В новия 60 брой на „Държавен вестник“ са обнародвани са промени в Закона за интеграция на хората с увреждания, с които се регламентира процедурата по представянето на документ, удостоверяващ продължителността на обучението, като основание за изплащане на добавката по чл. 27, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания.
Ще се въведе и определянето на базата за изчисляване на месечната добавка за социална интеграция според гарантирания минимален доход. Промяната се наложи, след като Върховният административен съд отмени уеднаквяването на размера на добавките на хората с увреждания.
Месечната добавка за социална интеграция за транспортни услуги в размер 15% от гарантирания минимален доход се запазва. Месечната добавка за ползване на информационни и телекомуникационни услуги в размер 20% от гарантирания минимален доход също се запазва.
Обнародвани са промени в Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове, които са в съответствие с приетите изменения и допълнения на Закона за акцизите и данъчните складове, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 97 от 5 декември 2017 г., в сила от 1 януари 2018 година. Въвежда се ред за възстановяване на платен акциз по силата на международен договор. С допълнението на разпоредбата на чл. 4б се създават редът и необходимите документи, които ще се представят от лицата, които имат право на възстановяването на акциза по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила. В тази връзка лицата ще подават искане по образец съгласно Приложение № 1а за възстановяване на платения акциз, което ще се подава до началника на митница Столична.
Допълва се редът за прилагане на акцизната ставка за смазочните масла и декларирането от лицата при въвеждането на територията на страната на смазочни масла, които не са в потребителски опаковки до 210 литра. Отменя се разпоредбата, която към момента задължава икономическите оператори да подават акцизната декларация след внасянето на дължимия акциз, което твърде често се случва в края на срока за подаване. По този начин се забавя подаването на декларации от лицата и се затруднява процеса по приемане и обработването им. Митническите органи могат да установяват по служебен ред датата на внасяне на акциза в бюджета.
На 18.07.18 г. беше внесен в Народното събрание окончателният вариант на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни. В него има редица промени след множеството критики, направени преди Министерският съвет да го внесе в парламента. Отпада цифрата 10 000 като критерии за мащабно обработване във връзка с назначаването на длъжностно лице по защита на данните, без изрично разписване на размери на санкциите за нарушения на Общия регламент за защита на данните (GDPR), въвеждане на възможност за отказ за достъп до информация, ако с нея се погазва професионална тайна, са част от промените.
Българският закон няма да преписва санкциите, а само ще препраща към уредбата в регламента. Законопроектът предвижда само, че размерите на предвидените в европейския документ глоби и имуществени санкции се определят съобразно посочените в него критерии и се налагат в тяхната левова равностойност. След критиките, че в разрез с регламента в България се въвежда регистрационен режим за длъжностните лица по защита на данните, е направена друга промяна в окончателния проектозакон. Той предвижда, че Комисията за защита на личните данни води регистър на администраторите и обработващите лични данни, които са определили длъжностни лица по защита на данните, т.е. не и на самите длъжностни лица по защита на личните данни.
След опасенията на медиите, че приемането на проекта за изменения в ЗЗЛД в първоначалния му вид може да възпрепятства работата им да информират обществото и да засегне свободата на словото, в текстовете са направени важни промени. Сега изрично е записано, че при обработване на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване не се прилагат някои текстове от регламента. Т.е. няма да е необходимо журналистът да иска съгласие, когато събира лични данни. Регламентирано е и че фоторепортерите и операторите няма да искат съгласие, когато снимат някого.
Освен това медиите могат да откажат на човек, чиито данни са събрали, да ги изтрият, както и да упражни други свои права по GDPR. Освен това е въведена разпоредба, която предвижда, че проверките на КЗЛД в медиите и правомощията, които комисията има в тази връзка, не може да станат причина за разкриване на тайната на източника на информация. Всички тези правила важат, когато обработването на лични данни за журналистически цели е законосъобразно, т.е. „когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация при зачитане на неприкосновеността на личния живот“.