Архив за м. февруари 2019 г.

Годишен отчет на Комисията за защита на личните данни

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) представи Годишния си отчет в пленарна зала. Отчетът съдържа статистика и анализ на постъпилите в КЗЛД жалби и искания за 2018 г. КЗЛД е сезирана с над 780 жалби, подадени от физически лица с твърдения за нарушения на правата им при обработване на личните им данни. За сравнение в отчета се посочва, че за цялата отминала 2017 г. постъпилите жалби са били не повече от 480 броя. Освен това се забелязва повишаване на броя на постъпилите жалби след 25 май 2018 г., от когато се прилага Общият регламент относно защита на личните данни (GDPR). След тази дата са постъпили над 531 броя жалби.

В отчета се акцентира върху факта, че след влизане в сила на Общия регламент относно защитата на личните данни КЗЛД разполага с правомощия да отправя предупреждения и разпореждания при нарушения, свързани с обработване на лични данни или засягане на правата на субектите на данни. В тази връзка КЗЛД е упражнила горните правомощия по 42 основателни жалби. Най-често жалби се подават в секторите телекомуникации, видеонаблюдение, банки и кредитни институции, електронни медии и образование. В резултат, размерът на наложените наказания от КЗЛД с постановените от нея за 2018 г. административни актове е 365 300 лв. Събраните през 2018 г. суми по постановени решения на КЗЛД са в размер на 165 200 лв., като 74 500 лв. от тях са събрани принудително от НАП.

В отчета се посочва още, че Наредба № 1 от 30 януари 2013 г. за минималното ниво на технически и организационни мерки и допустимия вид защита на личните данни, заради високата оценка за нея и признанието ѝ на европейско ниво, ще бъде адаптирана и запазена под формата на препоръки. Като цели за следващия отчетен период КЗЛД си поставя на първо място осигуряване на необходимите човешки и технически ресурси, а също и приемане на необходимата подзаконова правна уредба. Нов фокус ще бъде поставен върху контролната дейност, която ще включва механизми за надзор, както и сътрудничество с МВР във връзка с изпълнение на Директива 2016/680, която е транспонирана в Глава VIII на Закона за защита на личните данни.

Срокът за ползващите софтуер за управление на продажби се удължава до края на септември

27 Февруари 2019

Срокът за всички търговци (регистрирани и нерегистрирани по ДДС), използващи софтуер за управление на продажбите в търговските си обекти (СУПТО), в който трябва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на Наредба Н-18, ще бъде удължен до края на септември 2019 г., потвърди министърът на финансите вчера.

Всички търговци, независимо от това дали са или не са регистрирани по ДДС, използващи софтуер за управление на продажбите, имат срок до края на септември 2019 г., в който трябва да приведат дейността си в съответствие с новите изисквания. Те ще могат да продължат да ползват старите си касови апарати до 30.09.2019 г., като от началото на октомври няма да се допуска едновременната употреба в един търговски обект на касов апарат и софтуер за продажбите, ако те не са свързани, допълват от НАП.

За лицата, които не използват софтуер за управление на продажбите, сроковете остават непроменени. Регистрираните по ДДС компании, които не ползват софтуер, а отчитат продажбите си само на касов апарат, са длъжни да го сменят или модифицират до края на март 2019 г. Фирмите без регистрация по ДДС и неползващи софтуер за управление на продажбите трябва да сменят или модифицират касовите си апарати до края на юни 2019 г.

До 29 март 2019 г. е срокът, в който собствениците на електронни магазини, стартирали дейност преди 29 декември 2018 г. и получаващи плащания в брой или с банкови карти, трябва да подадат информация в НАП за електронните си платформи.

Търговците на горива до края на март 2019 г. трябва да започнат  да отпечатват на всяка касова бележка данни за покупната цена, дължимия акциз, ДДС и продажната цена на горивата, които продават. До края на юни 2019 г. търговците на горива трябва да приведат в съответствие с изискванията и електронните си системи с фискална памет.

В следващите дни предстои да бъде публикуван проект за изменение и допълнение на Наредба Н-18, в който ще бъдат регламентирани новите срокове. Проектът ще бъде предложен за обществено обсъждане, като междувременно продължават срещите на експерти на НАП и представители на бизнеса за изясняване на спорните моменти в наредбата.

