Архив за м. август 2018 г.

Почти 50% от имотите в Софийска област стоят празни

Парадоксът в България е, че около 40% от домакинствата в България са пренаселени, а в същото време празните жилища в градовете са 25,45%, а тези в селата – 42,96%, като това се дължи главно на обезлюдяването. Това коментира в ефира на bTV заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Малина Крумова.

Тя цитира данни на НСИ от преброяването през 2011 г., според които населението на страната ни е било 7 327 224 души, живеещи в 3 3887 149 жилища. По данни на регионалното министерство  1 220 416 жилища са необитаеми.

По думите на заместник-министъра, причината да има толкова много празни жилища е че често те са наследствени и съществуват спорове, които не се уреждат, като междувременно апартаментите стоят празни. Освен това има и много собственици, които живеят извън пределите на страната, но не продават имотите си, нито ги отдават под наем.

„Държавата предвижда данъчни стимули за отдаването или продажбата на празните апартаменти, но това може да бъде направено едва след адекватно разглеждане на жилищния проблем“, обясни Крумова.

Стратегията ще предвижда създаване на по-прозрачен пазар за имоти, стандартизиране на имотните оценки и предоставяне на по-ясна информация на всички хора за възможностите на пазара, каза още Крумова.

С промени в законодателството ще се гарантира по-голяма защита на наемодателите, които сега често са принудени да плащат стари сметки на некоректни наематели, а това ги демотивира да дават жилищата си под наем. Освен това ще продължи и санирането на панелните блокове с държавна подкрепа, но намерението вече е в по-голяма степен да бъдат въвлечени и собствениците (например с нисколихвени кредити).

Повече подробности по темата четете тук.

ВКС разясни кога държавата отговаря за вреди от незаконно подслушване

Кога държавата отговаря за неимуществени вреди, причинени от незаконно подслушване? Срещу кого може да бъдат предявявани исковете? Каква е доказателствената сила на решението на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС), с което е установено незаконосъобразното им прилагане? От кога започва да тече давността за предявяване на иска за обезщетение?

Отговор на всички тези въпроси дава Върховният касационен съд (ВКС) в решение, постановено по реда на чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), по казуса на бивш митничар. Той на практика е първият, чийто единствен предмет са вредите от незаконно подслушване. Така и ВКС за първи път коментира специално въпросите, които се поставят във връзка с обезщетяването на моралните вреди от незаконно използване на СРС.

В решението си ВКС подчертава, че правата и свободите на гражданина са засегнати и той търпи вреди от самото разрешаване на СРС, а последващото им използване и начинът, по който е осъществено, имат значение само за размера на вредите и съответно на обезщетението.

И подчертава: Държавата отговаря за вредите от незаконосъобразно използване на специалните разузнавателни средства не само когато те са прилагани без разрешение от компетентния орган, но и когато такова разрешение е издадено“.

Повече подробности по казуса четете тук.

Кои числа за един застраховател са опасни ?

В момента финансовият надзор следи само сумите, за които един застраховател формално сключва застраховките си, в частност застраховките за гражданска отговорност. Не се отчита обаче един основен фактор – каква е отстъпката за застрахователните посредници – брокери и агенти.

Ако отстъпката е много по-голяма от обичайната, застрахователният брокер може просто да връща пари на застрахования с цел да го стимулира да сключи застраховката. Начините за връщане на пари са многобройни. Лесни при физически лица и малко по-усложнени при юридически лица. По този начин с относително висок размер на застраховката, който официално се декларира, може да се постигне доста по-ниска реална цена на застраховката. Ниският реален размер на застраховките може да е индикация за източване на дружеството или, естествено, за необезпеченост при изплащането на обезщетенията. Ето защо едни от важните числа, които финансовият надзор трябва да следи, са за размера на отстъпката, която се дава на застрахователните брокери.

По подобен начин стои въпросът не само с дейността на застрахователите на територията на България, но и при дейността на застрахователите в други държави от ЕС. Българският регулатор трябва да следи и за размера на застраховката, и за отстъпката към застрахователните посредници в чужбина. Защото ако възникнат проблеми с източване или необезпеченост на обезщетенията при български застраховател във връзка с дейността му в друга държава на ЕС, отговорност ще носи българският гаранционен фонд.

