Архив за м. ноември 2017 г.

България е осъдена да плати около 800 000 евро от Съда по правата на човека

Тази седмица националният омбудсман г-жа Мая Манолова организира конференция по повод 25 години от ратифициране на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Темата на форума бе „Европейските стандарти за защита правата на човека: влияние на практиката на Съда в Страсбург върху националното законодателство и институциите“.

„За мен като омбудсман ефективната защита на правата на българските граждани не се изчерпва просто с работата по конкретни казуси за нарушение на човешки права, но и с наблюдаване на начина, по който се изпълняват в България осъдителните решения на Европейския съд за правата на човека“ – заяви Манолова.

Тя отбеляза, че често българските институции не предприемат необходимите действия за изпълнение на решенията на съда в Страсбург.

По думите на г-жа Манолова, друго утежняващо обстоятелство за решенията на Европейския съд за правата на човека срещу България е фактът, че те не са еднотипни, а са практически по целия спектър от права, защитени от Европейската конвенция.

Според данните на националния омбудсман, през 2016 г. България е изплатила обезщетения в размер на 969 хил. евро. За 2017 г. към днешна дата обезщетенията са вече за 799 595 евро.

Повече по темата можете да прочетете тук.

 

Скоро ще може да се иска фалит на фирма за 2 месеца забавени заплати

Предложенията за законови промени, с които да се реши проблемът със забавените заплати, се обсъждат в Парламента от  пролетта, но едва тази седмица в социалната комисия бяха приети  текстове, с които се вменяват нови правомощия на Главна инспекция по труда (ГИТ). Тя вече ще може да иска от съда да започне процедура за несъстоятелност на работодатели, които са забавили заплатите на поне 1/3 от служителите си за повече от два месеца. Това би позволило на работниците, които имат да вземат заплати, да поискат средства от фонда за гарантиране на вземанията. В момента служителите нямат това право, ако не е започнала процедурата по несъстоятелност.

НАП може да инициира производство в несъстоятелност само за фирми с публични задължения. Сега няма институция, която да може да поиска от съда подобна процедура заради забавени заплати. Омбудсманът Мая Манолова искаше всички институции да могат да искат подобна процедура –  освен ГИТ и ресорните министри, и ръководителите на други ведомства, както и местните органи на държавно управление.

Съветът по законодателството към парламента обаче категорично отхвърля тази идея, защото според юристи „за вземания, които нямат търговски характер, тази възможност ще създаде опасност за гражданския оборот“. Съветът подкрепи тези правомощия да се съсредоточат само в ГИТ и смята, че тя разполага с достатъчно информация дали дадена фирма е неплатежоспособна.

Обстоятелството, че активно легитимиран ще бъде само един, и то специализиран държавен контролен орган, само по себе си е гаранция срещу злоупотреба с процесуалното право да се иска образуване и откриване на производство по несъстоятелност – пише в становището на съвета, оглавяван от проф. Огнян Герджиков.

Промяната за новите правомощия на ГИТ е в Търговския закон, но минава с промени в Кодекса на труда. Депутатите половин година не можаха да решат коя институция да бъде натоварена с новите задължения . В крайна сметка едва на второ четене в комисията се появи предложението институцията да е ГИТ. За да може институцията да се подготви, това правомощие ще влезе в сила от средата на 2018 г. Това разгневи националния омбудсман Мая Манолова.

„Лошата новина е, че около 5 хил. работници, работили за фалирали компании като „Макс Телеком“ и „Пикадили“, няма да могат да си получат заработеното от фонда за гарантиране на вземанията при фалит на предприятия заради комфорта на чиновниците от инспекцията по труда. Действието на закона беше отложено за 1 юли следващата година, а до тогава 12-месечният срок, в който работниците могат да си поискат заработените и неплатени суми, ще бъде изтекъл“, обясни Манолова.

С пълния текст на статията можете да се запознаете тук.

Изслушват ръководителите на спецсъдилищата и спецпрокуратурите

Членовете на Висшия съдебен съвет единодушно решиха да изслушат на 7 декември четиримата ръководители  на специализираните органи на съдебната власт (председателите на спецсъда, апелативния специализиран съд и двамата административни ръководители на специализираните прокуратури) по въпросите на кадровата и материалната им обезпеченост.

Според последните промени в Наказателно процесуалния кодекс, от 5 ноември делата за корупция по високите етажи на властта вече са подсъдни на спецсъда. Поради това неговият председател Георги Ушев поиска броят на спецсъдиите да бъде увеличен с 15 души. Преди да реши дали да удовлетвори това искане, съдийската колегия на ВСС реши да иска справка от прокуратурата и от всички районни и окръжни съдилища за висящите и разгледани корупционни дела.

Повече подробности по темата можете да прочетете тук.

И адвокатите атакуваха новите изменения в НПК

Адвокатурата за пръв път се възползва от правото си да иска обявяване на противоконституционност на новоприети законови текстове.