Важни крайни срокове по Наредба Н-18 (след предстоящите промени)

29.03.2019 г.

Собствениците на електронни магазини, стартирали дейност преди 29 декември 2018 г. и получаващи плащания в брой или с банкови карти, подават информация в НАП чрез портала за електронни услуги на агенцията.

31.03.2019 г. 

  1. Смяна или модифициране на касовите апарати на регистрираните по ДДС лица, които не ползват СУПТО.
  2. Бензиностанциите посочват данни за размера на ДДС, акциз, покупна и продажна цена на горивата във всяка касова бележка.

30.06.2019 г.

  1. Смяна или модифициране на касовите апарати на нерегистрираните по ДДС лица, които не ползват СУПТО.
  2. Смяна на електронните системи с фискална памет на бензиностанциите.

30.09.2019 г.

Всички търговци – независимо от това дали са или не са регистрирани по ДДС, използващи софтуер за управление на продажбите, трябва да сменят или модифицират касовите си апарати и да приведат използвания от тях софтуер в съответствие с нормативните изисквания. От 1 октомври 2019 г. софтуерът следва да управлява всички фискални устройства, намиращи се в търговския обект.  

31.12.2019 г.

 Ползвателите на Интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност (ИАСТУД), най-често ползвани в големите търговски вериги, ги привеждат в съответствие с изискванията на наредбата.

Изменения в Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки

В днешния брой 17  на „Държавен вестник“ са обнародвани промени и в Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки, направени с Постановление № 30 на МС от 20.02.2019 г. за приемане на Наредба за външните експерти при предварителен контрол на обществени поръчки. В § 4 на същото постановление са посочени редица изключения от общото влизане в сила – 1.03.2019 г.

Измененията в правилника са във връзка с промените в Закона за обществените поръчки, обнародвани в ДВ, бр. 86 от 18.10.2018 г. и са свързани с поетапното преминаване към изцяло електронно възлагане на обществените поръчки в страната.

По-голяма част от промените в ППЗОП са свързани с въвеждане на централизираната електронна платформа за възлагане на обществени поръчки. В самостоятелна глава са уредени най-общите въпроси относно работата с платформата – регистрация в нея, подготовката и провеждането на процедурите, съставяне и обмен на информация, включително изпращане на заявления за участие и оферти. Предвидено е обменът на документи и изявления между възложители, кандидати, участници и изпълнители на обществени поръчки да се осъществява чрез платформата. Това важи и за подготовката и подаването на заявления за участие, оферти и конкурсни проекти, както и искането и предоставянето на разяснения, съставянето и изпращането на протоколи на комисии и решения на възложителите. Платформата ще поддържа записи на всички действия, извършени от потребителите, като за целта ги удостоверява чрез електронен времеви печат. За използване на платформата се предвижда изпълнителният директор на АОП да утвърди правила, в които ще се уредят по-конкретно условията за работа с нея, както и изискванията и начина за извършване на определени действия при възлагане на поръчките.

Прецизират се разпоредби, за да се уеднакви практиката по прилагане на нормативната уредба в областта (напр. относно опциите и подновяванията, изпращането на информация за включване в т.нар. „черен“ списък на стопански субекти с нарушения и др.). Направени са промени и в начина на деклариране на личните обстоятелства при подаването на Единния европейски документ за обществени поръчки от задължените лица при участието им в процедури.

Част от фирмите получават отсрочка по наредбата за касовите апарати

Компаниите, които работят със софтуер за управление на продажбите в търговските обекти, трябва да приложат новите правила до края на есента

Фирмите, които работят със софтуер за управление на продажбите, получават 7 месеца отсрочка, за да изпълнят изискванията в Наредба Н-18/2006 за фискалните устройства. Това съобщи премиерът Бойко Борисов след провелата се днес среща в Министерски съвет между него, финансовия министър Владислав Горанов и представители на бизнеса.

„Постигнахме договорка срокът за прилагането на Наредбата за регистрациите на касовите апарати да се отложи със седем месеца за търговците, които използват системи за управление на продажбите“, написа Борисов във Facebook.

Сроковете за прилагане на Наредба Н-18 за касовите апарати ще бъдат променени за част от търговците от септември, заяви от своя страна Владислав Горанов след срещата с представители на бизнеса.

