Държавите членки трябва да гарантират, че това задължение се изпълнява дори ако мобилният телефон не е снабден със SIM карта

AW и др. са близките на ES, 17-годишно момиче, което става жертва на криминално деяние. На 21 септември 2013 г. към 6 часа сутринта, в предградие на Паневежис (Литва) ES е била отвлечена, изнасилена и запалена жива в багажника на кола. Когато е била затворена в този багажник, тя се е обадила десетина пъти от мобилен телефон на единния европейски номер за спешни повиквания 112, за да търси помощ. При все това оборудването на Центъра за спешни повиквания не е показвало номера на използвания мобилен телефон, което е попречило на установяването на нейното местоположение. Не е било възможно да се установи дали мобилният телефон, използван от ES, е имал SIM карта, нито защо неговият номер не е бил видим за Центъра за спешни повиквания.

AW и др. са подали иск пред Vilniaus apygardos administracinis teismas Литва да бъде осъдена да заплати обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от жертвата ES и от самите тях. В подкрепа на своя иск те посочват, че Литва не е осигурила правилното прилагане на практика на Директивата „за универсалната услуга“ 1 , която предвижда, че държавите членки гарантират, че далекосъобщителните предприятия предоставят безплатно на органа, който отговаря за спешните повиквания на номер 112, информация за местоположението на лицето, осъществяващо повикването, в момента, в който повикването достига до органа2 . Това се отнася за всички обаждания към единния европейски номер за спешни повиквания 112. Това неизпълнение е довело до невъзможност за предоставяне на оперативните служби на полицията на информация за местоположението на ES, което ги е възпрепятствало да ѝ се притекат на помощ.

Vilniaus apygardos administracinis teismas пита Съда дали Директивата „за универсалната услуга“ задължава държавите членки да гарантират подобно предоставяне на информация дори ако повикването е осъществено от мобилен телефон, който не е снабден със SIM карта и дали държавите членки имат право на преценка при определяне на критериите относно точността и надеждността на информацията за местоположението на лицето, осъществяващо повикването на номер 112, като им позволява да ограничат посочените критерии до установяване на базовата станция, която предава повикването.

В постановеното си неотдавна решение Съдът напомня, че съгласно Директивата „за универсалната услуга“ „всички обаждания към единния европейски номер за спешни повиквания“ са засегнати от задължението за предоставяне на информация относно местоположението на лицето, осъществяващо повикването. Освен това Съдът вече е приел, че Директивата „за 1 Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (ОВ L 108, 2002 г., стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 213), изменена с Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година (ОВ L 337, 2009 г., стр. 11). 2 Член 26, параграф 5. универсалната услуга“, в нейната първоначална редакция, налага на държавите членки, при условие че съществува техническа възможност, задължение за постигане на определен резултат, което не се ограничава с това да бъде приета подходяща правна рамка, а изисква информацията, свързана с локализирането на всички, които осъществяват повиквания към номер 112, да бъде реално предавана на службите за спешно реагиране.

Следователно повикванията към номер 112, осъществени от мобилен телефон, който не е снабден със SIM карта, не могат да се изключат от приложното поле на Директивата „за универсалната услуга“. Така Съдът постановява, че Директивата „за универсалната услуга“ налага на държавите членки, при условие че съществува техническа възможност, задължение да гарантират, че съответните предприятия предоставят безплатно на органа, който отговаря за спешните повиквания на номер 112, информация за местоположението на лицето, осъществяващо повикването, в момента, в който повикването достига до органа, включително когато повикването е осъществено от мобилен телефон, който не е снабден със SIM карта.