Повече подробности по темата четете тук.

Държавен вестник, брой 70 от 24.08.2018 г.

Държавен вестник, брой 70 от 24.08.2018 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Полезно в ДВ (бр. 70 от 24.08.2018 г.)

В брой 70 на “Държавен вестник” е обнародвана Наредбата за реда за избор на осигуряване, внасяне и разпределяне на за­дължителни осигурителни вноски, вноските за Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и за обмен на информация.

С нея се уреждат редът за внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски за ДОО, НЗОК, Учителския пенсионен фонд, фондовете за допълнително задължително пенсионно оси­гуряване и вноските за Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.

Регламентира се редът за прехвърляне от универсален пенсионен фонд на натрупаните средства по индивидуалните партиди на лицата, направили избор в Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система. Определя се и редът за прехвърляне на натрупаните средства по индивидуалните партиди на лицата, направили избор във Фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване.

 

В този брой на Държавен вестник е публикувана и Наредбата за отговорността и за прекратяването на дейността на доставчиците на удостовери­телни услуги.

Въвеждат се национални правила относно отговорността на доставчиците на удостоверителни услуги за вреди от неизпълнение на задълженията по Регламент (ЕС) № 9104/2014 и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Определя се минимален размер на финансовите средства, които се поддържат от доставчиците на удостоверителни услуги, условия и редът за обезпечаване на засегнати лица в случай на настъпване на вреди, както и хипотезите за прекратяване дейността на доставчика или на отделни удостоверителни услуги.

 

Новости в „ЕВРО ПРАВО“ през юли 2018 г.

Подбрани нови документи, публикувани в „Официален вестник“

Промени в Закона за БНБ подготвят централната банка за еврозоната

Промени в Закона за Българска народна банка (БНБ) подготвят от Министерството на финансите, като целта на измененията е да се уверят европейските институции, че централната банка отговаря на всички директиви и условия за независимост, съобщава сайтът Investitor.bg.

Проектът е изготвен на основата на оценката и препоръките за България, съдържащи се в докладите за конвергенцията на Европейската Комисия (ЕК) и на Европейската централна банка (ЕЦБ) и е публикуван на интернет страницата на министерството.

По-конкретно, от МФ се съобразяват с препоръките член на Управителния съвет на БНБ да може да бъде отстраняван предсрочно от длъжността си при установен конфликт на интереси.

Към действащата в момента забрана БНБ да предоставя кредити и гаранции под каквато и да било форма, включително чрез придобиване на дългови инструменти, на Министерския съвет, на общините, както и на други държавни и общински институции, организации и предприятия, се добавят и службите и агенциите на ЕС и страните членки.

С промените в закона се въвежда и правна интеграция на националната централна банка в Евросистемата (адаптиране на националното законодателство с оглед бъдещо въвеждане на еврото). По отношение на изискванията за правна интеграция на националната централна банка в Евросистемата, правната рамка следва да бъде подготвена и да влезе в сила към датата, на която държавата-членка с дерогация приеме еврото, поради което законопроектът не съдържа предложение за промени в тази област, става ясно от мотивите.

Повече подробности по законопроекта четете тук.

Новости в АПИС ПРАКТИКА

Новости към 31.07.2018 г.

  • НОВО Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГТК по следния въпрос: Кои са определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и кои от тях подлежат на отмяна по реда на Глава Двадесет и четвърта ГПК?
  • НОВО Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2015 г., ОСГТК по следните въпроси:
  • Допустимо ли е насочване на изпълнението върху движима вещ, предмет на особен залог, срещу трето лице, придобило вещта след вписването на договора за особен залог, и има ли то положението на залогодател по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗОЗ (редакция до ЗИДЗОЗ, ДВ. бр. 105/2016 г., в сила от 30.12.2016 г.), ако разпореждането с вещта не е вписано по неговата партида?
  • Оригинерен или деривативен способ на придобиване на собственост върху имота е продажбата на недвижим имот като част от заложено по реда на ЗОЗ (редакция до ЗИД ЗОЗ, ДВ. бр. 105/2016 г., в сила от 30.12.2016 г.), търговско предприятие и съответно дали с извършване на проданта по реда на ЗОЗ се погасяват наложени възбрани и / или вписани ипотеки върху имота?
  • След извършване на публична продан на недвижим имот, подлежат ли на заличаване възбраните, вписани върху имота преди началото на публичната продан?