„Ще търсим решение с бизнеса за прилагане на наредбата. Реалното отчитане на оборотите трябва да бъде решено и процесите да бъдат изсветлени. Голяма част от оборотите се крият и това е целта на изменението на Наредба Н-18“, заяви Горанов, цитиран от БНР.

По думите му през следващите 7 месеца ще се намерят отговорите, които притесняват бизнеса, свързани с наредбата за касови апарати, каза още Владислав Горанов.  Финансовият министър припомни, че на 19 февруари е анонсирал, че сроковете за прилагането на наредбата ще бъдат променени за част от търговците – тези, които използват системи за управление на продажбите.

Повече подробности по темата четете тук.

Съдът да проверява договора с банката, преди да издаде заповед за изпълнение

Мая Манолова предлага законови промени за ограничаване свръхправомощията на банките

Съдът да отказва да издава заповед за изпълнение, ако искането за нея се основава на неравноправни клаузи. Когато банка иска заповед за незабавно изпълнение, да представя не само извлечение от счетоводните си книги, но и документът, от който произтича вземането ѝ, т.е. договора за кредит, заедно с всичките му приложения, включително и с общите условия.

Това е част от измененията в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които омбудсманът Мая Манолова предлага да бъдат приети по спешност. Причината – България има два месеца, които изтичат на 25 март 2019 г., за да направи промени в заповедното производство, защото в противен случай е заплашена от наказателна процедура и сериозни санкции от Европейската комисия. Днес те ще бъдат обсъдени с депутати и юристи.

Проблемът, констатиран от Брюксел, е, че действащата уредба на производството за издаване на заповед за незабавно изпълнение не дава възможност на съда за служебен контрол за неравноправни клаузи в договорите с потребителите.

„Длъжникът е поставен в по-неблагоприятна позиция спрямо икономически по-силната страна, тъй като законодателството е изцяло в полза на банки, монополни дружества, доставчици на услуги, мобилни оператори, фирми за бързи кредити и такива за събиране на вземания предвид облекчените процедури, по които те събират своите вземания“, заявява Манолова.

Повече подробности по темата четете тук.

Държавен вестник, брой 17 от 26.02.2019 г.

Държавен вестник, брой 17 от 26.02.2019 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Полезно в ДВ (бр. 17 от 26.02.2019 г.)

В днешния 17-ти брой на „Държавен вестник“ са обнародвани дългоочакваните промени в Закона за защита на личните данни, след като Народното събрание преодоля ветото на президента. Основната цел на измененията и допълненията в Закона за защита на личните данни е да се осигури ефективното прилагане на новата правна рамка на Европейския съюз в областта на защитата на личните данни GDPR, а именно Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни.

Надзорен орган по прилагането и спазването на регламента в Република България е Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Основните принципи, свързани с обработването на лични данни, не се променят значително в сравнение с досега действащите регулации, но има няколко съществени промени, които изискват адаптиране на процесите, системите и документите в организациите.

Съществена промяна е въвеждането на принципа на отчетност и повишаването на изискванията към бизнеса, публичните органи, както и към всяко лице, което обработва лични данни. Отчетността изисква активни действия от страна на администратора за спазване на принципите и правилата за обработване на лични данни във всички етапи на осъществяваната от него дейност, както и за доказване на спазването на тези правила пред надзорния орган.

Разширява се обхватът на понятието „лични данни“, като за лични данни се приемат вече и дигиталната идентичност (членство в социални мрежи, e-mail), местоположение и движение (вкл. GPS координати, IP address).

Особено внимание се обръща на специалните (чувствителните) категории лични данни – здравословно и психическо състояние, генетични данни, данни за убеждения, идеи, расов и етнически произход и др. При определени условия се изисква назначаване на длъжностно лице по защита на данните (DPO – data protection officer).

Разширяват се правата на субектите на данните, включително се въвежда „правото да бъдеш забравен“ при изтекъл срок на съхранение, оттеглено съгласие, изпълнена първоначална цел, за която са били събрани и др. Също така се отделя специално внимание на прозрачността на обработването и свързаното с него задължение за предоставяне на кратка и разбираема информация на лицата, чиито данни се обработват.

