Законодателството в България, което задължава собствениците на апартаменти в сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите части и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставка на отопление и не използват парно в своето жилище, не нарушава правото на Европейския съюз. Това постанови съдът в Люксембург (пълния текст на решението виж тук).

Съдът на ЕС беше сезиран заради спорове между граждани от София и Пловдив с местните топлофикации. Двете дружества съдят потребителите, които отказват да платят начислените им сметки за топлинна енергия за сградната инсталация и общите части. Гражданите изтъкват, че макар в блока им да има парно въз основа на договор за доставка, сключен между етажната собственост и топлофикационното дружество, самите те не са давали индивидуално съгласие да получават централно отопление и не го използват в своя апартамент.

В решението си съдът в Люксембург разглежда съвместимостта с правото на ЕС на правната уредба в България в областта на топлоснабдяването и приема, че тя не нарушава изискванията на Директива 2011/83 за правата на потребителите и Директива 2005/29 за нелоялните търговски практики.

Съдът постановява и че Директиви 2006/323 и 2012/274 за енергийната ефективност допускат сметките за тази топлоенергия да се изготвят за всеки собственик на апартамент в сграда етажна собственост пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.

Повече подробности по темата четете тук.