В края на миналата година бяха направени мащабни изменения в ГПК, като голяма част от тях бяха фокусирани върху принудителното изпълнение. Специално за „LEX.bg“ зам.-председателят на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители Стоян Якимов коментира промените в чл. 446 и новия чл. 446а ГПК за несеквестируемите доходи.

Изчисляването и разграничаването на секвестируемата от несеквестируемата част на трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, е едно от основните затруднения пред работодателите – трети задължени лица по смисъла на чл. 507 и сл. от ГПК.

Задължителната съдебна практика, установена в т. 3 от Тълкувателно решение № 2/2013 на ОСГТК, е единна – съгласно чл. 446 от ГПК абсолютно несеквестируемо е трудовото възнаграждение или друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и пенсията до размера на една минимална работна заплата (МРЗ). Тя като размер се определя със Закона за държавния бюджет на Република България към датата на изпълнение на наложената обезпечителна мярка – запор, като от 1 януари 2018 г. е 510 лв.

За пенсия (за осигурителен стаж и възраст) принудителното изпълнение може да се насочи и върху частта от нея, надвишаваща МРЗ за страната, като се включват и добавките към нея с изключение на тази за чужда помощ. Пенсията за инвалидност например е несеквестируема в цялост. Върху останалите парични обезщетения и помощите, изплащани по Кодекса за социално осигуряване (КСО), не може да се налагат запори по реда на ГПК и ДОПК или да се извършват други удръжки, освен в предвидените в чл. 114а, ал. 1 КСО случаи.

Цялата информация по темата можете да прочете тук.