Има ли незаконно уволненият право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето, в което не е бил на работа до възстановяването му от съда – по този въпрос ще се произнесе Съдът на Европейския съюз (СЕС) заради дело на учителка от Пловдив.

Жената работила близо 20 години като преподавател по музика в основно училище в Пловдив, когато през 2004 г. директорът я уволнил. Тя обжалвала и съдът признал уволнението ѝ за незаконно. Така на 10 октомври 2008 г. тя била възстановена на работа, а три дни по-късно договорът ѝ отново бил прекратен. Този път тя не обжалвала.

Завела обаче иск срещу училището за 7 125 лв. Сумата, която претендира, е обезщетение за неизползван от нея платен отпуск от по 57 дни за всяка от четирите години от незаконното ѝ уволнение до възстановяването ѝ на работа. Районният и Окръжният съд в Пловдив отхвърлили иска ѝ, а Върховният касационен съд (ВКС) не допуснал делото до разглеждане.

Тогава учителката завежда дело за вреди срещу ВКС и иска компенсация от над 5 400 лв. за „изгубеното“ от нея обезщетение за неползван отпуск в периода на уволнението, като твърди, че произнасянето му е в нарушение на правото на ЕС и че той е бил длъжен да отправи преюдициално запитване до СЕС, вместо да не допуска жалбата ѝ. Учителката иска и компенсация от 2 000 лв. за морални вреди – за стрес, загуба на самочувствие, чувство за онеправданост, разочарование и загуба на доверие в институциите, силно притеснение и чувство за несигурност от липсата на защита на правата ѝ.

Делото се гледа в Районния съд в Хасково и именно той решава да се обърне към Съда на ЕС.

Съдът в Люксембург реално не се е произнасял по казус като този на учителката от Пловдив. В редица свои решения той е коментирал недопустимостта според правото на ЕС на лишаване на работник от обезщетение за неизползван отпуск, заради пенсиониране, продължително заболяване или под условие за действително положен труд за известен период от време (например поне 15 дни от месеца). При всички свои произнасяния съдът в Люксембург е тълкувал Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време.

Именно на чл. 7 от нея се позовава учителката. Разпоредбата гласи: „Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици в съответствие с условията за придобиване на право и предоставяне на такъв отпуск, предвидени от националното законодателство и/или практика. Минималният период за платен годишен отпуск не може да се замества с финансово обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение“.

Повече подробности по темата четете тук.