Прокуратурата атакува в съда тарифата за винетките

Върховната административна прокуратура атакува в съда винетните такси. Тя е поискала Върховният административен съд (ВАС) да отмени цялата Тарифа за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), съобщава сайтът Lex.bg.

В момента цената на годишната винетка за автомобили е 97 лева, а на месечната – 30 лева. За ТИР-ове и автобуси цената на месечната винетка е от 80 до 174 лв., в зависимост от екологичния компонент.

Тази година най-голямата промяна при пътните такси беше, че електронната винетка замени хартиената, като към средата на септември приходите от електронните възлизаха на над 320 млн. лева.

Самите винетни такси са регламентирани в Закона за пътищата, но цената за различните видове се определя именно в Тарифата за таксите на АПИ, за чиято отмяна настоява прокуратурата.

От държавното обвинение са установили, че тарифата е издадена без мотиви, които би трябвало да са налице при внасянето на проекта за нея и да са публикувани на сайта на Министерския съвет, който я одобрява с постановление.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 94 от 29.11.2019 г.)

В днешния брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за електронното управление, които влизат в сила от днес. Органите на съдебната власт се включват като субекти на Закона за електронното управление, предвид тяхната роля за развитието на електронното управление, интеграция и оперативна съвместимост на информационните системи на законодателната и изпълнителната власт и синхронизиране със съответните разпоредби в АПК, гарантиране на сигурен, надежден и проследим канал за подаване на електронни документи и заявяване на електронни административни услуги.

Променят и правомощията на председателя на Държавна агенция „Електронно управление“ с цел изпълнение на Стратегията за електронно управление, ефективен контрол и прилагане на архитектурата на е-управление.

Измененията предвиждат още изисквания за по-голяма достъпност на уебсайтовете и мобилните приложения за потребителите и по-специално за хората с увреждания. Отпадат разпоредби, свързани с Държавно предприятие „Единен системен оператор“, като дейностите по системна интеграция се възлагат на „Информационно обслужване“.

Изменен е и Законът за мерките срещу изпирането на пари – въвежда се забрана за разкриване или поддържане на анонимни банкови сейфове или банкови сейфове на фиктивно име.

Основните промени, въведени с директивата по отношение на борбата с изпирането на пари, са насочени към разширяване на правомощията за пряк достъп на информация и повишена прозрачност за действителните собственици и регулирането на виртуалните валути. Въвеждат се легални дефиниции на две основни понятия, свързани със сделките с виртуални валути, а именно – на виртуалните валути и на доставчик на портфейл, който предлага попечителски услуги. Това е първата регулация на дейности, свързани с тези валути с оглед предотвратяването на изпирането на пари.

Издателите на електронни пари и техните представители ще могат да не прилагат някои от мерките за комплексна проверка на клиента по отношение на електронните пари, когато, въз основа на оценка на риска, е установен нисък такъв и са изпълнени едновременно няколко условия.

Обнародвани са и промени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди  (ЗОДОВ) и вече всеки, който е бил увреден от действието на незаконосъобразни правилници, наредби и инструкции, които впоследствие са били отменени от съда, ще може да съди държавата за обезщетение.

Другата голяма промяна в ЗОДОВ е свързана с регламентирането за първи път на ред за търсене на отговорност от държавата за нарушаване на правото на Европейския съюз, като за целта в закона е създаден нов чл. 2в. С промените в ЗОДОВ е прието и дългообещавано изменение в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) – че в производствата по него ще се присъждат разноски.

 

Държавен вестник, брой 94 от 29.11.2019 г.

Държавен вестник, брой 94 от 29.11.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Нова Европейска финансова практика – ноември 2019 г.

Нови решения

дело С-419/18 от 7 ноември 2019 година

Договори за потребителски кредити – Законосъобразност на обезпечаването на вземането, произтичащо от този договор, чрез бланков запис на заповед – Искане за плащане на менителничния дълг – Обхват на правомощията и задълженията на съда

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Защита на потребителите. Национална правна уредба, позволяваща вземането на кредитор, който има качеството на търговец, срещу кредитополучател, който има качеството на потребител, да се обезпечи чрез непопълнен (бланков) запис на заповед. Основателност на искане, обосновано със запис на заповед, който е предназначен за обезпечаване на произтичащото от договор за потребителски кредит вземане.

