Полезно в ДВ (бр. 69 от 30.08.2019 г.)

Държавен вестникВ днешния брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Наредба № 62 от 2006 г. за изискванията към данните върху опаковката и в листовката за употреба на ветеринарномедицински продукт, които се налагат с цел уеднаквяване на изискванията, включени в действащата наредба, с последната актуална версия на образеца за продуктова информация на Европейския съюз – Quality Review of documents (версия 8.1, 01/2017). Кратката характеристика на продукта отразява кратко и точно данните в досието на продукта. Тя е неразделна част от лиценза за употреба. Продуктовата информация, включена в етикетите и листовката на ВМП, трябва да е точно отражение на кратката характеристика.

Чрез промени в Наредба № 6 от 2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023 г. удължават до 25 септември срокът за подаване на заявления за авансови плащания по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ и мярка „Инвестиции в предприятия“. В момента в действащата нормативна уредба е заложено заявления за авансови плащания за 2019 г. по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ да се подават до 10 септември, а по мярка „Инвестиции в предприятия“ – до 5 септември. Удължаването на тези срокове до 25 септември 2019 г. се налага тъй като след проведените приеми по двете мерки – съответно в периода 28 януари – 8 февруари 2019 г. по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ и в периода 17 – 27 юни 2019 по мярка „Инвестиции в предприятия“ е установено наличие на свободни средства. Това е довело до необходимостта от отваряне на допълнителен целеви прием по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ за периода 19 – 20 август 2019 г. С удължаването на сроковете до 25 септември 2019 г. ще се осигури възможност за навременно подаване на заявленията за авансово плащане от бенефициентите, сключили договор за предоставяне на финансова помощ.

Държавен вестник, брой 69 от 30.08.2019 г.

Държавен вестник, брой 69 от 30.08.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Държавен вестник, брой 68 от 27.08.2019 г.

Държавен вестник, брой 68 от 27.08.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Полезно в ДВ (бр. 68 от 27.08.2019 г.)

Копие на Държавен вестникВ брой 68 на “Държавен вестник” е изменена и допълнена Наредба № 4 от 4.03.2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти.

Една от целите на направените промени е да се въведе механизъм за регулиране на разходите на Националната здравноосигурителна каса за лекарствени продукти в рамките на предвидените средства в бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти.

Друга цел е удължаване на максималния срок на валидност на протоколите за скъпоструващо лечение до 365 календарни дни, както и регламентиране на липсващо в действащата редакция на Наредба № 4 от 2009 г. правило, че протоколите се издават за предписване на лекарствени продукти за лечение на хронични заболявания, в количества за не повече от 365 дни.

Според зам.-министър на правосъдието, КЗЛД трябва да каже коя информация може да се обявява в публичните регистри на Агенцията по вписванията

Омбудсманът Мая Манолова беше домакин на среща между адвокати и представители на правосъдното министерство и Агенцията по вписванията по повод дейността на длъжностните лица по регистрацията

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) ще трябва да каже коя информация, представляваща лични данни, може да се публикува в четирите публични регистри на Агенцията по вписванията (АВ) – Търговския и Имотния регистър, както и тези на имуществените отношения на съпрузи и БУЛСТАТ. Това стана ясно от думите на заместник-министъра на правосъдието Десислава Ахладова.

Тя и директорът на АВ Габриела Козарева присъстваха на среща с адвокати от Фейсбук общността на българските адвокати (ФОБА), домакин на която беше омбудсманът Мая Манолова.

Тема на разговора бяха методическите указания, приложими в дейността на длъжностните лица по регистрация (ДЛР) в процеса по разглеждане и произнасяне по заявления, искания, актове на съда, на държавни органи за вписване и заличаване на обстоятелства и обявяване на актове в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, както и други проблеми, които адвокатите срещат.

Повече подробности по темата четете тук.

Съкратеното съдебно следствие да не се прилага при умишлени убийства и тежки телесни повреди

Съкратеното съдебно следствие да не се прилага при престъпления, довели до умишлено причиняване на смърт и тежки телесни повреди. Такова предложение за промяна в Наказателния кодекс ще внесат депутатите от БСП в първата седмица на новата парламентарна сесия.

„БСП винаги е имала позиция. Тя е изразявана от предишни наши колеги. Янаки Стоилов е човекът, който написа между 2009-2010 г. закон и той беше приет – съкратеното съдебно следствие да не се прилага при престъпления, довели до умишлено причиняване на смърт и тежки телесни повреди. Това беше променено през 2010 г. с нови редакции. Ние трябва да върнем състоянието там, където му е мястото“ – каза на пресконференция депутатът от левицата Крум Зарков.