Висшият адвокатски съвет (ВАдС) атакува тази седмица пред Конституционния съд (КС) над 20 текста от приетите през лятото поправки в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които на Специализирания наказателен съд (СпНС) бяха прехвърлени делата за корупция по високите етажи на властта.

Спецсъдът е определен в адвокатското искане като „извънреден“, като изрично се отбелязва, че „понятието „специализиран съд“ означава специализация по предмет. „Специализация“ по отношение на заеманата от дееца на престъплението длъжност не е възможна“.

Повече подробности по темата можете да прочетете тук.

Бългapcĸитe пъpвoинcтaнциoнни cъдилищa са cpeд нaй-aĸтивнитe юpиcдиĸции oт Цeнтpaлнa и Изтoчнa Eвpoпa пo бpoй пpeюдициaлни зaпитвaния, нo въpxoвнитe инcтaнции и Koнcтитyциoнният cъд cтpaнят oт иcĸaниятa зa тълĸyвaнe нa пpaвoтo нa EC

Такава е, най-общо казано, според  Александър Корнезов – съдия в Съда на Европейския съюз,   paвнocмeтĸa oт десетгодишното пpилaгaнe нa пpeюдициaлнoтo зaпитвaнe в Бългapия. Kaĸтo e извecтнo, чл. 267 ДФEC дaвa възмoжнocт, a в няĸoи cлyчaи зaдължaвa нaциoнaлнитe cъдилищa дa oтпpaвят пpeюдициaлни зaпитвaния дo Cъдa нa EC в paмĸитe нa виcящo пpeд тяx дeлo, в ĸoeтo ce пocтaвя въпpoc зa тълĸyвaнeтo или вaлиднocттa нa paзпopeдбa или пpинцип oт пpaвoтo нa EC, ĸoйтo e oт знaчeниe зa peшaвaнe нa дeлoтo.

Cпopeд cтaтиcтичecĸитe дaнни, бългapcĸитe cъдилищa ca cpeд нaй-aĸтивнитe юpиcдиĸции oт Цeнтpaлнa и Изтoчнa Eвpoпa пo бpoй пpeюдициaлни зaпитвaния. B пepиoдa oт 1 янyapи 2007 дo 30 ceптeмвpи 2017 гoдинa тe ca oтпpaвили 113 пpeюдициaлни зaпитвaния, ĸoeтo ги нapeждa cpeд пъpвитe чeтиpи дъpжaви члeнĸи oт Цeнтpaлнa и Изтoчнa Eвpoпa.

Зaд cтaтиcтиĸaтa oбaчe ce paзĸpивaт дpyги явлeния, ĸoитo пoдcĸaзвaт, чe пpeюдициaлнoтo пpoизвoдcтвo в Бългapия ce пpилaгa чacтичнo и caмo в няĸoи cъдилищa.

Оcoбeнo впeчaтлeниe пpaви oбcтoятeлcтвo, чe 89 % oт вcичĸи пpeюдициaлни зaпитвaния ca oтпpaвeни oт пъpвoинcтaнциoнни cъдилищa. Teзи cтoйнocти ca дaлeч пo – виcoĸи oт cpeднитe в пoвeчeтo дъpжaви члeнĸи. C дpyги дyми, бългapcĸитe въpxoвни cъдилищa cpaвнитeлнo pядĸo oтпpaвят пpeюдициaлни зaпитвaния, дoĸaтo aпeлaтивнитe cъдилищa дo тoзи мoмeнт нe ca пpилoжили члeн 267 ДФEC нитo вeднъж.

Toвa e ocoбeн пoвoд зa пpитecнeниe, тъй ĸaтo въpxoвнитe cъдилищa пo пpинцип ca длъжни дa oтпpaвят пpeюдициaлнo зaпитвaнe зa тълĸyвaнe нa пpaвoтo нa EC, ĸoeтo e oтнocимo зa peшaвaнe нa дeлoтo. Ocвeн тoвa, пpaĸтиĸaтa нa въpxoвнитe cъдилищa пoĸaзвa, чe пocлeднитe чecтo oтxвъpлят иcĸaниятa нa cтpaнитe зa oтпpaвянe нa пpeюдициaлнo зaпитвaнe шaблoннo, a пoняĸoгa и пoчти бeз мoтиви, ĸoeтo caмo пo ceбe cи e нapyшeниe ĸaĸтo нa пpaвoтo нa EC, тaĸa и нa чл. 6 EKΠЧ.

Със статията на съдия Александър Корнезов, предоставена специално на сайта Defakto.bg, можете да се запознаете тук.

Новости в Апис Финанси и Евро финанси (ноември 2017 г.)

    Основни теми – Новия Закон за счетоводството и прилагането на Международните счетоводни стандарти през 2017 г.
Годишен финансов отчет по новия Закон за счетоводството. Финансова отчетност по Международните счетоводни стандарти и Международните стандарти за финансова отчетност за 2017 г.

Решения на Европейският съд по три дела за прилагането на данъчните закони в България в съответствие с изискванията Европейското законодателство.

