В новия 30-ти брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити, които влизат в сила след месец с малки изключения.

Предвиждат се мерки за преустановяване на порочните практики при провежданите от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” изпити за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, а именно: теоретичните изпити ще се провеждат само в кабинети на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”; въвежда се изискване работните места на изпитваните да бъдат изолирани едно от друго, така че да нямат физически или визуален контакт помежду си;   въвежда се забрана изпитваните лица да ползват електронни устройства (освен таблетите за провеждане на изпита) в кабинета за изпит,  както и да ги държат у себе си; изпитваните лица ще бъдат проверявани с техническо устройство за наличието на електронни устройства у тях, преди да заемат местата си в изпитния кабинет.

Обнародвано е Определение № 1 от 30 март 2021 г. по конституционно дело № 2 от 2021 г., с което Конституционният съд (КС) отклони искането на Висшия адвокатски съвет да обяви за противоконституционни четири разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП).

Оспорените текстове задължават адвокатите да докладват за пране на пари и да извършват комплексни проверки на клиентите си. Освен това адвокатският съвет трябва да изработи вътрешни правила на професията. Оспорена беше и нормата, която предвижда възможността Специализираната прокуратура да иска от спецсъда налагането на запори заради съмнителни сделки. Според конституционните съдии атакуваните разпоредби не се отнасят пряко до правата и свободите на гражданите, а до задълженията на адвокатите да организират практиката си съобразно изискванията на ЗМИП и да въведат в нея съответни вътрешни процедури.

„Доколкото в искането се навеждат доводи за нарушени права на гражданите, те са косвени по естеството си и опосредени през твърдения за непропорционалност на задълженията, вменени на посочената професионална гилдия, и за прекомерен размер на предвидените санкции при неизпълнение“, се казва в решението на КС.