„Гражданска отговорност“ покрива и щети от самозапалила се кола, паркирана повече от 24 часа

Паркирането на превозно средство в гараж е вид използване на автомобила и затова ако то се самозапали и причини щети, те се покриват от автомобилната застраховка „Гражданска отговорност“. Това най-общо заяви Съдът на Европейския съюз в свое решение по казус от Испания.

През август 2013 г. паркиранa в частния гараж на сграда кола, която не е била в движение от повече от 24 часа, се запалва и предизвиква сериозни щети. Пожарът е причинен от електрическата система на автомобила. Собственикът му е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ с компанията Línea Directa Aseguradora, S.A. Сградата, пострадала от самозапалването на колата, пък е застрахована към Segurcaixa, Sociedad Anónima de Seguros y Reaseguros .

Segurcaixa плаща обезщетение от 44 704,34 евро на собственика на сградата. Но през март 2014 г. компанията предявява иск срещу Línea Directa, като иска застрахователят по „Гражданска отговорност“ да бъде осъден да му възстанови изплатената компенсация, с мотива че щетата е причинена от произшествие при използването на превозно средство.

Първоинстанционният съд отхвърля иска, но след въззивно обжалване Línea Directa е осъдена да плати на Segurcaixa. Втората инстанция приема, че „случай на запалване на временно паркирано в частен гараж превозно средство, когато причините за запалването са в самото превозно средство и то е настъпило без намеса на трети лица“, представлява „произшествие при използването на превозно средство“ по смисъла на испанското право. Línea Directa подава жалба срещу това съдебно решение пред Върховния съд, тъй като има съмнения за това как трябва да се тълкува понятието „използване на превозни средства“ в директивата за „Гражданска отговорност“.

С решението си от днес Съдът на ЕС прие, че то включва случай, в който превозно средство, паркирано в частен гараж на сграда, се запалва и предизвиква пожар, причинен от електрическата система на превозното средство и нанесъл вреди на тази сграда, въпреки че превозното средство не е местено повече от 24 часа преди избухването на пожара.

Повече подробности по темата четете тук.

Ще прелее ли търговската война във валутна?

Ще прелее ли търговската война във валутна?

След търговския конфликт идва и валутната война? Могъщата централна банки на САЩ – Управлението за федерален резерв (УФР) – и на Европа – Европейската централна банка (ЕЦБ) – се надпреварват в добронамереността си да подкрепят икономиките си с риск да влошат още повече отношенията между САЩ и Европа.

Президентът на ЕЦБ Марио Драги разтърси пазарите във вторник, заявявайки, че „ще бъдат необходими мерки за съживяване“, ако инфлацията в еврозоната остане слаба, отразявайки една вяла конюнктура, пише в свой, цитиран от БТА, анализ за AFP Антонио Родригес.

Президентът на УФР Джероум Пауел пък промени тона си, когато говори на пресконференцията, която бе очаквана с голямо внимание в сряда, споменавайки „значително нарасналата“ несигурност пред първата световна икономика. Освен това посочи, че има „повече аргументи“, за да бъде подкрепена икономиката. Пазарите веднага съзряха понижения на лихвите в близко време и това доведе до спад под 2% на доходността на 10-годишните държавни облигации на САЩ.

Иносказателните изявления на централните банки бяха допълнени от по-острия диалог между политическите ръководители от двете страни на Атлантика.

Доналд Тръмп обвини президента на ЕЦБ, че се опитва с думите си „да предизвика срив“ на европейската единна валута, а следователно да осигури „несправедливо предимство“ на предприемачите от еврозоната.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер пък се притече на помощ на „Супер Марио“, както наричат Марио Драги заради решителните му изявления по време предишните кризи в еврозоната: „Толкова несправедливо е да бъдат нападани централните банки, когато става дума за тяхната независимост“, заяви той, имайки предвид изявленията именно в този смисъл на президента на САЩ.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 49 от 21.06.2019 г.)

В днешния брой на „Държавен вестник“ е обнародван нов Правилник за дейността и организацията на работа на Националния съвет за хората с увреждания, редa за признаване на национална представителност на организациите на и за хората с увреждания и контрола за спазването на критериите за национална представителност. С него се уреждат както дейността и организацията на работа на Националния съвет за хората с увреждания, така и условията и редът за признаване на национална представителност на организациите на и за хората с увреждания, и контролът за спазването на регламентираните в Закона за хората с увреждания критерии.

