В брой 59 от 11.07.23 г. е обнародвано РЕШЕНИЕ № 6 от 29 юни 2023 г. по конституционно дело № 7 от 2023 г. на Конституционния съд, с което се обявява за противоконституционна разпоредбата на чл. 159, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 5.03.1999 г.; посл. изм. и доп., бр. 14 от 10.02.2023 г.).
Трайна е практиката на Конституционния съд по въпроса за възможността упражняването на основните права на гражданите да бъде ограничавано в случаите, когато е налице легитимна цел, основанието е закрепено в закон, в съответствие с конституционно допустимите ограничения и е спазен принципът на пропорционалност (съразмерност) на преследваната цел. Съществена за конкретния случай е преценката дали поначало законодателната цел, обусловила приемането на оспорената разпоредба, е легитимна от гледна точка на Основния закон и дали въведеното ограничение е наложително, подходящо и съразмерно правно средство за постигане на визирания в Конституцията резултат в условията на демократичното общество, което балансирано трябва да защитава правата и свободите на индивида и публичния интерес.
В настоящия случай е изцяло приложимо посоченото от Конституционния съд в Решение № 3 от 2021 г. по к.д. № 11/2020 г., че „ограниченията на свободата на придвижване биха имали легитимна цел по смисъла на посочената конституционна разпоредба, ако те са необходими за приоритетна защита на друг конституционно значим интерес, подлежащ на конституционна закрила, и ако ограничението на правото на гражданина е пропорционално на защитавания интерес, подлежащ на конституционна закрила“. Такъв интерес в конкретния случай, предвид изложеното по-горе, не е налице, тъй като, без да осигурява ефективно безопасността на движението по пътищата, разпоредбата цели единствено по-лесното събиране на вземанията от глоби, а този ред е самостоятелно уреден и ако е недостатъчно ефективен, следва да бъде подобрен чрез изменение на съответния нормативен акт.
В обобщение следва да се отбележи, че по силата на оспорената разпоредба ограничението на посоченото основно право на гражданите се осъществява по отношение на лица, чието поведение не засяга конституционно признатите в чл. 35, ал. 1, изречение второ от Основния закон ценности – защита на националната сигурност, на народното здраве и на правата и свободите на други граждани. Съдържащото се в чл. 159, ал. 2 ЗДвП ограничение не съставлява подходящо и съразмерно правно средство за постигане на конституционно оправдана цел в условията на демократичното общество, което трябва да защитава балансирано правата и свободите на всички свои членове.
Обнародване е и Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 2020 г. за приемане на фармако-терапевтично ръководство по психични заболявания (ДВ, бр. 71 от 2020 г.)