Спорове по повод искания за плащане на менителнични дългове, произтичащи от вземания по договори за кредит, въз основа на бланкови записи на заповед.

дело С-555/18 от 7 ноември 2019 година

Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси – Европейска заповед за запор на банкови сметки – Процедура за получаване – Национална заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която може да се подаде възражение – Понятия „съдебно решение“, „съдебна спогодба“, „автентичен акт“ и „изключителни обстоятелства“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки. Принудително изпълнение на съдебните решения, постановени в производства за парични вземания. Невлязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение. Норма от националното право, съгласно която сроковете по време на съдебната ваканция спират да текат.

Понятия „съдебно решение“, „съдебна спогодба“, „автентичен акт“ и „изключителни обстоятелства“.

Спор по повод на принудителното изпълнение – по-специално чрез европейска заповед за запор на банкови сметки – на вземането, което K твърди, че има.

дело С-641/17 от 13 ноември 2019 година

Свободно движение на капитали — Данъчно облагане на пенсионните фондове — Различно третиране на местните и на чуждестранните пенсионни фондове — Правна уредба на държава членка, която допуска местните пенсионни фондове да намалят облагаемия си финансов резултат с предвидените за изплащането на пенсиите резерви и да приспаднат данъка, удържан върху дивидентите, от корпоративния данък

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане. Намаляване на данъчната печалба с математическите резерви, предназначени за пенсионни плащания.

Законодателство, съгласно което удържаните при източника данъци върху дивидентите могат да се приспадат от корпоративния данък, който трябва да бъде платен от местните пенсионни фондове, и съгласно което могат също да се вземат предвид резерви, за да се намали данъчната печалба, докато чуждестранен пенсионен фонд не може да извършва такова приспадане.

Спор между C, имуществена маса, която има правната форма на доверителен фонд (trust) по канадското право, и Данъчна служба, Германия, относно данъчното облагане на дивидентите, получени от C.

дело С-400/18 от 20 ноември 2019 година

Данък върху добавената стойност – Случаи на освобождаване – Доставки на услуги, извършвани от самостоятелни групи лица – Услуги, предоставяни на лица от и извън членския състав

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Освободени доставки при някои дейности от обществен интерес. Национална разпоредба, която обвързва освобождаването от облагане с ДДС на самостоятелните групи лица, състоящи се от обществени центрове за социални грижи, с предоставянето от тях на услуги единствено на своите членове.

Спор по повод на ревизионен акт за установяване на задължение за данък върху добавената стойност.

дело С-198/18 от 21 ноември 2019 година

Производство по несъстоятелност — Процедура за европейска заповед за плащане — Неплащане на договорно вземане преди обявяването в несъстоятелност — Възражение за прихващане, основано на договорно вземане, възникнало преди обявяването в несъстоятелност — Понятие „производство по несъстоятелност и последиците от него“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Прихващане в рамките на производството по несъстоятелност. Иск, предявен от синдик на дружество в несъстоятелност, установено в първа държава членка, за плащането на стоки, доставени в изпълнение на договор, сключен преди образуването на производството по несъстоятелност по отношение на това дружество, срещу другото съдоговарящо дружество, което е установено във втора държава членка.

Понятие „производство по несъстоятелност и последиците от него“.

Спор между C дружество, установено в Швеция, и K, полско дружество в несъстоятелност, във връзка с отказа на първото да плати на второто сума.

Държавна помощ: Комисията одобрява близо 94 милиона евро подкрепа

Съгласно правилата на ЕС за държавната помощ, Европейската комисия одобри български планове за подпомагане на изграждането и експлоатацията на високоефективна централа за комбинирано производство на електроенергия и топлинна енергия, използваща гориво, получено от негодни за рециклиране битови отпадъци, като отговарящи на правилата на ЕС за държавната помощ.

Комисарят по въпросите на конкуренцията Маргрете Вестегер заяви: Мярката за подкрепа ще помогне на България да постигне целите си по отношение на енергийната ефективност и ще допринесе за намаляване на емисиите на CO2 в съответствие с целите на ЕС в областта на околната среда, без да се нарушава ненужно конкуренцията. На 8 октомври 2019 г. България уведоми Комисията за своите планове за подпомагане на изграждането и експлоатацията на високоефективна централа за комбинирано производство на топлинна енергия и електроенергия в София, България. Централата ще произвежда топлинна енергия и електричество с мощност приблизително 55 мегавата (MW) за топлинната енергия и 19 MW за електроенергията. За гориво ще бъдат използвани около 180 000 тона негодни за рециклиране битови отпадъци годишно. Инсталацията, която ще бъде изградена от „Топлофикация“ ЕАД, дружество изцяло притежавано от Столична община, ще бъде свързана с топлофикационната мрежа на София.

