Държавен вестник, брой 74 от 20.09.2019 г.

Държавен вестник, брой 74 от 20.09.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Държавен вестник, брой 75 от 24.09.2019 г.

Държавен вестник, брой 75 от 24.09.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Сменят всички трудови книжки с нова наредба

Всички трудови книжки да бъдат сменени с нови до 1 юни 2025 г. Това предвижда изцяло нова Наредба за трудовите книжки и трудовия стаж, която Министерството на труда и социалната политика публикува за обществено обсъждане.

Така ще изглеждат новите трудови книжки.
Така ще изглеждат новите трудови книжки.

Освен с нов дизайн – новите книжки ще са в цвят бордо, а не сини, в тях се въвеждат нови полета и реквизити.

Проектът предвижда новите книжки да започнат да се издават от 1 юни 2020 г. Като такива ще получат първо хората, които за първи път започват работа и тези, които са загубили старата си книжка. Следващите, които ще сменят документа, който удостоверява обстоятелствата за трудовата им дейност, ще са тези, които изчерпят страниците на старата си книжка. За всички останали новата наредба предвижда, че след изтичане на 5 години от влизането ѝ в сила – т.е. до 1 юни 2025 г., се прекратява вписването на данни в старите книжки, те се приключват и се издават нови като продължение.

Повече подробности по темата четете тук.

Преди първия разпит, лицата трябва да бъдат уведомени за правата им

пзСъдът на ЕС се произнесе по преюдициално запитване на Районен съд Луковит. Делото е по повод убийство, извършено от лице, за което има данни, че страда от психично разстройство. Въпросите, на които Съдът дава отговор са свързани с националната правна уредба, по реда на която може по терапевтични съображения и съображения за сигурност да се настаняват в психиатрично заведение лица, които в състояние на невменяемост са извършили общественоопасни деяния, от една страна и правата, с които тези лица разполагат, от друга. Това са – правото на информация относно правата, правото на достъп до адвокат, правото на ефективни правни средства за защита и презумпцията за невиновност. Материята е предмет на регулация както на национално ниво (Наказателно-процесуален кодекс), така и на европейско (Директива 2012/13).

Българският съд сезира Съда на ЕС заради съмнения относно съответствието на националните разпоредби, уреждащи принудителното настаняване на психичноболни в медицинска институция, с правата, които са гарантирани от Директиви 2012/13, 2013/48 и 2016/343, както и от Хартата на основните права на ЕС. Тези съмнения се отнасят главно до член 427 и сл. от НПК и до уреденото в тях особено наказателно производство, което може да приключи с настаняване в психиатрично заведение на лице, представляващо опасност за обществото. Тези съмнения се отнасят и до разпоредбите на Закона за здравето, тъй като предвидената в тях процедура също позволява задължително настаняване на лицето, но като превантивна мярка, когато са налице основания да се счита, че предвид здравословното му състояние това лице може да извърши престъпление.

В конкретния случай лицето, което е заподозряно не е разпитано, не му е съобщено за образуваното наказателно производство и тъй като не е привлечено като обвиняем, не му е осигурена и защита от адвокат. В самото производство по прилагане на принудителни медицински мерки, липсва правна възможност за съда да провери спазването на минималните процесуални гаранции за правата на защита. Съдът на ЕС приема, че цитираните Директиви са приложими и в производствата за настаняване в психиатрично заведение, които, макар да не завършват с определяне на наказание по буквата на закона, то все пак водят до мярка, която включва лишаване от свобода, просто не в пенитенциарно заведение. Изводите на съда са на база твърдението, че принудителните медицински мерки се налагат не само по терапевтични причини, а и от съображения за сигурност.

Акцентира се и върху понятието „уязвими лица“, с което борави европейският законодател в Директива 2013/48. Лицата, които страдат от психични заболявания влизат в обхвата на това понятие и се ползват от съответна защита на правото им на информация, а именно – с отчитане на специфичните потребности на лицето, на ясен и достъпен език. Тъй като българският наказателен процес не борави с термина „заподозрян“, Съдът обръща внимание и на началния момент на наказателносто производство. Със стартиране на наказателното производство за лицата възниква правото на допълнителна защита. Тя трябва да бъде достъпна незабавно след задържането от органите на реда.

