Таково е положението и когато националното законодателство предоставя на работниците  период на междуседмична почивка, който е по-дълъг от изисквания съгласно правото на Съюза

Решение на Съда на Европейския съюз по дело C–477/21 | MÁV–STAR

Машинист, който е служител на MÁV-START, унгарското национално железопътно дружество, оспорва пред Окръжен съд Мишколц решението на работодателя си да не му предостави период на междудневна почивка от най-малко единадесет последователни часа (която съгласно Директивата да организацията на работното време трябва да се ползва от работника за всеки период от двадесет и четири часа), когато тази почивка предшества или следва период на междуседмична почивка или период на отпуск. От своя страна, MÁV-START твърди, че тъй като колективният трудов договор, приложим към разглеждания случай предоставя минимален период на междуседмична почивка (най-малко 42 часа), който е значително по-дълъг от изисквания съгласно Директивата (24 часа), служителят му в никакъв случай не е поставен в неблагоприятно положение поради решението му.

 Окръжен съд Мишколц иска по-специално от Съда на Европейския съюз да се установи дали съгласно Директивата период на междудневна почивка, предоставен непосредствено след междуседмична почивка, е част от тази междуседмична почивка.

 В постановеното решение Съдът отбелязва, че периодите на междудневна и междуседмична почивка представляват две самостоятелни права, които преследват различни цели. Междудневната почивка позволява на работника да се откъсне от работната среда през определен брой часове, които не само трябва да бъдат последователни, но и да следват непосредствено период на труд.  Междуседмичната почивка позволява на работника да почива на всеки период от седем дни.

 Следователно на работниците трябва да се гарантира ефективното ползване на всяко от тези права. Положение, при което междудневната почивка е част от междуседмичната почивка обаче, би изпразнило от съдържание правото на междудневна почивка, като работникът е лишен от възможността действително да ползва междудневна почивка, когато ползва правото си на междуседмична почивка. В този контекст Съдът установява, че Директивата не просто определя общо минимален период от време въз основа на правото на  междуседмична почивка, но и уточнява изрично, че към този период се добавя периодът, който трябва да се признае като междудневна почивка. От това следва, че междудневната почивка не е част от междуседмичната почивка, а се добавя към нея, дори тя да я предшества непосредствено.

Повече подробности по казуса четете в curia.europa.eu