Апис-Финанси – Общинските бюджети и взаимоотношенията им с държавния бюджет
Суми, участващи при определяне на данъчния финансов резултат
Събиране на публичните вземания
Д
авностен срок за възстановяване на обезщетение

 Евро финанси – обща система на данъка върху добавената стойност практика по 3 дела по преюдициално запитване от български съд
Прехвърляне на дялове между търговски дружества и обезценка на дяловете – защита на кредиторите

Международни счетоводни стандарти – 25 променени стандарта и разяснения.

Полезно в ДВ (бр. 95 от 28.11.2017 г.)

В новия брой 95 на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за Комисията за финансов надзор, които влизат в сила на 1 януари 2018 г. Чрез измененията се осигурява бюджетната обезпеченост на Комисията за финансов надзор и се регламентират мерки за изпълнение на препоръки на Програмата за оценка на финансовия сектор на МВФ и Световната банка (FSAP), които се отнасят за небанковия финансов сектор в България.

Засилва се и законовата рамка в посока правната защита на служителите на надзорния орган. Промените засягат правомощията на КФН и нейните индивидуални органи и са в унисон с препоръката решенията да се взимат преимуществено на ниво колективен орган. Чрез промените се предприемат и мерки за обезпечаване изпълнението на ангажиментите на страната ни вследствие на въведеното в националното право европейско законодателство, възлагащо допълнителни правомощия на националните надзорни органи в държавите членки. Европейското законодателство изисква надзорните органи да разполагат с необходимия ресурс за изпълняване на техните задължения по осъществяване на надзор на финансовите пазари, включително финансови и човешки ресурси.

Публикувани са промени и в Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, които влизат в сила на 1.03.2018 г. Занапред заверката на подпис на оторизиран от Министерството на външните работи (МВнР) преводач на документи ще се извършва от всички български нотариуси по места, а не както досега от централното управление на министерството в София.

С промените отпада необходимостта преводачите или гражданите да пътуват до столицата единствено с цел да заверят превод на определен документ, предназначен за ползване в страната. За да бъде гарантирана правната сигурност, преводачът ще се легитимира пред нотариуса с издаден от МВнР документ, удостоверяващ, че е вписан в списъка на физически лица, извършващи преводи на документи и други книжа.

До момента преводите на документи, предназначени за ползване в страната, трябваше да бъдат заверени от Служба „Заверки и легализации“ към дирекция „Консулски отношения“ в МВнР. Това изискваше отделянето на сериозен времеви и финансов ресурс. Услугата ще продължи да се извършва както и досега – и от МВнР, ако такава заверка се изисква или се приема от държавата, в която ще се използва. Мярката е предприета от правителството за облекчаване и ускоряване на административното обслужване на гражданите и бизнеса в страната.

 

Държавен вестник, брой 95 от 28.11.2017 г.

Държавен вестник, брой 95 от 28.11.2017 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

За временен достъп проверете тук.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Юридическото образование – елемент от съдебната реформа

Заради демографските процеси и заради постоянната съдебна реформа в страната ни, юридическото образование е в остра нужда от реформиране или „преформатиране“. Резултатите обаче са повече от незадоволителни, поне до момента. Дебатът по настоящем отново набира сила, като се очертават няколко лагера.

От една страна са университетите, които застъпват тезата, че са длъжни да запълнят необходимостта от повече кадри (пазарът вече отрича това твърдение, но държавата го подкрепя, като финансира 1340 места държавна поръчка от максимален брой 2000 за деветте правни факултета).

От другата страна са бизнесът и съдебната власт в лицето на съда и прокуратурата, които се оплакват от ниско качество на образованието, необвързано с работещ стандарт.

Незавидна е позицията и на самата държава, призваната да регулира тези отношения чрез Министерство на правосъдието (МП) и Министерството на образованието и науката, чиято главна задача е да поддържат единен стандарт на юридическото образование чрез контрол на извършваното обучение както по време на следването, така и  по реда на финалния изпит за придобиване на юридическа правоспособност.

Реформата на юридическото образование е залегнало като стратегическа цел в Актуализираната стратегия за реформа на съдебната власт и прилежащите пътни карти. Като първа стъпка екипът на Министерството на правосъдието през 2015 г. изготви цялостен анализ и доклад за състоянието на обучението по специалност „право“.

С неговите цели и резултати можете да се запознаете тук.

Бизнесът и потребителите – с еднаква защита при антиръстови нарушения

През януари 2017 г. Европейската комисия откри наказателна процедура срещу страната ни заради това, че в определения срок не е въвела в националното си законодателство Директива 2014/104/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26.11.2014 г. относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди в областта на конкуренцията („Директивата“).

 В обхвата на тази директива се включват такива вреди, които са настъпили вследствие на забранени споразумения или на злоупотреби с господстващо положение. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, с който страната ни ще изпълни задължението да синхронизира националното си законодателство с Директивата, вече е внесен в Народното събрание и се очаква неговото приемане.

Повече по темата можете да прочетете тук.

Архив