Какъв е порокът на съдебно решение с вътрешно противоречиви и неразбираеми мотиви? Кога неяснотата му води до нищожност, а кога до неправилност? На тези въпроси отговори състав на Върховния касационен съд (ВКС) в решение за развитие на правото.

То е постановено по дело за обезщетение за изгорял автомобил, който се запалил от късо съединение в паркирано такси, което само се придвижило до другата кола, ударило я челно, a огънят се пренесъл и я унищожил. Като в тази връзка ВКС дава и разяснения за това кога един иск за вреди, причинени от вещ, трябва да се квалифицира по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и кога по чл. 50 от него.

Нищожно или неправилно

Нищожност на съдебното решение е налице при особено съществени пороци, между които е и абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, вкл. по чл. 251 ГПК, или чрез поправяне по чл. 247 ГПК, заявяват съдиите Светла Цачева (председател на състава), Албена Бонева (докладчик) и Боян Цонев.

Те посочват, че е възможно неяснотата в съображенията на съда, изложени в акта му, на практика да се приравнява на липса на мотиви, което е нарушение на съдопроизводствено правило – чл. 236, ал. 2 ГПК (Разпоредбата изисква от съда към решението си да изложи мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда).

Повече подробности по темата четете тук.