Въвеждат се специфични нови задължения за администратора, като извършване на оценка на въздействието при висок риск, защита на данните на етапа на проектирането и по подразбиране, уведомяване на надзорния орган в срок до 72 часа от узнаването за нарушение на сигурността на данните и др. Отпада ангажиментът за предварителна регистрация на регистрите с лични данни в КЗЛД, но се въвежда задължение за поддържане на вътрешен регистър на дейностите по обработване на лични данни в организацията.

Обнародвана е нова Наредба за външните експерти при предварителен контрол на обществени поръчки, която е свързана с промените в Закона за обществените поръчки, обнародвани в ДВ, бр. 86 от 18.10.2018 г. С наредбата се регламентират изчерпателно условията и реда за включване и заличаване на външните експерти в списъка; определяне на външни експерти за извършване на проверка по конкретна избрана процедура; възлагане и изпълнение на проверката; определяне и изплащане възнагражденията на експертите.

                В неофициалната част, както във всеки последен брой от месеца, е обнародвано Съобщение на ВКС за подлежащите на разглеждане дела през м. април 2019 г.

Нова Европейска финансова практика – февруари 2019 г.

Нови решения

дело С-535/17 от 6 февруари 2019 година

Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Несъстоятелност на частен съдебен изпълнител — Иск, предявен от синдика, натоварен с извършване на действията по управлението и ликвидирането на масата на несъстоятелността — Понятие „Граждански и търговски дела“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

Компетентност по граждански и търговски дела.

Производство по несъстоятелност.

Приложно поле – ratione temporis.

Иск за вреди, предявен от синдик срещу трето лице, действало противоправно срещу кредиторите.

Иск, чийто предмет е искане за обезщетение на основание деликтна или квазиделиктна отговорност, предявен от синдика в рамките на производство по несъстоятелност, а постъпленията от него, ако той бъде уважен, да се включват в масата на несъстоятелността.

Понятие „граждански и търговски дела“.

Спор във връзка с обстоятелството, че синдик е възстановил по сметка, открита във F (Белгия), в рамките на открити в Нидерландия производства по несъстоятелност, недължимо удържана сума от един от несъстоятелните длъжници.

дело С-434/17 от 13 февруари 2019 година

Хармонизация на данъчните законодателства – Обща система на данъка върху добавената стойност – Приспадане на ДДС – Определяне на данъчнозадълженото лице, платец на ДДС – Прилагане с обратно действие на мярка за дерогация – Принцип на правната сигурност

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Условия за прилагане на дерогация по Директивата за ДДС.

Национална правна уредба, която предвижда прилагането на мярка за дерогация преди държавата членка, която е поискала посочената дерогация да е била уведомена за акта на Съюза, с който дерогацията се разрешава, при положение, от една страна, че в този акт на Съюза не се посочва кога той влиза в сила и от друга страна, че посочената държава членка е изразила желание дерогацията да се прилага с обратно действие.

Спор по повод на плащане на данък върху добавената стойност от данъчнозадължено лице, на което са предоставени услуги, подлежащи на облагане с ДДС.

дело С-531/17 от 14 февруари 2019 година

Освобождаване от ДДС при внос – Внос, последван от вътреобщностно прехвърляне – Последваща вътреобщностна доставка – Данъчно задължение на декларатора на ДДС при вноса (като представител на вносителя) – „Инфектиране“ при последващо намерение за извършване на измама – Данъчна измама – Отказ от освобождаване

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Освобождаване от данъка на вноса и на последваща вътреобщностна доставка.

Отказ да се признае освобождаване на вноса поради последваща измама с ДДС, извършена от купувача във връзка с внесените стоки.

Oсвобождаване от ДДС, прилагано за вноса на стоки от трети страни в държава членка, когато тези стоки впоследствие са прехвърлени в друга държава членка на лице, което след прехвърлянето е извършило измама с тези стоки.

Спор по повод освобождаване от данък върху добавената стойност на внос от Швейцария в Австрия на стоки с оглед на прехвърлянето им в България.

