- Десетте най-големи агрокомпании взимат 4% от субсидиите, макар да представляват едва 0.02% от всички подпомагани фермери.
- Въпреки тавана от 300 хил. евро за плащанията на площ, тези фирми са взимат в пъти повече по това перо.
- Проблемът с окрупняването на земеделието се задълбочава, като за 10 години броят на стопанствата е намалял с почти 75%.
Общо над 420 млн. лв. субсидии от еврофондовете са получили десетте най-големи земеделци в България за десет години – от 2012 до 2022 г. Парите са по линия на двете големи пера в земеделските плащания – схемата за базово плащане на площ (СЕПП) и т.нар. зелени плащания – добавки за въвеждането на земеделски екопрактики. Ако към тях се добавят и държавните помощи под формата на отстъпка от акциза за горива, използвани за земеделски цели, сумата достига внушителните 450 млн. лв.
Отделно стопаните получават и още помощи по редица схеми, така че тази сума реално е още по-висока. А над половината от нея, или около 250 млн. лв., е влязла в сметката на само един човек, който реално контролира пет от десетте най-субсидирани земеделски компании в България.
Това сочи справка на „Капитал“ в Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА), направена с помощта на експертите от „Сдружение Данни за добро“. СЕБРА позволява да се проследят плащания от държавния бюджет и по линия на европейските програми към различни субекти.
За ограничаването на субсидиите на площ за най-едрите фермери в България се говори отдавна, а още в миналия програмен период бе въведен таван от 300 хил. евро на стопанство. Местните земеделци обаче намериха начин да го заобиколят, като раздробиха собствеността си, а ефективен контрол за свързаност на фирмите така и не бе приложен. Отделно има и вратички през приспаданите разходи за заплати. В крайна сметка всички в топ 10 получават над тази сума по линия на субсидиите за площ, а някои взимат и 6-7 пъти над тавана.
Повече подробности по темата четете в capital.bg.