По отношение на това, дали българското право предоставя на лицата ефективни правни средства за защита, по отношение на производството по налагане на принудителни медицински мерки, Съдът на ЕС е категоричен, че е възможно прилагането по аналогия на правилата на общото наказателно производство, за да може националният съдия да извърши проверка и да защити правата на лицата при налагането на принудителни медицински мерки.

Четете повече в мотивите на Съда.

Коментар: Христина Богиа, юрисконсулт

Полезно в ДВ (бр. 74 от 20.09.2019 г.)

Държавен вестник (10)В новия 74-ти брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за лова и опазване на дивеча, съгласно които министърът на земеделието, храните и горите вече ще има възможност да променя сроковете за ловуване, както и да забранява или ограничава отстрелването на някои видове дивеч. Измененията са свързани с мерките за ограничаване на африканската чума по свинете. Земеделският министър ще може със заповед да ограничава или да забранява ловуването на някои видове дивеч, да прилага санитарен обстрел на диви животни и да променя сроковете за ловуване на дива свиня. Както до момента заповедта ще се издава след съгласуване с министъра на околната среда и водите, по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите или на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, а обжалването й няма да спира нейното изпълнение.

Промени има и в Закона за електронните съобщения, с които се въвеждат мерки по прилагане на европейски регламенти относно достъпа до отворен интернет и роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Европейския съюз. От 15 май 2019 г. са в сила нови правила, ограничаващи цените, които доставчиците на обществено достъпни междуличностни съобщителни услуги с номера могат да налагат на потребителите за мобилни и фиксирани гласови и текстови съобщителни услуги в рамките на ЕС.

Обнародван е нов Правилник за дейността, структурата и организацията на Държавна агенция „Електронно управление“, като целта е преструктуриране на три дирекции и една Главна дирекция в ДАЕУ, която да осъществява контрол върху електронните административни услуги. Ще се осигури изпълнението на новите ангажименти на агенцията, възникнали в резултат на наскоро приетия Закон за киберсигурност, а също така и по въвеждане на допълнителни функции по отношение на дейността на Инспекторатите по Закана за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество и Наредбата за организацията и реда за извършване на проверки на декларациите и за установяване на конфликт на интереси.

 

КОНТРОЛЕН СПИСЪК ВЪВ ВРЪЗКА С ГОТОВНОСТТА ЗА БРЕКСИТ

На официалната страница на Европейската комисия е публикуван контролен списък, разработен с информационна цел, за да се помогне на дружествата, които развиват стопанска дейност в ЕС и/или Обединеното кралство, да проверят отново равнището си на готовност за оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС без споразумение. Въпреки че бяха взети мерки в отговор на смятаните за най-често срещани проблеми и съответните аспекти, списъкът е примерен и не бива да се смята, че в него са взети предвид всички въпроси, които могат да възникнат в резултат от оттегляне без споразумение.

Допълнителни насоки са достъпни в известията за готовността за Брексит, публикувани от ведомствата на Комисията, и в информацията от национални органи. За някои от тези известия например става въпрос в бележките под линия в цитирания контролен списък.

Всички известия за готовността за оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС са достъпни тук: https://ec.europa.eu/info/brexit/brexit-preparedness/preparedness-notices

Дружествата трябва да гарантират пълна подготвеност за датата на оттеглянето, т.е. датата, на която Обединеното кралство става трета държава (1 ноември 2019 г.). Припомня се, че при липса на ратифицирано споразумение за оттегляне, договореният в него преходен период не важи. Припомня се също, че дори ако Споразумението за оттегляне бъде ратифицирано, ще бъдат необходими действия от страна на предприятията за подготовка за времето след преходния период, т.е. след 31 декември 2020 г., когато правилата на ЕС за вътрешния пазар и митническия съюз на ЕС ще престанат да се прилагат по отношение на Обединеното кралство. Поради това във всички случаи ще бъде необходима готовност, макар и на по-късен етап.

Повече подробности по темата в превод на български ще намерите тук.

ВКС разясни кой встъпва в процеса, когато страна почине в хода на делото

Кого конституира съдът като страна в процеса, ако първоначалният ищец или ответник почине в хода на делото. На този въпрос отговори в определение състав на Върховния касационен съд (ВКС) с председател и докладчик по делото Дияна Ценева и членове Бонка Дечева и Ваня Атанасова.

