Парламентът прие на първо четене законопроекта на Министерския съвет за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които предвиждат създаване на механизъм за разследване на главния прокурор. В подкрепа на измененията гласуваха 191 народни представители, а 33-ма се въздържаха.

С 68 гласа „за“, шест „против“ и 149 „въздържал се“ депутатите отхвърлиха и при прегласуването законопроекта на „Възраждане“, който също предвиждаше механизъм за разследване на главния прокурор.

Парламентът подкрепи и друг законопроект за изменение на НПК, предложен от Министерския съвет (МС), с който се транспонира европейска директива и се въвеждат общи минимални правила относно защитата на процесуалните права на децата, заподозрени или обвиняеми в наказателното производство.

Дебатът беше фокусиран основно около законопроекта на правителството за механизма за контрол на главния прокурор. С него се предвижда в случаите, когато е налице законен повод за започване на разследване срещу главния прокурор или негов заместник, материалите да се изпращат на ръководителя на наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС). След постъпването им, образуваната преписка ще се разпределя незабавно на съдия, определен на случаен принцип, който временно ще бъде назначен на длъжност прокурор във Върховната касационна прокуратура, за да се отговори на конституционното изискване наказателното преследване да се провежда от прокурор.

Със законопроекта на „Възраждане“, който беше отхвърлен, се предлагаше при наличие на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер директорът на Националната следствена служба да образува досъдебно производство и да уведоми Висшия съдебен съвет за временно отстраняване от длъжност на главния прокурор.

Със 178 гласа “за“, без нито един против и 33-ма „въздържал се“ парламентът прие на първо четене промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ), предложени от Министерския съвет.

В същото време беше отхвърлен законопроектът на „Възраждане“, който получи 56 гласа в подкрепа, пет – „против“ и 148 „въздържал се“.

Проектът на Министерския съвет (МС) урежда правомощието на съответната колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) за приемане на Кодекс за етично поведение на българските съдии, съответно Кодекс за етично поведение на българските прокурори и следователи, като се отчитат спецификите на съдийската и прокурорската колегия и различията в професионалния статус и служебните задължения на магистратите. Предвижда се в едномесечен срок от влизането в сила на измененията  съответната колегия да приеме кодекса и да внесе етичните правила за одобряване от пленума на ВСС.

В изпълнение на приетата с Националния план за възстановяване и устойчивост реформа за „Противодействие на корупцията“ се укрепва ролята на Инспектората към ВСС и се разширяват неговите компетентности чрез предоставяне на възможност за отправяне на предложения пред съответната колегия за прецизиране на етичните правила в съответствие с добрите практики. Дават се и правомощия за организиране и провеждане на антикорупционни обучения, обучения за укрепване на почтеността и независимостта на магистратите и за конфликт на интереси. В допълнение към дейността на Инспектората за анализиране и обобщаване на данните от приключените производства се въвежда процедура за редовно отчитане и публикуване на аналитичните резултати, като ще има и образец за отчитане на приключването на делата в установените срокове.

Пресцентър на НС