Изграждането ще приключи до края на 2023 г. Подкрепата ще се състои от две отделни мерки: пряка безвъзмездна помощ в размер на приблизително 90,8 милиона евро (около 177,6 милиона лева), финансирана от структурните фондове на ЕС, управлявани от България; – заем, отпуснат от Столична община на „Топлофикация“ ЕАД с преференциална лихва, възлизащ на приблизително 3 милиона евро (около 5,8 милиона лева). – Оценка на Комисията Комисията оцени тези мерки за подкрепа съгласно правилата на ЕС за държавната помощ и поконкретно своите насоки от 2014 г. относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергeтика, които дават възможност на държавите членки да подкрепят производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници и мерки за енергийна ефективност при определени условия. В насоките по-специално се посочва, че за да се гарантира, че помощта допринася за по-високо равнище на опазване на околната среда, помощта за комбинирано производство на електроенергия и топлинна енергия трябва да отговаря на критериите за „ високоефективно комбинирано производство на енергия“, посочени в Директивата за енергийната ефективност от 2012 г.

В това отношение Комисията установи, че комбинираното производство на електроенергия и топлинна енергия от новата инсталация ще позволи икономия на 46,5 % първична енергия в сравнение с разделното производство на електроенергия и топлинна енергия, като по този начин се изпълняват критериите, определени в Директивата за енергийната ефективност. Освен това Комисията установи, че мерките са необходими, тъй като проектът не би могъл да бъде осъществен без публична подкрепа, и пропорционални, тъй като проектът осигурява разумна възвръщаемост. Въз основа на това Комисията стигна до заключението, че мерките ще допринесат за постигането на ключови стратегически цели на ЕС, по-специално повишаването на енергийната ефективност чрез комбинирано производство на електроенергия и топлинна енергия, без да се нарушава неоправдано конкуренцията, в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ.

Дебат във ВСС относно реформите в заповедното производство

vssНа 26.11.2019 г. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет обсъди становищата на районните съдилища във връзка с предложенията за реформи, изготвени в рамките на европейски проект за дигитализация и подобряване на ефикасността на заповедното производство. Предлага се да се въведе централизирано разпределение на всички заповедни производства в страната между всички районни съдии, както и възможността този вид дела да бъдат изведени от съда и предоставени на друг орган, извън съдебната власт.

В отговорите си до ВСС мнозиниството от районните съдилища заявяват несъгласие с тези предложения. На заседанието си членовете на ВСС също приеха принципно становище, че заповедните производства трябва да останат в съдебната система. Изказаните аргументи „против“ са във връзка с това, че заповедното производство по своята същност и резултат е правораздавателна дейност, при която се формира изпълнителното основание, и преценката за законност може да се извърши само от съд. Наред с това се отбелязва, че исковото производство по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното, което предполага, че един и същ орган следва да решава всички спорни въпроси, свързани с претенцията на заявителя и преценката за нейната редовност и допустимост.

Магистратите, подкрепящи заповедните производства да останат в съда, казват още, че ще настъпи загуба на значителен финансов ресурс за съдебната система от таксите по заповедните дела, ако те бъдат „извадени“ от районните съдилища. Опасенията са, че подобни промени биха могли да доведат и до закриване на някои от по-малките съдилища.

Повече подробности по темата четете тук.

Президентът подписа указа – Иван Гешев е новият главен прокурор

Държавният глава обяви, че започва широк обществен дебат за промени в Конституцията, свързани с прокуратурата.

Президентът Румен Радев подписа указа за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор. Това обяви самият държавен глава в обръщение към медиите, предшествано от среща с Гешев.

„В българския конституционен модел отчетността на главния прокурор приключва с неговия избор, затова и обществото ни е особено чувствително към тази процедура. Въпросът е обаче в цялостния модел на прокуратурата, нейното място в съдебната система и връзката ѝ с другите институции, нейното устройство и функции Това е трудна тема, непокътната от 30 години, но нейната обществена значимост е особено актуална днес, заяви Радев. И обяви: „Започвам широк обществен дебат за промени в Конституцията“. На него ще покани академичната общност, парламентарните партии, сдружения и граждански организации.

