В днешния брой 96 на „Държавен вестник“ е обнародван нов Закон за концесиите, който влиза в сила на 1.01.2018 г. Това на практика се случва за втори път, след като върху предишния проектозакон беше наложено президентско вето и след това процедурата започна отначало. С новия закон се прилагат изискванията на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 26 февруари 2014 г., като заради забавянето страната беше заплашена от санкции.

С него се отменят сегашният Закон за концесиите и Законът за публично-частното партньорство и се въвеждат два основни вида концесии – за строителство и услуги (възлагани от държавата и общините като публично-частно партньорство) и за ползване (концесиите по досегашния закон).

Максималният срок на догoворите трябва да е такъв, че да гарантира покриване на разходите и възвръщане на инвестицията и получаване на доход от вложения капитал. За договори за строителство и услуги срокът не може да бъде по-дълъг от 35 години, а таванът за втория тип концесии е 25 години, но с уточнението „освен ако със специален закон е предвиден друг срок“. Допуска се и удължаване, но не с повече от една трета от конкретния срок, определен с договора. Така максимумът на една концесия може да стане 47 години.

Според новия закон правомощията на концедент (страната, предоставяща концесията) се изпълняват от ресорния министър, когато обектът на концесия е държавна собственост, а при общинска – от кмета на съответната община.

Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол ще извършва независим външен контрол, като прави планови и извънредни проверки. В рамките на правомощията си последващ контрол ще упражняват също Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция.

Законът предвижда също възможност за изменение на концесионните договори, но ако то е в рамките на 10% от първоначалната стойност. Когато след сключване на договор възникнат непредвидени обстоятелства, стойността на концесията може да се увеличи с до 50%.