дело С-562/17 от 14 февруари 2019 година

Правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност — Принципи на равностойност и ефективност — Предприятие, което не е установено в Европейския съюз — Постановен по-рано и влязъл в сила отказ за възстановяване на ДДС — Грешен идентификационен номер по ДДС

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Възстановяване на ДДС, поискано от предприятие, което е установено извън територията на Европейския съюз, въпреки наличието на постановен по-рано от националния данъчен орган отказ за възстановяване поради неизпълнение от страна на същото предприятие на искане за информация относно данъчния идентификационен номер.

Държава членка, която ограничава във времето възможността за коригиране на погрешно съставени фактури за целите на упражняването на правото на възстановяване на ДДС. Държава членка, която ограничава във времето възможността за коригиране на погрешно съставени фактури за целите на упражняването на правото на възстановяване на ДДС.

Спор по повод на постановен частичен отказ за възстановяване на данък върху добавената стойност поради предхождащо този отказ влязло в сила решение.

дело С-630/17 от 14 февруари 2019 година

Свободно предоставяне на услуги – Национална правна уредба, която обявява за нищожни договорите за кредит с международен елемент, сключени с неоправомощен кредитор – Договор за кредит, сключен от физическо лице с оглед на предоставянето на услуги по туристическо настаняване – Изключителна компетентност по дела, които имат за предмет вещни права върху недвижим имот – Иск за обявяване на нищожността на договор за кредит и за заличаване от имотния регистър на вписано вещно обезпечение – Понятие „Потребител“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Свободно движение на услуги.

Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Договори за предоставяне на кредит, сключени преди присъединяването на Хърватия към Европейския съюз.

Закон на държава членка с обратно действие, предвиждащ нищожност на такива договори, когато съдържат международен елемент.

Иск, който „има за предмет вещни права върху недвижим имот“.

Понятие „Потребител“.

Спор, предмет на който е предявен иск за обявяване на нищожността на сключен договор за кредит и на нотариален акт за учредяването на ипотека, която гарантира възникналото с този договор вземане, както и за заличаването на това обезпечение от имотния регистър.

Нотариусите предлагат да се възстанови възможността за тайно завещание със свидетели

Друга идея на Камарата е да се уведомяват законните наследници при обявяването на завещание

Да се възстанови съществувалата преди 1944 г. възможност за съставяне на т. нар. тайно завещание. Това е едно от предложенията на Нотариалната камара, за да спрат измамите с фалшиви саморъчни завещания. То беше огласено от шефа на Дисциплинарната ѝ комисия Димитър Танев пред Нова телевизия.

Тайното завещание, за разлика от саморъчното, може да е написано на компютър или пишеща машина, но пък се подписва от свидетели. В миналото са се изисквали четирима, но според Танев сега може да се предвиди да са двама. Така съставеният документ се подписва от завещателя и от двамата свидетели и тримата отиват при нотариуса, който също прави надпис върху завещанието и тогава то се запечатва и се оставя на съхранение при него.

Друго предложение на нотариусите, за което Танев каза, че е обсъждано с Министерството на правосъдието, е в закона да се предвиди изискване винаги при обявяване на завещание да се уведомяват законните наследници. „Преди да се отвори то, нотариусът трябва да провери кои са законните наследници и завещанието да се обяви в тяхно присъствие. Така е в много страни от ЕС, каза той.

Повече подробности по темата четете тук.

Националният омбудсман предлага законови промени за ограничаване свръхправомощията на банките

Омбудсманът Мая Манолова организира обществено обсъждане на тема: „Защита от неравноправни клаузи и свръхправомощията на банките“, което ще се  състои на 25 февруари 2019 г., понеделник, от 11.30 часа в институцията /ул. „Георг Вашингтон“ № 22/,съобщиха от пресслужбата на обществения защитник.

На форума омбудсманът ще представи законопроект за ограничаване свръхправомощията на банките с промени в Гражданския процесуален кодекс.

Срещу България има наказателна процедура заради несъответствие с правото на Европейския съюз във връзка с неравноправните клаузи в потребителските договори, за което Европейската комисия даде през януари т.г. на страната ни двумесечен срок за справяне с проблема.

Целта на дискусията е да бъде обсъдена промяна в нормативната уредба, която да осигури защита на потребителите, в това число на финансови услуги, предоставяни от банки и други кредитни институции, при снабдяването им с изпълнителен лист по реда на заповедно производство, както и защита от неравноправни клаузи.

Информацията е на сайта Правен свят.

Архив