Националният съвет за хората с увреждания е консултативен орган към Министерския съвет за сътрудничество при разработването и провеждането на политиката за правата на хората с увреждания. В Съвета участват представители на държавата, определени от Министерския съвет, национално представителните организации на и за хората с увреждания, национално представителните организации на работниците и служителите, национално представителните организации на работодателите и Националното сдружение на общините в Република България.

Обнародвани са промени в Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина. Въвежда се уеднаквяване на уредбата на месечното възнаграждение на военнослужещите, както и на цивилните служители от Министерство на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната при дългосрочно командироване по реда на наредбата. Уеднаквява се и уредбата на статута на член семейство на дългосрочно командирован служител по реда на наредбата с уредбата по Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат, като се въвежда изискване за престой 1/2 от срока на командировката в държавата по дългосрочната командировка, което да замени настоящото изискване за престой 2/3 от срока на командировката.

В съответствие с принципите на свобода на договарянето и закрила правата на потребителите, се предоставя право на дългосрочно командирования служител и членовете на неговото семейство да избират дали да сключат договор за медицинска осигуровка по чл. чл. 25, ал. 4, 5 и 6 от НДКЧ в Република България или в приемащата държава, при условие покритието да е в приемащата държава.

С цел осигуряване на оперативност, се създава правна възможност за командироващото лице да оправомощава други лица за издаване на заповеди за командировка на дългосрочно командировани лица в приемащата държава извън населеното място, в което са командировани, както и в случаите на командироване в трета държава или в изпращащата държава.

В тази връзка с друго постановление правителството прие и допълнение на Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат.

Държавен вестник, брой 49 от 21.06.2019 г.

Държавен вестник, брой 49 от 21.06.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Нови законопроекти, внесени за обсъждане в НС

Десет организации: Има риск от натиск на изпълнителната власт и прокуратурата върху ВКС и ВАС

Предвижданите мерки за търсене на отговорност на председателите на върховните съдилища могат да изложат двамата председатели, а поради това – и двете върховни съдилища и техните съдии, на недопустима външна намеса и натиск от страна на изпълнителната власт, разследващите органи и прокуратурата, в нарушение на обективната независимост на върховните съдилища и в стремеж за оказване на влияние върху техните решения.

Това заявяват десет организации в писмо до Европейската комисия, Комитета на министрите на Съвета на Европа и Венецианската комисия.  В него те правят анализ на предложенията на министъра на правосъдието Данаил Кирилов за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), които той публично представи в петък.

Десетте организации, подписали писмото до европейските институции, са Съюзът на юристите в България, чрез изпълнителното си бюро, Български адвокати за правата на човека, Центърът за либерални стратегии, Институтът за пазарна икономика, Българският хелзинкски комитет, Българският институт за правни инициативи, Съюзът на съдиите, Програма „Достъп до информация“, Антикорупционният фонд и Центърът за независим живот.

Те излагат разликите между статута и положението на главния прокурор и председателите на върховните съдилища и анализират препоръките на Венецианската комисия и тази на Съвета на министрите на Съвета на Европа след осъдителното решение срещу България по делото „Колеви“.

Десетте организации критикуват изначално идеята за еднакъв ред за започване на разследване срещу тримата големи. „Необходимостта от такъв специален ред по отношение на председателите на върховните съдилища не е обоснована, тъй като няма основания и не се твърди, че общият ред е неприложим спрямо тях, заявяват те.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр.48 от 18.06.2019 г.)

В новия 48-ми брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Наредба № 69 от 2006 г. за изискванията за Добрата производствена практика при производство на ветеринарномедицински продукти и активни субстанции.

През периода 2017 г. – 2018 г. в Ръководството на Европейския съюз за добра производствена практика на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба бяха извършени някои промени – изцяло претърпя промяна Раздел VIII „Оплаквания и изтегляне на продукти“ и Анекс 17 „Параметрично осовобождаване на партиди ветеринарномедицински продукти“ от Ръководството.

Това налага цялостна редакция на Раздел VIII от Глава първа „Основни изисквания при производството на ветеринарномедицински продукти“, частично изменение на текстовете на т. 11.3. от Раздел I на Глава трета „Допълнителни изисквания при производството на различни категории ветеринарномедицински продукти“, както и цялостна редакция на текстовете на Раздел XV „Параметрично освобождаване на партиди ВМП“ на Глава трета от приложението към чл. 1 от наредбата.

Държавен вестник, брой 48 от 18.06.2019 г.

Държавен вестник, брой 48 от 18.06.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Има още

Биткойнът премина границата от 9000 долара

Биткойнът премина границата от 9000 долара

Цената на най-голямата криптовалута – биткойнът, премина границата от 9000 долара, след като новината, че Facebook се готви да пусне в обращение своя дигитална валута, увеличи оптимизма за по-широкото възприемане на този вид средства за разплащане, съобщава Bloomberg.

