Разходите, които потребителят плаща при неизпълнение на задълженията си по договор за потребителски кредит от финансова институция, т.е. не от банка, може да достигнат до двойния размер на главницата и няма да се считат за прекомерни. Тази промяна в Закона за потребителския кредит (ЗПК) приеха окончателно депутатите днес.

Тя беше направена с предпоследната от преходните и заключителни разпоредби на проект от над 180 страници с изменения в Закона за ДДС. Внесена е между първо и второ четене от независимия депутат Спас Панчев и е подкрепена от бюджетната комисия, а днес беше приета окончателно от пленарната зала. Гласуването ѝ стана ведно с още 10 параграфа от законопроекта и депутатите въобще не дебатираха по нея. „За“ бяха 69 народни представители, 34 бяха „против“, а трима се въздържаха.

Изменението на практика означава, че ако човек е взел 1000 лв. кредит, тези разходи (както ги нарича законът, но на практика става дума за неустойка), може да достигнат 2000 лв.

За класическата неустойка за забава ЗПК – чл. 33, ал. 2, регламентира ограничение. Разпоредбата предвижда: „Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва“.

Тук обаче става дума за т. нар. „разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит“.

И сега с нова ал. 7 на чл. 19 от ЗПК беше записано, че тези разходи (по чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК) „по договор за кредит, отпуснат от финансова институция по чл. 3 от Закона за кредитните институции, не могат да бъдат по-големи от двукратния размер на главницата, като при изпълнение на това условие, те не се считат за прекомерни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите и накърняващи добрите нрави съгласно чл. 26 от Закона за задължения и договорите“.

Като от приетата специална разпоредба излиза, че тази ще влезе в сила от 1 януари 2021 г.

Повече подробности по темата четете тук.