Когато гражданин на Европейския съюз се завръща в родината си, тя трябва да улесни пребиваването на партньора му, който не е гражданин на съюза, но с когото той е установил или затвърдил трайна семейна връзка в друга държава-членка. Това заявява в заключението си по дело на южноафриканка пред Съда на ЕС генералният адвокат Михал Бобек.

Розан Бангер е гражданка на Република Южна Африка, където се запознава с британски гражданин. Двамата живеят заедно в родината ѝ от 2008 г. до 2010 г. След това се местят в Холандия. Там Бангер получава карта за пребиваване в страната в качеството ѝ на член на семейството на британеца в широкия смисъл на това понятие.

През 2013 г. Розан Бангер и британският ѝ партньор се местят във Великобритания и тя подава молба да получи карта за пребиваване. Министерството на вътрешните работи отхвърля искането ѝ. То се основава на законодателството, с което във Великобритания е транспонирана директивата за свободното движение. То поставя изискване, че за да се възползва от възможността за пребиваване във Великобритания, чужденецът трябва да е или съпруг или граждански партньор на гражданина на Обединеното кралство. Розан Бангер обаче не отговаря на това условие. Тя обжалва отказа и делото стига до Съда на ЕС. Като се търси тълкуване на правото на ЕС и правата, които дава на несемейните двойки.

Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г., относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки изисква страните да улеснят влизането и пребиваването на партньорите, с които гражданин на ЕС има трайна връзка. Това се отнася и до случаите, когато гражданинът на ЕС се преместил в друга държава от съюза.

Повече подробности по темата четете тук.