Всеки родител, чието дете е било припознато от друг след 1 октомври 2009 г., да има срок от една година, за да оспори припознаването. Това предвиждат изменения в Семейния кодекс, предложени от Министерството на правосъдието.

Те вече бяха огласени за обществено обсъждане през април, но сега от ведомството ги публикуват още веднъж с тази важна промяна (с новия вариант на законопроекта можете да се запознаете тук).

Всъщност основното изменение, което се прави с тях е, че се дава право на всеки, който твърди, че е родител на детето, а то е припознато от друг, да оспори това припознаване (с нова ал. 5 на чл. 66 на СК). Той ще може да го направи с иск, за чието предявяване има срок от една година, който тече от момента на узнаване на припознаването. Освен това, този иск задължително ще се съединява с иск за установяване на произход.

„Предлаганото изменение на чл. 66, ал. 5 СК е отдавна наложително както поради все по-честото използване на института на припознаването за установяване на произход на дете, в някои случаи за заобикаляне на осиновяване и/или с цел трафик на деца, така и поради отпадане в СК от 2009 г. на законово регламентираната възможност на всяко трето лице с правен интерес да оспорва припознаването в едногодишен срок от узнаването, която възможност е съществувала във всички предишни правни уредби, регламентирали института на припознаването: чл. 38 СК от 1985 г.(отм.), чл. 36 СК от 1968 г.(отм.) и чл. 70 (отм. ДВ, бр.23 от 1968 г.) от Закона за лицата и семейството“, обясняват от министерството.

Заради лишаването най-вече на биологични бащи от правото да оспорят припознаването на детето им от друг след влизането в сила на новия Семеен кодекс на 1 октомври 2009 г., сега се предлага да им се даде еднократно тази възможност. И чрез преходна разпоредба на измененията в СК да се регламентира: „За припознавания, извършени след 1 октомври 2009 г. до влизане в сила на този закон, срокът по чл. 66, ал. 5 тече от влизането на закона в сила“.

Тази важна промяна се прави по препоръка на отдела по изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Всъщност измененията в СК се налагат най-вече заради две решения на съда в Страсбург, в които бяха констатирани сериозни пропуски в българския Семеен кодекс.

Повече подробности по темата четете тук.