Прокуратурата проверява КФН заради фалита на кипърския застраховател „Олимпик“

rss

Прокуратурата започна проверка на Комисията за финансов надзор и шефката на застрахователния надзор Ралица Агайн по повод фалита на кипърското застрахователно дружество „Олимпик“. Тя е разпоредена от главния прокурор Сотир Цацаров, осъществява се от обвинител от Върховната касационна прокуратура и е възложена на ДАНС, съобщиха от държавното обвинение.

„Предмет на проверката са начина на осъществяване на държавния застрахователен надзор от страна на Комисията, на ресорния ѝ заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ и на това управление, по отношение на конкретния застраховател. Ще бъде проверено спазването на изискванията на закона за започване на дейността на клона на ЗК „Олимпик“ в България, изпълнението на правомощията от страна на надзорните органи по Кодекса за застраховането и Закона за Комисията за финансов надзор, както и упражняването на текущ надзор, включително след издадената забрана „Олимпик“ да сключва нови договори и да удължава срока на досегашните“, уточняват още от прокуратурата.

В средата на август стана ясно, че в компанията влиза ликвидатор, а над 200 000 собственици на автомобили у нас, клиенти на фирмата, от 17 август нямат застраховка „Гражданска отговорност“ и трябва да сключат нови полици.

По повод фалита на кипърското дружество от Комисията за финансов надзор съобщиха, че заплатените премии за неизтеклата част на застрахователните договори, които са прекратени, подлежат на връщане в рамките на производството по несъстоятелност, според законодателството на Кипър. „Клиентите на ЗК „Олимпик“ ще бъдат уведомени за откритото производство и ще им бъде указан редът и сроковете, в които могат да поискат парите си от застрахователя. По същия начин ще бъдат уведомени и лицата, които са завели щети при застрахователя“, заявиха още от КФН. И добавиха, че хората трябва да си търсят парите от Кипърския гаранционен фонд на застрахователите. От комисията уточниха, че българският гаранционен фонд не може да изплаща застраховки на нерегистриран у нас застраховател.

Граждани обаче възразиха срещу това твърдение и организираха протест под надслов „Спането на КФН“.

С твърдението на комисията несъгласие изрази и Владимир Тодоров от Асоциацията на пострадалите при катастрофи. Пред Нова ТВ тази сутрин той заяви: „Тази мантра, която се повтаря от няколко дни от Комисията за финансов надзор, че, видите ли, те нищо не можели да направят, защото застрахователят бил клон на кипърска компания, това не е вярно. Всяка полица на „Олимпик”, продадена в България, има и сума от 11.50 лева за вноска в гаранционния фонд. Там има две сметки, които са отделни и независими. В сметката „Незастраховани МПС” влизат 10 лева. Следващата сметка е „Обезпечителен фонд”, в която влиза 1.50 лева. Всеки застраховател, който продава в България, плаща тези пари. Обезпечителният фонд, който е подчаст на големия Гаранционен фонд, се задейства и плаща щети при фалит на застрахователя”.

Тодоров добави, че от съществуването на „Олимпик“ на нашия пазар, клиентите на компанията са събрали 14 млн. лева в гаранционния фонд и 2 млн. лева в обезпечителния.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 69 от 21.08.2018 г.)

С брой 69 на “Държавен вестник” е изменена и допълнена Наредба № 4 от 2006 г. за поддържане и повишаване квалификацията на адвокатите и адвокатите от Европейския съюз.

За поддържане и повишаване на квалификацията си адвокатите са длъжни да участват годишно в не по-малко от осем учебни часа в избрана от тях форма и тематика.

Контролът за изпълнение задължението на адвокатите за поддържане и повишаване на квалификацията им ще се осъществява от адво­катските съвети към адвокатските колегии по ред, определен от Висшия адвокатски съвет.

В този брой е изменена и допълнена и Наредба № 14 от 20.04.2010 г. за условията и реда за извършване на проверки на лечебните заведения от Изпълнителна агенция „Медицински одит“.

Промените са свързани с премахване на задължението да се съставя доклад до изпълнителния директор на агенцията след извършена проверка от лицата, които осъществяват проверки.

Архив