Наложеното на адвоката задължение за уведомяване на другите участващи посредници не е необходимо и нарушава правото на зачитане на тайната на съобщенията между него и неговия клиент, постанови в свое решение Съдът на Европейския съюз (СЕС)
Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 година относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО (ОВ L 64, 2011 г., стр. 1), изменена с Директива (ЕС) 2018/822 на Съвета от 25 май 2018 г. (ОВ L 139, 2018 г., стр. 1) предвижда, че всички посредници, участващи в потенциално агресивно данъчно планиране (договорености, които могат да доведат до избягване на данъци или до данъчни измами), са длъжни да ги оповестят на компетентните данъчни органи. Това задължение се отнася до всички, които участват в изготвянето, предлагането на пазара, организирането или управлението на прилагането на това планиране. То се отнася и до всички, които оказват съдействие или предоставят консултации, а ако няма такива лица – до самото данъчнозадължено лице.
Всяка държава членка обаче може да освободи адвокатите посредници от посоченото задължение, когато то би било в разрез със защитена съгласно националното ѝ право професионална тайна. В такъв случай адвокатите посредници обаче са длъжни незабавно да уведомят всеки друг посредник или съответното данъчнозадължено лице относно задълженията им за оповестяване пред компетентните органи. Ето защо фламандският декрет, с който се транспонира посочената директива, предвижда, че когато адвокат, който участва в трансгранично данъчно планиране, е обвързан с професионална тайна, той трябва да уведоми другите посредници, че самият той не е в състояние да извърши това оповестяване.
Две професионални организации на адвокати сезират белгийския Конституционен съд. Според тях задължението за уведомяване на другите посредници не може да бъде изпълнено, без да се наруши професионалната тайна, с която са обвързани адвокатите. Белгийският Конституционен съд отправя във връзка с това запитване до Съда.
Съдът счита, че задължението за оповестяване, което имат другите посредници, които не са обвързани с професионална тайна, а ако няма такива посредници, задължението за оповестяване, което има съответното данъчнозадължено лице, по принцип гарантират уведомяването на данъчната администрация. След като получи такава информация, данъчната администрация може да изисква допълнителна информация пряко от съответното данъчнозадължено лице, което тогава може да се обърне за помощ към своя адвокат. Данъчната администрация може да провери и данъчното положение на това данъчнозадължено лице.
Ето защо Съдът постановява, че предвиденото в Директивата задължение за уведомяване не е необходимо и следователно нарушава правото на зачитане на тайната на съобщенията между адвоката и неговия клиент.
Повече подробности по темата вижте тук.