Прозрачен избор на новия Висш съдебен съвет (ВСС) и председател на Върховния административен съд (ВАС), въз основа на качествата на кандидатите. Съгласие за промяна на съдебната карта. Нова нормативна уредба за борбата в корупцията. Главният прокурор да докладва за разследванията и повдигнатите обвинения за корупция по високите етажи и организирана престъпност, Върховният касационен съд (ВКС) за присъдите, а Министерството на правосъдието за изпълнението на наказанията по тези дела.

Това са основните стъпки, които Европейската комисия (ЕК) препоръчва на България, ако страната иска Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП) да отпадне, съобщава „Правен Свят“. В него е оценен напредъкът на България по шестте показателя в механизма от въвеждането му преди 10 години до днес. Изводът: Те не са изпълнени в задоволителна степен. „Могат обаче да се набележат ограничен брой ключови препоръки, които да очертаят пътя към временното прекратяване на наблюдението по отделни показатели, а след това и към приключването на процеса по МСП“, пише в доклада.

В него комисията заявява: „Темпът на процеса ще зависи от това колко бързо България ще съумее да ги изпълни необратимо“ и приканва страната ни да предприеме действия за изпълнение на препоръките. А дали това се е случило, ЕК ще каже в следващия си доклад към края на 2017 г. Че той няма да излезе през януари 2018 г., стана ясно още миналата година, а основната причина за това е, че по това време България вече трябва да е поела ротационното председателство на ЕС.

Позицията на Брюксел е, че механизмът ще отпадне, когато всеки от шестте показателя за напредък, заложени в него, бъде изпълнен по задоволителен начин. Това означава не само да бъдат предприети мерки, но и въздействието им да е осезаемо на практика, а промените да са необратими.

Стъпките за независимост и отчетност на съдебната власт

За да приеме, че България има независима и отчетна съдебната власт, Брюксел иска най-общо три неща. Първата препоръка е да се гарантира прозрачен избор на членовете на бъдещия ВСС, като преди този на парламентарната квота да се проведе публично изслушване в Народното събрание и да се даде възможност на представителите на гражданското общество да коментират кандидатите. Втората препоръка е да се установи практика назначаването на висши съдебни длъжности да бъде прозрачно и да се основава на качествата на кандидатите, като това следва да важи и за предстоящото назначаване на нов председател на Върховния административен съд. А третата – „да се подобрят практическото функциониране на Инспектората към ВСС и последващите действия на съвета в отговор на констатациите на инспектората, особено по отношение на въпроси, свързани с почтеността на магистратите“. Като в доклада се посочва, че следва по този въпрос да се обмисли възможността за отправяне на искане за външна помощ, например от Службата за подкрепа на структурните реформи или от Съвета на Европа.

„Висшият съдебен съвет е ключовата институция, която управлява съдебната власт в България, и конкретните резултати от съдебната реформа зависят в голяма степен от доброто функциониране на ВСС от гледна точка както на професионализма, така и на прозрачността. Неговата работа е от съществено значение, за да се установи дали съдебната система може да вдъхва респект и за да се увери широката общественост, че независимостта на съдебната власт се защитава“, завява ЕК. Като посочва, че е особено важно в съвета да има деполитизирана и професионална работна атмосфера, която да позволи членовете му да се концентрират върху приоритетите на съдебната реформа.

А от коментара в доклада става ясно, че в момента това не е факт:“Поредицата от скандали и вътрешни борби, които белязаха работата на ВСС през изминалите години, създадоха съмнения за наличие на външно влияние и подкопаха доверието на обществеността в съдебната власт“. Затова Брюксел акцентира върху избора на новия ВСС и настоява за открит и прозрачен сериозен дебат за качествата на кандидатите.

След това се спира на назначенията на шефовете на съдилища и прокуратури. И пише: „Извършването на тези назначения въз основа на качествата на кандидатите и по прозрачен начин е съществен тест за способността на ВСС да функционира като професионална и независима институция, която може да се ползва с доверието на магистратите и на обществото като цяло“. После като особено важен е определен изборът на нов председател на ВАС.

За ИВСС пък казва, че се нужда от възможно най-добрите условия за изпълнението на новите си функции и може да бъде полезен външен експертен опит.