По думите му, съкратеното съдебно следствие има своя смисъл и той е престъпникът да бъде наказван бързо, а не да се чака с години краят на процеса. Но имало престъпления, за които то не бива да се прилага и такъв е случаят с убитата 7-годишна Криси в Сотиря, посочи Зарков. „Този случай показва как Наказателният кодекс се видоизменя всеки път под силата на емоцията и на някое престъпление и това го прави неефективен. Министерството на правосъдието се беше ангажирало, че ще има готова нова цялостна концепция за наказателната политика на България и тя трябваше да е готова до края на миналата година“, посочи Крум Зарков. Срокът бил удължен до края на август 2019 година.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 67 от 23.08.2019 г.)

Държавен вестникВ днешния брой на „Държавен вестник“ е обнародвана нова Наредба № 5 от 13 август 2019 г. за подготовка и представяне на искания до Европейската комисия относно земеделските продукти и храни със защитени географски означения и традиционно специфичен характер, за контрол за съответствие с продуктовата спецификация и за водене на регистри на производителите и контролиращите лица.

Производителите на храни с традиционен характер – например българско кисело мляко, както и на земеделски продукти със защитени географски означения, ще работят по новата наредба. В нея е разписан редът за подготовка и представяне на искания до Европейската комисия (ЕК) за вписване, изменение, възражение и заличаване на вписване в Европейския регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания. Уредени са също и стъпките за вписване в Европейския регистър на храните с традиционно специфичен характер.

Наредбата предвижда предоставяне на временна национална защита на наименованията, чиито заявления спецификации са изпратени в ЕК. Ще бъде създаден и публичен регистър на производителите на земеделски продукти и храни с географски означения, производителите на земеделски продукти и храни с традиционно специфичен характер, както и на лицата, които осъществяват контрол за съответствие.

Обнародвано е Постановление № 203 от 15 август 2019 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, с което се изменят няколко наредби: Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Наредба за ОВОС), Наредба за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни, Наредба за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и ограничаване на последствията от тях и Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми.

Промените са насочени към облекчаване на административната тежест за бизнеса, като се създават оптимални условия за инвеститорите и същевременно се запазват законовите изисквания, гарантиращи ефективен контрол.

Измененията са в следните насоки: отразяване и привеждане в съответствие на подзаконовите нормативни актове по прилагане с изискванията на влезлите в сила от 27.11.2018 г. промени в ЗООС; уреждане на механизма за провеждане на обединената процедура, когато е налице инвестиционно предложение, което подлежи на задължителна ОВОС, комплексно разрешително и/или доклад за безопасност в случаите, когато едно предприятие е с висок рисков потенциал. Редуциране на сроковете за произнасяне на всеки един етап от общата процедура от страна на компетентния орган, както и документите и информацията, задължителни за представяне. Постановяване на решението по ОВОС, с което се прави заключение и по отношение на доклада за безопасност за предприятия с висок рисков потенциал и/или по отношение на процедурата по комплексно разрешително; уреждане на производството във връзка с указване на конкретна процедура по комплексни разрешителни от МОСВ в Изпълнителната агенция по околна среда и др.

 

Държавен вестник, брой 67 от 23.08.2019 г.

Държавен вестник, брой 67 от 23.08.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

НАП нищо не е направила да защити личните данни на хората. Очакват я милиони левове глоба

Националната агенция за приходите (НАП) нищо не е направила, за да защити личните данни на гражданите. Това обяви Веселин Целков, член на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) пред БНР. Той добави, че комисията вече е извършила проверка, а утре ще бъде връчен акт да установяване на административно нарушение на приходната агенция. Очаква се глобата да бъде за милиони.

През юли системата на НАП беше хакната и личните данни на милиони българи станаха публично достояние. Днес Веселин Целков поясни, че става дума за данните на 6 млн. българи, един милион от които не са вече между живите.

След хакерската атака КЗЛД извърши проверка в приходната агенция. Резултатите от нея Целков описа така: „Не са предприети необходимите или подходящите технически и организационни мерки за защита на личните данни. Този проблем стои не само за НАП, но за много държавни институции, защото основният проблем е липсата на разбиране за важността на проблема от висшия мениджмънт на държавата. Виждаме колко късно бе назначен председател на Съвета за киберсигурност, а законът е от декември. Да не говорим, че назначаването на различни постове трябва да изисква значителна експертиза“.

Повече подробности по темата четете тук.

КЗЛД ще глоби НАП с милионна глоба

Акценти

Вестник „СЕГА“ публикува информация относно проверката, която Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) започна в Националната агенция по приходите (НАП), след като последната подаде уведомление до надзорния орган за нарушение сигурността на личните данни.

Според медията глобата, която ще бъде наложена на НАП е в милиони. Съгласно разпоредбите на Общия регламент относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни, нарушенията на разпоредби, които касаят основните принципи на правната уредба, правата на субектите на данни, предаването на лични данни и др., подлежат на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер до 20 000 000 EUR или, в случай на предприятие — до 4 % от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година, която от двете суми е по-висока.

Какви пропуски е констатирала КЗЛД, във връзка с изтичането на лични данни, ще стане ясно след като минат сроковете за възражения. Регламентът въвежда задължение глобите да бъдат във всеки конкретен случай ефективни, пропорционални и възпиращи.