Архив за м. май 2018 г.

Държавен вестник, брой 45 от 31.05.2018 г.

Държавен вестник, брой 45 от 31.05.2018 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Полезно в ДВ (бр. 45 от 31.05.2018 г.)

В днешния извънреден брой на „Държавен вестник“ е обнародвано Решение № 361 от 29.05.2018 г. за утвърждаване на Национална здравна карта на Република България, което влиза в сила от днес.

Националната здравна карта е разработена в съответствие с изискването на чл. 29 от Закона за лечебните заведения, съгласно който чрез нея се определят и планират на териториален принцип потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ и се осъществява националната здравна политика.

Предвижда се Националната здравна карта съгласно приложения № 1 – 35 да се обнародва като притурка само на интернет страницата на „Държавен вестник“. Необходимостта от разработване на нормативния акт произтича и от факта, че с Решение № 5935 от 12.05.2017 г. на Върховния административен съд беше обявена нищожността на Решение № 202 от 24.03.2016 г. на Министерския съвет за утвърждаване на Национална здравна карта.

КЗЛД първо ще предупреждава, после ще наказва за нарушения на GDPR

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) няма да налага незабавно санкции в случай на нарушение на влезлия в сила на 25.05.2018 г. Общ регламент за защита на данните (GDPR). Тя първо ще предупреждава и ще дава срок за отстраняване на проблема. Подходът на регулатора беше разяснен лично от председателя на комисията Венцислав Караджов в интервю за БНР.

От петък той е и зам.-председател на Европейския комитет за защита на личните данни, който е надзорният орган за спазването на регламента в целия ЕС. Караджов посочи, че регулаторите в ЕС са разделени в подхода, който ще следват, следейки за изпълнението на правилата, въведени от GDPR. Половината от тях незабавно ще налагат санкции, а други, като българската комисия, ще ги използват като последно решение.

Повече подробности по темата четете тук.

Становище на генералния адвокат Бот: обезщетението за неползван отпуск не се губи, само защото работникът не е поискал да почива

Това, че работникът не е поискал да ползва отпуска си, не може автоматично да доведе до загуба на правото му на финансово обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение. Ако обаче работодателят докаже, че е положил дължимата грижа, за да позволи на служителите да излязат в отпуск и въпреки това някой от тях съзнателно е отказал да го направи, той не може да претендира обезщетение. Това становище застъпи генералният адвокат Ив Бот по две дела на Съда на Европейския съюз.

Те са на германски граждани. Единият е карал подготвителен стаж за упражняване на юридически професии към провинция Берлин. Не ползвал отпуск през последните пет месеца на стажа си, а накрая му е отказано финансово обезщетение. Другият пък работил за института „Макс Планк“ над 10 години по няколко срочни  договора. На 23 октомври 2013 г. научил, че договорът му няма да бъде подновен, а от организацията го приканили да използва отпуска си до края на декември 2013 г. и отказват да му изплатят натрупаните 51 дни.

В заключенията си по двете дела генералният адвокат Ив Бот първо припомня, че според Директивата за работното време всеки работник има право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици, за да си почине. Изплащането на финансово обезщетение, което има за цел да замести минималния период на платения годишен отпуск, е възможно само при прекратяване на трудовото правоотношение, подчертава той.

Генералният адвокат посочва и практиката на СЕС, според която веднъж придобито, правото на платен годишен отпуск не може да бъде погасено с изтичането на определен в националното право референтен период или период на прехвърляне, когато работникът не е бил в състояние да го ползва. Така служител, който по независещи от него причини не е бил в състояние да излезе в отпуск преди да бъде освободен от работа, има право на финансово обезщетение.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Полезно в ДВ (бр. 44 от 29.05.2018 г.)

В днешния 44 брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, съгласно които свидетели, подсъдими и други участници в наказателни дела, както и техните близки ще получават незабавна защита, когато са застрашени заради участието си в дело или разследване.

Мерките са лична охрана или преместване на безопасно място, например. Въвежда се определение на понятието „специална защита“, която ще включва два вида и ще се реализира на два етапа – предварителна защита и програма за защита на застрашени лица. Досега защитените участници в наказателно производство, които са съдействали на съда или разследващите, биваха включвани в програма за защита, процедурата по която отнемаше обаче доста време.