„Засега е ясно, че реформата на съвета (разделянето на колегии) доведе до по-голяма прозрачност на процеса, посредством който той взема своите решения, а повишената демократичност (въвеждането на принципа „един магистрат- един глас“) ще намери отражение в избора на членове на ВСС през 2017 г.“, посочва ЕК. Но заявява: „Независимо от това непрекъснатото напрежение между членовете на съвета на фона на твърденията за липса на обективност при вземането на ключови решения продължава да буди безпокойство. Закъснелите и недостатъчни последващи действия във връзка със ситуацията, установена в Софийски градски съд към края на 2014 г., бяха отбелязани в последните два доклада по МСП и засилиха допълнително твърденията за неправомерно влияние във ВСС“.

Как да продължи съдебната реформа

Да се намери решение на положението в най-претрупаните с дела съдилища въз основа новите стандарти за натовареност и да се постигне съгласие по пътна карта за реформа на съдебната карта едновременно с развитието на електронното правосъдие. Това е основната препоръка, по която ЕК ще следи дали има напредък по съдебната реформа. Освен това в доклада се препоръчва да се създаде механизъм за непрекъснато публично отчитане на напредъка по изпълнение на стратегията за съдебна реформа, като преди това да бъдат определени следващите стъпки по нея. В доклада се заявява, че трябва да бъде изготвена пътна карта за изпълнение на препоръките, дадени от европрокурорите в изготвения наскоро от тях функционален и структурен анализ на държавното обвинение у нас.

„Новата информационна система за случайно разпределение на делата в съдилищата, която досега функционира безпрепятствено, е обещаваща стъпка, която показва, че съществуващи отдавна проблеми могат да бъдат преодолени“, пише в доклада. В него специална положителна оценка получава разработването на стандарти за оценка на натовареността в съдилищата и прокуратурите. „Продължението на тази работа сега може да бъде насочено към превръщането на тези стандарти в основа за вземане на управленски решения в области като атестирането, повишаването в длъжност, дисциплинарните производства и разпределението на персонала“, заявява ЕК.

Но посочва, че в краткосрочен план може вече да бъдат предприети прагматични стъпки за справяне с неравномерното разпределение на натовареността между отделните съдилища и прокуратури и за подобряване на условията на труд в някои от най-големите и най-натоварени съдилища. „Докато не бъдат предприети тези стъпки, е трудно да се разбере как проблемите, свързани със забавянето на мотиви, могат бъдат обективно разглеждани“, подчертават авторите на доклада.

Овен това в него се констатира, че през последните 10 години ясно се е откроила трудността да се постигне напредък, ако няма консенсус между прокурорите и съдиите. „Установи се, че трудно се вземат решения в чувствителни области, като например промяната на структурите на съдилищата и прокуратурите като част от цялостната реформа на съдебната карта. …Същевременно бе постигнат малък напредък в установяването на справедливост и прозрачност при провеждането на дисциплинарни производства във ВСС“, пише в доклада.

Чувствителната и важна тема за прокуратурата

„Друга област с много чувствителен и сложен характер в България се оказа реформата на прокуратурата“, заявява ЕК. И посочва, че прокуратурата е част от съдебната власт и е независима от изпълнителната и играе основна роля не само в наказателното производство, но и в контрола върху администрацията в по-общ план. „Тази липса на разграничение между нейните функции и тези на изпълнителната власт често засилва съмненията за неправомерно влияние и критиките по отношение на липсата на цялостна отчетност на прокуратурата. Освен че прокуратурата е в центъра на разгорещения дебат относно нейните правомощия, считани от критиците за прекомерно силни, тя е също и в центъра на дебата относно продължаващата липса на убедителни резултати по отношение на осъдителните присъди по дела за корупция по високите етажи на властта или за тежка организирана престъпност“, констатира Брюксел.

В доклада се отчита, че през последните 10 години прокуратурата е била обект на серия от реорганизации, както и на законодателни и други мерки за подобряване на ефективност ѝ. „Все пак, независимо от тези усилия, резултатите показват, че все още са налице значителни предизвикателства“, заявява ЕК. Като подчертава, че именно затова европрокурорите направиха анализ на държавното обвинение у нас и въз основа на него и на други анализи, България „трябва да набележи пътя за развитие по този важен въпрос“.

Нов подход в борбата с корупцията

Без коренна промяна, без ясни и решителни действия, ограничен брой влезли в сила осъдителни присъди, неефективност. Тези изрази използва Европейската комисия, когато говори за борбата с корупцията в България през последните 10 години. Напълно логично идва изискването на Брюксел българските власти да предприемат изцяло нов подход, ако искат да постигнат трайни резултати по делата за корупция.

