ЗАКОН за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Промени, свързани с въвеждане в ЗДДС на правилата на новоприетите европейски директиви, с цел хармонизиране с изискванията им
Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета от 5 декември 2017 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО и Директива 2009/132/ЕО по отношение на някои задължения, приложими при доставките на услуги и дистанционните продажби на стоки (ОВ, L 348/7 от 29 декември 2017 г.)
Въвежда се праг от 10 000 евро при осъществяване на доставки на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път, по които получатели са данъчно незадължени лица. Когато общата стойност без данъка върху добавената стойност (ДДС) на тези доставки е под прага, т.е. под 10 000 евро, и при условие че доставчикът е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване само на територията на една държава членка, мястото на изпълнение на доставките ще е там, където доставчикът е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване. Доставката, с която се надхвърля прага, ще е с място на изпълнение по сегадействащия ред, т. е. там, където е установено данъчно незадълженото лице – получател. Дадена е възможност, дори прагът да не е надхвърлен, доставчикът да може да избере да определя мястото на доставка там, където е установено данъчно незадълженото лице – получател по услугата (чл. 21 от ЗДДС).
Директива (ЕС) 2016/1065 на Съвета от 27 юни 2016 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на данъчното третиране на ваучери (ОВ, L 117/9 от 1 юли 2016 г.)
С цел гарантиране на сигурно и еднакво третиране, наличие на съответствие с принципите за общ данък върху потреблението, точно пропорционален на цената на стоките и услугите, избягване на непоследователност, нарушаване на конкуренцията, двойно данъчно облагане или необлагане, като са въведени отделни правила по отношение на третирането на ваучерите за целите на ДДС (чл. 26, ал. 10, чл. 131а – 131в, § 1, т. 88 – 90 от ЗДДС).
Директива (EС) 2018/912 на Съвета от 22 юни 2018 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на задължението за спазване на минимален размер на стандартната данъчна ставка (ОВ, L 162/1 от 27 юни 2018 г.)
Промени, свързани с отстраняване на несъответствия в ЗДДС с правилата на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данък върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО)
В съответствие с нормата на чл. 132, параграф 1, буква „з“ от Директива 2006/112/ЕO се приема извършването на посредничество при международно осиновяване по Семейния кодекс да бъде освободена доставка (чл. 40, т. 4 от ЗДДС).
- Въвежда се възможността, предвидена в чл. 211, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕO, за отложено начисляване на ДДС от вносител при внос на стоки на територията на страната. Тази опция ще може да се прилага за определени видове стоки, които не са акцизни стоки и не са предназначени за крайно потребление. Лицата, които изпълняват предвидените условия, ще могат да начисляват дължимия при внос данък в справката-декларация за ДДС, като отпада задължението за ефективно внасяне на данъка в съответното митническо учреждение (чл. 167а – 167б от ЗДДС).
Във връзка с необходимостта от привеждане на програмните продукти в съответствие с направените промени е предвидено разпоредбите, свързани с отложено начисляване на ДДС от вносител при внос на стоки на територията на страната, да влязат в сила от 1 юли 2019 г.
Предложения за промени в резултат на констатирани несъответствия с правото на ЕС
Във връзка с решение на СЕС по дело С-33/16 се отстранява несъответствието по отношение обхвата на освобождаванията на доставки, свързани с международен транспорт, както е предвидено в чл. 148 от Директива 2006/112/ЕО, по-конкретно освобождаването на доставки на услуги за посрещане на непосредствените нужди на плавателните съдове и въздухоплавателните средства (чл. 31, т. 12 от ЗДДС).
- С оглед на съобразяване с практиката на СЕС, постановена с негово решение по дело С-552/16, се предвижда изменение на обстоятелствата за задължителна дерегистрация. Няма да е налице основание за задължителна дерегистрация при прекратяване на юридическо лице – търговец с ликвидация, когато юридическото лице е избрало да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър (чл. 107, т. 4, б. а от ЗДДС).