Гражданският процесуален кодекс (чл. 227) предвижда, че „когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с участието на правоприемника“. До ВКС обаче стига спор за това кой трябва да бъде конституиран като ищец на мястото на починала жена, която е завела ревандикационен иск за имот в Банкя.

Случаят е оплетен и специфичен, появяват се две завещания, но в края на краищата и трите съдебни инстанции, произнесли се кои трябва да са страните по ревандикационния иск, ги определят безпротиворечиво по един и същи начин.

Пред ВКС обаче е поставен въпросът как трябва да процедира съдът при смърт на ищеца, като една от страните твърди, че при конкуренция на права между претендиращи да са правоприемници на починалата страна по силата на различни завещания, той трябва да конституира всеки от тях, като се произнесе по материалноправната им легитимация с решението по делото.

Според върховните съдии, когато страна – физическо лице почине в хода на делото, съдът следва да конституира нейните правоприемници, определени по правилата на ЗН. „Наследяването по завещание е с приоритет пред наследяването по закон, затова когато починалата страна е оставила общо завещание (чл. 16, ал. 1 ЗН), като страна по делото се конституира назначеният с него универсален наследник, който измества наследниците по закон. Когато предмет на делото е право, което е предмет на завет (чл. 16, ал. 2 от ЗН) починалата страна се замества от заветника, пишат в определението си съдиите Ценева, Дечева и Атанасова.

А на въпроса какво се случва, ако починалата страна се е разпоредила със същото имущество с няколко завещания, ВКС отговаря, че тя се замества в процеса от лицето, облагодетелствано с най-късно съставеното завещание.

Повече подробности по темата четете тук.

Нищо не е налагало спирането на „Хоризонт“ в цялата страна

Никакви технически проблеми или изисквания не са налагали безпрецедентното „замлъкване“ в продължение на 5 часа в цялата страна на програма „Хоризонт“ на БНР на 13 септември. Затова всички материали от предварителната проверка, която ДАНС, Съветът за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията направиха по случая, отиват в Софийската градска прокуратура, за да установи тя дали шефът на дирекция „Техника“ Пламен Костов е извършил престъпление по служба.

От прокуратурата съобщиха, че са снети писмени обяснения от генералния директор на БНР Светослав Костов, от и. д. директора на програма „Хоризонт“ Николай Кръстев (вече освободен), от самия Пламен Костов и други служители на БНР. Обяснения са дали и служители на „НУРТС България“ – дружеството, което разпространява сигнала на радиото.

От прокуратурата обясняват, че техническата профилактика на предавателите е регламентирана в съвместна заповед на БНР и „НУРТС“, в която е предвидено тя да се извършва поетапно, тъй като излъчването на националните програми на БНР е с непрекъснат характер. Това се налага поради специфичните задължения на БНР за ранно оповестяване и защита на населението при бедствия и аварии.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 73 от 17.09.2019 г.)

В днешния брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, за да бъде приведен в съответствие с редица закони, изменяни през последната година. Прецизират се и се доразвиват разпоредбите, уреждащи дейностите на специализираните административни дирекции „Инспекторат“ и „Координация и информационно-аналитична дейност“.

Регламентират се функциите и задачите на длъжностното лице по защита на данните в Националното звено за получаване и обработване на резервационни данни на пътниците в Република България, превозвани по въздух. Въвеждат се изисквания за предоставяне на определена информация при еднократни посещения в стратегическите обекти или в обектите, осъществяващи стратегически дейности.

Обнародван е нов Правилник за организацията на работа и състава на Консултативния съвет за сътрудничество между държавните органи и лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.

С него се определят съставът и функциите на Консултативния съвет. Членове на Съвета са по един представител на Министерството на енергетиката, Министерството на финансите, Министерството на икономиката, Министерството на земеделието, храните и горите, Министерството на околната среда и водите, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерството на вътрешните работи, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ към Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, Българския институт по метрология, Агенция „Митници“, Националната агенция за приходите и на представителни браншови организации на лица, осъществяващи икономическите дейности по чл. 2, ал. 1 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.

Също така се определят редът и организацията на работа и провеждане на заседанията на Съвета, както и начинът на приемане на неговите решения.

Държавен вестник, брой 73 от 17.09.2019 г.

Държавен вестник, брой 73 от 17.09.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още