В понеделник сутринта, към 8 ч. българско време биткойнът се разменя за 9171,80 долара – ръст от близо 0,9%, показват данни на Coindesk.

Поскъпване има и при рипъла, който прибавя 2,28% към стойността си до 0,4305 долара.

Не така обаче стоят нещата при етера и лайткойна, които поевтиняват съответно с близо 2% и 1% до 268,04 долара и 135,25 долара. Биткойн кеш също губи от стойността си и достига цена от 429,62 долара (-0,44%).

От началото на годината биткойнът отбеляза значително поскъпване от над 130%, като индексът Bloomberg Galaxy Crypto Index почти удвои стойността си на фона на редица компании, които искат да увеличат предлагането си на крипто услуги.

Повече подробности по темата четете тук.

Държавите членки на ЕС трябва да задължат работодателите да въведат система за измерване на продължителността на дневното работно време

Испанският синдикат CCOO предявява иск пред Централния съд на Испания, с който иска Дойче банк да бъде осъдена да въведе система за регистриране на отработеното от членовете на нейния персонал дневно работно време. Синдикатът смята, че системата би позволила да се проверява спазването на установеното работно време и изпълнението на предвиденото от националното законодателство задължение за предоставяне на информация на синдикалните представители за положения всеки месец извънреден труд. Според CCOO задължението за въвеждане на такава система за регистриране произтича не само от националното законодателство, но и от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и от Директивата за работното време.

Дойче банк твърди, че от практиката на Върховния съд на Испания следва, че испанското право не предвижда такова общо задължение. Всъщност от тази съдебна практика следвало, че испанският закон предвижда, освен ако не е договорено друго, задължение единствено за водене на регистър за положения от работниците извънреден труд и за уведомяване в края на всеки месец на работниците и на техните представители за броя на положените часове извънреден труд.

Централният съд изпитва съмнения относно съответствието с правото на Съюза на тълкуването на испанския закон от Върховния съд на Испания и поставя въпроси на Съда в тази връзка. Съгласно представената на Съда информация 53,7 % от положените часове извънреден труд в Испания не са регистрирани. Освен това испанското Министерство на трудовата заетост и социалната сигурност счита, че за да се установи дали е бил полаган извънреден труд, е необходимо да се знае с точност броят на нормално отработените часове. Централният съд подчертава, че тълкуването на испанското право от Върховния съд на практика лишава, от една страна, работниците от съществени доказателствени средства за установяване на положения труд над максималната продължителност на работното време, и от друга страна лишава техните представители от необходимите средства за проверка на спазването на приложимите в тази област норми. Поради това испанското право не е в състояние да гарантира ефективното спазване на задълженията, предвидени в Директивата за работното време и в Директивата за безопасността и здравето на работниците на работното място.

Със своето решение по казуса  Съдът на Европейския съюз постановява, че тези директиви, разглеждани във връзка с Хартата, не допускат правна уредба, която съгласно тълкуването, което ѝ е дадено от националната съдебна практика, не задължава работодателите да въведат система за измерване на продължителността на отработеното от всеки работник дневно работно време.

Съдът най-напред изтъква важността на основното право на всеки работник на ограничаване на максималната продължителност на труда и на междудневна и междуседмична почивка, което е прогласено в Хартата и чието съдържание е уточнено с Директивата за работното време. Държавите членки са длъжни да следят за това работниците действително да ползват предоставените им права, без избраните конкретни правила за гарантиране изпълнението на директивата да могат да изпразнят тези права от съдържание. В това отношение Съдът припомня, че работникът трябва да се счита за по-слабата страна в трудовото правоотношение, поради което работодателят не следва да ограничава правата му.

Съдът констатира, че при липсата на система за измерване на продължителността на дневното работно време на всеки работник няма начин да се установи обективно и надеждно нито броят на отработените часове и разпределението им във времето, нито броят часове извънреден труд, което прави прекомерно трудно, ако не и невъзможно на практика, работниците да упражняват правата си.

Затова, за да се гарантира полезното действие на правата, предоставени от Директивата за работното време и от Хартата, държавите членки трябва да задължат работодателите да въведат обективна, надеждна и достъпна система за измерване на продължителността на отработеното от всеки работник дневно работно време. Държавите членки следва да определят конкретните правила за въвеждането на такава система, по-специално нейната форма, като вземат предвид евентуално особеностите на всеки съответен сектор на дейност и дори спецификите, по-конкретно размерът на някои предприятия.