В новия 98-ми брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които се предвижда, че съдът ще може да използва видеоконферентна връзка по време на своите заседания, за да изслушва свидетелите, вещите лица, страните, преводачите или тълковниците. Всяка страна може да поиска да участва в съдебно заседание чрез видеоконференция, когато тя не е в състояние да се яви непосредствено пред съда. При видеоконференцията страната присъства в специално оборудвано за видеоконференции помещение в районен съд, място за лишаване от свобода или ареста.
С измененията бяха одобрени и съответни промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Основните изменения в НПК се отнасят до използване на видеоконференция при осъществяване на съдебен контрол върху задържането под стража в досъдебното производство, при извършване на разпит на защитен свидетел, преводач или тълковник, при извършване на очна ставка, разпознаване на лица и предмети, както и при разглеждане на предложението или молбата на осъдения за предсрочно освобождаване. Предвижда се за всички процесуални действия по ГПК, АПК и НПК, извършени чрез видеоконференция, да се изготвя протокол.
Обнародвани са и промени в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Удължава се с нови 6 месеца срокът на личните карти и паспортите, които изтичат в условията на пандемията от COVID-19. До момент в закона бе записано, че следва да бъде удължена за срок от 6 месеца валидността на личните карти и на книжките, които изтичат в периода 13 март – 31 октомври. Сега този срок става от 13 март до 31 януари следващата година.
По време на извънредна епидемична обстановка службите за административен контрол на чужденците пък могат да продължат пребиваването с три месеца на лицата, които са влезли на територията на България при условията на безвизов режим за краткосрочно пребиваване, както и на лицата, които са влезли с виза за краткосрочно пребиваване.
Ако епидемичната обстановка се усложни, председателите на съдилища ще създават организация за отсрочване на делата. По време на извънредната епидемична обстановка съдът може да отложи делото, ако поради болнично лечение, поставяне под задължителна карантина, изолация или прилагане на принудителни административни мерки по Закона за здравето във връзка със заболяването COVID-19 страната или нейният представител не може да се яви в съдебно заседание, като в срок до 7 дни от отпадане на причината страната или нейният представител представи съответни доказателства.
Освен това се предвижда, че на всеки, който се е съгласил да получава съобщения и призовки по дела по имейла, те ще се връчват само така. По време на епидемична обстановка и два месеца след нейната отмяна съдебни заседания ще се провеждат чрез видеоконферентна връзка. Върната беше и възможността всички държавни и местни колективни органи да провеждат заседания от разстояние.
Изменен е и Законът за публичните финанси, като се вдига таванът на бюджетния дефицит. Прагът на дефицит, който към момента според българското законодателство е 2 на сто от брутния вътрешен продукт, става по-висок – 3% или повече. През април заради коронавируса и последвалата икономическа криза, Европейската комисия разреши на всяка държава членка да има право временно да прехвърля 3-процентния дефицит в бюджета си.
Обнародван е нов Правилник за прилагане на Закона за социалните услуги, в който се регламентира редът за насочване за ползване на социални услуги, както и за изготвяне и актуализиране на индивидуалната оценка на потребностите и на индивидуалния план за подкрепа. Определено е минималното съдържание на договора за ползване на социални услуги, условията за неговото прекратяване и продължаване. Урежда се редът за сътрудничество и координация между доставчиците на социални услуги, когато лицето ползва социални услуги от различни доставчици, както и координацията при подкрепа от различни системи.
Определят се условията и редът за ползване на заместваща грижа. Всички лица, които досега ползват финансирани от държавния бюджет социални услуги, ще могат да продължат да ползват същите услуги, независимо от настоящия им адрес. Предвидено е и, че до приемането на новите стандарти за финансиране (за 2022 г.) насочването за ползване на финансирани от държавния бюджет социални услуги ще се извършва от дирекциите „Социално подпомагане“, като само за ползването на асистентската подкрепа насочването ще бъде от общините.