Съдия Стонг е в България по проект „Мрежа на американските съдии за България“ изпълняван от Българския институт за правни инициативи и подпомогнат от Америка за България и утре ще участва в конференция „Фалитът на физически лица – възможности и перспективи“, организирана от омбудсмана Мая Манолова и от БИПИ.
Елизабет Стонг е съдия в Съда по несъстоятелността на Източен окръг Ню Йорк от 2003 г. Преди това е била партньор и сътрудник в кантората Willkie Farr & Gallagher в Ню Йорк, сътрудник в Cravath, Swaine & Moore.
Интервюто с нея е на Павлина Желева и е публикувано на сайта Lex.bg.
Съдия Стонг, въз основа на вашия опит, бихте ли препоръчала въвеждането на процедура по несъстоятелност за физически лица в България?
Силно подкрепям съществуването на процедура за фалит за физически лица. В Съединените щати тази възможност произтича от Конституцията, която предвижда, че по този важен въпрос ще има единен федерален закон и регулацията на материята няма да бъде оставена на отделните щати. Интересно е да се отбележи, че другият въпрос, за който в Конституцията има подобна клауза, е натурализацията. Тя предвижда, че ще има правила на федерално ниво, по които желаещите могат да придобият американско гражданство.
И двете разпоредби отразяват идеята за „втори шанс“. Фалитът за физически лица до голяма степен е точно това – втори шанс за честния, но злощастен длъжник, т.е. човек, който просто не е в състояние да плати дълговете си.
Какви са аргументите „за“ и „против“ въвеждането ѝ?
За тези почти 15 години, през които съм съдия по несъстоятелност, съм имала хиляди случаи на фалит на физически лица. Най-често той е предизвикан от неочаквана житейска ситуация – загуба на работата, заболяване в семейството, голям инцидент или щета, развод или друго неочаквано предизвикателство, което оставя длъжника с повече разходи, отколкото може да плати. Често хората мислят, че могат да се справят сами – в края на краищата те са оптимисти и правят всичко възможно, за да свържат двата края. Понякога използват кредитните си карти, за да посрещнат всекидневните си разходи, а когато превишават баланса си, си вадят нова.
Предимствата на процедурата по обявяване в несъстоятелност на физически лица за длъжника са, че той получава възможност да започне отначало и да преодолее ситуацията, която е довела до затрудненията му. За кредитора, разбира се, предимствата са, че ще му бъде платено толкова, колкото длъжникът успее да събере, според реда за удовлетворение на вземането му.
Недостатъците на процедурата за длъжника са, че тя е обременителна, изисква разкриване на огромна информация за всички приходи, активи и дългове и е скъпа – таксата за подаване на молбата е над 300 долара, но все пак човек с много нисък доход може да бъде освободен от нея. За кредиторите недостатъците са, че когато бъде заведено делото, техните индивидуални действия по събиране на вземането спират, тъй като те могат да се удовлетворят в производството по несъстоятелност.
Цялото интервю със съдия Стонг можете да прочетете тук.