Затова и измененията целят да въведат предварителна незабавна защита, през което време ще тече и процедурата по задействане на програмата. Предварителната защита цели и да осигури време за събиране и оценка на необходимата информация за вземане на решението от главния прокурор за включване или не на застрашеното лице в програмата за защита. С този срок ще се даде възможност и на застрашения да разбере в детайли възможностите си и ограниченията, които ще му наложи програмата за защита, както и да организира личните си дела със съдействието на Бюрото по защита.

Обнародвана е нова Наредба за изискванията за определяне на финансово-икономическите елементи на концесията. Финансово-икономическите елементи на концесията за строителство и на концесията за услуги са: стойност и прогнозна стойност на концесията, икономически баланс и разпределение на рисковете, приходи на концесионера, плащания от концедента, концесионно възнаграждение и срок на концесията.

Финансово-икономическите елементи на концесията за ползване са: концесионно възнаграждение, срок на концесията и инвестиционна програма за осигуряване поддържането на обекта на концесията в експлоатационна годност.

С наредбата се определят и редът за изготвяне на плановете за действие за държавните концесии и на плановете за действие за общинските концесии, условията и редът за извършване от министъра на финансите на предварителната оценка относно спазване на фискалните правила и ограничения по Закона за публичните финанси на проектите за държавни концесии с плащания от концедентите, преди включването им в плана за действие за държавните концесии, методът за изчисляване на прогнозната стойност на концесиите за строителство и за услуги, минималните изисквания към финансово-икономическия анализ и др.

Държавен вестник, брой 44 от 29.05.2018 г.

Държавен вестник, брой 44 от 29.05.2018 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Нова финансова практика в „Tax & Financial Standards“ през месец май 2018 г.

Нови решения

дело С-147/16 от 17 май 2018 година

Неравноправни клаузи в потребителските договори. Служебно разглеждане от националния съд на въпроса дали даден договор попада в приложното поле на Директива 93/13. Договор за безлихвено разсрочено плащане на таксите за обучение и за участие в учебно пътуване. Понятие „продавач или доставчик“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Неравноправни клаузи в договори, сключвани между продавач или доставчик и потребител.

Служебна проверка от националния съд дали даден договор попада в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО.

Висше учебно заведение, финансирано основно с публични средства. Договор между потребител и субсидирано свободно учебно заведение за предоставянето на субсидирани образователни услуги. Понятие „продавач или доставчик“.

Спор между учебно заведение и г-жа К във връзка с дължимите от последната суми за такса обучение и такса за участие в учебно пътуване, заедно с лихви и обезщетение за разноски.

дело С-566/16 от 17 май 2018 година

Обща система на данъка върху добавената стойност. Специален режим за малките предприятия. Режим на освобождаване. Задължение за избор на специалния режим в момента на подаване на декларацията за започване на облагаеми дейности. Прилагане на режима с обратна сила.

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Прилагане с обратна сила на специален данъчен режим, предвиждащ освобождаване на малки предприятия, по отношение на данъчнозадължено лице, което отговаря на всички материалноправни условия, но не е декларирало своевременно започването на своята дейност пред данъчните органи и не е избрало прилагането на този режим.

Понятия „принцип на данъчен неутралитет“, и по-общо „принцип на равно третиране на данъчнозадължените лица“, „принцип на пропорционалност“ и „принцип на правна сигурност“.

Спор във връзка с решение на данъчна дирекция, с което се установява задължение за данък върху добавената стойност в тежест на г-н V и последният се задължава да плати глоба и лихви за забава.

дело С-574/15 от 2 май 2018 година

Невнасяне в определения от закона срок на дължимия на база на годишната данъчна декларация ДДС. Национална разпоредба, която криминализира невнасянето на ДДС над определен паричен праг, който е по-висок от прага за криминализиране на неплащането на прекия данък върху доходите. Понятие „незаконна дейност“

Ключови аспекти в икономическия обхват на решението:

Задължение на държавите членки за въвеждане на ефективни, съразмерни и възпиращи санкции с цел защита на финансовите интереси на Европейския съюз.

Национална правна уредба, която предвижда наказание лишаване от свобода само когато неплатеният ДДС надхвърля определен праг за криминализиране.

Национална правна уредба, която предвижда по-нисък праг за криминализиране на невнасянето на удържан при източника данък върху доходите. Прилагане с обратна сила на по-лекото наказание.

Понятия „незаконна дейност“ и „нарушение с измамна цел“. Принципи на равностойност и ефективност.

Наказателно производство, образувано за това, че в качеството си на едноличен управител на дружество S не е внесъл в определения от закона срок дължимия на база на годишната данъчна декларация данък върху добавената стойност.

