В новия брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари – от категориите лица, за които мерките срещу изпирането на пари са задължителни, отпадат професионалните съюзи, съсловните организации, юридическите лица, към които има взаимоспомагателни каси, централните депозитари на ценни книжа, пазарните оператори и/или регулираните пазари и презастрахователите. Също така от обхвата на задължените лица са изключени органите по приватизацията, лицата, организиращи възлагането на обществени поръчки, министри и кметове на общини при сключване на концесионни договори, както и органите на Националната агенция за приходите и митническите органи. По отношение на професионалните спортни клубове мерките срещу изпирането на пари се ограничават до професионалните футболни клубове. Въвеждат се и измененията на европейска директива относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност.

Обнародвани са два нови закона – Закон за индустриалните паркове и Закон за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация. Първият акт урежда статута на индустриалните паркове, условията и реда за тяхното създаване, изграждане, функциониране и развитие. Целта на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация е да актуализира законодателната база в областта на действащите дружества, които инвестират в недвижими имоти и вземания, като въведе мерки по прилагането на изискванията на Регламент (ЕС) 2017/2402 от 12 декември 2017 г. Такова дружество трябва да разполага с начален капитал от 50 хил. лева и лиценз за извършване на дейността, издаден от Комисията за финансов надзор (КФН). Регулирането и надзорът върху дейностите и лицата ще се осъществява от КФН, а върху инициатора, спонсора, първоначалния кредитор, агента за опростена, прозрачна и стандартизирана секюритизация и дружеството за секюритизация – от КФН, с изключение на случаите, които са в изричната компетентност на Българската народна банка.

Изменен е и Законът за енергийната ефективност с цел транспониране изискване на европейска директива. За постигане на високо енергийно ефективен и декарбонизиран сграден фонд се предвижда разработването на Дългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на националния фонд от жилищни и нежилищни сгради с хоризонт на изпълнение 2050 г. Стратегията предвижда мерки за строителство на нови сгради и трансформиране на съществуващи сгради в сгради с близко до нулево потребление на енергия, подобряване на енергийните характеристики на жилищните и нежилищните сгради и насърчаване въвеждането на интелигентни технологии в сградния сектор.

С преходните и заключителни разпоредби се променя и Законът за енергетиката – до 1 януари 2027 г. всички уреди, които отчитат топлинна енергия и разход на вода трябва да бъдат дистанционни. Всички уреди за дялово разпределение, монтирани след 25 октомври 2020 г., трябва да бъдат с дистанционно отчитане. До 1 януари 2027 г. средствата, които вече са инсталирани, но не са с възможност за дистанционно отчитане, трябва да бъдат преустроени така, че да осигуряват възможност за дистанционно отчитане, или да бъдат заменени с уреди с дистанционно отчитане.

Промени има в Закона за признаване на професионални квалификации, за да се синхронизират разпоредбите на националното право в областта на признаването на професионални квалификации с промените, настъпили в актовете на Европейския съюз. Европейска директива предвижда автоматично признаване за ограничен брой професии въз основа на хармонизирани минимални квалификационни изисквания (секторни професии), обща система за признаване на удостоверенията за обучение и автоматично признаване на професионалния стаж.

Чрез промени в Закона за българското гражданство се предвиждат повече възможности за придобиване на българско гражданство. Разрешение за продължително пребиваване в страната могат да получат чужденци, които притежават т.нар. стартъп виза, имат издадено от Държавната агенция за научни изследвания и иновации удостоверение за високотехнологичен и/или иновативен проект както и, след издаване на визата за дългосрочно пребиваване, са станали съдружници или акционери в българско търговско дружество. Лице, което не е български гражданин и отговаря на условията, може да придобие българско гражданство по натурализация, ако е удвоило инвестицията си или е инвестирало в страната чрез внасяне в капитала на българско търговско дружество на допълнителна сума не по-малка от 1 000 000 лв. за осъществяван от дружеството приоритетен инвестиционен проект, сертифициран по реда на Закона за насърчаване на инвестициите. Създава се Консултативен съвет към Държавната агенция за българите в чужбина, който се произнася с мотивирано положително или отрицателно становище за гражданство в двумесечен срок.

Изменен е и Законът за чужденците в Република България с цел да се улеснят условията за пътуване на добросъвестни и редовнo пътуващи лица. Създава се възможност виза за краткосрочно пребиваване да бъде издадена за многократно влизане и със срок 5 години, когато чужденецът има валиден пътен документ, обосновал е целта и условията на планирания престой и това, че разполага с достатъчно средства както за своята издръжка, така и за завръщането си в страната по произход. Студентите – граждани на трети страни, които завършват образованието си в Република България, ще могат да продължат да работят в страната, без да е необходимо да напускат нейната територия с цел издаване на виза за дългосрочно пребиваване.