На 26.11.2019 г. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет обсъди становищата на районните съдилища във връзка с предложенията за реформи, изготвени в рамките на европейски проект за дигитализация и подобряване на ефикасността на заповедното производство. Предлага се да се въведе централизирано разпределение на всички заповедни производства в страната между всички районни съдии, както и възможността този вид дела да бъдат изведени от съда и предоставени на друг орган, извън съдебната власт.

В отговорите си до ВСС мнозиниството от районните съдилища заявяват несъгласие с тези предложения. На заседанието си членовете на ВСС също приеха принципно становище, че заповедните производства трябва да останат в съдебната система. Изказаните аргументи „против“ са във връзка с това, че заповедното производство по своята същност и резултат е правораздавателна дейност, при която се формира изпълнителното основание, и преценката за законност може да се извърши само от съд. Наред с това се отбелязва, че исковото производство по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното, което предполага, че един и същ орган следва да решава всички спорни въпроси, свързани с претенцията на заявителя и преценката за нейната редовност и допустимост.

Магистратите, подкрепящи заповедните производства да останат в съда, казват още, че ще настъпи загуба на значителен финансов ресурс за съдебната система от таксите по заповедните дела, ако те бъдат „извадени“ от районните съдилища. Опасенията са, че подобни промени биха могли да доведат и до закриване на някои от по-малките съдилища.

Повече подробности по темата четете тук.