Доставчици на телекомуникационни услуги ограничават правото на клиентите им за свободно договаряне с други оператори

В шест от десет проверени сайта на доставчици на телекомуникационни услуги Комисията за защита на потребителите (КЗП) установи различен тип неравноправни клуази, съобщи нейният председател Димитър Маргаритов.

Поводът е информация на Европейската комисия за констатирани от националните контролни органи в страните-членки, Исландия, Норвегия и Лихтенщайн редица нарушения при прегледани 207 уебсайта на търговци в сектора в рамките на кампанията Sweep 2017. Темата е избрана с оглед обстоятелството, че според Индекса на Европейския съюз за развитие на пазарите на дребно в предходната година потребителите търпят най-много щети от търговци на далекосъобщителни услуги.

Консатираните при българските доставчици неравноправни клаузи се изразяват основно в ограничаване договорната автономия на потребителите, както и в предвиждането на възможност да им се спират услугите при задължения към същия оператор по други договори или дори към различен търговец, обясни Маргаритов. Той припомни, че Комисията има произнасяния по подобни казуси, включително потвърдени със съдебни решения, и това го кара да смята, че преодоляването на новите случаи ще стъпи на този опит и нарушенията бързо ще бъдат изчистени.

Към момента само един от операторите не се е съобразил с дадените от Комисията препоръки за отстраняване на несправедливите уговорки и срещу него предстои завеждане на колективен иск в съда за прогласяването им за нищожни, каза още председателят на КЗП. И допълни, че кампанията е двуфазна: от една страна, чрез скрининг на сайтовете се събира статистическа информация, но от друга – при установяване на нарушения институцията в съответната държава налага санкции.

Повече подробности по темата четете тук.

Полезно в ДВ (бр. 43 от 25.05.2018 г.)

Обнародвани са промени в Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. С тях се въвеждат изисквания на Директива (ЕС) 2016/801, която регламентира условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в България с цел провеждане на научно изследване, следване, стаж, доброволческа дейност, ученически обмен или образователни проекти.

С новите текстове се осъвременяват и уреждат процедурите за заетост на територията на България без разрешение за работа на научните работници и на стажантите от трети държави, както и на лицата от български произход. Включва се и процедура за достъп до българския пазар на труда за чужденци, жертви на трафик на хора.

Допълнително се регламентира предвидената в закона ускорена процедура за предоставяне на решение за достъп до пазара на труда за сезонен работник-гражданин на трета държава, който поне веднъж е работил в България като такъв през последните 5 години. Уреждат се и процедурите за случаите, когато сезонният работник продължава да работи при същия или друг работодател след изтичане на срока на регистрацията на краткосрочната му сезонна заетост.

Обнародвана е нова Наредба № 4 от 16.05.2018 г. за условията и реда за унищожаването, преработването или използването за други цели на лекарствените продукти, която е синхронизирана с европейското законодателство в областта на управлението на отпадъците, в което се прави ясно разграничение между опасните и неопасните отпадъци от лекарствените продукти. То е регламентирано с Наредба № 2 от 2014 г. за класификацията на отпадъците, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите на основание на ЗУО.

Отпадъците от лекарства, закупени от гражданите за лична употреба, представляват битови отпадъци и следва да се изхвърлят по реда, утвърден от всяка община, валиден за изхвърлянето на битовите отпадъци. Опасни са единствено цитостатичните и цитотоксичните медикаменти и те следва да се изхвърлят по определен ред. Опасните лекарствени продукти, които са използвани за лечение на пациенти в лечебните заведения, както и тези, които са предназначени за домашно лечение, които са класифицирани като опасни отпадъци, ще подлежат на особен режим за връщане в болничната аптека на съответното лечебно заведение, в което се провежда лекарствената терапия.

Посочените лекарствени продукти се съхраняват и предават за унищожаване съгласно утвърдени от ръководителя на лечебното заведение правила. Към лекарствените продукти, които подлежат на унищожаване или преработване, се добавят и тези медикаменти, предмет на нарушенията по ЗЛПХМ, за които е постановено отнемане в полза на държавата от наказващите органи.

В мотивите към проекта вносителите подчертават, че тази мярка цели да бъде преодоляна празнотата по отношение на това как следва да се разпоредят компетентните органи в случаите, когато са отнети в полза на държавата лекарствени продукти, предмет на конкретни нарушения по ЗЛПХМ.

Държавен вестник, брой 43 от 25.05.2018 г.

Държавен вестник, брой 43 от 25.05.2018 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Архив