Г-жа Н. В., българска гражданка, е баба по майчина линия на родено през 2002 г. непълнолетно дете. След развода на родителите му обичайното местопребиваване на детето е в Гърция, където живее баща му, гръцки гражданин. Бабата иска да има право на лични отношения с детето. Тъй като не ѝ е възможно да поддържа пълноценен контакт с внука си и безуспешно е търсила съдействие от гръцките органи, г-жа Вълчева иска от български съд да определи режима на лични отношения между нея и внука ѝ. Тя иска да го вижда редовно един уикенд месечно, както и той да ѝ гостува два пъти годишно две или три седмици през ваканциите си.

Българските първоинстанционен съд и въззивен съд отхвърлят искането поради липса на компетентност с мотива, че регламент на Съюза (Регламент Брюксел ІІа)1 предвижда компетентността на съдилищата на държавата членка, в която е обичайното местопребиваване на детето (в случая това са гръцките съдилища).

Сезираният като последна инстанция Върховен касационен съд (България) счита, че за да се определи компетентният съд, е важно да се установи дали Регламент Брюксел ІІа се прилага към правото на лични отношения с дядото и бабата.

В решението си Съдът на ЕС констатира преди всичко, че понятието „право на лични отношения“ по смисъла на Регламент Брюксел ІІа трябва да се тълкува самостоятелно.

След като припомня, че този регламент обхваща всички решения относно родителската отговорност и че правото на лични отношения се счита за приоритет, Съдът отбелязва, че законодателят на Съюза е избрал да не ограничава броя на лицата, които могат да упражняват родителската отговорност или да се ползват от право на лични отношения.

Така, според Съда, понятието „право на лични отношения“ се отнася не само до правото на лични отношения на родителите с тяхното дете, но и на други лица, с които е важно това дете да поддържа лични отношения, по-специално със своите дядо и баба.

Съдът уточнява също така, че за да се избегне приемането на конфликтни мерки от различните съдилища и с оглед на най-добрия интерес на детето, е необходимо един и същи съд да се произнася по правата на лични отношения и по принцип това е съдът по обичайното пребиваване на детето.