Издаването на указа става 12 дни след повторното гласуване в подкрепа на единствения кандидат за главен прокурор във Висшия съдебен съвет. До него се стигна след като Румен Радев върна първото предложение на съвета за назначаването на Гешев. Държавният глава отправи критика, че на практика е нямало състезание за важния пост. Той изтъкна и това, че с множеството становища от прокурори, структури на МВР и ДАНС, институционалната подкрепа за Гешев е взела превес над тази на гражданското общество.

Повече подробности по темата четете тук.

Съдът в Бургас запорира имущество на Баневи за над 141 млн. лева

Апелативният съд в Бургас е наложил запори и възбрани на имущество на семейството на Николай Банев за над 141 млн. лева.

От прокуратурата съобщиха, че съдът е допуснал обезпечение на бъдещ иск на антикорупционната комисия за отнемане на незаконно придобито имущество от Банев, съпругата му Евгения и майка му Мария, като общата му стойност е изчислена на 141 820 225,19 лева. Съдът е наложил запор на акции и дялове от фирми на Баневи, златни кюлчета, накити, часовници, монети, пари в банкови сметки, както и на моторна яхта.

Баневи са подсъдими за участие в организирана престъпна група за данъчни престъпления, пране на пари и длъжностни присвоявания. В края на юли Специализираната прокуратура внесе обвинителния акт срещу Баневи. Според обвинението, тримата са изпрали над милиард лева, извършвали са данъчни престъпления и са присвоили над 84 млн. лева.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 93 от 26.11.2019 г.)

В днешния брой е обнародвано Решение № 8 от 15.11.2019 г., с което Конституционният съд обяви за противоконституционни въведените с чл. 25з, ал. 2 от Закона за защита на личните данни десет критерия, с които журналистите трябва да се съобразяват в своите публикации, за да не нарушат правото на защита на личните данни.

„От неяснотата на отделни критерии възниква проблем за цялостното прилагане на т.нар. журналистическо изключение. Освен това трудно можем да говорим за „обработването на лични данни за журналистически цели“ и преценка на естеството на информацията или преценка на последици и съответствие с правата на други граждани при т.нар. преки, в реално време предавания.

Неясните критерии означават също така, че КЗЛД разполага с непредвидима (дискреционна) власт да ги тълкува не непременно в полза на обществения интерес от плуралистична информация за политиките и дейността на управлението. Освен че е публичноправна структура, която се формира с участието на изпълнителната власт – правителството, КЗЛД разполага с административни принудителни мерки, което наред с неясните критерии води до засилване на властовата асиметрия спрямо средствата за масова информация и журналистиката в крайна сметка“, се казва в решението на КС.

Като се позовава на решението на СЕС по дело  Schrems (Schrems v. Data Protection Commissioner, CLI:EU:C:2015:650), Конституционният съд припомня, че когато „мярката, налагаща ограничение върху упражняването на едно основно право поставя под въпрос това право като такова, тази мярка е несъвместима с Хартата, тъй като лишава даденото право от неговата същност. Цензурата е такава ограничителна мярка, която засяга същностното съдържание на правото на свобода на изразяване и поради това тя е забранена на конституционно ниво (чл. 40, ал. 1 от Конституцията)“.

Обнародвани са промени в Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България, които произтичат от промените в Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ и в Закона за закрила на детето /ЗЗД/, както и от установената необходимост за облекчаване на процедурите при кандидатстване за получаване на право на пребиваване спрямо чужденци от български произход – граждани на трети страни.

С измененията се урежда редът за събиране на семейства и се въвеждат необходимите документи за категорията чужденци с предоставена международна закрила, убежище и временна закрила. Въвежда се и процедура по предоставяне на право на продължително пребиваване у нас на категорията чужденци, получили статут на лица без гражданство, които не отговарят на условията за предоставяне на постоянно или дългосрочно пребиваване.

Във връзка с измененията на ЗЗД и въведената нова мярка за предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа на непридружени деца чужденци, е предвидена възможност на такива деца да може да се предоставя статут на продължително пребиваване в България до навършването на 18-годишна възраст.

Държавен вестник, брой 93 от 26.11.2019 г.

Държавен вестник, брой 93 от 26.11.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още