Промени в резултат на констатирани от Европейската комисия (ЕК) неизпълнения на Република България и открити процедури за нарушение
Във връзка с получено официално уведомително писмо С (2018) 1352 на ЕК по открита процедура за Нарушение № 2017/4125 за неизпълнение на задълженията на Република България по членове 74 и 76 от Директива 2006/112/ЕО, поради несъответствието с тях на разпоредбите на член 27, ал. 1 и чл. 52, ал. 2 от ЗДДС, се въвеждат промени с цел отстраняване на нарушението.
- Във връзка с получено официално уведомително писмо С (2018) 1350 на ЕК по открита процедура за нарушение № 2017/4110 за неизпълнение на Република България на задълженията по чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и чл. 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз, поради несъответствието с тях на разпоредбите на член 176в, ал. 2 и 3 от ЗДДС, се правят промени с цел отстраняване на нарушението. Предвиждат се изменения по отношение на задължението за предоставяне на обезпечение за данъчно задължените лица, които през текущия данъчен период извършват доставки на течни горива над 25 000 лв., като отпада изискването размерът на обезпечението, да не може да бъде по-малък от 50 000 лв.
Предложения за промени, свързани с намаляване на административната тежест
Създава се възможност лицата да могат да се дерегистрират по избор след изтичането на 12 месеца от началото на календарната година, следваща годината на доброволната регистрация (чл. 108, ал. 2 от ЗДДС).
- С цел облекчаване на лицата при дерегистрация по закона срокът за внасяне на данъка по справката декларация за последния данъчен период се увеличава до края на календарния месец, следващ месеца, през който е следвало да бъде подадена (чл. 89, ал. 2 от ЗДДС).
- Прието е, когато едно лице се дерегистрира и повторно регистрира по закона в рамките на един данъчен период – за стоките и услугите, които са били налични, както към датата на дерегистрацията, така и към датата на последващата регистрация, да не се начислява данък при дерегистрацията (чл. 76, ал. 2, т. 2 от ЗДДС).
- Във връзка с общата тенденция за електронизация на подаването на данни към НАП и намаляване на административната тежест със законопроектът се предлага Регистърът за вътреобщностни доставки на нови превозни средства, по които получатели са нерегистрирани за целите на ДДС лица в други държави членки, който водят регистрираните лица, извършили такива доставки през съответното календарно тримесечие да се подава по електронен път, а не на технически носител (чл. 125, ал. 9 от ЗДДС).
Прецизиране на разпоредби и редакционни промени, свързани с възникнали затруднения при практическото прилагане на закона
- Удължава се срокът на прилагане до 30 юни 2022 г. на въведения от 1 януари 2014 г. в националното законодателство Механизъм за обратно начисляване на ДДС при доставки на зърнени и технически култури (§ 9 от ПЗР на ЗИД на ДОПК).
- При извършване на корекция на ползван данъчен кредит за дълготраен актив се пренасят в закона на разпоредбите от правилника за прилагането му, които регламентират, че 5-годишният срок, съответно 20-годишният срок, спира да тече за всяка календарна година, през която дълготрайният актив изобщо не се използва (чл. 79а – 79б от ЗДДС).
- Предвижда се да се даде възможност за предоставянето в електронен вид на фискалния/системния бон на купувача в случаите на продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин, при които няма физически контакт между доставчика и получателя по доставката. Въвежда се и поддържане от НАП на публичен електронен списък на електронните магазини, чрез които български задължени лица извършват търговска дейност в интернет, с цел защита на потребителите при пазаруване в интернет и намаляване на сивия сектор в интернет търговията (чл. 118, ал. 3 и 19 от ЗДДС).
- С цел премахване на несъразмерността на прилаганата от закона административнонаказателна норма се отменя мярката за принудително запечатване на обект за срок 30 дни в случаите на неспазване на реда или начина на ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е задължително (чл. 186 от ЗДДС).