Основната стъпка за отпадане на МСП тук е да се създаде механизъм за публично отчитане на напредъка по дела за корупция по високите етажи на властта, за които вече има информация в общественото пространство. Ето как е описано това в доклада: „При зачитане на презумпцията за невиновност, главният прокурор следва да докладва за разследванията и за повдигнатите обвинения. Върховният касационен съд и Министерството на правосъдието следва да докладват за постановените осъдителни присъди, както и за изпълнението на наказанията“.

Освен това от Еврокомисията препоръчват въз основата на анализа на приключили дела да се изготви пътна карта за взаимодействие между всички институции за отстраняване на слабостите при разследването и наказателното преследване на случаи на корупция по високите етажи на властта.

Една от най-големите критики е, че така и не беше приет т. нар. закон „Кунева“, който предвиждаше създаване на единен орган за борба с корупцията. „В парламента обаче не бе постигнато съгласие по проекта на закона за борба с корупцията, който имаше за цел създаването на този орган, което беше пример за всеобща липсата на политически консенсус в подкрепа на тези усилия (на правителството – бел. ред)“, пише Брюксел.

Оценката на ЕК е, че цялостната институционална структура за борба срещу корупцията в България продължава да е разпокъсана и затова до голяма степен неефективна. „Като цяло напредъкът е ограничен“, посочва комисията. Основният критерий, от който ще се води при оценката си за ефективността на борбата с корупцията по високите етажи у нас, остават влезлите в сила присъди. „В България нарасна броят на отчетените нови следствени дела и дела, внесени в съда. Въпреки това, в крайна сметка всяка оценка на резултатите в борбата с корупцията по високите етажи на властта зависи от постановяването и изпълнението на окончателни съдебни решения, като се има предвид, че обичайно делата за корупция по високите етажи на властта рядко завършват успешно с осъдителни присъди. Най-силното доказателство за успеха на усилията в борбата с корупцията ще се изразява в това обществеността да вижда, че престъпленията могат да бъдат разкрити и че по отношение на извършителите се осъществява ефективно наказателно преследване“, пише в доклада.

Съществен напредък срещу организираната престъпност

Борбата с организираната престъпност като че ли получава най-висока оценка в доклада – напредъкът е определен като съществен и се иска засилване на положителната тенденция. Брюксел отчита, че картината в страната ни става все по-сходна с тази в някои други държави от ЕС. „Независимо от това България трябва да покаже, че разполага с функционираща система за борба с организираната престъпност, като постигне трайни резултати, изразяващи се в постановяването и изпълнението на окончателни съдебни решения по дела за тежка организирана престъпност“, пише в доклада. В него се критикува поредицата от политически решения за реорганизиране на ГДБОП, които според ЕК са довели до прекъсване на напредъка и са се отразили отрицателно на резултатите, които и без това идват бавно.

Отделен коментар в доклада има за идеята, залегнала в анализа на европрокурорите – спецсъдът да поеме делата за корупция по високите етажи на властта. „Такива промени в компетентността трябва да бъдат внимателно подготвени и придружени от подходящ анализ на нуждите от ресурси и на възможните правни последици от промените. Трябва да има яснота, че тези промени няма да имат непредвидени отрицателни последици върху работата по делата за организирана престъпност“, пише в доклада.

И в този доклад формалистичната нормативна уредба остава като основен проблем за преследването на корупцията и организираната престъпност. Затова се препоръчват изменения в Наказателно-процесуалния кодекс. „Едно цялостно изменение на Наказателния кодекс би изисквало широкообхватен размисъл относно бъдещето на наказателната политика, както и широко обсъждане и внимателна подготовка“, пише в доклада и се посочва, че то може да се разглежда като по-дългосрочен проект.

В доклада има специална критика към законодателния процес в България, който според ЕК не осигурява предсказуема правна среда. Брюксел прави и следния коментар за медиите: „Българската медийна среда се характеризира често с ниска степен на независимост и неефективно прилагане на журналистическите стандарти, което оказва отрицателно влияние върху обществения дебат относно реформите“. Като посочва, че тези въпроси са извън обхвата на МСП, но оказват пряко въздействие върху способността за осъществяване на реформи и затрудняват повече постигането на напредък.