в АПИС Евро Право – тук.